Short stories and prose — original fiction by contemporary authors | Otkrovenia

Не те очаквам 🇧🇬

Не ми липсваш! Когато се събуждам сутрин и протягам ръка, то е не за да те търся в леглото. Просто така съм свикнала... Не ми липсваш, докато пия първото за деня кафе на моята уютна тераса с изглед на север към местата, които с теб искахме на всяка цена да посетим. Когато избирам дрехите си за деня. ...

Апостолиция

Prose

1.3K 3

Безпомощност 🇧🇬

Тъга... Ярост... Безпомощност... Гняв... Ярост... Безумие...
И за какво? Като че ли нещо има значение в края. В края, когато няма да има безкрайни поля, няма тъжна песен на щурци. Когато намерим ангела, лежащ безжизнен на грубия асфалт, премазан на пътя от прелитащ камион. Когато всичко се окаже лъж ...

bambamplqkplqk

Prose » Others

2K 1

Око на водно конче 🇧🇬

"Когато човек рисува красиви неща, когато използва много цветове, просто това, което му тежи, това, което се е вързало вътре в него, започва полека-лека да се освобождава."/ Екатерина Малчева
Реката лазеше бавно. Надводните части на речните растения пъстрееха. Камъчетата покрай брега напомняха боичк ...

azura_luna

Prose » Short stories

2.6K 43

Старата къща III 🇧🇬

"Отровните стрели", вкарани отвън, започнаха бавно да разяждат този толкова здрав доскоро "организъм". Двойката дори се унизи да слезе до нивото на въпросните „роднини“ и „приятели“, да се срещнат и да говорят с тях; да им поискат обяснения за изречените думи. Те реагираха различно. Някои гледаха на ...

slan4ogled

Prose » Short stories

839

Да си тръгнеш на инат 🇧🇬

Понякога се събуждам нощем и търся едни светли очи сред мрака в стаята. Понякога се сгушвам като дете между възглавниците, както се сгушвах в теб. Понякога си тананикам онази мелодия, която свиреше, преди да заспя. Понякога си спомням с тъжна усмивка за теб. Когато си тръгнах, не бях готова да те ос ...

AnTiHrIsTa

Prose

1.2K 1 2

Среднощна авантюра 🇧🇬

Среднощна авантюра
Вдъхновение – няма. Пускам си музика в опит да задържа и последната идейка, докато тя се плъзва нежно по върха на пръстите ми и... бяга. „Чакай!” казвам ѝ. „Няма да те нараня”. А тя се смее и продължава да танцува, все по- и по-далеч от мен. Не, не, не! Стой! Смехът ѝ заглъхва, мо ...

Josette

Prose

892 1

Зимни срещи 🇧🇬

Случилото се през онази сурова зимна нощ съвсем не бе в противоречие с природата. По-късно забравено, се появяваше от време на време в главата на малцината, свързващи го със дни на необичайни ниски температури. И не случайно. Тогава от седмица студът се бе съюзили с мъглата и не позволяваше на бледи ...

mitval

Prose » Short stories

2.1K 6

Ангел 🇧🇬

“Добрите учители дават на децата си корени и криле. Корени, за да знаят къде е домът им, и криле, за да летят надалеч и да правят онова, на което са били научени”
Дж. Солк
Плачеше ли?!
Ангелите не плачеха. От раменете ù се отрони и бавно полетя към пода поредното перо. Двете кървави клечки на гърба ...

марси

Prose » Short stories

1.3K 4

Събуждане 🇧🇬

Събуждане
Въпреки ранния час, още на началната спирка „петицата“ беше претъпкана,. Стоях до седалките на лявата страна хванала се за месинговата дръжка. От дясната ми страна грамаден мъж беше обърнал гърба си към мен и висеше на кожената дръжка. Пред мен възрастна жена с чанти и торби заемаше простр ...

gudman

Prose » Erotic

4.1K 5

Ангели и дяволи 🇧🇬

Ангели и дяволи
Нещо трепна в него. Тази малка тръпка премина през цялото му тяло, стигна до дълбините, до последните бръмки на неговата душа и го разтресе. Толкова силно, толкова ясно, че сега той си помисли: „Що за глупак съм бил!” Наведе тъжно глава. На мократа пейка, подгизнала от безкрайния есе ...

LeadFoot

Prose » Short stories

2.6K 10

Ад 🇧🇬

Ад
Саша стисна малкото дървено кръстче в ръката си и пое дълбоко въздух. Сълзи започнаха да се стичат по порозовелите ù бузи, докато се молеше пред иконата. От устните ù се откъсваха малки въздишки и тя шептеше нежно, едва доловимо. Беше сама в голямата църква. Около нея пламъчетата на свещите потре ...

regina95

Prose » Short stories

1.2K

Критикът 🇧🇬

Критик съм по обходно стечение на обстоятелствата. В ранните години на юношеството си, когато формирах своите характер и интереси, по неосъзнат за мен начин си бях втълпил, че трябва да се изразявам чрез музика. Родителите ми нямаха специално отношение към това изкуство и съответно не ме бяха записа ...

VelBG

Prose » Short stories

975 1

Парфюмът 🇧🇬

Какво (о)става, когато голямата ти любов те напусне?
Задавам си този въпрос, откакто си тръгна. Търся отговор във всеки повей на вятъра, във всяко безизразно лице на случаен минувач, в тихата мелодична и ритмична песен на щурците нощем, в припукващия звук от цигара, когато вдишвам от отровната ù сла ...

Golden_Girl

Prose » Short stories

1.2K 1

Някой ден, незнайно откъде... 🇧🇬

... Някой ден незнайно откъде и как ще влезеш в живота ми, без да питаш, без да искаш разрешение дали може да бъдеш част от него - без съмнение, без извинения и оправдания; просто, без увъртания. Тихо ще преобърнеш живота ми на 180 градуса, ще предизвикваш както най-доброто в мен, така и дявола, скр ...

ronimax

Prose » Others

991

Софийска сага 23 🇧🇬

Софийска сага 23
Глава двадесета
Цялата поляна беше кървава. Сякаш някой беше разливал кофи с кръв. Зора се огледа. Нямаше жива душа. Беше сама, съвсем сама насред поляната, осеяна с хиляди, а може би и милиони макове. Очите я заболяха, Зора извърна глава от кървавата картина и погледна далеч към хо ...

gudman

Prose » Novellas and novels

1.3K 2

Обичай ме 🇧🇬

Знам, че страдаш за нея. Знам, че болката бавно те разкъсва и че искаш тя да се върне. Знам, че си готов да дадеш дори живота си за един последен миг в нейните прегръдки, за един последен допир до топлите ù сладки, нежни устни. Знам, че тя беше целият ти свят. Знам какво е да обичаш, но да бъдеш изо ...

newfuneral

Prose » Others

833 1

Самотникът 🇧🇬

Той седеше на едно прекрасно открито пространство и гледаше как Слънцето залязва. Гледаше го и се питаше как бе стигнал до тук, но не ставаше въпрос за това къде се намира, а за положението, в което се намира. Това открито пространство беше една селска ливада, която му напомняше за ранните му безгри ...

rotten

Prose » Short stories

806

Аромат на дюли 🇧🇬

Горещият вятър лудо докосна разпилените кичури на косата ù, нашепвайки ù стари, забравени песни. Стълбата, развълнувана от тежестта на нозете ù, скърцаше както някога. Ясемин изкачи и последното стъпало. Сърцето ù биеше като лудо, даже ù се стори, че има две сърца, толкова силно усещаше ударите в гъ ...

nigyar

Prose » Novellas and novels

2.1K 7

Мигът на спомена 🇧🇬

"Кога беше това? Може би тогава, когато птичето ято отлиташе на юг! Или онази жълта есен, когато листата падаха и моята съдба вървеше към своя залез" - така си мислеше Валя, крачейки бавно по шумния булевард. Край нея преминаваха хора, а тя сякаш беше престанала да ги вижда.
Годините се нижеха една ...

mari45

Prose » Short stories

1.1K 2

Общото дете 🇧🇬

Евангелие според Лука 12:49
„Огън дойдох да хвърля на земята; и какво повече да искам, ако се е вече запалил?”
В седмицата поне веднъж се изправям в цял ръст пред голямото огледало, закачено на стената в тесния коридор на скромното ми жилище. Слабовато лице, чисто бяла брада и въздълга, рядка коса с ...

smelo_sarce

Prose » Short stories

1.2K 1

Бездната 🇧🇬

Най обичам да ми отговарят, преди да си задам въпроса. Ти не само, че ми отговори, а и ми даде най искрения и точен отговор и така добре те разбирам, защото там описваш и мойте чувства. Това не е просто поезия, а истински изживяни на момента чувства, и който не съумява да проникне в думите и в тях д ...

sisiliq

Prose » Letters

1.4K

Предизвикано... 🇧🇬

"Земята ни днес не ражда Апостоли...
Ако Левски живееше днес, навярно щяха
да убият без съд и присъда..."
Марин Тачков
Без присъда, Апостоле, без съдилище. Изяждаме се отвътре като червеи. Унищожаваме си историята, подаряваме я... Заличаваме всичко, неусетно и себе си. Превърнали сме се в бездушни к ...

dianjelly

Prose

776 2

18+ Откъс от новия ми роман "Законите на злото" 🇧🇬

.............
Лопатата ЛЕТИ с острия ръб към главата на Барбара! В това време от гърлото на Мики се извисява едно: "Неееееее!!!!" и той инстинктивно дърпа ръката, но не успява да спре тежкото тяло! Инстинктът за самосъхранение се задейства и при Барбара, но той не може да ù помогне, а само да завърт ...

donkooooo

Prose » Novellas and novels

1.1K 10

Желание 🇧🇬

Желание
или Еротична импресия
Слънцето печеше жестоко, а часът беше едва 7 и 30. Седяхме пред малкото кафене и чакахме автобуса. Хората от групата се събираха бавно. До тръгването оставаше още почти час. Огромните рекламни чадъри ни предпазваха от слънцето и хвърляха сини, червени отблясъци върху вс ...

gudman

Prose » Erotic

2.1K 1

Тертер от Диводедково I 🇧🇬

Тертер се разбуди в самолета и направи опит да се раздвижи. Краката и гърбът му се бяха схванали. Доколкото можа, без да докосне съседа си по седалка, успя да се поразмърда. След малко се почувства по-добре и дори така се намести, че промени неудобната си поза, като леко се обърна настрани, подпря к ...

Eia

Prose » Short stories

1.1K 9

Мисли 🇧🇬

- Защо сега се събуждам?
- Защото ти ми каза да не те вдигам.
- Но когато виждаш, че е късно, загубил си ти всичко скъпо!
- Предупреждавах те не малко пъти за твоите сполуки.
- ТАКА Е, ВИНОВНА съм, че по-рано моите очи не отворих и твоя глас не преобработих! ...

WhiteDesert

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

1.1K

Китенска рапсодия 🇧🇬

Китно е в Китен. И лете, и есен, и пролет. Май за това са го кръстили така тоя град. Което си е истина, истина е! Най-китно, ще кажат някои, е през лятото – цветя, зелено, шарени чадъри, пълно с народ, шумно, весело на плажа и след плажа. И е така. Като свърши курортният сезон обаче, нещата се проме ...

mamontovo-dyrvo

Prose » Short stories

2K 13

Епиграми №8 🇧🇬

За лапача
1/ Много лапа,
всичко стиска
само чужди неща иска...
От алчността му ...

Hekredel

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

799

Защо 🇧🇬

Усещаш ли? Едно тяло, с новозавърнала се душа лежи така спокойно на повърхността на морската вода, ни потопено, ни издигнало се нависоко, поема дълбоко въздух, напоен с морска миризма. А лъчите галят го нежно, както галят повърхността на морето и осветяват цялата морска шир. Душата се отваря с небес ...

sisiliq

Prose » Letters

1.6K 1

Белези 🇧🇬

В претъпкания автобус се почувства като хваната в капан, приклещена на седалката. Нямаше накъде да избяга, а той се оказа точно над нея, наврял големия си корем в пространството между нея и седаката. Елегантният черен балтон я накара да погледне нагоре към притежателя му и да замре от ужас. Бяла гъс ...

670301

Prose » Short stories

1K 1

Не бъди тъжен! 🇧🇬

Соня дълго време беше чакала да се обади на Марти. Реши, че в сряда най-после трябва да го направи, тя обичаше да говори с него дори и по телефона. В дните, когато му звънеше, обикновено се събуждаше по-рано и беше изключително развълнувана. Тя го обичаше. Не, не беше влюбена в него. Не го мислеше з ...

justme1

Prose » Short stories

908 2

Самотни Разказвачи 🇧🇬

Аз не съм сам тук на тази беседа за мириса, поднасян от бриза и стоманената повърхност на морето. Повечето разказвачи са пристигнали преди виделината, заедно с обедната ленивост или в спокойствието на следобеда. Превзели са аудиторията си с неумела, но непринудена епизодичност. Разказите им започват ...

kpadi

Prose » Short stories

1.1K 1

Градината 🇧🇬

ГРАДИНАТА
В София има големи паркове, които въпреки хищническото настъпление на строителните предприемачи, са все още хубави и поддържат жива връзката между града и природата. В сърцето ми обаче завинаги ще остане една малка градина в централните градски части, в която отраснах, в която усетих първи ...

Славов

Prose » Short stories

1.5K

Обичам... 🇧🇬

Обичам, когато видя изгрева. Обичам, когато се разхождам навън, да чувам едва-едва пърхането на пеперудите и силните песни на птиците. Обичам да се разхождам в парка, в гората и да ходя на места, на които почти никой не се е осмелил да отиде – обичам силните усещания. Обичам да виждам ясното слънце, ...

Mons777

Prose » Others

1.1K

В пустинята човек броди самотен. 🇧🇬

Пустиня ли е това, което виждам сега пред себе си? Или е одеянието на моя нов Едем? Не знам. Знам само, че от тук нататък дълго време ще бродя сам сред пясъците на своя живот, съхранили праха на толкова много отминали години.
***
Иска ми се да имах още малко време, още мъничко, което да изживея с не ...

Frisco

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

1.3K 2

-!-!- 🇧🇬

Накъде да бяга една разнебитена душа, търсейки отговор само в спомени и пропуснати възможности?! Да, това е моята душа... загубила приятелството на може би единствения човек, който ме приемаше такава, каквато съм и без упреци винаги беше до мен! 2 години този човек ме обичаше, правеше всичко за мен ...

krasitoo

Prose » Others

1K 1

Мария 🇧🇬

Да чуеш Бах от малките ръчички на 10-годишно момиченце, е като да се возиш на Виенско колело - виждаш колко дребнички са хората долу и колко високо можеш да бъдеш самият ти.
От въление.
От радост.
От възхищение.
Музика, наситена с толкова много драматизъм, величество и мощ да звучи от късичките пръс ...

fammie

Prose » Short stories

866 2

Кажи ми какво чувстваш 🇧🇬

Чувствам безсилие в моментите, в които не мога да спра съществуването на пречещия ни свят, за да протегна ръка и да докосна кожата ти...
Чувствам яд, когато разбера, че си бил близо до мен, а погледът ми не е срещнал твоя...
Чувствам копнеж по тялото ти в безсънните самотни нощи...
Чувствам безпокой ...

Moncheva

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

2.4K 1 3

Миниатюри 🇧🇬

Миниатюри
Животът е загадка
и ако успеем да нарушим табуто
и се срещнем с Бог
лице в лице, ...

theironlady

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

776 1

Толкова самотен 🇧🇬

Беше си такъв откакто го помня. От край време около него кръжаха най-красивите и популярни момичета и от училище, и от квартала. Външността му не беше нищо особено, даже беше грозноват с възголемия си нос и хилавата си фигура, ама имаше страхотен чар и фантастично чувство за хумор. А момичетата труд ...

hristam

Prose » Short stories

1.1K 3

Short stories and prose by contemporary authors

Не те очаквам 🇧🇬

Безпомощност 🇧🇬

Око на водно конче 🇧🇬

Старата къща III 🇧🇬

Да си тръгнеш на инат 🇧🇬

Среднощна авантюра 🇧🇬

Зимни срещи 🇧🇬

Ангел 🇧🇬

Събуждане 🇧🇬

Ангели и дяволи 🇧🇬

Ад 🇧🇬

Критикът 🇧🇬

Парфюмът 🇧🇬

Някой ден, незнайно откъде... 🇧🇬

Софийска сага 23 🇧🇬

Обичай ме 🇧🇬

Самотникът 🇧🇬

Аромат на дюли 🇧🇬

Мигът на спомена 🇧🇬

Общото дете 🇧🇬

Бездната 🇧🇬

Предизвикано... 🇧🇬

18+ Откъс от новия ми роман "Законите на злото" 🇧🇬

Желание 🇧🇬

Тертер от Диводедково I 🇧🇬

Мисли 🇧🇬

Китенска рапсодия 🇧🇬

Епиграми №8 🇧🇬

Защо 🇧🇬

Белези 🇧🇬

Не бъди тъжен! 🇧🇬

Самотни Разказвачи 🇧🇬

Градината 🇧🇬

Обичам... 🇧🇬

В пустинята човек броди самотен. 🇧🇬

-!-!- 🇧🇬

Мария 🇧🇬

Кажи ми какво чувстваш 🇧🇬

Миниатюри 🇧🇬

Толкова самотен 🇧🇬

Queue