Short stories and prose — original fiction by contemporary authors | Otkrovenia

Запомни ме, забрави ме... 🇧🇬

Разхождах се из празната къща, слушайки звука от пантофите ми. Нямаше какво да открия, така че да заангажира вниманието ми и да разсее депресията, която ме налягаше. Ежедневието ме убиваше. Непоносимо силно желаех нещо да се случи и промени живота ми изцяло.
До тук смятах, че личната ми свобода бе н ...

elenasim1

Prose » Short stories

1.2K 9

Живот незабранен, но не и напълно разрешен 🇧🇬

Живот незабранен, но не и напълно разрешен.
Философът Жан-Жак Русо казва така: „Човек се ражда свободен, но навсякъде е в окови.”. А един друг философ твърди следното: „Човек е осъден да бъде свободен.” – Жан-Пол Сартр. Макар да съществува голяма пропаст от два века между двамата мислители, те си пр ...

velislava111

Prose » Others

2.3K 1

Светът е в купол 🇧🇬

Бях на 14 етаж, вгледана в прозореца. Отворих очите си ясно и усетих, че всеки може да бъде мечтател, разбрах, че всеки може да бъде само сянка, бленуваща за внимание. Гледах задълбочено натовареното движение и блъскащите се една в друга пътеки, усещах, че не принадлежа на това кълбо, попиващо в себ ...

me4ta16

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

1K

Урок по честност 🇧🇬

Урок по честност
Баща ни винаги е избягвал да използва груба сила за нашето възпитание, въпреки че аз предпочитах да ме ошамари, отколкото да ми говори, а аз да се чудя къде да си дяна погледа от срам. Е, понякога ми е плясвал по някоя плесница когато бях малък, но това ми се случваше толкова рядко, ...

ХристоЗапрянов

Prose » Short stories

2.2K 11

Медальонът слънце (Приказка за любов) част 🇧🇬

Тази сутрин Даниел приключил работата си и се приготвил за път. Бързал да се прибере вкъщи. Сбогувал се с работниците си. Извел коня си и се метнал върху него. Отправил се към гората. Есента събаряла листата и те се посипвали по земята, като постилали пътя му със слънчево злато. Капчиците роса блест ...

irena-docheva

Prose » Erotic

1.2K

Фантазия 🇧🇬

В мечтите си мога да отида където си поискам. Там не ми трябват пари и никой няма да ми го забрани. Ти няма да разбереш, че тогава идвам при теб, промъквам се тихо и те прегръщам. Поглеждам те в очите и забравям всичко. Докосвам те и ти изтръпваш. Всичко се случва в главата ми, усещам дори миризмата ...

missklara

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

1.4K

Сок от мъртвец (сценарий) 🇧🇬

КРИМИНАЛНА МИСТЕРИЯ
СЦЕНАРИЙ ЗА ТЕЛЕВИЗИОННА НОВЕЛА
"Ний ще умрем, това е сигурно
и ще оставим този свят на другите.
Които също няма да живеят в него, ...

Kuzmo

Prose » Others

1.9K 1

Кромидарката 🇧🇬

От години купувахме кромид от една и съща жена на пазара. Не знаехме нейното име, нито семейното ú положение. На всеки опит за завързване на приятелски разговор жената отговаряше с пълно мълчание и скоро се отказахме да се доближим до нея.
Тя стоеше в дъното на пазарската улица, под сянката на дива ...

inakrein

Prose » Short stories

1.6K 24

Грешката... 🇧🇬

Грешката...
Тя никога не му показа, че го обича истински... той никога не ù показа, че всъщност иска да се запознаят... тя никога не помисли, че той може също да я желае... той никога не се престраши да ù признае чувствата си... така са и до днес: всеки ден се срещат и се разминават с натежали сърца ...

play-girl

Prose » Others

1.4K 2

Ключът на Хермес - Двадесет и трета глава 🇧🇬

На връщане към хотела Анджело и Лука решиха да вечерят някъде наблизо. Чувстваха се изморени от дългия и наситен със събития ден. Избраха бирарията „Лип”. Беше претъпкана с клиенти и затова трябваше да се задоволят с маса във вътрешността на заведението. Нямаха желание да обикалят повече, за да наме ...

aplamen

Prose » Novellas and novels

1.1K 1

Приказка за... гората 🇧🇬

ПРИКАЗКА ЗА... ГОРАТА
Реещата се дъхава тишина на горската обител трепна от ритмичното почукване на кълвача. Стреснати, капчиците роса припряно се спуснаха от листа, цветчета и тревици, за да поспят още в топлата прегръдка на земята. Изгревът придърпа дремещото слънце, засмя го и животът в старата г ...

zelena

Prose » Short stories

5.4K 35

Да знаеш кой си 🇧🇬

Не може да бъдеш Всичко за всички хора.
Не може да направиш всичко наведнъж.
Не може да направиш всичко еднакво добре.
Не може да направиш всичко по-добре от всички останали.
Така че... ...

martines1

Prose » Others

1K 1

Ледените ръце на твоето безразличие 🇧🇬

Отварям вратата на терасата... една вълна леден въздух се насочва към мен и бавно прониква през дрехите до най-топлите места. Полазва ме по цялото тяло, докато се увери, че кожата ми е настръхнала. Дали ще си отиде? Но не... Нейна крайна дестинация е сърцето ми. Може би отива там, за да поуспокои ма ...

AvR1tO

Prose » Others

1.5K 3

Киран 🇧🇬

Луд беше Киран, та чак бесен… Откак остана без крака, след като го раниха в Междусъюзническата война, насреща му не се стоеше. Колкото и жена му Милена да се стараеше да му угоди, все крива му беше, все на нея яда си изкарваше. Хич и не се сещаше да я попита как сама изхранва трите им деца и как се ...

Eia

Prose » Short stories

1.6K 1 27

Кристален дъжд (Сянка от пламъци) 🇧🇬

„Ето, той е жив, и яде, и пие.
Не можеш да кажеш, че този бог
не е жив. И тъй, поклони му се.
Даниил, 14:24
Част Първа ...

michael

Prose » Science fiction & fantasy

1.3K 4

Тайни 🇧🇬

От няколко дни беше в градчето, а още не бе разбрала нищо за София. Малкото хора, с които беше разговаряла, не бяха чували за жена с това име. Все още не се бе срещнала с редактора на местния вестник Ник Колинс. Казаха ù, че е извън града за няколко дни. Мелани се прибра в хотела и отново прочете пи ...

blagae

Prose » Short stories

1.5K 3

Какви мисли ти идват 🇧🇬

Треперя - желанието е много силно.
Желание, изразено конвулсивно.
Емоция, обляна с течности обилно.
Искам да знам -
Мислиш ли за мен, когато... ...

an1ma

Prose » Letters

1K 2

18+ Сборището на ренесансовите сатанисти (1 и 2) част 🇧🇬

Ужаси, да не се чете от лица под 18 години
Ето, че най-сетне се реших да напиша това, което толкова дълго време раздираше мислите и сънищата ми. Защото сега аз, когато вече съм на смъртно легло и зная, че не ми остават много дни живот, разбрах, че е крайно време да освободя душата си от тежките оков ...

donkooooo

Prose » Novellas and novels

2.9K 2 11

Годината, през която едно момче стана мъж 🇧🇬

Годината, през която едно момче порасна и стана мъж
Приемните изпити за МЕИ навремето бяха пет – писмен по български, писмен и устен по математика и писмен и устен по физика. При тогавашната петобална система като се прибави и общия успех от гимназиалната диплома се получаваше максимален бал 30. Моя ...

ХристоЗапрянов

Prose » Short stories

2.3K 7

Смехотворно! 🇧🇬

Днес ми е напрегнато
и на тебе, лист, се доверявам -
колко бъсках си главата
и с аромата на слепотата
просто без много успехи ...

energi4nata

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

1.1K 1

Раздялата 🇧🇬

Вик раздра простнаството. Вик за помощ и пърхащи криле. Вик, който идваше нейде из дън земята. В стаята се спускаше мрак. Навън се чу крясък на нощна сова. Сред тъмата, върху спалнята, над която беше иконата на Богородица, тихо стенеше Невена. Тялото ù беше се променило до неузнаваемост.
Стефан, чов ...

mari45

Prose » Short stories

885 2

Ключът на Хермес - Двадесет и втора глава 🇧🇬

Симпатичната френска комисарка удържа на обещанието си и уреди италианските си колеги да огледат жилището на Бернар Гийом. Това стана едва в късния следобед, след като всички останали заинтересовани страни като местната полиция, прокуратурата и най-вече журналистите си бяха отишли. Внушителната шест ...

aplamen

Prose » Novellas and novels

1.2K

Изгубена любов 🇧🇬

Яд ли те е за пропилените години; яд ли те е сега, когато си тръгваш, за неизказаните думи? Свикна с тъгата в себе си; само погледи остави, казващи хиляди думи - думи, извиращи от сърцето. Съжаляваш ли, че не се осмели да признаеш, че още изгаряш? Защо не можа да преглътнеш гордостта си, защо не ост ...

missklara

Prose

1.3K

Най-голямата грешка 🇧🇬

Най-голямата грешка, която допускат днешните тийнейджъри в живота си... а това може да се окаже най-голямата им любов...
Тя никога не му показа, че го обича истински... той никога не ù показа, че всъщност иска да се запознаят... тя никога не помисли, че той може също да я желае... той никога не се п ...

play-girl

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

1.5K 2

Изповед 🇧🇬

Там, където се раждат звезди
(През вярата в моите очи, една чиста и истинска изповед на душата ми...)
Мъка ми е тук, вътре - на сърцето камък ми лежи. Искам да не е така. Искам да мога да разговарям с него, без да се тревожа. Без да ми е нервно. Искам да знае, че го обичам, но и че, без да ми помага ...

Meglena

Prose

1.9K 1

Белязана 🇧🇬

- Кажи ми, ще дойдеш ли на партито довечера? - не знам за кой пореден път питах Даниела.
Не можех да разбера защо бе винаги толкова дълбоко затворена във себе си. Каквото и да се беше случило в живота ù, не го споделяше с никого. Беше новото момиче в класа и тема за обсъждане, много ясно. За мен и в ...

elenasim1

Prose » Short stories

1K 7

Десет златни правила за манипулиране 🇧🇬

Уважаеми грамотни и неграмотни интернет потребители,
На Вашето PC току-що беше изтеглен първият брой от поредица насоки, наръчници и правила, обобщаващи различни поведенчески аспекти и други характеристики на неприятните и откровено дразнещи моята скромна особа прослойки от обкръжаващата обективна и ...

without_a_definition

Prose

2.8K 1

Среща 🇧🇬

С Р Е Щ А
Не беше уморена. Прибра се от работа, изми всичко, което Той беше оставил в мивката, включи пералнята, приготви вечеря...
Влезе в хола, включи компютъра. Дано да е на линия. Защо му отказа да се срещнат преди два дни? Проклетият нет нещо се бавеше...
На линия е! След обичайните поздрави я ...

nikjelev

Prose » Short stories

827 1

Утешения при различни нещастия 🇧🇬

11. Утешения при различни нещастия
(Глава от книгата ми "Бащини съвети и поуки")
Мъдрият и добър човек умее да утешава хората в техните нещастия.
Всички щастливи семейства си приличат, всяко нещастно семейство е нещастно по своему. С тези думи Лев Толстой е искал да каже, че на хората могат да се сл ...

Ангар

Prose » Others

4.2K 3

За цветето 🇧🇬

За цветето
“Един удар и бягаш. Влизаш, правиш го и бягаш. Трябва да отидеш при твоето цвете възможно най-бързо. Да ù кажеш какво си направил. Тя ще се зарадва. Ще те похвали. Да. Бързо удряш и да те няма.”
“А колко точно бързо е много бързо?”
“Достатъчно бързо!”
“Да, да, точно така. Достатъчно бързо.” ...

morigana

Prose » Short stories

2.3K 3 10

Как и защо се отказах от бокса 🇧🇬

Как и защо се отказах от бокса
Когато бях ученик в гимназията, нямаше и помен от сегашното изобилие и разнообразие от най-различни по вид и съдържание модерни занимания и т.н., въпреки че, поне според мен би било по-добре значителна част от тях въобще да ги няма. Затова пък спортувахме много. Футбол ...

ХристоЗапрянов

Prose

1.1K 1

Знаеш колко те обичам, нали? 🇧🇬

„Знаеш колко те обичам, нали?”- шепнеше ми Самотата.
„Разбира се”- отговарях ù без глас, без думи, в главата си. Бях сигурна, че ме чува. Нали беше вътре в мен?
„Разбира се, че ме обичаш. Очевидно много. Винаги си тук. Когато него го няма. А него почти винаги го няма. Преди месеци беше тук поне за ч ...

JustaLittleKid

Prose » Letters

2K 2

Бумеранг 🇧🇬

Стоях в колата, с едната ръка на волана и другата в готовност да запаля мотора. Блуждаещият ми поглед проследяваше обсебелите ме мисли през последните две години.
Бях се запътил към болницата, за поредните изследвания на състоянието, в което се намирах. Постоянното напрежение и всичко, което ми се с ...

elenasim1

Prose » Short stories

1K 7

Сълзите в очите на баща ми... 🇧🇬

Сълзите в очите на баща ми…
Дойде и съобщението, че съм приет в МЕИ. Радостта ми беше голяма. Щях да ставам инженер. Най-после мечтата още от невръстно дете щеше да се изпълни. Сърцето ми, както се казва, щеше да изскочи от гърдите ми от радост.
По време на вечерята усетих, че баща ми е нещо напрегн ...

ХристоЗапрянов

Prose

1.7K

Защо ли? 🇧🇬

-Марш в карцера, буржоазна гадино! Ако не ми се подчиняваш, жив оттук няма да излезеш, разбра ли?! – като обезумял крещеше дребничък пазач от лагера на остров Белене, а бившият банкер продължаваше да го гледа с ирония.
Няколко затворника осъзнаха какво става, изостанаха от редицата и вместо да носят ...

Eia

Prose » Others

1.7K 28

За тогава, когато сега наистина ще е някога... 🇧🇬

Някой ден ще обърнем главите си назад. Назад във времето... Там, където бяхме млади. Там, където бяхме неразумни.
Някой ден ще погледнем и ще видим едни съвсем различни хора от това, което сме в момента. Ще видим деца, които не се тревожат за нищо, които живеят за мига...
Някога, когато се обърнем н ...

Slamiliq

Prose » Short stories

6.6K 1

В панаир махала 🇧🇬

Прехвърлило май и прелитнало през топлия юни, времето застина по средата на юли и не искаше да се мърда от там. Слънцето намери мястото си на върха на небето и го пазеше ревностно от всяко случайно попаднало облаче. Беше забранило и на въздуха да мъдра и гледаше високомерни и сухо цялата земя. Хране ...

morigana

Prose » Short stories

1.4K 4

3 глава 🇧🇬

3 глава
В същото време, на няколко хиляди километра от Ел Ей, един мъж, около 30-годишен, приглаждаше едва наболата си брада, докато съзерцаваше безизразния хоризонт.
- Итън! - извика един от моряците на кораба с ясен индиански акцент.
Мъжът отклони погледа си от морската шир и попита закачливо:
- К ...

lena-moon

Prose » Novellas and novels

1.3K

Организацията 🇧🇬

Когато чу сирената на линейката и звънеца известяващ спешен случай Мирела бе в една от сестринските стаи в прегръдките на Джон. Падна си по него още като го намери преди няколко дни близо до болницата. Имаше рана на главата и не помнеше нищо. Мирела почисти и превърза раната му и го нарече Джон. При ...

blagae

Prose » Short stories

1K

Янка 🇧🇬

След нелепата смъртта на Динко направиха разместване в графика.
От утре с Янка ще бъда в маркшайдерско бюро.
Обикновено стажът в бюрото преминаваше в администрацията.
Днес, обаче, трябваше да се замерва изработеното пространство…
Въз основа на данните се формира заплащането на миньорите. ...

Volter

Prose » Short stories

849

Short stories and prose by contemporary authors

Запомни ме, забрави ме... 🇧🇬

Живот незабранен, но не и напълно разрешен 🇧🇬

Светът е в купол 🇧🇬

Урок по честност 🇧🇬

Медальонът слънце (Приказка за любов) част 🇧🇬

Фантазия 🇧🇬

Сок от мъртвец (сценарий) 🇧🇬

Кромидарката 🇧🇬

Грешката... 🇧🇬

Ключът на Хермес - Двадесет и трета глава 🇧🇬

Приказка за... гората 🇧🇬

Да знаеш кой си 🇧🇬

Ледените ръце на твоето безразличие 🇧🇬

Киран 🇧🇬

Кристален дъжд (Сянка от пламъци) 🇧🇬

Тайни 🇧🇬

Какви мисли ти идват 🇧🇬

18+ Сборището на ренесансовите сатанисти (1 и 2) част 🇧🇬

Годината, през която едно момче стана мъж 🇧🇬

Смехотворно! 🇧🇬

Раздялата 🇧🇬

Ключът на Хермес - Двадесет и втора глава 🇧🇬

Изгубена любов 🇧🇬

Най-голямата грешка 🇧🇬

Изповед 🇧🇬

Белязана 🇧🇬

Десет златни правила за манипулиране 🇧🇬

Среща 🇧🇬

Утешения при различни нещастия 🇧🇬

За цветето 🇧🇬

Как и защо се отказах от бокса 🇧🇬

Знаеш колко те обичам, нали? 🇧🇬

Бумеранг 🇧🇬

Сълзите в очите на баща ми... 🇧🇬

Защо ли? 🇧🇬

За тогава, когато сега наистина ще е някога... 🇧🇬

В панаир махала 🇧🇬

3 глава 🇧🇬

Организацията 🇧🇬

Янка 🇧🇬

Queue