Животът на Наталия преди срещата с Иван и баща ù бе обикновено ежедневие – на работа, вкъщи, контакти и срещи без съществена обвързаност.
Това, че представителите на мъжкия пол я задяваха, тя не позволяваше съществена близост. Въпреки това, че толерантното притеснение от силната страна беше мимоходн ...
Една сутрин малката Мария се събудила от кучешки лай. Отворила широко очи и се заслушала. Навън в двора на къщата, в която живеела, се разхождало красиво кафяво куче. То весело си играело и джавкало с пълен глас. Тя застанала на прозореца, разтрила очи и вперила поглед в новодошлия гост. Това било н ...
Пролетно чукане
(подходящо и за лица под 18 години)
Всяка година пролетта чука на портата ми.
И в петата, и в петнадесетата, и в петдесет и петата - все тая песен, все думка, здраво и безпощадно. А сърцето е податливо, чуе ли я, подема и то един ритъм – нито бетаблокерът помага, нито спуснатите щори ...
ПРАКСИ
Името ми е Евпраксия, родена съм в лето 685 от рождението на нашия господ Исус Христос и съм от най-долен произход. Майка ми беше уличница и просякиня, баща си не познавам. Все пак в живота си съм имала три големи късмета. Първо – родила съм се в Константинопол, столицата на света. Второ, бях ...
Има хора, които по презумпция са нормални и такива, които по презумпция са ненормални, макар че благовъзпитаното общество предпочита да нарича вторите различни, със специални потребности и т.н. Има и други, които не подлежат на никаква класификация, защото обединяват качествата и на едните, и на дру ...
Двамата работехме заедно от доста време. Вече не помня откога. Аз бях дизайнер в цеха за детско облекло, а той работник от поддръжката. Не си спомням и откога започнах да го харесвам. Той не беше красавец в истинския смисъл на думата. Максимилиан беше мургав, с черна къса коса и черни очи. Имаше нещ ...
Незавършени, а може би и... ненужни разсъждения.
🇧🇬
Незавършени, а може би и… ненужни разсъждения
Много пъти съм се питал защо хората са склонни да вярват в нещо тайнствено, необяснимо, мистично. Като се започне от гледане на кафе, врачки, оракули, астролози, духове, магии, чудеса, легенди, свръхестествени сили, божества и какво ли още не.
И досега н ...
18+Сборището на ренесансовите сатанисти (3) част
🇧🇬
ужаси, да не се чете от лица под 18 години
III
.......
Първите месеци след събитията сякаш всичко се бе успокоило. Магазините, работилниците, училището и читалището заработиха в предишния си ритъм, хората отново се появиха по централната част на селото, огласявайки с привидно весел глъч пазарския ме ...
ХРАНИСЛАВА
Аз, Хранислава, съм родом от славините. Детството си прекарах волно и щастливо. Дядо ми беше мирновременен княз на най-многобройното племе от Седемте Славинии. Ние бяхме повече от петнадесет хиляди души и живеехме в двадесетина големи села и няколко махали. Според преданието нашите хора д ...
Ето ни, отново седящи на пясъка, прегърнати, гледайки залеза.
А галех косата ти, а ти целуваше ръцете, които са тъй крехки
и нежни. Ах, твоето докосване е вълшебно и магнетично, зная, да те имам е само мечта.
Но ето, събудих се на сутринта и сън се оказа, отидох в банята, погледнах в огледалото, вид ...
Здравей, как си?
И при теб ли вали... спускат се дъждовни капки и оставят дълги прозрачни следи
по прозореца и отсрещните стени...
Небето е тъмно и сиво,
само там, в далечината, скрита ...
Измамно тихо започна този ден в Бенгази. Даря си направи кафе и с истинско наслаждение отпи първата глътка. Сякаш никога досега не бе усещала неповторимия му вкус, не бе вдъхвала аромата му... Затвори очи и се приготви да отпие отново. Тогава тишината потръпна и светът се срина... Опита се да извика ...
... или вече не ми е мъчно за село.
Стара комунистическа сграда в стил социалистически реализъм приютила селско кметство. До входа на кметството нов банков апарат, вграден в стената. Няколко стълби, малко плочки, тук-таме дръвче и тревица. Нищо, което да впечатли с нещо. Ако не беше феноменалният ци ...
„Мрачен чар”
Глава втора
„Косвена жертва”
Обичам да бягам, рано сутрин. Затова, когато часовникът в главата ми ме събуди в шест и половина сутринта, първата ми работа бе да скоча в спортния екип и да излетя от апартамента си. От тичането, краката ми бяха заякнали. Всяка сутрин, трийсет минути бягане ...
Разхождах се из празната къща, слушайки звука от пантофите ми. Нямаше какво да открия, така че да заангажира вниманието ми и да разсее депресията, която ме налягаше. Ежедневието ме убиваше. Непоносимо силно желаех нещо да се случи и промени живота ми изцяло.
До тук смятах, че личната ми свобода бе н ...
Живот незабранен, но не и напълно разрешен.
Философът Жан-Жак Русо казва така: „Човек се ражда свободен, но навсякъде е в окови.”. А един друг философ твърди следното: „Човек е осъден да бъде свободен.” – Жан-Пол Сартр. Макар да съществува голяма пропаст от два века между двамата мислители, те си пр ...
Бях на 14 етаж, вгледана в прозореца. Отворих очите си ясно и усетих, че всеки може да бъде мечтател, разбрах, че всеки може да бъде само сянка, бленуваща за внимание. Гледах задълбочено натовареното движение и блъскащите се една в друга пътеки, усещах, че не принадлежа на това кълбо, попиващо в себ ...
Урок по честност
Баща ни винаги е избягвал да използва груба сила за нашето възпитание, въпреки че аз предпочитах да ме ошамари, отколкото да ми говори, а аз да се чудя къде да си дяна погледа от срам. Е, понякога ми е плясвал по някоя плесница когато бях малък, но това ми се случваше толкова рядко, ...
Тази сутрин Даниел приключил работата си и се приготвил за път. Бързал да се прибере вкъщи. Сбогувал се с работниците си. Извел коня си и се метнал върху него. Отправил се към гората. Есента събаряла листата и те се посипвали по земята, като постилали пътя му със слънчево злато. Капчиците роса блест ...
В мечтите си мога да отида където си поискам. Там не ми трябват пари и никой няма да ми го забрани. Ти няма да разбереш, че тогава идвам при теб, промъквам се тихо и те прегръщам. Поглеждам те в очите и забравям всичко. Докосвам те и ти изтръпваш. Всичко се случва в главата ми, усещам дори миризмата ...
КРИМИНАЛНА МИСТЕРИЯ
СЦЕНАРИЙ ЗА ТЕЛЕВИЗИОННА НОВЕЛА
"Ний ще умрем, това е сигурно
и ще оставим този свят на другите.
Които също няма да живеят в него, ...
От години купувахме кромид от една и съща жена на пазара. Не знаехме нейното име, нито семейното ú положение. На всеки опит за завързване на приятелски разговор жената отговаряше с пълно мълчание и скоро се отказахме да се доближим до нея.
Тя стоеше в дъното на пазарската улица, под сянката на дива ...
Грешката...
Тя никога не му показа, че го обича истински... той никога не ù показа, че всъщност иска да се запознаят... тя никога не помисли, че той може също да я желае... той никога не се престраши да ù признае чувствата си... така са и до днес: всеки ден се срещат и се разминават с натежали сърца ...
На връщане към хотела Анджело и Лука решиха да вечерят някъде наблизо. Чувстваха се изморени от дългия и наситен със събития ден. Избраха бирарията „Лип”. Беше претъпкана с клиенти и затова трябваше да се задоволят с маса във вътрешността на заведението. Нямаха желание да обикалят повече, за да наме ...
ПРИКАЗКА ЗА... ГОРАТА
Реещата се дъхава тишина на горската обител трепна от ритмичното почукване на кълвача. Стреснати, капчиците роса припряно се спуснаха от листа, цветчета и тревици, за да поспят още в топлата прегръдка на земята. Изгревът придърпа дремещото слънце, засмя го и животът в старата г ...
Не може да бъдеш Всичко за всички хора.
Не може да направиш всичко наведнъж.
Не може да направиш всичко еднакво добре.
Не може да направиш всичко по-добре от всички останали.
Така че... ...
Отварям вратата на терасата... една вълна леден въздух се насочва към мен и бавно прониква през дрехите до най-топлите места. Полазва ме по цялото тяло, докато се увери, че кожата ми е настръхнала. Дали ще си отиде? Но не... Нейна крайна дестинация е сърцето ми. Може би отива там, за да поуспокои ма ...
Луд беше Киран, та чак бесен… Откак остана без крака, след като го раниха в Междусъюзническата война, насреща му не се стоеше. Колкото и жена му Милена да се стараеше да му угоди, все крива му беше, все на нея яда си изкарваше. Хич и не се сещаше да я попита как сама изхранва трите им деца и как се ...
От няколко дни беше в градчето, а още не бе разбрала нищо за София. Малкото хора, с които беше разговаряла, не бяха чували за жена с това име. Все още не се бе срещнала с редактора на местния вестник Ник Колинс. Казаха ù, че е извън града за няколко дни. Мелани се прибра в хотела и отново прочете пи ...
18+Сборището на ренесансовите сатанисти (1 и 2) част
🇧🇬
Ужаси, да не се чете от лица под 18 години
Ето, че най-сетне се реших да напиша това, което толкова дълго време раздираше мислите и сънищата ми. Защото сега аз, когато вече съм на смъртно легло и зная, че не ми остават много дни живот, разбрах, че е крайно време да освободя душата си от тежките оков ...
Годината, през която едно момче порасна и стана мъж
Приемните изпити за МЕИ навремето бяха пет – писмен по български, писмен и устен по математика и писмен и устен по физика. При тогавашната петобална система като се прибави и общия успех от гимназиалната диплома се получаваше максимален бал 30. Моя ...
Вик раздра простнаството. Вик за помощ и пърхащи криле. Вик, който идваше нейде из дън земята. В стаята се спускаше мрак. Навън се чу крясък на нощна сова. Сред тъмата, върху спалнята, над която беше иконата на Богородица, тихо стенеше Невена. Тялото ù беше се променило до неузнаваемост.
Стефан, чов ...
Симпатичната френска комисарка удържа на обещанието си и уреди италианските си колеги да огледат жилището на Бернар Гийом. Това стана едва в късния следобед, след като всички останали заинтересовани страни като местната полиция, прокуратурата и най-вече журналистите си бяха отишли. Внушителната шест ...
Яд ли те е за пропилените години; яд ли те е сега, когато си тръгваш, за неизказаните думи? Свикна с тъгата в себе си; само погледи остави, казващи хиляди думи - думи, извиращи от сърцето. Съжаляваш ли, че не се осмели да признаеш, че още изгаряш? Защо не можа да преглътнеш гордостта си, защо не ост ...
Най-голямата грешка, която допускат днешните тийнейджъри в живота си... а това може да се окаже най-голямата им любов...
Тя никога не му показа, че го обича истински... той никога не ù показа, че всъщност иска да се запознаят... тя никога не помисли, че той може също да я желае... той никога не се п ...
Там, където се раждат звезди
(През вярата в моите очи, една чиста и истинска изповед на душата ми...)
Мъка ми е тук, вътре - на сърцето камък ми лежи. Искам да не е така. Искам да мога да разговарям с него, без да се тревожа. Без да ми е нервно. Искам да знае, че го обичам, но и че, без да ми помага ...
- Кажи ми, ще дойдеш ли на партито довечера? - не знам за кой пореден път питах Даниела.
Не можех да разбера защо бе винаги толкова дълбоко затворена във себе си. Каквото и да се беше случило в живота ù, не го споделяше с никого. Беше новото момиче в класа и тема за обсъждане, много ясно. За мен и в ...