Short stories and prose by contemporary authors

Subcategories: All Short stories Novellas and novels Literary sketches Science fiction & fantasy Stories for children Humorous Erotic Letters Epigrams, Miniatures, Aphorisms Reviews, analyses, critical articles Others
43.1K results

Отражения 49 🇧🇬

Отражения 49
Лицемерието и подлостта са качества, които подобно на сходни цветове от дъгата е трудно да се разграничат.
Георги Гълъбов
vihren (Георги Гълъбов)
vihren
Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms
1.7K 3

Резерве за най-далечната от теб маса 🇧🇬

Исках да се докажа с нещо пред себе си.
Исках да докажа на теб и на мене, че не съм това,
за което ме смяташ... НЕ!
Видя грозната ми страна, но не бях виновна аз... НЕ...
Просто ти я отприщи, а аз я показах на бял свят, ...
ivelina_gospodinova (Ивелина Господинова)
ivelina_gospodinova
Prose » Letters
1.4K 1

Бях всичко... за да съм с теб 🇧🇬

Превърнала се от красив изгрев в тъжен залез, търся те навсякъде, но те няма. Превръщам се във вятър, после в слънце, в тъжна луна, но те няма. Или може би те има? Може би ти си там някъде, но сърцето ми такъв не те позна. Аз не търся този, в който се превърна, а този, който беше, но... прав си, нев ...
iRinKa_bE (Ирина)
iRinKa_bE
Prose » Short stories
1.9K 1

Дълбоки размисли за глобалното замърсяване 🇧🇬

ДРАЗНОДУМЕН ТЪЛКОВАТЕЛ - 5
ДЪЛБОКИ РАЗМИСЛИ ЗА ГЛОБАЛНОТО ЗАМЪРСЯВАНЕ
Често мисля какво би било, ако...
Ако всички богове и богини слязат на земята...
Ако всички големи принцове станат Малки принцове... ...
otkroven4o (Венчо )
otkroven4o
Prose » Humorous
1.5K 5

Раздяла 🇧🇬

Раздяла
Очите ти бяха забравили да ме обичат, а погледът ти безцелно блуждаещ бе, поледен от безразличие. Усмивка - изчезнала в тъмнината на мислите. Не говореше много. Думите ти бяха кратки и резки, но всяка от тях ме убождаше като карфица. Объркана болка сред тишината на предстояща раздяла.
Вече н ...
Незнам_коя_съм (Златина Иванова)
Незнам_коя_съм
Prose » Others
1.4K 1

Отражения 48 🇧🇬

Отражения 48
Един човек считаме за "стиснат" или "пестелив" в зависимост от отношението ни към него.
Георги Гълтбов
vihren (Георги Гълъбов)
vihren
Prose
1.5K 7

Морето, морето, морето... 🇧🇬

Там, където светят нашите звезди...
Там, където вечно ще те обичам...
Не знам за кое си мислеше повече - за теб, или за мисълта да бъде твоя. Дори когато бе далеч, винаги надничаше през рамо, но ти продължаваше да изглеждаш все толкова далечно и недостижимо. Не веднъж ти бе посвещавала цялата си ене ...
freacky_shine (Христина Петрова)
freacky_shine
Prose » Short stories
1.7K

Съществуваш ли? 2 🇧🇬

Има ли те? Да? Не?
Къде си? Тук!? Там!? Никъде!?
Или просто се криеш от мен?
Живееш, обичаш, плачеш... в забрава.
Сякаш те виждам, а всъщност - не. ...
alex_f52 (Александра Николова)
alex_f52
Prose » Letters
1.1K 2

Сладолед с горчив вкус 🇧🇬

Горещият августовски ден напредваше бавно към своя край. Виктор реши да се разходи след уморителния работен ден и се отправи към Двореца на културата. Преди залеза лъчите на лятното слънце се пречупваха красиво във водните струи на подскачащите фонтани. Наближи входа на подлеза и там вниманието му п ...
Победител (Васил Георгиев)
Победител
Prose » Short stories
1.3K 15

"Клоунът" 🇧🇬

Очите й бяха изпълнени с омраза и гняв, а всяка сълза носеше аромат на болка и тъга. Не можеше да заспи. Стоеше до прозореца и наблюдаваше тихата есенна нощ. Дори танцът на красивите листа не успя да я накара да се усмихне... Дори за миг. Не, болката беше много по-силна от красотата. Цялата се тресе ...
^no_comment^ (Плами)
^no_comment^
Prose » Short stories
1.8K 4

Безумност 🇧🇬

Прелестен, прелестен, прелестен...
И безумен, и плах, и далечен... толкова нежен.
А потъвам в необятност от желания... и необясними са тези копнежи, но дълбоки,
разтърсващи, непокорни на разум и не знаят граници...
Политат - в полета се самозабравят мисли луди и се губят от време на време и се ...
Melanholia (Ан)
Melanholia
Prose » Erotic
2.1K 1

Затвори очи 🇧🇬

Затвори очи
Погледни през позореца и чуй тишината на задаващия се ден. Той не обещава нищо и не примамва със светлината си. Денят е стар и пламнал в жарта на гнева си - мълчи. Затова вече няма да чуеш гласа му и не можеш да разбереш мъката му. Погледни през прозореца и после затвори очи. Вече не пом ...
Незнам_коя_съм (Златина Иванова)
Незнам_коя_съм
Prose » Letters
2.1K 2

18+ Магии!!! 🇧🇬

някаква огромна лилава гъба нощем се покачила на леглото на Гено и му изяла мозъка. а после Пенка възкликнала:
- Да ти пикам у тамъзлъка мишикойски!
проклела два пъти, па се прекръстила. после си легнала и пукна.
пукнала за вОда!
... ...
меланхолик (Йордан Серафимов)
меланхолик
Prose » Others
2.3K 17

Последният ден 🇧🇬

ПОСЛЕДНИЯТ ДЕН
Старецът се огледа. Улицата беше обичайна за този час на деня. Минувачите бързаха нанякъде по своите работи. Повечето, кой знае защо, носеха черни дрехи - и младите, и старите. Небето сивееше. Лъхаше студ - повей на късна есен. Предиобедното време предразполагаше към меланхолия.
Мъжът ...
еделвайс (Михаил Еделвайсов)
еделвайс
Prose » Short stories
1.6K 5

Щяха 🇧🇬

Щяха да останат цял час прегърнати, когато се видеха!
Щяха да се нагледат и наприказват истински!
Да довършат толкова започнати разговори...
А изтънелите нерви след стари и глупави спорове,
щяха да се отпуснат блаженно в телата им, отдадени на радостта ...
rotazia (Рот Блак)
rotazia
Prose » Others
1K 1

Реквием за една истинска любов! 🇧🇬

Истински
Любовта е търпелива, любовта е разновидност,
а каква е нашата любов - изразена истина ли?
Без да достига до трагедии може да заплаче
или да пречупи любовта, имам теб, любима. ...
Art_devil (Пацо Танчев)
Art_devil
Prose » Letters
2.1K 1

ирр 🇧🇬

Илюзиите, разочарованието и реалността...
Илюзиите.
Това са онези малки неща, които израстват в съзнанието ни.
Понякога бавно, друг път невероятно бързо и така всяка следваща
секунда, всяка минута, всеки ден, те обземат мисълта ни ...
outoftime (Моника)
outoftime
Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms
2K 1

Отражения 47 🇧🇬

Отражения 47
Мръсотията се лепи най-лесно на чиста репутация.
Георги Гълъбов
vihren (Георги Гълъбов)
vihren
Prose
1.4K 3

Пътищата Господни 🇧🇬

Пътищата Господни
Денят ми мина тежко, натоварено и изпълнен с напрежение. Толкова много манифести, с десетки коносаменти, митнически декларации - ужас. Висенето пред гишетата ме убива, но нямаше как, една от подчинените ми бе в отпуск, всички други претрупани с работа и аз в митницата да уреждам фо ...
katera4a (Идоменей Каменополски)
katera4a
Prose
1.3K 1

Поредица репортажи - За боклуците... 🇧🇬

Поредица репортажи
За боклуците...
Наблюдавам контейнерите за отпадъци пред блока. Вятърът задига каквото успее и го разнася наоколо, ако не може да се закрепи на някое оголяло дърво. Решението - да се затворят капаците. Но тях ги няма - изчезнали са в незнайна посока, не без човешка намеса, разбира ...
pavli (Павлина Петрова)
pavli
Prose » Others
1.2K 11

Намерих го... запазих го... 🇧🇬

Искаш ли всичко да остане постарому? Кажи?
Мълчи и не отговаря… Май няма сили да се бори.
Или това е страх? Един Бог знае…
Отново се е спотаило в някое тъмно кътче на стаята. Не иска да излиза и това е.
Бива ли такова нещо ми кажи? Да се криеш и то от кой… от себе си? Хайде да променим нещо заедно! ...
stefitopz (Стефка Георгиева )
stefitopz
Prose
1.1K 5

Площадът 🇧🇬

Далече, далече, в едно друго измерение има един площад,
който се нарича "Площадът на четирите църкви".
На изток се намира храмът на християнството.
Вдясно от него - този на исляма. Вляво от нeго -
храмът на източните религии, а срещу нeго - този на юдаизма. ...
vesben (Веселин Бенчев)
vesben
Prose » Others
1.6K 4

Стая 309 🇧🇬

Всяка сутрин на път за работа минавам да купувам вестника му. "Cyprus mail". Влизам в хотела, правя тоста му, слагам бяло feta cheese, шунка, домат, яйце, портокалов сок, после премервам 5 капки от лекарството му в чаша вода И се качвам да му ги занеса. Петър дошъл в Кипър преди 13 години с жена си, ...
virginblack (Гергана Дечева)
virginblack
Prose
1.8K 1

Хората по Коледа 🇧🇬

Отново е зима. Отново е Коледа. Отново се раждат звезди, отново думите са малко, за да опишем чувствата и красотата около нас. По Коледа всички са щастливи, но има и хора, които не сещат тръпката от радостта по Коледа от семейните мигове. Какво е Коледа без семейство? - Това се питаше едно момченце ...
Katia (Катя Михайлова)
Katia
Prose » Short stories
1.4K 2

18+ Тишина 🇧🇬

Беше много тихо. Единственният шум, който се чуваше от време на време, беше плясъкът от крилете на някой гарван. Из целия град се бяха разстлали тези красиви и мрачни птици. Градът бе пуст. Единствените му жители бяха тези гарвани, а демоните и призраците рядко се завръщаха, защото обикаляха навред ...
^no_comment^ (Плами)
^no_comment^
Prose » Short stories
1.3K

Молба 🇧🇬

Полупразна чаша, запазила дъха на евтино вино, пепелник с две-три угарки... Моята компания и за тази безсънна нощ, в която пак ме преследваше миналото, а аз бягах от бъдещето си...
Едно ненормално безпокойство гонеше съня от очите ми и ме връщаше на сила в минало, което исках да изтрия, като демоде ...
didavelko (Димитрина Бунова)
didavelko
Prose » Letters
1.5K 1

из "Вълчите пътища" 2 🇧🇬

Тази вечер в кръчмата на Хо се бе появил нов персонаж - топчест хуманоид, висок около метър и петдесет, с две малки рогчета на главата. Това е грингърът Уа Шо Ро. Той седеше заедно с двамата премъдри Дърт Пън и Кух Че Реп и оживено дискутираха нещо високо философско, като не пропускаха да си подквас ...
Bersek (Стоян Вихронрав)
Bersek
Prose » Short stories
1K 1

Отражения 46 🇧🇬

Отражения 46
През призмата на егоизма кръвната връзка не се забелязва.
Георги Гълъбов
vihren (Георги Гълъбов)
vihren
Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms
1.6K 1

Кукла на конци 🇧🇬

Кукла на конци
„Успях, скъсах го!”, помисли си с надежда във небрежно изрисуваните очи, малката опърпана, стара кукла. Но бе само миг, момента, в който се почувства свободна. Тялото и продължаваше да виси във въздуха. „Но как, защо”, помисли си и в миг, усети болка, която замъгли съзнанието и. Още е ...
shoshkin (Любомир Стойков)
shoshkin
Prose
2K 9

Дали си струва? 🇧🇬

Стоиш сама в стаята. Часът е 12:00 вечерта. Всичко наоколо спи, но само твоето сърце будува. Не може да заспи и точка. Инсомнията е засегнала и него. Стоиш и размишляваш на "живота от нещата", над фундаментални въпроси или просто детински "проблеми". Мислиш за него. Чудиш се кога ли ще разбере за чу ...
salinger (Селинджър Хуук)
salinger
Prose » Others
1.3K 2

В търсене на щастието... 🇧🇬

... Тя стана, облече черната сатенена рокля и седна на малката тоалетка пред голямото огледало.
Взе четката за коса и започна да сресва бавно и лежерно дългите си черни коси: ”Какво имам аз ?”
Какво имаше тя? Според всички други тя имаше „Всичко” - работеше като модел и разбира се - имаше хубаво тял ...
svetleto (Светла)
svetleto
Prose » Short stories
1.8K 1

Любов, отиваш си ти 🇧🇬

Любов, отиваш си ти
Здравей! Ето, съдбата ни срещна отново...
Но... Любовта не е тази, която беше - силна и бурна и стопляща нашите сърца... Защо се случи? Не знам. Но щом е така - съдбата най-добре решава...
Спомни си дългите вечери под звездите, когато аз и ти, с усмивки и щастие нашата любов ни с ...
Plambo (Пламен Дилов)
Plambo
Prose » Letters
2.1K 2

Сам 🇧🇬

>>>> Сам стоя, стоя и мисля...
>>>>
>>>> Мисля за теб, за нас.
>>>>
>>>> Освен студ, в душата нищо не усещам, ...
mircata (Сираков Мирослав)
mircata
Prose » Letters
1.7K

Самотният мъж 🇧🇬

Мъжът вървеше по пустата улица, обграден напълно от студените, неприветливи сгради. Уви се още по-плътно в палтото си. След това продължи по пътя. Една мисъл бе в главата му - самотата. В града всеки беше сам... В града всеки беше отхвърлен... Колкото и да се опитваше, той не можеше да спре да мисли ...
Ilere (Глория Добрева)
Ilere
Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms
1.1K 3

Случка в чалга - дискотеката 🇧🇬

Тази декемврийска вечер беше характерна с кучия си студ и силна виелица.
При всяко отваряне на вратата на дискотеката, проникваше студен въздух, който напомняше за своето бездушие… А той бе един от господарите на зимата, и вилнееше както и когато си иска.
Марков, или както му казваха „шведския”, сед ...
PLASHKOFF (Николай Пеняшки-Плашков)
PLASHKOFF
Prose » Short stories
1.2K

Живот 🇧🇬

Живот
Писъкът, който отеква в сърцата ни е остатъчното от целия крясък на болката и самотата. И реже така убийствено надълбоко. Всяка една частица от тялото ти се свива и всяко едно сетиво се гърчи като ударено от ток.
А може би наистина.
Когато успееш да приемеш реалността и да свикнеш да живееш с ...
just.neli (Нелс)
just.neli
Prose » Others
1.4K 1

Коледа, приказка моя…! 🇧🇬

Преди много, много години, когато хората са нямали нито Интернет, нито телевизия... когато книгите са били притежания само на богатите аристократи, обикновените хора се събирали всяка вечер и си разказвали истории. Днес тези истории ги наричаме митове и легенди, но преди те са били приказки. Те - на ...
gall (Галина)
gall
Prose » Short stories
7.1K 1 1

Проглас за покоя 🇧🇬

Проглас за покоя
... Когато непрогледната мъгла на безвремието е спуснала пипала в душата; когато няма посоки и изтерзаният ти вик ечи в секундата замръзнала реалност - не губи упованието си в Отца!
Там - в мъглата има нещо много скъпо и много истинно, което си забравил. Виж искрите!
Вгледай се в съ ...
Paladin (Костадин Боянов)
Paladin
Prose
939

Някой ден 🇧🇬

Искам да върна дните, в които не ме нараняваше... в които не исках да ти причиня болка. Но това е само мечта... реалността е пагубна! Да можех само да те хвана за ръка и да се върнем назад във времето и да ти покажа, че беше толкова специално и незаменимо съкровище. Как ме гледаше в очите, и с крива ...
basketballgirl (Симона Коста)
basketballgirl
Prose » Short stories
1.3K