Short stories and prose — original fiction by contemporary authors | Otkrovenia

Защо?! 🇧🇬

Приятелки сме от девети клас. Години наред бяхме неразделни. След гимназия започнахме заедно работа. Мечтаехме като се омъжим , да направим мъжете си приятели. Направихме го - пак бяхме неразделни. Неразделни бяха и семействата ни. Те бяха богати, ние си брояхме стотинките пред заплата. Тя не живееш ...

svetlanal

Prose » Short stories

1.6K 20

Ръце в джобовете 🇧🇬

Ръце в джобовете
Отдавна не знаеше какво да прави с нея. Обажданията на мобилния вече не му носеха радост, а предизвикваха недоумение и досада. Беше едносричен и кратък. В редки случаи откликваше на желанието и да си поговорят малко. Даже тогава пак бързаше да затвори, сякаш продължителният разговор ...

радостинатодорова

Prose » Short stories

2.1K 1

Петък вечер 🇧🇬

"Cocain nose, trendy clothes
Plastic smile to match your style
Hollywood whore
Passed out on the floor
I'm sorry but the party's over"* ...

MaRtiTyyy

Prose » Others

1.1K 4

Бягство 🇧🇬

Стоях провесена на парапета. Очите ми потъваха в междустълбищното пространство и нe виждаха нищо. Времето около мен беше спряло или по-скоро аз бях спряла за времето в една дупка от безкрайността.
Давех се! Давех се в собствената си простотия и глупост, давех се в омразата към самата себе си и исках ...

MopraHa

Prose » Others

1.7K 5

За аритмията като сърдечна гордост 🇧🇬

Срещат се хора, които чувстват, за да не мислят.
или
Натрапчивото чувство, че не може да се мисли, е най-силното основание човек да “мисли”, че е много чувствителен.
или
Пестеливостта в чувствата поражда чувствата. А едничка мисълта създава тая пестеливост. ...

selsal

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

1.6K 1

Tой - хлебарката 🇧🇬

Tой - хлебарката
В стаята на едно студентско общежитие се луташе Той. Търсеше храна. Не, не беше гладен. По-скоро му беше скучно. Той беше хлебарка, която беше от мъжки пол, тъкмо навършила полова зрялост. Но както студентите в седми блок, така и Той не мислеше още да се задоми. За какво му и трябва ...

kovak

Prose » Short stories

1.5K 2

Отражения 38 🇧🇬

Отражения 38
По-лесно е да станеш велик за народа, отколкото за тъща си.
Георги Гълъбов

vihren

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

1.7K 4

Сянка 🇧🇬

My blood wants to say 'Hello' to you,
my fears want to get inside of you,
my soul is so afraid to realize
how very little there is left of me.'
('The Perfect Drug'-Nine Inch Nails) ...

Carmmine

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

1.9K 3

Мечтана Есен 🇧🇬

Как дълго те чаках аз, златна и приказна есен!
Чаках те така, както дете чака подаръка си за коледа.
Мечтаех за отрупаните с различни цветове корони на дърветата.
Все си мислех за твоя проливен дъжд.
Все исках да се разсърдиш и облаци черни да скрият небето. ...

Darklady92

Prose » Others

945

Законът на градската джунгла 🇧🇬

Законът на градската джунгла
Капитан Драганов бе сериозен и строг баща, но когато си бе в къщи. През другото време жена му уж имаше грижата да единствения им син.
Петьо - синът, бе будно и палаво момче, доста разглезен, нахален на моменти нагъл.
Имаше си всичко, за което може някое момче на неговата ...

katera4a

Prose » Short stories

1.2K 2

* * * 🇧🇬

Тя сякаш нищо не разбра от онова, което се случваше в душата и в онзи миг.
Но, когато всичко утихна, когато облаците на съмненията си отидоха,
на прекрасното и лице изгря несдържана детска усмивка.
... Разбира се, че в този момент радостта й бе някак безпричинна,
дори леко глуповата, но бе искрена и ...

vseki.sledvasht

Prose » Others

926

Утайката 🇧🇬

- Носиш ли ги?
- Да… дори и парите, които ти заех миналия месец. Цялата сума е тук.
- Най-накрая... Добре, ето ти твоето.
Замръзналите й пръсти поеха пакета и го мушнаха в джоба на дългото й яке. Дъхът й стигаше само за да въздъхне, не да диша.
- Защо го правиш? ...

Disasterpieces

Prose » Short stories

833

Актьорско майсторство в любовта 🇧🇬

Беше един топъл, слънчев ден. Лятото беше в разгара си. Птичките пееха песни, които галеха нежно слуха. Цветя безброй и толкова красиви красяха поляните и градините.
Ира беше омъжена от близо 10 години за Ильо. Имаха две пораснали деца: Вал на 5 години и Пейо - на 10 години. Животът им беше прекрасе ...

lunna_sianka

Prose » Short stories

1.7K 4

Знаеш ли, че и любовта се уморява 🇧🇬

Ти ме гледаш така въпросително, че и без думи мога да усетя твоя упрек. Може би с право, а може би и без да знаеш защо. Очите ти пронизват моите и бавно вледеняват цялото ми тяло. Те ме питат за причината, а скритата болка в тях подсказва, че вече разбираш. Не зная дали да го кажа с думи, ще има ли ...

auaila

Prose » Others

1.5K 1

Недъг 🇧🇬

Загледан в старата снимка на нощното шкафче, той не усети как стана полунощ. Цял ден прекара вкъщи, вглъбен в мислите си. Цял ден се опитваше да събере късчетата от пъзела на паметта си, но напразно. След инцидента преди месец той не беше същият човек. Промени се. Животът му се промени. Макар на пръ ...

MaRtiTyyy

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

1.3K 2

Признание 🇧🇬

Как мога да деля сърцето си на две; между теб и него?! Как мога да избера между пагубния грях и изпепеляващата светлина. Грешна съм пред теб, защото се кълнях, че си единствен ти, но как можех аз да знам, че друг ще се появи?! Грешна съм, защото тук съм с теб, а там съм с него... Боли ме, защото не ...

disnilent

Prose

1.6K 1

Записки на един б.г. режисьор 🇧🇬

„... тогава изневиделица изскача тъпото копеле и стреля от упор. Единият куршум рикошира в главата ми - малко над лявата вежда, другият се заплита във вълната по гърдите и вдига пушилка с миризма на прегоряла мърша, а третия успявам да избегна с леко отместване от траекторията на движението. В следв ...

radi.

Prose » Short stories

1.4K 9

Отражения 37 🇧🇬

Отражения 37
Много лесно е да твърдиш, че не искаш да си богат, но безкрайно трудно да постигнеш противното.
Георги Гълъбов

vihren

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

1.7K 2

Коледно желание 🇧🇬

Когато приближава Коледа, всеки се сеща за най-съкровените си желания и по свой собствен начин си поръчва подарък, който след няколко дни ще потърси под коледното дърво, украсено блестящо и очакващо пристигането на добрия старец, съпътствано от песента на вълшебните звънчета, които огласяват пътя на ...

дкф99

Prose » Short stories

2.2K 4

Аз съм щастлив 🇧🇬

Веднъж при мен дойде един човек. Той беше стар, с дълга сребриста брада и коса. Носеше размъкнати парцаливи дрипи, които трудно биха могли да се нарекат дрехи. Бях сигурен, че не го бях виждал преди в живота си, но поради някаква странна причина, имах чувството, че този старец ми беше неестествено п ...

Aspirina

Prose » Others

1K 1

" На живо " 🇧🇬

С рязко, отвесно свистене издаващо звук, подобно на скърцането в задната част на съзнанието, когато си забравил нещо важно, платинените, слънчеви остриета срязаха планините от сиви облаци и безпроблемно продължиха живителния си устрем към земята. Един от лъчите премина право през сърцето ми, придава ...

Воркосиган

Prose » Others

1.6K 3

Предложението 🇧🇬

"Ако искаш, може да ми говориш мръснишки по телефона", каза и той със спокоен, равен глас. Тя го накара да повтори това, което току-що и съвсем изневиделица беше казал, за да се увери, че е чула правилно. "Ако искаш, може да ми говориш мръснишки по телефона." Как успя да го каже със съвсем същия рав ...

cavern

Prose » Others

936

Кошмарен край 🇧🇬

Кошмарен край
Кошмари... всяка нощ... едно и също, точно в 4:00 се будя от кошмар. В мига, в който отворя очи, започвам да го забравям с всяка изтичаща минута. Те са като видения. Няма нищо свързано, просто странни предмети. Единствените неща, които съм си спомняла, са: непознат мъж, есенна буря и ц ...

FleXi

Prose » Short stories

1.5K 1

Един съвършен свят 🇧🇬

Родих се различна. Най-различна от различните. Черно-бяла. Като в стар нискобюджетен филм. Някаква жестока шега на природата. Някак болезнено чувствителна в своя черно- бял свят.
Живеех в малка къща на самия морски бряг. Живеех там със сестрите си. Родителите ми често пътуваха и единственото семейст ...

eX_girl

Prose » Short stories

2.1K 3

Тенекиеното канче 🇧🇬

Дрън-н-н-н… Ето така звучи в главата ми когато се тупна. Празно е също като на баба ми раклата. Майка винаги ме подмята че там летят мухи или, че ушите ми са свързани с канап, който, ако отрежат, ще паднат. Пък дали наистина е празно? Като бях в 10-ти клас по Биология учихме системите в човешкото тя ...

devisil

Prose » Humorous

1.6K 1

Светлина и Мрак 🇧🇬

Крачка след крачка пътят тече под лапите ми... Ходих много и много път изтече... Отдавна оставих зад опашката си познатите ми територии и сега съм навлезнал дълбоко сред пръстените на Границата... Тичам без цел, но с посока... Животът е моята цел, а посоката е все напред... Виждам къде ме отвежда вс ...

Bersek

Prose » Short stories

1.2K 1

Отражения 36 🇧🇬

Отражения 36
Понякога сред хора човек е най-самотен.
Георги Гълъбов

vihren

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

1.7K 3

Безплатният сладолед 2 🇧🇬

...
Една година след първия разговор
Пак беше зима. Камината пак гореше, но отвън нямаше сняг, а се виждаха два нови джипа.
- Имам да черпя. Преди седмица пуснахме павилион на самата Копа Кабана, за да не пропускаме летния сезон в южното полукълбо. Нямаш си представа, колко са горещи бразилките! Вед ...

kdimov

Prose » Short stories

1.7K 2

Не зяпай, лапай 🇧🇬

Лирико-поетичен анализ на реклама на вафли.
Лирическият герой в клипа явно е неопитен, блед и угрижен за живота си младеж, който тепърва има да открива истините за битието и света. Неслучайно той изпуска вафлите си в автобуса, това е метафора на факта, че той вече е изпуснал автобуса на познанието и ...

newking

Prose » Humorous

3.1K 10

Аз те чакам, намери ме! 🇧🇬

Помниш ли ме все още? Нали не си забравил момичето, влюбено до лудост в теб? Аз все още те чакам - същата, каквато ме остави. Аз все още съм готова да ти простя всичко, отново да ти повярвам. Няма да ти потърся сметка, въпреки че го заслужаваш. За пореден път ще забравя миналото и пак ще бъда твоя. ...

auaila

Prose » Others

1.9K

Омраза! 🇧🇬

Мразиш! В червата си усещаш прогарящата болка. Как да я потулиш? Как да се отървеш от нея? Как да не мразиш? Мъчиш се да намериш решение, но такова няма... Имаш само избор да се самоизтезаваш или да изтезаваш мразения. Какво ще направиш? Ще си заслужава ли, ако той се измъкне безнаказано? Та нали ти ...

shmatity

Prose

1.6K 3

Какво си ти? 🇧🇬

Най-хубавото нещо в живота ми!
Нещото, което обичам повече от всичко останало.
Бледият лъч светлина в тъмната нощ,
малката пътечка, която ме извежда
през безкрайния лабиринт от улици... ...

miss-independent

Prose » Letters

1.5K 1

Фарът на брега на Стикс 🇧🇬

"Прозорец. Нощ. Фенер.
Панели. Паркинг. Спирка.
Тик. Разнебитен нерв.
Локомотивна свирка.
Бетон. Градинка. Смет. ...

radi.

Prose » Short stories

1.3K 5

Моите слънчогледи 🇧🇬

Намерих го. Или той ме намери. А може би "намирам" изобщо не е правилната дума. Аз поне нищо не търсех. Беше ми добре в илюзорния ми свят. Въпреки болката, която сама си причинявах, не исках никаква промяна. Не търсех нищо. Преди имах склонността да се връщам в миналото или да гледам далеч в бъдещет ...

delight

Prose » Letters

1.6K 2

Поледица 🇧🇬

Третият ден, след като натрупа снегът, се случи топъл, времето омекна и бялата покривка започна да се топи. През нощта обаче отново паднаха температурите и всичко се скова в лед.
На сутринта Гар Ван, Ко Та Рак и Но Щен Вълк тръгнаха към градчето да си напазаруват провизии. Гар се придвижваше бавно и ...

Bersek

Prose » Short stories

938 2

Безплатният сладолед 1 🇧🇬

Жанет беше младо момиче с добро телосложение и чаровно лице. Беше се изтегнала в един фотьойл на летището и качила краката си върху куфара. Разклати рязко едното си стъпало да отпъди досадната муха, кацнала върху новия й чехъл, след което продължи да гледа разсеяно шумните туристи с багажи и палави ...

kdimov

Prose » Short stories

2K 1

Мъглата 🇧🇬

Мирис на замръзнала в калта кръв се впива в униформата му заедно с мъглата. Войникът трепери, погледът му е празен, сух. Седнал, опрял гръб в студения откос на окопа, прегръща пушката и гледа изпънатите си крака. Поглежда и в двете посоки на траншеята. Празно. Няма хора, няма трупове. Само захвърлен ...

sniv

Prose » Short stories

1.3K 1

Отражения 35 🇧🇬

Отражения 35
Често се казва "Приятел в нужда се познава", но много хора се сещат за приятелите само при нужда.
Георги Гълъбов

vihren

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

1.7K 3

Ооооо, Санта Клаус! 🇧🇬

- Алооо, Веси. Ей ма на, връщам се от солариума и първо на теб се обаждам. Да знаеш преди малко кой ми се обади!... Санта Клаус, бе.... Не, не Санта Фалус, а Санта Клаус!... Кой Санта Клаус ли? Че де да го знам. Предполагам, че му е такъв никът... Чакай сега да ти разкажа. Та, прибирам се аз, вече х ...

andrina_mark

Prose » Humorous

3.3K 1 20

Разбрах 🇧🇬

Хубаво ни беше на двамата. В лоши моменти се преборвахме с трудностите.
Знаех, че ще дойде денят, когато нашата приказка ще свърши.
Но дойде денят, в който ти срещна момчето с лъскавата кола и многото пари.
Тогава разбрах, че любовта е сълзи и болка.
Усетих самотата и разбрах, че любовта е лъжа, изм ...

broken-heart

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

1.3K 4

Short stories and prose by contemporary authors

Защо?! 🇧🇬

Ръце в джобовете 🇧🇬

Петък вечер 🇧🇬

Бягство 🇧🇬

За аритмията като сърдечна гордост 🇧🇬

Tой - хлебарката 🇧🇬

Отражения 38 🇧🇬

Сянка 🇧🇬

Мечтана Есен 🇧🇬

Законът на градската джунгла 🇧🇬

* * * 🇧🇬

Утайката 🇧🇬

Актьорско майсторство в любовта 🇧🇬

Знаеш ли, че и любовта се уморява 🇧🇬

Недъг 🇧🇬

Признание 🇧🇬

Записки на един б.г. режисьор 🇧🇬

Отражения 37 🇧🇬

Коледно желание 🇧🇬

Аз съм щастлив 🇧🇬

" На живо " 🇧🇬

Предложението 🇧🇬

Кошмарен край 🇧🇬

Един съвършен свят 🇧🇬

Тенекиеното канче 🇧🇬

Светлина и Мрак 🇧🇬

Отражения 36 🇧🇬

Безплатният сладолед 2 🇧🇬

Не зяпай, лапай 🇧🇬

Аз те чакам, намери ме! 🇧🇬

Омраза! 🇧🇬

Какво си ти? 🇧🇬

Фарът на брега на Стикс 🇧🇬

Моите слънчогледи 🇧🇬

Поледица 🇧🇬

Безплатният сладолед 1 🇧🇬

Мъглата 🇧🇬

Отражения 35 🇧🇬

Ооооо, Санта Клаус! 🇧🇬

Разбрах 🇧🇬

Queue