заля реката
на човечността с възторг
и необята
преля реката
на сърдечността и с плам ...

Пак се връщам, мила майко,
Всеки път ми е по-сладко!
Към теб душата ми снове -
Фейският ти глас ме зове
С ненаситния копнеж, ...

Отново този звън, така нервно притесни ме!
Не го искам - разбери ме!
Не ме ли преживя, не ме ли изстрада?
Защо съм ти сега - чужда, непозната?
Недей да се опитваш - твоето държание го знам! ...

И
рече: „Не
работя с охота!“

Ще ви разкажа една приказка...
В нея няма принцове и принцеси, нито колесници.
Като фон нямаше розови стени, но покривът ù беше стъклен и виждаха звездите.
Мечтата тръгна отдалече по път дълъг и трънлив,
усмивки срещаха сълзи и смях, мили думи и нежен глас. ...

1.
Дашна млада дама дойде в мойта каравана
понамачкаме дивана и тръгна да си кара вана
2.
Мечтая си тайничко за лято ...

Ние в Съюза
В един слънчев ден, в един слънчев хотел, в един слънчев курорт, на рецепцията седеше един не толкова слънчев Администратор. Той гледаше криво монитора и също толкова сърдито, всички наоколо. Лицето му изразяваше тъга. Постоянно през него минаваха туристи – някои с оплаквания, други за р ...

.
Нет в глазах лётной птицы – грусть падает. А голубятники – люди улётные, признаки каждого стрижа хвастать горазды. Голуби - их сказка. Попадаются такие голубиные охотники что, не запинаясь, истошными воображениями землю заодно с небом перепархивают, не разберёшь, кто слаженней кувырки через голову ...

Mike And The Mechanics - Now That You Have Gone
As the night comes down
Darkness slowly descends
I am lost and alone again
Now that you've gone. ...

Наденал си примка и стяга за спомен с мъка си спомня,
и бавно ръка си протяга за кой ли път в тъмнината.
Свел главата върви, като без душа лицето,
погледа празен огън в него вече няма.
Душа като празна ваза, тихо, че студа се чува, ...

Душа ми гние,не търси никъде утеха,
не ще да я погали ни топла,ни добра ръка.
Веднъж осиротяла не ще ни завивка,ни дреха,
заспала е във страшна яма,а там-само тъма.
Тревата вече никак не е толкова зелена, ...

Ежедневни приключения 11
...
Мама нещо я напуши,
пак е "яхнала метла"от сутринта,
някой шапката й накриви ...

ДО СЕДМОТО НЕБЕ
Когато паднат всичките звезди
а луната счупи рокче,
Млечният път ще се обезличи.
Лунната пътека ще прескочи ...

Докосвам всяко нещо в моя свят
като единствено.
Усещам всяка скрита благодат
в сълза от истини!
И преоткривам нови светове ...

1508г.
Коленете й кървят, всеки мускул в тялото й работи против нея, краката й вече не са толкова бързи и уверени, а противно на тях, сърцето й се блъска все по-силно в гърдите й с всяка изминала секунда, заплашвайки да изскочи всеки момент.
Няма да умра. Не днес.
Тя няма да получи ковчег. Ще бъде у ...

Волята ми да сломиш само ти единствено можеш,
същността ми и това, което съм, да промениш,
мъжествеността, честта ми и всичкото достойнство в мене
без никакво усилие да унищожиш.
Надеждите, мечтите ми, копнежите ...

Когато бях дърво и не ме прегръщаха,
само припикаваха и пияни повръщаха,
научих какво е за корените в студа -
топлина и самота в шепота на листа.
Когато бях куче и листата се смееха, ...

Шумът от двигателя на колата го изтръгна от унеса, в който беше изпаднал. С всеки изминат километър все повече се чудеше защо изобщо се съгласи. Щеше да е по-добре да си беше останал вкъщи!
Иван се возеше на предната седалка на стария голф на приятеля си - Дани. Отзад се чуваха гласовете на Жоро и П ...

За любов говоря ден и нощ,
за любов копнея всеки миг,
но как се случи късметът лош,
да ме споходи в този ден велик!
Ден, в който слънцето по-ярко беше ...

Кафе без захар
малко люспи от любов
лежат мъртви на сцената на суетата...
Смехът на публиката е призрачно самотен...
Залата е празна... ...

Да избягаш не е лесно. Да заровиш всичко в миналото. Да си тръгнеш, загърбвайки спомени, които са те направили такъв, какъвто си.
Е, избягах. Дали ми беше трудно? Да. Най-тежко беше забравянето. Да се правиш, че не е било... както се казва - да започнеш на чисто. Как по дяволите се започва на чисто, ...

Сладникав полъх. Рехава мъгла.
Нощта настъпва с тънката игла.
Луна изгрява. В пазвата - с петна.
Виси отгоре с гвоздей на стена.
И сянка дълга. Ляга във пръстта. ...

Бера спомени,горчиви и сладки
за днескашното ни специално меню
на Живота пълен с Мерзост и Щастие,
във вечното ни Причинно-Следствено Дежа вю.
Напъва ме плач,на смях ме избива ...

Обичам дъжда...
Небесни бисерни сълзи...
Пречистване... За нечия душа...
Обичам да вали...
По керемидите на дядовата къща ...

Виж ме! Аз съм кула от карти! Мислиш си, че с един неочакван порив на вятъра би могъл да ме разруши? Но не! Защото казват хора, били правили здрави Айфелови кули от кибритени клечки. Да, казват - не знам дали е вярно или не. Аз съм кула от карти. Мога всеки момент пред теб да се срина и да ти наредя ...

Всичко в теб започна да ме дразни,
всеки жест ме отегчава,
от романтиката получавам спазми
и глава ме заболява.
Скачам, щом се звънне ...

Аз послушно съм дете,
всички казват ми: " добро момче".
Каквото речи тати - за мене е закон,
той вика ми " юначе"
и храни ме с месо и макарон. ...

Пази ме, талисмане мой,
пази ме в дни на гнет и мъка,
в дни на смиреност, на разлъка:
получих те сред скърби рой.
Александър Пушкин ...

Незнайно как, след като Камъкът бе претопен, той придоби духовен разум и способност да се придвижва от едно място на друго, а също и да променя големината си. И като видя, че всички останали камъни бяха взети, за да възпълнят небесата, а той единствен остана неизбран и непотребен, Камъкът се изпълни ...

Край без надежда
Пустош и самота навсякъде. Нищо друго освен безкрайното море от пясък и тежкото мрачно небе разстелило се отгоре му. Толкова тежко, че дори и най-силната буря не би помръднала и една от безбройните песcчинки. А отгоре огненото кълбо е набелязало своята жертва. Насочило е цялата си е ...

Че нъл знайш понякогаш, квото е речено от съдбата? Не дай си, Боже! Грях ми е на душата, ама... И семейства са разтурят, и челяд са разпръсква. Няма ли сговор и мир в една къща, не ще да е... Едно време тейко ми думаше: "Ако видиш, че няма да живейш с някой, бегай, докат е време! Че чиниш ли семейст ...

The earlier train
Don't take the earlier train -
wait until day is dawning
look at the beauty of morning,
paint in same colour your brain. ...

Малко дете, скрито сякаш в сърцето,
поиска в съня ми нещо да каже.
Протегнах ръце, погалих телцето,
преди тишината и двама да смаже.
Прошепнах му тихо: "Помня те още... ...

Една искра от моето огнище
запали огън в моята душа.
И като мъж на моето равнище
аз щях сърцето си да разруша.
Дали любов - за мене непозната, ...

Всички вече бяха заспали. Минаваше се полунощ. Тъмни сенки и фигури заприиждаха и заиграха своя театър из мрачните, недокоснати от никой до сега, кътчета на имението, прокрадвайки се тъй-зловещо, зловещо. Тази вечер, обаче нищо нямаше да бъде същото, както преди. Нямаше само да се прокрадват тъмни с ...

По устните ти пръстите прокарвам,
затворил своите очи -
с мисъл искам да накарам,
да ги нарисувам без бои,
защото само те са в ума ми ...