Знам, мислиш за мен сега,
искаш да усетиш отново моята топлина,
да вплетеш ръка в моята ръка,
да усетиш със сърцето си какво е любовта.
Знам, желаеш да погледнеш пак в моите очи, ...
Вярвах, че има нещо на света,
но оказа се той празен,
исках да обичам, но останах мразен,
погазен от себе си, от другите.
Не живея, аз просто съществувам, ...
Една тиха молитва,
една топла усмивка,
пуловер сякаш случайно забравен на улична пейка.
Една разрешена прегръдка,
пред газена лампа месец и половина. ...
Мислех си, че ти беше с чиста съвест,
но май сгреших...
Мислех си, че не можеш да изневериш,
но отново си останах разочарована...
И как човек да ти прости, ...
По калдаръмените улици вървя
и сякаш нямат край извивките по тях.
Умислен в мрачната им сивота
търся спомен, който да ми каже да спра.
Криволича, сред аромата на кафе, ...
Мрачен зимен здрач е налегнал безкрайната бетонна пустош на безлюдния град. От непроницаемия сив обзор плътно и безспирно се ронят едри, лепкави снежни парцали. Трудният за дишане въздух се е слял с миризмите на изгоряло, сяра и мраз. Само скърцането на снега и свистенето на вятъра, нарушават погреб ...
На масата стоя със любовта,
със самотата тази нощ, обаче ще вечерям,
ще ни налея мъничко тъга,
за да отпием, да не се владеем.
И за основно ще предложа верността, ...
В парка беше пусто. Макар, че беше следобед, до него не достигаха никакви звуци. Дърветата сякаш поглъщаха шума от преминаващите по близката коли. Дъждът капеше нежно по пожълтелите листа. Навсякъде цареше хармония.
- Пълна идилия! - прошепна тихо Анна.
Наближаваше вечерта. Тук-там тъмнината вече се ...
Захвърлих одеждите жречески свои...
и грабнах ромфея в ръце...
оставих далеч боговете безсмъртни...
и техния мирен завет...
със своите беси въстание вдигнах... ...
5 глава
Дрю не спираше да работи, откакто се беше прибрал от Германия. Изкарваше почти цяло денонощие в офиса, като отсъстваше за час-два, в които дремваше и отново се връщаше да управлява ,,империята" си. През неговото отсъствие в компанията му настъпили неотложни проблеми и сега с неуморни сили ра ...
Нощни, градски прозорци – улично видими,
ала с невидим зад тях вътре живот,
из етажите пръснати, светят будни,
на мрака чак до най-късния час;
едни – обърнати в профил, ...
Ден от живота !
Като море необятно простира се живота ми
и храни със веслата си покоите
пространствата, планетите, безброите..
През всички тях мирът ми покажете. ...
4.
Чарли
– Добро утро, сър.
Нежният женски глас го сепна от съня. Отвори рязко очи, но в стаята беше тъмно и за момент продължи да си представя мястото, което сънува. Зелено, просторно, с въздух, който изпълва дробовете ти до приятно пръсване дори с най-малкото вдишване. Мястото от неговото детство. ...
Когато завали сняг, имаш чувства. Не че когато не вали, нямаш чувства. Обаче те са латентни, страхливи се, не искат да се проявят и стоят като заспали в теб. Чакат знак, за да се появят.
И ето го знакът – сняг. Бял, косо пада от небето, като стърготини от небесна дъскорезница, където боговете строят ...