Best published on this day thru the years
1,005 results
Стеле се мъглата гъста
над заспалия градец.
Сякаш сводът е поръсил
звездния си бял прашец.
Търси лунен лъч самотен ...
  805  36 
С жълто око
намига фенерът
гони досадни мухи
  401 
Съдбата се усмихна!
Отидох!
Разхождах се, хваната за ръка с любовта,
гледах и пълнех очите си с неща, мечтани и невиждани..
Дишах с пълни гърди и сияех... ...
  522 
Листец, полегнал плахо
сред свежата трева
и цвят му - ярък, кат звезда,
проблесна под дълбока синева.
И секунда бе това... ...
  480 
Ще се нося като вятъра,
волна ще бъда до край;
ще летя като птиците,
без някой за мене да знай.
Ще бъда твърда като камък, ...
  621 
Думите убиват или носят
ведрост, радост и надежда.
Очите често ни разкриват
неочаквани усещания или
до мълчание животът се свежда. ...
  343 
Молитва отправям към тебе, мое мило сърце.
Молитва за обич и искрени чувства.
Обичай Го, мое мило сърце,
за да може - само със поглед -
любовта ми към него да разбере!!!
  439 
Вярвах, че ще е вечна любовта,
но не е - уверих се в това.
Отдалечи ни жестоката съдба,
разби на късчета нашите сърца.
В календара добавя се ден след ден, ...
  447 
Нежност
Със нежни думи ме опивай.
Със топли длани ме гали.
Душата си във мен преливай,
Да сбъднем нашите мечти !
  462 
Sonata Arctica - The boy who wanted to be a real puppet
So many years ago, many more than I'd
Even care to bear in my mind
From the darkest of all places I found you
All the limbs in their right places ...
  815 
... три листа...
Искам три листа Любов:
Бял - да те нахвърля по него, дори и с черни контури.
Черен - себе си да заключа с останали щрихи от бяло.
Сив - да ми напомня какво ще бъде... след теб. ...
  841  25 
Продължение от
На следващата сутрин Бьорн се събуди в средата на леглото от цветя с пресъхнала уста и схванато от лежане тяло. Беше сънувал нещо мрачно и злокобно както винаги. Първата му мисъл бе за странника, който бе видял вчера, и за думите му. Извади сушено месо от торбата си и го загриза, а пр ...
  650 
С ангелска усмивка и ангелско лице,
като в стар измислен филм съм сега
и виждам как бавно ти склони глава,
на мойто рамо късно вечерта.
Ти недей, недей говори, ...
  741 
Портретът
(Продължение)
Беше пролет. Слънцето преваляше към залез. Бай Саво приготвяше масата за вечеря, усмихвайки се леко под мустак.
- Асене! – гласът му се разнесе из къщата – Асене, ела тук, момче!
Асен се показа от към обора, където до преди миг слагаше храна в яслите на воловете. Сивчо и Дух ...
  607 
„Веднъж бе есен с цвят на темперни бои,
веднъж бе тя кралица и вечно ще стои.
Веднъж слънцето се отрази във нейните очи
и после спря да ме боли.
В очите и сърцето има място само за една, ...
  438 
Акустично парче. Текстът е на Станимир Димитров, музиката и изпълнението от моя милост.
  1391 
*** Имало едно време една абсурдна държава. В нея живеели малки сиви хорица. На тях много им се искало да бъдат цветни, но им било някак удобно да са си сивички, просто се сливали с общия фон.
Живеели си те спокойно и еднообразно, но незнайно откъде между тях се появило малко цветно момиченце, което ...
  410 
Живееш като дух,
живеещ в своя собствен Ад,
чудейки се, за къде принадлежиш?!
Не искаш да пропиляваш времето си,
да губиш дни в несполуки, ...
  517 
Лунатик-так
Лунатик-так
Огромното светло студено кълбо се е
оцъклило сред ясното небе.
Часовникът забива с ударите си пирони ...
  678 
***
Нещо свърши...
Пак преди да е започнало.
Егоизмът ни
довърши...
Непорочното - ...
  446 
Реалността ме дъвчи и поглъща
Тъмната улица надвисва над мен
и се превръща във фуния
гълтащa цветове
  511 
Тъжната реалност на родната действителност
… С влизането на автобуса в родната столица пред очите ми “лъсва” тъжната реалност на българското - пардон - на софийското ежедневие - да не забравяме все пак, че в страната има места, където и автобусите са лукс. Грозна картина, гарнирана с купчина ламарин ...
  1828 
Сбогом, живот, безмилостен ти,
сърцето кърви безспирно, уви,
дълбоко скърбящо за отминали дни,
от пропилени възможности ти да туптиш.
Рана, жестоко нанесена в теб, ...
  589 
Очаквам Коледното чудо.
На обич ми мирише.
Почуква вятърът със нокът
по заскрежените ми чувства.
И грабвам молива изписан. ...
  671  19 
Толкова много морета, недокосващи небето, но приемат неговия лик.
Затварям погледите, не до там съзнателни.
Долу ли съм или горе, мирише на места, където не съм бил.
Клоните се молят на слънцето, тогава в шепота на ветровете, шепа прах разпръсва се във въздуха и открих свободата в пространството и д ...
  512 
Живея, мечтая и се боря, опитвам се да бъда това, което съм. Опитвам се да докажа на себе си и на останалите, че не съм просто поредният човек на земята, който се ражда и умира... И съм сигурна в това. Просто се стремя да покажа истинското си лице, това, което е. Вярвам в себе си и въпреки препятств ...
  634 
Декември. Сняг вали, разнася аромат на студ, на пустота. Безлюдните улици смирено приемат честта - крехките снежинки да се разбият в заледения им асфалт, тържествено да загинат. Животът им се измерва в секунди, но разстоянието, което изминават за това кратко време, наброява число, голямо колкото све ...
  592 
Не разбивай сърцето ми отново
Не можех да те обичам по-силно,
преди да се обърна и да си тръгна.
Дойде ми до гуша от чакане,
обещанията от вчера. ...
  1808 
С бездумни дихания
в безименен град
плачат сълзи.
В откъснати блянове,
кръстени в пир, ...
  481 
Струва ли си за "любов"!?
да се раздаваш като Дядо Мраз
да чакаш като Коледа
да плачеш като реките
да страдаш като Жана Д' Арк ...
  768 
СТРАХ! СТРАХ? Ти страхуваш ли се? От какво? От кого? Живяла ли си в страх някога? Чувствала ли си как страхът започва да гъделичка вените ти, да нахлува в кръвта ти и да те вледенява? Да излиза през порите ти и да усещаш среднощ как обляното ти в студена пот тяло се стряска в собствения си кошмар. Ч ...
  644 
Времето на вън беше слънчево и топло, затова реших да се разходя. Сложих слушалките в ушите и си пуснах весела музика. Въртейки се и танцувайки, се забавлявах. В продължение на час просто танцувах като някаква откачалка, която трябва да бъде хвърлена в лудницата. Хората ме гледаха странно, но честно ...
  759 
Не чувстваш ли болката ми!? Не чувстваш ли как сърцето ми се разкъсва!? Как душата ми плаче!? Как бленувам да се сгуша в теб, за да премахнеш болката ми...
Нима не чувстваш!? Не чувстваш ли как сърцето ми бие само за теб!? Не виждаш ли, че усмивката ми принадлежи само на теб!? Че душата ми е твой ро ...
  576 
Прекосих разстоянието
от земята до небето,
за да те усетя отново.
Възвишена над смъртта.
С наведена глава ...
  695  21 
Ако решиш да дириш корени на злото
сред мрачните дъбрави на душата си,
която уж познавал си до вчера.
Ще си преборил същото до някъде...
Не подир твойта тленна смелост, ...
  356 
На нашето място
Там на нашето място -
със вкусните гъби
и любимата сервитьорка,
бяхме много щастливи ...
  532 
Черно цвете
Кадрите от филма се сменят
и сякаш прилеп трепва с крила.
Двама влюбени в залата на съседни места
са се хванали за ръка. ...
  516 
Майска вечер
Каква сребриста майска вечер
с луна велика и звезди,
дошла от скитане дълечно
душата ми да натъжи… ...
  375 
Студ и мрак... всичко е потънало в тихата
и призрачна мъгла, а аз какво търся?!
Черни перелини са се спуснали над града
и като паяци отровни убиват в мен страстта.
Хладна нежност усещам в близост... ...
  638 
Ставаш рано сутрин от изпомачканите чаршафи, виждаш някаква физиономия в огледалото и ú казваш: "Пак не са ни издали!"
За Наталия имаше и много по-лоши дни от този - дните, в които въобще не можеше да се надигне и да каже прословутата си реплика. Тя се надяваше едва ли не да предизвика всемогъщия гн ...
  568 
Random works
: ??:??