Best published on this day thru the years
1,095 results

5.0 / 1

Score: 0.207

Аз знам, че хора има на света
понесли гордо своята съдба
към бликащата светлина, която свети във безкрая,
и може би това е пътят им към Рая.
И плувам аз във тази синева ...
  434 
  1414 

5.0 / 1

Score: 0.207

Вървя си аз по Раковска, а насреща ми Антон – бивш съученик. Като ме вижда, видимо се радва, или поне добре го изиграва. За 20 години въобще не си мръднал, четкам го аз с първото клише, озовало се на езика ми. Ти пък си се спекъл като турска керемида, не робува на протокола той, и свойски ме потупва ...
  537 

5.0 / 1

Score: 0.207

Черният ангел….
Глава 4
Бях потресена от всички онези чувства, които изпитвам. Жаждата ми да докосна Мейсън Ръш вървеше ръка за ръка със страха, който ме обзе. Думите, прошепнати в ухото ми не бяха молба, нито въпрос, а констатация. Неговият неистов магнетизъм превръщаше тялото ми в роб на неговото. ...
  763 

5.0 / 1

Score: 0.207

В моментите на слабост те обичам,
в които те познавам само аз,
тогава ме допускаш да надничам
в душата ти, останала без глас.
В мига на радост искам да съм с теб, ...
  579 

5.0 / 1

Score: 0.207

-Какво си направило ти?-
Черен гарван, магаре попита.-
Имаш толкова дълги уши,
а не можеш да литнеш.
- На гърба си, аз носих Иисус! ...
  493 
  1436 
Иванчо: Тате, защо Асад употреби два пъти химическо оръжие?
Бащата: Защото искаше да бъде бомбардиран точно два пъти!
  688 

5.0 / 1

Score: 0.207

Вретеното се върти, върти се лудо и не спира.
Гледам го, не отмествам поглед и ме хипнотизира.
Вретеното разказва истории от други времена.
Когато баба била е млада, а дядо – непокорен и пиян.
Вретеното превръща овчата вълна в тънка нишка. ...
  669 
Не бях на себе си. Обикалях като малко дете. Не знаех къде да отида. Не можех да повярвам, че това се случва на мен. Хиляди пъти влязох в стаята му с надеждата това да е някаква лъжа. За жалост, всичко , което се случва е една горчива игра на съдбата. Измина седмица от както него го нямаше. Веднъж д ...
  904 

5.0 / 1

Score: 0.207

Тръгвам отново към себе си
сгушена нямо в тишината
и потъвам в незнайни оазиси
с камбанния звън на душата.
Пак си търся тихо пристанище ...
  885 
Животът се случва с искри от щастие, когато си позволим да тичаме боси по топлия пясък на времето.
  571 

5.0 / 1

Score: 0.207

Не ме погали пролетта,
в мен не поникна дори и вълча въздишка,
отвсякъде тишина избуява
и се роня под пръстите ти –
цветче изсъхнало и измислено. ...
  791 

5.0 / 1

Score: 0.207

Завръщане във вечерта на спомените...
на К...
Ти искаш ли да дойдеш пак с мен във планината –
на споменът на гости във хижата позната?...
Там Миналото време през клоните наднича – ...
  433 

5.0 / 1

Score: 0.207

Пролет, покажи се в прелестта си
от цветя, и мирис, и обнова,
от роса, която да поръси
с обич и която обетова!
Пролет, покажи се в прелестта си ...
  582 

5.0 / 1

Score: 0.207

Аз висок съм хубавец
и прическа имам чудо!
С приятеля синчец
ний ухаем лудо!
Пролет първи кавалери, ...
  663 

5.0 / 1

Score: 0.207

Вечер на спомените
Отново есен... Вечер... Самотата
на паметта във „белите полета“
се блъска ката птици в тъмнината,
но вечерта сезонно е проклета... ...
  355 

5.0 / 1

Score: 0.207

Преди отплаване
Беше вечер... Беше лято...
И в разкошни светлини́
залезът разпръснал злато
бе́ по тия ширини́... ...
  289 
  1363 
  705 

5.0 / 1

Score: 0.207

Сео Юн се беше придвижил с част от хората си и беше оставил другата отвън - все пак можеше и да има изненади. Ху и Тао бяха най-верните хора на Гао Минг, но Сео Юн беше в тази игра твърде отдавна и знаеше, че можеше да се очаква всичко. Колкото и трудно да беше за вярване мнозина имаха твърде интере ...
  841 

5.0 / 1

Score: 0.207

Малките хора се губят в света ми.
Докато пресмятат откъде да минат,
внезапно остават зад гърба ми
и е безсмислено дали ще ме стигнат.
Малките хора се плашат там. ...
  429 

5.0 / 1

Score: 0.207

Ордос - градът, от който беше започнал тоталният възход на корпорация Дао. Мястото, което сега най-вероятно щеше да се окаже развръзката на цялата история - имаше толкова въпроси без отговори. Какво се случваше в душата на Тугуслар? Този номад беше напуснал своята степ и властта, която упражняваше в ...
  920 
  682 
  621 

5.0 / 1

Score: 0.207

До бляскавото бистро
момиче зъзне само,
по плочник тропа горко,
държи букетче едно,
че тате дезертира ...
  320 

2.8 / 5

Score: 0.205

Сърцето ми – дивак, умът – обсерватория,
а ти – метеорит от сяра и кобалт,
спокойното небе разсичащ в еуфория...
Ще зейне кратер нов, но в чуждия асфалт!
И там ще изгориш до сетната калория, ...
  1106 

4.0 / 4

Score: 0.202

Нощна приказка
Часовникът изтрака във фоайето -
полунощ е. Тик-так, тик-так...
Забива лудо в мен сърцето -
кръвта във вените пулсира пак. ...
  1131 

5.0 / 4

Score: 0.201

Поисках свобода, в която все да бягам,
света в очите си да побера,
в легло от люляци да лягам
и звездите да броя.
За пясъчните дюни аз мечтаех, ...
  3000  18 

5.0 / 3

Score: 0.200

И поредният опита се да те измести,
нанасяйки се в моето сърце!
И странно (случва се едно и също нещо) -
мигом той побягна незнайно накъде...
А когато ме погледнат във очите - ...
  798 

4.5 / 2

Score: 0.191

Моят поглед към бъдещето
“Всичко живо е трева” К.Саймък
Имам си любим ритуал - периодично, когато изпитам вътрешна необходимост, обичам да разлиствам старите си дневници и да правя ретроспекция на събитията в живота си - от най-ключовите до уловени от мига настроения, хрумвания, блянове и желания. И ...
  4780 

5.0 / 3

Score: 0.188

О Ч И Т Е
Защо ли посяхме омраза?
Защо ли се гледахме с яд?
Опасна е тази зараза –
душите обрекла на глад. ...
  584 

5.0 / 1

Score: 0.163

Вървеше до него грацилно,
напук
на всяка мълва
за капризна природа.
Любов между котка ...
  668 
Кое му е лошо на лошото време,
щом всяка умора от тебе отнема
и черното чисти с плиснал порой?
Измива ли друг така, както той?
И скрива ли някой цял небосвод, ...
  751 

5.0 / 1

Score: 0.163

КАК БОЛИ
Как боли! Когато си отива любовта,
крещящи - спомените те разкъсват,
изпълват те с глуха самота,
мечтите бързо се разпръскват. ...
  1068 

5.0 / 1

Score: 0.163

... и влиза тя
с ефирна, черна рокля,
ухаеща на момина сълза,
целува го,
а той настръхва, ...
  784 

5.0 / 1

Score: 0.163

Алкохолен делириум вече втори ден...
или втора година?
Никакъв спомен -
жалка картинка.
Делириум тременс. ...
  767 
  2188 

5.0 / 1

Score: 0.163

По филма "Призрак" (1990)
Няма те вече. Напусна живота.
Останах сама в непрогледната нощ.
Очите ми гледат, но нищо не виждат.
Безцелен е погледът, без капка живот. ...
  839 

5.0 / 1

Score: 0.163

Беше една от топлите юнски вечери и се бях изтегнал в люлката на балкона. Слънцето почти се беше скрило, светлината бе перфектна за романтични разходки. Но аз си стоях вкъщи и се отдавах на заслужена почивка след дългата седмица работа.
Случайно погледът ми попадна на една улична лампа. Знаех, че е ...
  738 
Random works
: ??:??