Спокойствието, обичам го, и напоследък се нуждая от него повече от когато и да било. Затова пак съм тук, където е неговото царство. Сутрин, щом отворя очи, виждам някогашни мечти, а хладният сутрешен въздух напълно прояснява мисълта ми, слухът ми долавя само шума на развълнуваните листа, на големия ...

Обичам те…
(На Бети!!!)
Винаги съм те обичал.
Обичам те, дори когато ме ядосваш,
обичам те, когато спиш, ...

Пареща рана в едно дете стои.
Расте със него.В очите му въпроси.
Влачи – детство, младост - да прегори.
През живота за други рани – проси.
Парещата рана в една жена стои ...

Помниш ли изгрева над морето?
Помниш ли залеза над равните полета?
Помниш ли онези хубави моменти, когато аз бях усмихната и щастлива?
Сега е вече вечер. Тъмна. Без луна и звезди.
Желая отново да съм така усмихната и щастлива. ...

Домаќините не ме сакаат
гостите не ме примаат
во моите очи
се будат илјада разочарани сонца
се оддалечив од саканите ...

на рулетката
на новия световен
ред — наддаване
кипи до небесата —
по освирепяване

Сесил
Една девойка бледа
престъпва във нощта,
тя в нозете гледа
пазейки с ръка свещта. ...

Тропване и шепот пеперуден.
Поглед - взиращ се в силует.
В нощи - цветни, изумрудени,
за любов бе писал не един поет.
Ако трябва човек да направя, ...

Наденал си примка и стяга за спомен с мъка си спомня,
и бавно ръка си протяга за кой ли път в тъмнината.
Свел главата върви, като без душа лицето,
погледа празен огън в него вече няма.
Душа като празна ваза, тихо, че студа се чува, ...

Небе, звезди, море и бриз.
Целувка, шепот нежен.
Крила на птица, аз и ти.
Сърца, усмивки. свежест.
Прегръдка, радост, две ръце. ...

Спирам да съжалявам,
че много остарях,
а още съм жива.
Май започвам да се очовечвам,
макар че още малко съм дива. ...

ЗА БЕЛИЯ ЛИСТ
Листът бял пред мен стои –
тих, самотен, тъй достъпен.
Гледам го – не се бои,
сам, всред вятър непопътен. ...

Бера спомени,горчиви и сладки
за днескашното ни специално меню
на Живота пълен с Мерзост и Щастие,
във вечното ни Причинно-Следствено Дежа вю.
Напъва ме плач,на смях ме избива ...

Обичам дъжда...
Небесни бисерни сълзи...
Пречистване... За нечия душа...
Обичам да вали...
По керемидите на дядовата къща ...

Красиво ми е, и нощно. От прозореца виждам пълното лице на луната, а вятърът леко целува лицето ми. Мирише ми на лудост и трева. Мирише ми на копнежи и тайни, прошепнати на лунна светлина. Мирише ми на него, а дори не знам как мирише. Дали на мрак? Дали на опасности и гняв? Или на любов и свенливи у ...

Животът - хищен крокодил, до болка ме захапва с острите си зъби. Влече ме към тинестото дъно, затлачено от грижи и проблеми. Върти ме! Суче ме! Не спира! Чака да се уморя, за да ме погълне. Мъча се да изплувам над привидно спокойната повърхност на реката от Дните. Дърпам се! Боря се! Искам да се отс ...

Сам бе нагледал стражите, одобрил графиците и организирал да поеме разноските за погребенията на двамата загинали онзи ден. Така официално освободи денят си, за да го прекара с Елизабет.
Увери се, че има няколко капанчета, които предлагат храна, в случай, че огладнеят и съвсем случайно беше поръчал ...

Природно възпитание
Е за човека нужно.
Природата основа е,
Земята.
На Велес ...

Въртиш чекръка на живота.
Понякога си горе - друг път долу.
Нишката е тънка.
Бързаш ли, ще се скъса.
Бавиш ли се, ще се заплете. ...

Искам сред вълните на живота
да си имам малък остров.
Остров от желания, мечти и светли хоризонти.
И там, на този остров, ти да носиш
мириса на свежите цветя, ...

Докосвам всяко нещо в моя свят
като единствено.
Усещам всяка скрита благодат
в сълза от истини!
И преоткривам нови светове ...

Все повече от туй ми става тъжно.
По-точно казано, душата ме боли.
Преди прекарвах дните безметежно,
но сняг в косата ми започна да вали!
Не бях се спирал, за да се огледам... ...

Отново този звън, така нервно притесни ме!
Не го искам - разбери ме!
Не ме ли преживя, не ме ли изстрада?
Защо съм ти сега - чужда, непозната?
Недей да се опитваш - твоето държание го знам! ...

Знаеш ли?
Не знам какво искам да ти кажа. Просто искам да чувстваш. Да чувстваш приглушената музика, която няма кой знае какво значение. Значението на настоящия момент си ти. Ти се роди, за да раждаш безброй мелодии, а мелодиите да раждат мечти, мечтите вселени, вселените... какво? Може би е дошъл м ...

Ще ви разкажа една приказка...
В нея няма принцове и принцеси, нито колесници.
Като фон нямаше розови стени, но покривът ù беше стъклен и виждаха звездите.
Мечтата тръгна отдалече по път дълъг и трънлив,
усмивки срещаха сълзи и смях, мили думи и нежен глас. ...

Предложение
Романтично-лирични изживявания,
бурни преживявания,
приеми ги, както морето приема чаровния изгрев,
отдай им се, както слънцето се отдава на лятото!

Шумът от двигателя на колата го изтръгна от унеса, в който беше изпаднал. С всеки изминат километър все повече се чудеше защо изобщо се съгласи. Щеше да е по-добре да си беше останал вкъщи!
Иван се возеше на предната седалка на стария голф на приятеля си - Дани. Отзад се чуваха гласовете на Жоро и П ...

- Този андроид можеше и да убие Зорин. Но го изпуснахте. Провалихте се, когато Ви беше в ръцете и пропуснахте уникална възможност – гласът на притежателя му просто беше бесен.
Лицето му все още не се виждаше. Но сянката, хвърляна по него беше зловеща.
- Крис, ти си мое второ аз. Аз никога няма да ст ...

Бели стоици
закрилят, спасяват и
душесближават!
Бели, сърцати
и духом богати, и ...

Пази ме, талисмане мой,
пази ме в дни на гнет и мъка,
в дни на смиреност, на разлъка:
получих те сред скърби рой.
Александър Пушкин ...

Сладникав полъх. Рехава мъгла.
Нощта настъпва с тънката игла.
Луна изгрява. В пазвата - с петна.
Виси отгоре с гвоздей на стена.
И сянка дълга. Ляга във пръстта. ...

-4-
Като пропаст бездънна
Шибил под мен се отваря,
в нови Истории да ме погълне,
които безкрай се повтарят... ...

Край без надежда
Пустош и самота навсякъде. Нищо друго освен безкрайното море от пясък и тежкото мрачно небе разстелило се отгоре му. Толкова тежко, че дори и най-силната буря не би помръднала и една от безбройните песcчинки. А отгоре огненото кълбо е набелязало своята жертва. Насочило е цялата си е ...

.
Нет в глазах лётной птицы – грусть падает. А голубятники – люди улётные, признаки каждого стрижа хвастать горазды. Голуби - их сказка. Попадаются такие голубиные охотники что, не запинаясь, истошными воображениями землю заодно с небом перепархивают, не разберёшь, кто слаженней кувырки через голову ...

Че нъл знайш понякогаш, квото е речено от съдбата? Не дай си, Боже! Грях ми е на душата, ама... И семейства са разтурят, и челяд са разпръсква. Няма ли сговор и мир в една къща, не ще да е... Едно време тейко ми думаше: "Ако видиш, че няма да живейш с някой, бегай, докат е време! Че чиниш ли семейст ...

горещ пясък
изпарени вълни
мидени солнички

На Галя
Ти пак ме каниш на среща
и отново съм влюбен във теб...
Не знам как да ти откажа --
така ми е хубаво ...

Аз послушно съм дете,
всички казват ми: " добро момче".
Каквото речи тати - за мене е закон,
той вика ми " юначе"
и храни ме с месо и макарон. ...