Не те обичам -
просто всяко пладне
е бременно със сънища
от небилото време.

Късно през нощта аз съм момчето съблазън,
с маска на лицето, под която се крие
погледът на мистериозно кафявите очи,
пушейки цигара с предизвикателен стил.
И времето спря,когато очите ти намериха, ...

В нощния покой...на слаба лунна светлина...
усещам се прегърната от нежна ръка.
В студената нощ, бавно, изгарят сетивата.
Неспокоен дух - огледало на жената.
За първи път, виждам, в две очи, поглед изпълнен с ...

Глава 25. Наследие подвига.
*Мы начинаем грустить, и ждём, когда на небе блеснёт молния!
Зал, в котором вошли ученики, всегда волнениями наполнен. С одой стороны зала дети из Детских домов, у них нет родителей, в их глазках спряталась печаль, вырастание блестит задором, а грусть судьбы извлекает глу ...

:) :) :)
Дано погълне ме нощта
и там във мрака
да заспя под светлата луна,
за да дочакам аз деня, ...

Едно просълзено лице,
две кървави ръце,
едно детско сърце,
две очи като езерце.
Едни разбити мечти, ...

Всички туристи, когато отидат в един северен град, непременно се снимат до фонтана, който местните наричат „Фонтанът на Аманда“. Според някои от тях, момичето в центъра му, което е заобиколено от няколко морски лъва и още толкова риби, е русалката Аманда, която е позирала на скулптора преди повече о ...

В стената блесна сребърна зевздица.
Примигна и угасна, после пак...
И също като падаща сълзица,
търкулната от топлата зеница,
попита бавно в хладния матрак... ...

Светът раним,
във вериги окован,
носи се из дълбини на океан,
в ожесточен двубой срещу мрака се изправя,
а веригaта все по-тежка става... ...

Бездарни са управниците ни
дори да възстановят
в първоначалния им, оригиналния,
вид и ред
на София „жълтите павета“ – ...

Далече от мен
Съдбата неволно ни събра,
да си подаваме в трудните моменти ний ръка.
Разстоянието все така мрачно ни дели
и за нашия слънчев ден все вали. ...

Господи! Колко те обичам!
Ти си Момчето, ти ме подлуди.
Виждам в теб и детето,
и мъжа на моите мечти.
И светът толкова е хубав! ...

Отритната съм сякаш от сърцето си,
щом пламна то сред бурени, трънаци,
щом разгорях копнежите за грях
и пак в полусън се върнах в мечтите си.
Опушена съм сякаш от любов недозапалена, ...

Очите си превърнах в гларуси.
За теб летях в простори необятни.
Ръцете си превърнах в камъни,
от непрегръщане се случих на пръстта.
И тъй без път и без посока ...

Искам тя да ме обича с бедрата си, портал към същността,
с нозете си, така мили,
с торса си, извиващ се и горещ,
с гърдите си, о, нейните гърди са така божествени,
с ръцете си, нейните всемогъщи ръце, ...

„Рибният буквар“
на днешните буквари
двойки зашлеви
макар за „две на релси“
да си бяха те уви...

градивни „на̀й“-ства
процъфтяват при живот
без ходатайства
небесни „на̀й“-ства
разцъфтяват сред среда ...

Аз не съм такава и сама
себе си видях за първи път...
Болката в мен бе жарава,
разпалила онзи таен кът...
Потънала в нещо като блян, ...

Пред мен небето е безкрайно -
безкрайна лунна тъмнина.
Аз вдъхвам тъмната му песен,
запява синята тъма.
Пред мен лицето ти е тайно, ...

''Дойде с вятъра. Почука на вратата ми. Отворих я, а там нямаше никой, дори вятър нямаше. С отварянето усетих как лека сила се докосва до сърцето ми. Всяка вечер в 2:00 ч., аз чувах сблъсъка във врата ми, и когато отивах да я отворя, там нямаше никой, дори и сянка. Бях неспокойна, но не ме беше стра ...

Sanremo 2020
------------------------------------------------------------------------------------
Текла Инсолия - 8-ми Март
Санремо 2020
--------------------------------------------------------------------------------------------- ...

Nece mama doci
Otisla je mama sinoc na put
sluzbeni put, dalek i dug
umesto nje pisma sam ti pisao
i poklone za rodjendan slao ...

92/ Сега нещата щом разчопля,
ще видя в мен Ирански стрес.
Разбира се туй не ме стопля,
но храни моя интерес.
Стоя безпомощен и питам, ...

ИВОН
По лицето ù пълзи слънчево петно. Влиза в нослето ù и я събужда с кихане. Най обича да се протегне дълго като коте. После да стане бавно, да си разтърка очите, да тръсне грива. Да си сложи очилата, за да си потърси дрехите. Сгънала ги е на другия стол. Анцугът ù е готов, за да тича с него в пар ...

Роко Хънт & Аннализа Скароне - Падаща звезда
-------------------------------------------------------------------------------------------
Autori: Fabio Clemente (Ketra), Alessandro Merli (Takagi), Rocco Pagliarulo (Rocco Hunt) & Emiliano Pepe
---------------------------------------------------------- ...

Все още мисля за теб,
как си, какво правиш и добре ли си,
няма да забравя как ми помогна,
винаги ще бъда насреща и ще ти помогна,
денят ми е по-хубав когато се сетя за теб, ...

Пет букви, които нямат нищо общо. Пет различни чувства, събрани в едно. Радост, тъга, вяра, болка и очакване. Това е то, любов, толкова е силна, че от седем милярда жители планета, се превръща в свят, само за двама. Влюбеният човек не се интересува от сезоните. Не вижда, как пролетта събужда дървета ...

Не виждай истини измамни
там, където тях ги няма.
Хората фалшиви са и странни,
вярват в своята измама.
После обвиняват други ...

Той вече беше решил. Щеше да отнеме живота си. Осъзна, че ще го направи, но не в деня на катастрофата, когато му се обадиха и му казаха какво се е случило с жена му и сина им. Не беше и в кошмарните седмици след това, когато чувстваше, че сърцето му е разбито на безброй малки парченца, а душата му с ...

Ти...
Ти ще спреш,
ще ме погледнеш,
ще ме допреш
и ще забегнеш. ...

От черните краски на мойта душа
аз самата се плаша...
Ако искаш на бялото да видиш цвета
здраво ме хвани за ръката...
и върви редом с мен до безкрая, ...

По пясъка пристъпвах замечтана,
копняща за несбъдната любов,
пристъпвах огорчена, неразбрана
и всяка крачка беше вик и зов…
Крещях, съдбата обвинявах, ...

Лао забрави културата,
Лао забрави и думата.
Лао забрави изкуството,
Лао забрави и чувството.
Лао забрави за умното, ...

Мисъл зла
… всичко ли отне ми?
Не ми остави светлина,
дойде,
изхвърли ме ...

Изпих океана на времето.
Измих си очите с целувката на вятъра.
Окъпах се в смеха на времето.
И изгорих отровата във мен събирана.
Изгрях със слънцето събудена. ...

Дали не бях съновник стар,
захвърлен, вече непотребен,
или сънищата бяха онзи свят,
в който ти да си до мене?
Дали не бях старец побелял, ...

Стартирам първи и се целя в звездите,
няма да спра да изкачвам планините (на успеха).
Докато времето не спре и мечтата е в главата ми,
аз няма да се предам, дори и с болка в краката ми.
Пътят е дълъг и трънлив, стъпалата са големи, ...

Настъпващо утро
Отдавна хората са в прегръдките на
тихата нощ.
Светлините угасват постепенно.
Вятърът духа на приливи и отливи. ...

IV.
Всичко се случи в оная тъмна и дъждовна февруарска нощ, когато триеше за седми път огромната черна дъска на аулата от изписаните уравнения.
Амфитеатрално разположените банки му помагаха да се съсредоточи максимално, затова предпочиташе това място за да развие теорията си. И когато опъна двете ус ...