Европа е дом на много хора, както и мой. Защото аз съм в България, а тя е част от Европа.
Въпреки че влязохме в Европейския съюз, някои хора все още ни третират като несъществуващи. Пример за това е най-популярната програма за комуникации skype. От началото на месец октомври тази година ние не можем ...
Тук съм, но никой не ме вижда. Сякаш всички гледат през мен. Сякаш съм прозрачна.
Искам да застана под светлините на прожекторите и да Ви покажа какво мога, но винаги щом ми се отдаде такава възможност се чувствам толкова уплашена, че забравям всичко, което е трябвало да Ви кажа и покажа.
Невидима с ...
НЕЩО ПОВЕЧЕ ОТ ЛЮБОВ
Заедно сме от толкова кратко време,
а сякаш си бил до мен цял живот.
Превърна се в единствено желание за мене
и вече вярвам сляпо в твоята любов. ...
Петъчните дни бяха от онези дни в Папаз дере, в които интригите не си отиваха заедно с края на работната седмица, но сега се зараждаха. Това се случваше поради простата причина, че тогава отваряше петъчния женски пазар. Това беше единственото място във високопланинското село, където можеше да открие ...
Живял в България един писател,
неуморен бил, романтик, дори мечтател,
пред листа сядал, щом вдъхновението го озари,
и не спирал да твори чак до зори.
Но налегнали го разни мисли и съмнения ...
8
В местното училище „Хенри II-ри“ действията се развиваха на противоположния полюс. Разположената на улица „Сейнт Мери“ двуетажна сграда сияеше, преизпълнена с живот и енергия.
В класа на госпожа Шарлот Вали – съпругата на Алън – учебният процес навлизаше в кулминационния си момент. Младата жена, н ...
Вървя и пак вървя, Трептя и пак трептя, Летя и пак летя,
седя и пак седя стоя и пак стоя, не спя и пак не спя,
вървя, за да седя трептя, за да стоя летя, за да не спя
и седя, за да вървя. и стоя, за да трептя. и не спя, за да летя.
Ако вървя, ще пак седя Ако трептя, ще пак стоя Ако летя, ще пак летя ...
Днес всичко бе безлично. Само спомените бяха заели място на първия ред в моето сърце. Бях ли в ада или сега трябваше да отида?
Искам да изкрещя на света, почернен от алчността, но кой ще ме чуе, за да спаси днес поне една душа?...
Губя себе си, а всъщност отново в бездната се връщам.
Да, тук оставих ...
В секундата, разкъсваща времето,
сърцето се счупи на две,
и падна тежко на плещите бремето,
за хиляда и една подарени сълзи...
И болката вляво от незапомнено минало ...
В най-дълбоките води на океана живееше делфинчето Скип с родителите си. То беше едно много добро делфинче и обичаше да прави добрини на морските обитатели. Дъщерята на морския крал много го обичаше и заедно двамата прекарваха целия ден в игри. Един ден майката повика рожбата си за да я нахрани. След ...
С побелели без време коси, обляна в сълзи, приседнала на гроба на детето си, една майка говореше на своя син. Говореше и на Господ.
-Защо? Защо Господи Боже наш? Защо ми го взе при себе си толкова рано? Той беше ангел за всички нас тук на земята, Защо полетя тъй внезапно към небесата? Как така н ...
За да работят, на компютрите им трябват програми. Много програми. И у нас, както в компютъра има генетично заложени програми, за които не знаем. Ние имаме програми за тялото, програми за душата и програми за ума. Само най-изявените учени знаят за тях и ги изследват.
Когато спим, в зависимост от дълб ...
Ти се появи в живота ми така,
както само веднъж се появява любовта.
С очите си ми вдъхна силата да съм това,
това усмихнато момиче, което ти избра.
Избра да ме изпратиш в Рая, ...
Разпиля се търпението в очакване. Мълчание се възцари, призрачно бездумие, примесени със отчаяние, несигурност, носят аромат на дъжд - трепетно неочакване. Взриви се спокойствието изведнъж и трескаво съмнение гризе душата ми отвътре, чувствам се отново на ръба... Но как ли чувствата объркани да унищ ...
Ще плувам с теб на онзи остров с палми.
Ще се гмуркам в синята вода,
ще се гоним като рибки малки,
ще тичам боса по брега.
И слънцето ще ни целува, ...
Вали дъжд. Капките се стичат по прозорците на колите. Хората вървят с бърза
крачка по тротоарите. Небето сивее. Слънцето съвсем не се вижда. Духа лек хладен вятър - колкото да развее косите ти, да усетиш, че все още си жив.
Вървя сред тълпата, но не забелязвам никого. Отнесена съм. Мислите и главата ...
Устните ми пак са посинели,
в очите гневен пламък вече не гори,
ръцете толкова студени -
живот във мене вече не искри.
А ти ме гледаш толкова смирено, ...
В открития космос е тъмно. Каквото и да си мислите, каквото и да си представяте. Тъмно е и въобще не е толкова романтично, колкото звучи. Всъщност колко неща ти се струват романтични, когато знаеш, че ще умреш след няколко часа?
Хората все разправят, че в такива моменти виждаш цветовете по-ярко, пти ...
Решихме да си построим гнездо отново,
че първите ни - бури зли отвяха.
И вярвахме, когато бъде то готово,
ще имаме пак с тебе топла стряха.
Не знам защо, но някак си не се получи- ...