Като Любовта няма друга сила във света.
Любовта премахва тежестта от сърцето
и го прави по леко от перцето.
Любовта хармонията носи,
прекрасната и дреха никога не ще се износи. ...

Всяка нощ насън ти идвам
през лунни лъчи, до теб да бъда,
до устни твои, нежни, медни
цяла нощ милувам аз, бакнувам.
Но преди зората тихо глас се чува ...

Хулиган
на нея
Обичана
Жена,
не искам ...

Колко точно мога да обичам?
И въобще способна ли съм на това?
Душата си пред друг да разсъбличам
и да дам на друг да чуе нейните слова.
Най-дълбоките си мисли тихо да прошепне, ...

май 2015 Румяна Славова
Безумен мъж
в безумна нощ
безпаметно напи се.
Комар игра, ...

It’s warm and cozy in the old Irish bar -
A refuge from the rainy and cold night outside.
I am drinking a glass of a strong, dark stout
Feeling a bit lonely - I don’t know why,
and the night is slowly passing by. ...

Лесно е да затвориш очи, когато
някой дърпа те назад,
да се предадеш в плен на забравеното
от най-дълбоките кътчета на бездънния ад.
Лесно е, опитвайки да притъпиш болката, ...

Поглеждам с радост в душата,
как грейнала в простора е дъга.
И някак си стопява ми тъгата,
дарявайки лазурна топлина.
И птиците политат в небето, ...

Не ми приказвай, няма да те чуя,
глуха съм за твоите слова!
Глуха и заровена дълбоко
в дълбините на земните недра.
Не идвай цвете да полагаш, ...

Питат ме как е животът в Париж. Отговарям всеки път с простото и очевидно, "Париж", за тези, които знам, че ще си помислят автоматично колко прекрасен е животът в чужбина и какъв късмет е да живея в Париж. Отговорът е "Франция" за другите.
Истината е, че съм по-самотен, по-интровертен, по-сериозен. ...

15.03.2015
Марийка Събева
Снежният капан и ние
Мъка ми е като гледам по телевизията наводнените къщи и дворове, затрупаните с дълбок сняг къщи, страдащите от студ и глад хора. Съчувствам на хилядите хора, попаднали в снежния капан. Сърцето ме боли за тях. Как живеят в тези непоносими условия? Как оц ...

- Ще си направя маникюр- крещеше тя. - Френски. Напук. Ще си направя маникюр, за да мога да избода очите на тъпо копеле като теб. Повярвай ми.
След тези думи идваше ред на пронизителните писъци.
- Добре, ще ти кажа какво искам да направя! Ти си боклук, който трябва да бъде изтрит от лицето на земята ...

Далѝ в живот предишен
със тебе двойка сме били?
Далѝ душата ти е сродна
със моята душа, далѝ?
Когато ме погледнеш, ...

Аз съм човек. Човек като всички останали. Имам нос, уши, уста, кожа, съзнание, психика, чувства. Ям, спя, живея, чувствам, плача, смея се, ревнувам.
А какво са чувствата?
Дали е възможно те просто да изчезнат?
Защо плача? А защо се смея? А защо ревнувам?
Чудите се защо задавам толкова много въпроси? ...

Славей беше кацнал на едно от дръвчетата, които така бяха преплели клончета едно в друг, че бяха създали естествен тунел над алеята. Беше пролет и мириса на новото и очакваното щастие се носеше във въздуха. Влюбени един след друг идваха и си заминаваха. Никой не се сещаше да погледне нагоре към дърв ...

П Р О С В Е Т Л Е Н И Е Т О
Цял живот човекът се литка
между крайностите на свойта природа-
не докоснал се на паметта до Духовните свитъци,
не проумял смисъла на мотото"Свинец или Свобода". ...

Обичам те... Пфу... казах го! За първи път да го чувствам наистина май. А колко пъти съм го казвала... И всичките лица тогава, сега са сенки, спомени.
Но да се върнем на темата, да! Обичам вечно сънените ти, уморени кафяви очи... Обичам ти нослето... нали знаеш как го щипвам, когато те видя... Обича ...

Така наречените Визионери на света... изискват от нас, обикновените хора, да виждаме Изгрева и Залеза през техните очи, да нямаме поглед върху нещата от живота - да нямаме свой собствен живот и мнение!!!

Синя мъгла гали тревата.
Рано сутрин редки минувачи - стъпват, глъхнат по гривата на настръхналия изгрев.
Влажните улици разтварят неговата сянка.
Стъпвам.
Локвите обгръщат с нежни пръстени разредените ми крачки. ...

Тòчката ( . ) обѝча запетàята ( , )
зарад спỳснатата ѝ косѝца !
Запетàята ( , ) обѝча тòчката ( . )
и ѝ кàзва : „ Тѝ си ми сестрѝца ! “ .
Тòчката ( . ) обѝча и чертѝчката ( I ) ! ...

Аз знам, че ти не си до мен
в нощите самотни и пусти.
Аз знам, че ти не искаш моите целувки.
Аз знам, че ти не копнееш за моите прегръдки.
Аз знам как ме гледаш с поглед презрен ...

Час по час, безброй минути -
с действия, лишени от резон,
в милион посоки и маршрути,
лъснати и с мирис на тризон.
Лъскаш... мажеш... и полираш, ...

Съпоставяне
Не знам дали си по-добър от мене,
Аз искам много туй да разбера.
И твоята Душа от мъка стене,
до нея искам да се добера! ...

Аз мълча
но моят глас ридае,
изправен пред кръстопът…
от едната стана обич
и от другата, пак обич. ...

На спомените вятърът лек
милва моята душа.
И в живот нелек
утешава ме в тоз век
мисълта за теб - жена. ...

очи — надникни
в техните глъбини и
им в миг пристани

светът оглежда
се в речта - защото тя
не го подвежда
и нали начало ѐ -
любвезарѐжда ...

МУЗИКАЛНАТА СТЪЛБИЦА
Музикалната стълбица на живота ми пее
и с усмивка събужда ме, и във мене живее,
а октавите гонят се, в петолиния тичат,
зад бемолите крият се, вижте как се обичат! ...

За теб съм синьото небе,
за мен си бурното море,
за нас е морската звезда,
в синьо прекрасна мечта!
Но защо на брега е сама? ...

Ти си безцеремонната красота,
в която думи потъват
и не могат да изплуват,
без да им подадеш ръка
и да им върнеш смисъл. ...

Цял месец вече аз не пиша,
със други неща бях зает.
А трябва всеки ден да пише,
неутвърденият поет!
Аз учех западни езици... ...

Ще забравя ли теб и очите ти?
Ще забравя ли теб и гласa ти?
Ще те забравя ли някой ден - питам се.
Ще те забравя ли, питам самотата.
Обичам те, а трябва да те забравя. ...

ДИСЕКЦИЯ НА ЕДНО СЪРЦЕ
Колко грама тежи едно женско сърце?
Събира се точно във мойте ръце.
Припряно подскача в конвулсивен брътвеж.
Едва триста грама – чист човешки копнеж. ...

Зелени котешки очи,
върху зеленото одеало,
а фадромката работи.

Разбудиха ни лебедите бели.
Надигнахме глави изпод снега,
снежинките си тръгват остарели,
ледът се пука в немощ и тъга.
Потоците под него песни са запели, ...

Огнено желание обгръща
всички ледени шушулки...
Миналото почти се връща,
люлее сълзите си на люлки...
Отглежда малко стръкче злато, ...