Докосвам всяко нещо в моя свят
като единствено.
Усещам всяка скрита благодат
в сълза от истини!
И преоткривам нови светове ...

В махалата
В Драгойново съм, в Махалата,
в която се родих и бях.
Аз мойте спомени богати
във други стихове възпях. ...

- Този андроид можеше и да убие Зорин. Но го изпуснахте. Провалихте се, когато Ви беше в ръцете и пропуснахте уникална възможност – гласът на притежателя му просто беше бесен.
Лицето му все още не се виждаше. Но сянката, хвърляна по него беше зловеща.
- Крис, ти си мое второ аз. Аз никога няма да ст ...

Конете в душата ми
лудо препускат -
зоват ги
земи,
небеса. ...

Когато спусне се навън нощта,
а ти отново си без мен сега.
В сърцето ти спуснала се е тъга,
лежиш сега сама, така ти пожела.
Когато спусне се навън нощта, ...

1.
Дашна млада дама дойде в мойта каравана
понамачкаме дивана и тръгна да си кара вана
2.
Мечтая си тайничко за лято ...

Черният ангел посърна и свлече крилата си…
Побелял в сребролуние, плачещ ò плащ се загърна.
Старец немощен под тъгата му се просмука
и завзе го със себе си, търсещ изхода броден.
През отекващи стъпки бяла невеста дочуваше тропоти… ...

на рулетката
на новия световен
ред — наддаване
кипи до небесата —
по освирепяване

ЖЕГА
ГРЕЕ НЕБЕТО
И ЛЪХА, КАТО В ПЕЩ.
СУША ГОЛЯМА,
ГРЕЕ, СПИРА НЯМА! ...

Шумът от двигателя на колата го изтръгна от унеса, в който беше изпаднал. С всеки изминат километър все повече се чудеше защо изобщо се съгласи. Щеше да е по-добре да си беше останал вкъщи!
Иван се возеше на предната седалка на стария голф на приятеля си - Дани. Отзад се чуваха гласовете на Жоро и П ...

По устните ти пръстите прокарвам,
затворил своите очи -
с мисъл искам да накарам,
да ги нарисувам без бои,
защото само те са в ума ми ...

Усещам възелче в гърдите
и не знам кой завързал го е там.
Възел от дебела прежда,
възел, от който ме е срам.
Дали татко подел е нишка, ...

Една година... един миг, роден там на границата между дивия порив на мечтите и тъжната елегантност на реалността. Неусетно, почти като в сън, отлетя времето, този тъй безмилостен враг на моята романтична душа. Иска ми се да може да поспре за миг, да си отдъхне, но сякаш на него е отредено бясно да п ...

1) “Един от хората си и трябва да имаш място сред хората” – колко прокобно и. още повече, колко ненужно.
Можеш ли да преброиш “пилците”, изпопадали от местата си, които все места сънуват? Май са безброй.
Колцина са неотстреляните, дето съветват, че място и образ е потребно да имаш? Навярно са николк ...

Mike And The Mechanics - Now That You Have Gone
As the night comes down
Darkness slowly descends
I am lost and alone again
Now that you've gone. ...

Бели стоици
закрилят, спасяват и
душесближават!
Бели, сърцати
и духом богати, и ...

Знаеш ли?
Не знам какво искам да ти кажа. Просто искам да чувстваш. Да чувстваш приглушената музика, която няма кой знае какво значение. Значението на настоящия момент си ти. Ти се роди, за да раждаш безброй мелодии, а мелодиите да раждат мечти, мечтите вселени, вселените... какво? Може би е дошъл м ...

П Р Е Ц Е С И Я Т А
Енергията,която бълваме в атмосферата
посредством фосилните горива,
оформя и засилва на Климата промените
и кове нашата злощастна Съдба, ...

Сладникав полъх. Рехава мъгла.
Нощта настъпва с тънката игла.
Луна изгрява. В пазвата - с петна.
Виси отгоре с гвоздей на стена.
И сянка дълга. Ляга във пръстта. ...

ЗА ПЪТНИКА
- Заминавам - казах -Какво да правя тук?
Всичко замина. Даже и птиците, макар и на юг.
Отивам там, защото тук не става.
чаках, но не може човек вечно да се надява. ...

The earlier train
Don't take the earlier train -
wait until day is dawning
look at the beauty of morning,
paint in same colour your brain. ...

Животът
Защо животът е толкова сложен? Защо трябва да прибягваме до неща като самоубийството или пък до забранените неща? Защо животът не може да е спокоен, а винаги трябва да има нещо, което да предизвика огромни вълни и да разруши щастието на човек. Защо, когато си влюбен в някого, понякога не мож ...

Сълзите горещи ще запалят пещта.
От сърцето разкървавено ще пием сега.
С боси нозе вървим в нощта
и хванати за ръце ще се слеем в една душа!

Сега, когато си далеч,
ще успея ли да те забравя?
Ще успея ли да забравя онзи луд копнеж,
или завинаги в сърцето си ще те пазя...
Ще успее ли времето да заличи ...

На Него
Вълните морски
нежно галят моето лице,
но ето че не усещам
да ме милват твоите ...

Информация
Ин означава Вътре, формация - форма.
Значи вътрешна форма, реалност на съзнанието.
Всяка форма, картина, изречение са вътрешна сол-светлина или дори малко слънце.
Източник на радост - радостта се ражда от формите на знанието. ...

Пет Шоп Бойз - То е Грях
Далечен поглед като хвърля аз,
към живота си назад,
вечно чувството на срам долавям,
винаги аз бил съм обвиняван. ...

Една искра от моето огнище
запали огън в моята душа.
И като мъж на моето равнище
аз щях сърцето си да разруша.
Дали любов - за мене непозната, ...

Обичам те, признавам,
и всички твои грешки аз прощавам.
Обичам те, така е,
и не мога с нищо да го променя.
Желание не липсва, а воля, предполагам, ...

Хризантема: бледа, нежна,
ведра, мила и безопасна...
или само така изглежда?
Погледнах я и се усмихнах;
докоснах я - бе толкова крехка; ...

Годините остават зад гърба ми,
като пътека на небе синеят.
Преминали през преспите, нозете ми
в следи от обич по земята се белеят.
Какво е щастие днес вече не се питам. ...

Кафе без захар
малко люспи от любов
лежат мъртви на сцената на суетата...
Смехът на публиката е призрачно самотен...
Залата е празна... ...

Изгрява слънцето, тълпи се понасят по празните улици,
Започва денят, пукнало се е вече утрото.
Като розов цвят, пламтящ,
Сияе денят. Започнал е.
Ежедневието вече свири на своята тъжна цигулка. ...

1508г.
Коленете й кървят, всеки мускул в тялото й работи против нея, краката й вече не са толкова бързи и уверени, а противно на тях, сърцето й се блъска все по-силно в гърдите й с всяка изминала секунда, заплашвайки да изскочи всеки момент.
Няма да умра. Не днес.
Тя няма да получи ковчег. Ще бъде у ...

В моя храм ела,
свещ вземи си лунна,
прикрий я със ръка
от дъха ми да не лумне ...
Помоли се ведно с мен ...

С езика си, острие в атака, раздирам нежната ти кожа,
от раните текат лъжите ти и виното на твоето "обичам те"
целувките ни са обречени, лежат по нощни тротоари,
аз съм куче - бий ме, ще лежа в бедрата ти разкрачени.

Не ме отричай, моля те -
аз съм пълнолунна твоя - и така далечна,
не ме намирай, чуваш ли -
слънчевата ми орбита изгаря - а те искам.
Никога недей да се стремиш ...