Best published on this day thru the years
1044 results
Композитор и изпълнение: Иван Дракалиев
18.01.2013 Амстердам/Холандия
  1094 
Липсвам ти,
защото съм омайна обич
и подлудяващ кръвта ти огън.
Липсвам ти,
защото съм пролетна нежност ...
  549 
на един дъх
и после празнота,
на едни дъх и после надежда,
че това пространство ще се насити
с твоята безумна надежда, ...
  213 
Няколко етажа по-надолу
Веднъж, когато се прибирах във входа, ме спря възрастната жена от първия етаж. И ме попита как е да живееш на последния, а аз и отговорих, че се чувствам добре, макар че да не беше така. Често се местех и винаги, когато се налагаше да остана някъде за по-дълго, живеех на посл ...
  364 
ОНКОлонче - бонче
счупено пиронче
риба - щука
АЕЦ - махай се оттука!
  487 
Зимна нощ, отъпкани пътеки,
болка, вселяваща се в мен.
Вървя по пътя си сама навеки,
не виждам смисъл в следващия ден.
Утро ще настъпи по света, ...
  426 
Когато се събудиш рано сутрин,
когато от сън отвориш ти очи,
не забравяй хората, които те обичат,
не забравяй тез пламенни очи, които в теб се вричат
и името ти нощем те изричат. ...
  426 
Когато беше близо, поглед не откъсвах.
С очи исках да ти говоря, моята обич да разкрия.
Новак бях не знаех как да постъпя,
погледът ми не помогна.
Като бездомник, отстрани, седях и гледах ...
  427 
***
A ти знаеш ли, че душата ми има
ъгли?
И да скрия мислите си - не ми е никак
трудно!
Събирам една по една, вещи и думи, ...
  317 
Тъгувам по обруления лист.
Харесвам аз небесните покои.
Немея през планинската ни вис
и губя дъх пред речните завои.
Докосват ме и птичите крила. ...
  400 
Знаеш ли, онези малко странните хора,
които на себе си най-много приличат,
онези, които не търсят упора, дори
нужна за тях да е, те я отричат.
Винаги гледат сами да се справят ...
  673 
Неусетно някак времето замислено е спряло...
Всеки образ покрай мен е оцветен във черно-бяло.
Светлината се прокрадва тичешком и неусетно,
а в мечтите си аз виждах всичко пъстроцветно.
Не живеех в настоящето, а в едно красиво Утре – ...
  449 
Днес музата ме обзе.
Днес нещо ума ми завзе.
Светът около мен не се върти,
но пълен е той с мойте мечти.
Завръщам се аз с пълна сила ...
  318 
Желание...
Ярост...
И пориви...
Гордостта...
Запазва... ...
  400 
Вехнеща гора умира бавно в забрава и тъга край зловонните кървави блата.
През клонестите лабиринти проблясва ярък лунен лъч и сянката безжалостно разкъсва.
Черни кръстове ръждясали от кръв простират се навред по безбрежните поля.
И болката – рана, раздирана от мрак и самота, безмилостно в зенит възк ...
  329 
Край стара къща минах този ден
и видях младеж усмихнат.
С очи, жадни за живот и слава,
лице, приличащо на ангел.
И силно впечатлена се загледах, ...
  306 
Изплакани тишини
Низ от изплакани тишини,
от които боли. Те раждат сълзи,
когато нощта изпие думите.
Не се обръщам назад, ...
  259 
Слепият гледа с очи гладни, дълбоки.
Гледа, взира се, а нищо не вижда.
Живот на заем носи и не спира да проси.
Иска още и още, срам го не тревожи,
но благодаря да каже за нищо не може. ...
  238 
Ека ми беше казал "Не му се доверявай", което не беше особено конкретно и каквото и да е имал предвид, най-вероятно щях да го разбера прекалено късно, като си знам късмета.
На Бол така и не му вярвах, така, че оставаше Кам, а той ми беше предан до гроб.
Или пък не?
Не знам, все тая, щях да наблюдава ...
  488 
Животът на всеки един от нас е като едно парченце от голямото огледало на света. Ние сме част от него и го допълваме до идеала, но не го контролираме, защото не всеки е перфектен, не всеки може да остане без драскотинка. Тогава, образът се пречупва, променя се и придобива нова, различна форма. Никог ...
  495 
Всичко е написано като по книга
като онези детските, познатите така.
Да вярваме в приказки, не, не стига,
а да ги изживеем искаме сега.
Като Спящата красавица да чакаме ...
  314 
Въоръжен със
моя
Schneider Tops 505 F
Чакам момента
за да стрелям ...
  307 
Лабиринт
Затворя ли очите си, те виждам,
с усмивка странна, но красива.
Със сила пълни са очите ти,
аз виждам, ...
  393 
Пияници градски
Сатири на паважа и бетона
Статуи към традиция изконна
На ракията и рома
върли почитатели ...
  291 
Терпентин
Ти си като някое извънземно – каза. Извърнах лице към него и го погледнах премрежено. Той все така невъзмутимо се взираше в платното пред себе си и го галеше с четката. Под дългите му фини пръсти цветните петна бавно придобиваха обем и очертания. Беше красиво. Погледнах към моето платно. В ...
  497 
на студен балкон, аз развълнуван
с приятел мой близък и скъп.
разнищвам теми и пиша поеми,
с прогарящо гърло и пулсиращи вени.
на житейската пропаст и съвсем на ръбът, ...
  290 
Генсекът Столтенберг
пикира в нашата земя.
При Йенс навървиха се
терк след терк,
а гражданството във ...
  164 
Не искам много!
Не искам лукс и пари,
само капчица обич
разтворена в страстни очи,
само галещи думи, ...
  267 
Мексико…
Серенада…
Енергия в мексикански пирамиди…
Рима приятелска сред клада…
Гора, вода и миди… ...
  213 
Като отбрулен лист,
бездомен и самотен,
Човекът се изгубва
в есента…
Той търси изход ...
  176 
Даже мазохистите не знаят тази любов
Дето е от болест по-лоша
За болест лекарство или гроб
А нея в гроб не мога да я сложа
Тя безсмъртна ли била ...
  223 
– Мълчи, мале, мълчи! – щадеше я Атанас,
когато майка му току подметнеше:
– Уж здрава, яка, червендалеста, а пък май ялова
ще излезе...
Чак на седмата година Господ им даде Неделчо. ...
  356 
Аз не питам защо съм роден.
Съществувам, затуй и се раждам.
Но пък зная, че има във мен
непресъхваща, истинска жажда
да създавам, да бъда творец, ...
  300 
ОПИТАХ КАТО ТЕБЕ...
Надежда Павлова /Перличка/
Когато се стараеш аз да страдам,
дали ти се харесва? И защо?
Нали най-близки бяхме двама? ...
  224 
Едно момче до езеро стои,
замислено водата то заглежда,
и знам ще го сломи,
тъгата и сълзата в миг пролята.
Навярно чака малко топлина, ...
  214 
Красиви са пролетните цветя.
Ухае приятно новият цвят.
Те разцъфват наново и осветяват
полу-загиналият от зимата свят.
Ха, но колко небрежно говоря. ...
  193 
  735 
Вървиме ръка за ръка,
на хиляди мили от себе си.
Пътят разпръсква тъга,
а очите прегръщат небето им.
Вървиме ръка за ръка ...
  256 
Събудих се в тъмната и мрачна стая, сега обгърнат от някакво непознато досега чувство на пронизваща хладнина, която тръгна от петите и стигна по магистралата от вени чак до сърцето ми. „Аах“ - простенах аз и свих очи от зверската, кратка болка, която сви съществото ми за броени секунди. Отворих очи, ...
  397 
„ Пазя те“ – дума – какво обещание…
Спазвам го вярно – болка, страдание…
Толкова близо, а всъщност далеко
Колкото тежко, толкова леко.
Студено е в мене, но и гори ...
  256 
Random works
: ??:??