angel_voice
71 el resultado
Иска ми се, а някак все не става.
Словата си подреждам в сложен ред.
Там е в излишък, тук остава
Нещото извън поетическия словоред.
А така тежи ми в душата, ...
  520 
И тази нощ отново под клепачите
настани се бавно и този мрак.
Приех те и сред хилядите неудачници
без да знам - мой си или си враг.
В гънките на мойте мисли настанявай се. ...
  501 
За последната глътка от чашата със вино,
за последната сълза, изплакана там,
на рамото ти с виолетова въздишка,
за небосвода ни, хванат в капан.
За вълшебните мигове на блаженство, ...
  511 
Вероятно от мен сте по-различни -
с привички странни, с очи на тюркоаз,
болезнено чувствителни в дните динамични,
на хиляди километри от мойто просто Аз.
За перо съм взела синята си химикалка, ...
  481 
Дъждът проговори ми на прозореца.
Плачат капчици с влажна тъга.
Какво ли днес са ти сторили,
че обличаш тъгата в мойта човешка сълза?
Но моята тъга съвсем не е красива - ...
  511 
Какво мога ли? Всичко мога -
през дъжд да мина със захарно сърце,
да скоча от високо, без да се замислям,
мъгла да нарисувам само с две ръце.
Но не мога с красиви думи да опиша ...
  464 
Бих искала, но не мога
да ти кажа толкова неща!
Как те исках и те мразих,
как угасвах в любовта.
Бих искала да знаеш ...
  581 
В минутите, когато просто мисля,
във времето на мойта самота,
онова море в съзнанието ми плиска
движение, хора, суета.
През призмата на мойте мисли прекомерни, ...
  550 
Часовникът съзнанието ми раздира,
а съдбата ми проклета рани дълбае.
Виж, в бяг как душата ми умира
и гласът ми пресипнал яростно ругае!
Спри се, дай ми дъх да си поема! ...
  590 
Изпочупих си ръцете да те нарисувам,
с кръвта си топла да те оцветя.
Душата ми изсъхна,за да те жадувам.
Сърцето ми изстина в твойта топлина.
И последни думи за теб аз пиша! ...
  703 
Не искам да ме виждате такава!
Не искам, не сега!
Моят свят - той не иска и не дава,
със сивотата си убива живостта!
Не искам да ме виждате такава, ...
  680 
Поглед остър, пълен със сълзи,
гледа ме отсреща с укор ням.
Това лице с най-силните черти,
белязано от страсти, болка, свян.
Нима теб накараха да плачеш ...
  605 
Чаках те години, тъй покорна,
а ти на кръста душата ми уби.
Нелепо вехнала съм в заблуда отровна.
Научих душата си в болка да мълчи.
Вината си откупих в мълчание. ...
  517 
Трови ме вкуса на думите,
но нека помълча!
Да преглътна укора на онези другите,
жевеещи почтено в низостта.
Изгарят сълзите ми очите, ...
  572 
На кой, по дяволите, се молиш -
оскърбен от собствените си лъжи?
Боли ме щом се усмихваш и говориш -
думите ти значат сълзи.
Къде, палачо мой, сега ще бягаш? ...
  604 
Проплаква някъде тъжна виола
и вие с горчиви сълзи.
Разчупва най-нахално покоя,
в който заспали са хиляди души.
Умолява гласът й да се чуе, ...
  595 
Защо, кажи, дошъл е краят?
Нима ще трябва да простя?
Да търся себе си някъде в рая -
там, където никога не съм била.
Нима ще трябва всичко да преглътна? ...
  652 
Гаснела съм безропотно в твоята зора
и умирах от думите ужасни.
В болезнен студ ме научи да горя,
цъвтях с теб в светове прекрасни.
Изгубих душата си в твоите лъжи. ...
  687 
Красотата в пустотата ти пълзи,
така величествено тъжна.
От всеки твой полъх ме боли -
всеки летен трепет далеч пропъжда.
В дланта ти сгушвам се самотна, ...
  657 
Изхабен е всеки трепет,всяко чувство,
целувана с дъха на сивотата.
И само твореца владее това изкуство
да вдъхне живот на пъстротата.
Целунах те и сякаш целувах те години. ...
  527 
Във всеки долен поглед омразата гори.
Как си копнял душата ми да убиеш!
Не с думи, със стрели ранявай - да боли,
с кръвта ми съвестта си да измиеш.
Ще ти позволя, ако можеш да ме хванеш. ...
  656 
Нека тъне сърцето ми в омраза жестока.
Мъртва съвестта у злия човек.
Не ражда ни скрупули,ни болка дълбока -
че миг е доброто в ужасния ни век.
Не чувствам ни болка, ни съвестта си гореща. ...
  622 
Гласът на лъжата името ми призовава,
жадуваща в нейния огън да горя.
Истината лъжците с ордени награждава
и тъй истинска, днес до лъжата аз стоя.
Пламък дяволски честността ми убива ...
  582 
В царството на коварността себе си поробих.
В усмивка устните до кръв издрах.
Съвестта си с кървава пръст зарових.
Да бъда друга покорно аз избрах.
А днес съм толкова бедна, колкото и бях. ...
  787 
Под теб земятя е студена,
прегърната от хиляди листа.
С пълна гръд диша уморена,
с лятото сбогува се света.
И дъжд студен оплаква пак деня, ...
  603 
Стъпва болката в света ми безчувствен.
И тъй студена е кръвта ми пролята
в името на подвиг - лъжлив и изкуствен,
в името на идея - утопична и прокълната.
Не виждаш в очите ми искрите ...
  753 
Там, където детската си искреност оставих.
Там, където бях и уличница и светиня.
Този, който истински обичах и мамих.
Този, за който бях и кралица и просякиня.
Давеща се някога в безкрайното му море - ...
  672 
При мен дошъл е тази вечер
вятъра, пътувал и бродил из света.
Като малко, мъничко човече,
уморено сгушва се в моята коса.
Носещ в себе си вкуса на самотата, ...
  697 
Изплакани са сълзите ми отдавна
и няма я последната капчица вина.
Илюзията ми без жал пропадна,
не ме е страх вече от скръбта.
Нима от болка мъртвецът може да пищи, ...
  531 
Върви си, дявол да те вземе!
В сянката ми безследно потъни!
Не искам да си вече мое бреме!
Образа ми в коварността си удави!
Душата ми отдавна ти отрови ...
  666 
Погледни ме и нека в очите ти видя света,
да усетя от допира ти пулса на зората.
Да чувствам болка, радост и малко самота
и да кървя от болезнения удар на тъгата.
Погали ме и нека в блаженство да заспя, ...
  617 
Propuestas
: ??:??