ДаниелаВиткова
342 el resultado
Марта пак е пощуряла.
Малък Сечко я ядоса.
Смръщи веждите сърдита
и по женски се развика:
„Май скандала си заслужи! ...
  370 
Пролетта се завърна.
Пристъпва на пръсти,
еньовче в косите си свила.
Всяка долчѝнка,
хълм и кория ...
  320 
Камъни хвърляли по Него…
Свили му трънен венец…
А Той, Божието чедо,
страдалец и светец…
с любов на всички им простил! ...
  349 
Създадена е нежна и слаба.
Но пожари разгаря,
когато се влюби.
Стърнища след нея оставя,
ако искрата изгуби. ...
  265 
Приятели!
Те са като порцелан.
Оцелели
чашки от сервиза.
Прощаващи, ...
  236 
Променям се.
Видимо вече.
Но сърцето…
Клетото…
Сърцето, човече, ...
  408 
С вас, приятели, ще споделя
моята тайна и смела мечта.
На хиляди мили, отвъд океана
има река пълноводна, голяма.
За Амазонка всеки е чувал ...
  558 
На терена днес ще мерят сили
двама истински мъже. Светии.
Трифон Зарезан - отколе домакин.
Чаровник - гост е … св. Валентин.
Първият със жест традиционен ...
  250 
Мила бабо, прочети ми
книжката за царя Лъв.
Казват, сред животните
в джунглата е пръв.
Ето, лягам си в леглото, ...
  595 
Неповторима сцена е нощта
с мастилено – лилавите завеси!
Леглото – ложа е,
а зрител съм самата аз
на поредната разсънена пиеса. ...
  292 
Моят път започва от пътечка
под сянката на старата асма,
където всяко камъче, тревичка, цвете
е ценен спомен от дома.
Преди да тръгна взех си още ...
  211 
Януари си тръгва. Последен ден.
Тъжен ми се вижда, дори уморен
от наздравици новогодишни,
от празници на именици лични,
от размаха на четката ледена, ...
  253 
Живеем живот, на пауза поставен.
На някаква междинна гара е спрял.
Насреща - червено. Отдавна забравен
е на семафора зеленият сигнал.
И пасажерите чакат. Сякаш в капан. ...
  276 
Късна нощ е, а сънят не идва.
Мисъл потайна ме тормози от час.
Побутва ме, не ми дава да мигна.
Лукаво ми шепне в ухото с тих глас.
Хайде, стани, де! Не си срамежлива. ...
  269 
Очите ти са същите…
Искрящи от любов!
По-красиви с бръчките,
същински живи въглени.
Зная! ...
  363 
Понякога е нужна тишина.
Такава, дето ражда истини.
Особено след празници и тържества,
с емоции различни пренаситени.
Понякога е нужно да останеш сам. ...
  308 
Мое минало, душевен уют,
спасение мое в мразовития студ.
Благодаря, че те има,
че от време на време
препрочитам отново ...
  270 
Довиждане, стара годино!
Направи, каквото направи,
взе, каквото си взе...
Пиша ти забележка,
с червено мастило ...
  770 
Преди много, много години,
сред жита и слънчогледи красиви
родила съм се аз. А ти –
сред градини, в които цъфти
в бяло или розово всяко дръвче. ...
  928 
Обичам, когато в скута на баба
се гушна преди да заспя.
Да гледам
светещи „зайчета“ по тавана
от старата печка на дърва. ...
  1127 
Зимата не се шегува!
С четка всичко нарисува -
покривите и градинките,
хълмовете и долчинките.
В планината заснежи ...
  325 
"Съставете си списък с нещата, които трябва да направите днес. Най-отгоре поставете “Яж шоколад!" - Джина Хайес
Съставих си списък. Топ десет
с най-важните в живота неща.
Подредих ги по съвест,
на везните ги мерих ...
  448 
Не съм поет. Макар, че в рими пиша.
Не съм чак толкова добра.
Знам, мисията на поетите е свише
да правят по - красив света!
Ала нощем се промъквам тайно ...
  1068 
Ех, че хубаво ще е, нали,
дъжд от ноти ако завали?
Ако вятърът е диригент
на небесния концерт…
От музикалната зала небесна ...
  869 
Вълшебна, казват, е нощта на Рождество!
Мечтите сбъдвала и прави чудеса!
Затуй на дядо Коледа изпратих му писмо
с желания различни, да го улесня.
Списък дълъг седнах и написах, ...
  268 
На стената календарът
отънял е вече.
Само лист му е останал,
ето, погледнете.
Пооскубахме го доста ...
  250 
Под камък огромен в дупка дълбока
живеела отровна змия.
Често на него за кратка почивка
посядала вечер жена.
Умеела от сърце да се радва ...
  351 
Казват, в спор
използвала съм лош език,
даже остър
и хаплив.
Че била съм ...
  245 
С Андрей Първозвани си тръгва ноември.
Ще го запомним с маска и с есенен шал.
Загърнат с тъга и с палто от надежди
чезне в мъглата замислен, смълчан.
Бавно пристъпва, а след него декември ...
  235 
Бях забравила как се пише писмо…
Беше в детството, много отдавна.
В себе си криех милион и едно
забавни и искрени детски желания.
Обещавах да бъда послушна, ...
  336 
Една година отлетя
като изплашен гълъб,
през пламналия обръч
на манежа в цирка.
А белите опърлени пера ...
  219 
С любов заченат е Човекът.
С любов и страст от двама.
Написано е в библията
от памтивека -
с ябълка от изкусителката Ева ...
  202 
Нов ден, здравей!
Успах ли се?
Не почвай пак! Недей!
Изглеждаш ми познат?
Напомняш ми на бившия! ...
  259 
Виждали ли сте очите на бездомник
когато му подхвърлят залък хляб?
Без сълзи, трескаво горят!
Цял в дрипи, до живот заложник,
дели трохите с гълъбите пак… ...
  384 
Няма лош сезон за пътуване.
Ако пътуваш, казват, притежаваш света!
Днес е време на виртуално общуване,
Невъзможно е…
и трудно за път, разбирам това… ...
  890 
В живота има винаги баланс...
Грешим понякога, но той в замяна
изпраща ни възможност - втори шанс,
ако намерим смелост за промяна.
Как без втори шанс да разберем ...
  319 
От моя прозорец погледнат
светът е като в нямо кино.
По тротоара бавно върви силует
наметнат с дреха в тъмносиньо.
С тъжни маски са героите. ...
  235 
Дните приличат на цветни мъниста.
наниз от грешки, победи, надежда.
Пъстри, красиви,
върху нишка сребриста,
човекът колието свое нарежда. ...
  188 
По една пътечка криволичи,
между листа и борови иглички,
дълга колона от мравки -
все еднакви - с тъмни забрадки.
Всяка на гърба си понесла е зрънце ...
  492 
Не ми е нужна муза поетична.
Ще пиша днес за простички неща,
обикновени, даже твърде лични,
опазил Бог от много суета!
Какво по - просто има да започнем ...
  301 
Propuestas
: ??:??