ДаниелаВиткова
365 el resultado
Зрънце от пясък в дланта си държа.
Нищо и никаква песъчинка
от вековна скала и вятър родена.
От онези , които създават
брегове на море, на река, ...
  296 
Мисля, че се случва чудо!
Дори и не усетих как
момиче като мене щуро
се влюби в Моцарт, Бах.
Мечтите тайни споделям ...
  359 
Първи юни! Най-светлият ден!
Празнуваме ние, децата!
Даже Слънчо усмихнат над мен
гъделичка ме с лъч по косата.
Панталонките нови обувам. ...
  1351 
Нощта разпуска своята завеса
от тъмносин пипит и хиляди звезди.
И за разкош,
на сцената небесна добави
окръглен, светещ … реквизит. ...
  332 
Най-после небето спря да тъжи.
Вероятно се умори
вече седмица да капризничи…
Сълзици проронваше,
после със синя усмивка ...
  339 
Идеалният мъж? От майка се ражда
и е нейна единствена слабост.
Боготвори го. С любов го обгражда.
Благословия със знак за безкрайност.
Идеалният? Той скрито живее ...
  311 
Според една легенда, когато Адам и Ева били изгонени от Райската градина, Ева откъснала четирилистна детелина, за да и напомня за дните прекарани там. Ако в градината ви има четирилистна детелина, в нея има и късче от Райските Селения и божията благословия е с вас.
Четирилистна детелина
Цял живот я ...
  316 
Сред треви и горски мъх,
сред борове - великани заставам…
Тъй мъничка, стаила дъх
стоя и … размишлявам.
С теб си приличаме. По корените, ...
  498 
Отскубна се вятърът от юздите си.
Развя зелена грива над тополите.
А те с любов му постлаха -
легло от бял пух сред клоните.
Под тях, килим от глухарчета. ...
  354 
Тихо, на пръсти се измъква нощта…
Гузно избледнява, откраднала съня
на двама влюбени, на грешните.
На не един поет, на безутешните…
Отмята завивките и бързо си тръгва. ...
  767 
Завърнах се след години при нея.
При голямата пълноводна река.
Стоя носталгично на кея
и скришом преглъщам сълза.
Вълните, чайки, корабно платно, ...
  1526 
Празнуваме поредната година
на моето пораснало момче.
Двама... В ръцете с чаша с вино
прошепвам тост, изречен от сърце:
Здрав бъди! И сянка моя втора. ...
  417 
В нощта звучи библейско слово.
Дори звездите са притихнали.
Камбанен звън ще огласи отново
една хилядолетна, светла истина.
На кръст разпънали синът господен… ...
  493 
Хартиени късметчета в кристална купа.
Завързани очи. Разбъркване
и пожелание: "На слука"!
Това ли си, живот? Късмет? Съдба?
Или пък някаква случайност? ...
  327 
Слънчоглед на бюрото си пазя.
Сложих го с вода, във ваза.
Подариха ми го вчера
на приятелска завера.
Стръкче младо и невинно, ...
  338 
Кратък е денят! Все не достига…
Не е като да съм на двадесет и пет…
Но днес ще подаря сама на себе си
един-единствен ден! Да сложа ред!
Да измия тъгата, заедно с чиниите. ...
  336 
Безобразни!...
Отрочета разни…
На мама, на тате,
на чичо, на бате…
Червени или сини, ...
  328 
Разчиствах старо чекмедже,
от шкаф, препълнен с дреболии....
Дали от някаква сантименталност,
потънало в забрава от години,
на дъното видях едно ключе ... ...
  276 
Шипков храст съм. Приютила
от бури и градушки птиче клето.
От сто години съхранила
с любов, дълбоко в мен…детето.
В повечето време съм немирна. ...
  284 
Не на шега пристигна април.
С пухкави пъпки обсипа върбата.
Плисна дъждец и всичко отми,
дори от зимата унинието и тъгата.
Потоци разбуди след дългата зима - ...
  323 
Все сме недоволни. Все не ни стига.
За всеки мерим с два различни аршина.
За власт, за имоти, за пост, за пари.
За бащина къща, за мъже, за жени...
Защо ли, Човеко, от алчност се давиш? ...
  448 
Не са акварел.
Ни живопис….
Не са дори репродукции
на Моне, Дега или Майстора.
Не просто снимки… ...
  344 
Знам си цената, човече!
Вчера красива, днес само момиче!
Е, какво пък, че някога...беше.
И сега съм много обичана!
Първо очите обикна във мен. ...
  424 
Марта пак е пощуряла.
Малък Сечко я ядоса.
Смръщи веждите сърдита
и по женски се развика:
„Май скандала си заслужи! ...
  441 
Пролетта се завърна.
Пристъпва на пръсти,
еньовче в косите си свила.
Всяка долчѝнка,
хълм и кория ...
  390 
Камъни хвърляли по Него…
Свили му трънен венец…
А Той, Божието чедо,
страдалец и светец…
с любов на всички им простил! ...
  413 
Създадена е нежна и слаба.
Но пожари разгаря,
когато се влюби.
Стърнища след нея оставя,
ако искрата изгуби. ...
  321 
Приятели!
Те са като порцелан.
Оцелели
чашки от сервиза.
Прощаващи, ...
  292 
Променям се.
Видимо вече.
Но сърцето…
Клетото…
Сърцето, човече, ...
  471 
С вас, приятели, ще споделя
моята тайна и смела мечта.
На хиляди мили, отвъд океана
има река пълноводна, голяма.
За Амазонка всеки е чувал ...
  707 
На терена днес ще мерят сили
двама истински мъже. Светии.
Трифон Зарезан - отколе домакин.
Чаровник - гост е … св. Валентин.
Първият със жест традиционен ...
  309 
Мила бабо, прочети ми
книжката за царя Лъв.
Казват, сред животните
в джунглата е пръв.
Ето, лягам си в леглото, ...
  766 
Неповторима сцена е нощта
с мастилено – лилавите завеси!
Леглото – ложа е,
а зрител съм самата аз
на поредната разсънена пиеса. ...
  346 
Моят път започва от пътечка
под сянката на старата асма,
където всяко камъче, тревичка, цвете
е ценен спомен от дома.
Преди да тръгна взех си още ...
  271 
Януари си тръгва. Последен ден.
Тъжен ми се вижда, дори уморен
от наздравици новогодишни,
от празници на именици лични,
от размаха на четката ледена, ...
  304 
Живеем живот, на пауза поставен.
На някаква междинна гара е спрял.
Насреща - червено. Отдавна забравен
е на семафора зеленият сигнал.
И пасажерите чакат. Сякаш в капан. ...
  335 
Късна нощ е, а сънят не идва.
Мисъл потайна ме тормози от час.
Побутва ме, не ми дава да мигна.
Лукаво ми шепне в ухото с тих глас.
Хайде, стани, де! Не си срамежлива. ...
  330 
Очите ти са същите…
Искрящи от любов!
По-красиви с бръчките,
същински живи въглени.
Зная! ...
  428 
Понякога е нужна тишина.
Такава, дето ражда истини.
Особено след празници и тържества,
с емоции различни пренаситени.
Понякога е нужно да останеш сам. ...
  378 
Мое минало, душевен уют,
спасение мое в мразовития студ.
Благодаря, че те има,
че от време на време
препрочитам отново ...
  340 
Propuestas
: ??:??