ДаниелаВиткова (Даниела Виткова) - Obras

Химия с образ на момиче 🇧🇬

Не си мислете, че е много лесно
училището в днешни времена.
От изпити, контролни, тестове -
мираж е времето ни за игра.
Щом името ми каже госпожата, ...

ДаниелаВиткова

Poesía

2024-05-26T15:30:27+03:00 889 4 20

За лъжата и за Истината 🇧🇬

Днес госпожа Лъжа е актуална... Без да пита,
превзема ни със самочувствие на самозванец - крал.
Превръщам се в Дике*, воювам срещу цяла свита -
отбор измамници, с които съм живял!
Не се страхувам, на истина библейска ще заложа - ...

ДаниелаВиткова

Poesía

2024-05-22T18:50:36+03:00 1.1K 6 16

На св. Климент Охридски 🇧🇬

Пропуква пламъкът, догаря свещ.
Вън изтънява нишката на мрака.
С перо в ръка, прегърбен силует
свещенодейства над писалищната маса.
С нов дух по пергамента оживяват ...

ДаниелаВиткова

Poesía

2024-05-22T13:58:11+03:00 1.7K 13 28

Ние, нормалните… 🇧🇬

В пек и студ той кръстосва площада.
Лута се, сѝтни и го пресича на ко̀со!
Ръкомаха разпалено, на глас разговаря,
нарамил прегърбен седемте си живота.
Крачи през шумната градска гримьорна, ...

ДаниелаВиткова

Poesía

2024-05-15T21:13:33+03:00 521 7 19

Мечтата на едно дърво 🇧🇬

Зелена бях! Тревица нежна,
с нестъпвали нозе по нея.
Все още не познала отпечатък
от лудналия бяг на времето.
И бурен бях, и розов храст, ...

ДаниелаВиткова

Poesía

2024-05-12T16:10:52+03:00 825 4 9

Разпети петък 🇧🇬

Ликува тълпата с нетрайния възглас-
„Осанна"!
И с първичен крясък презира -
"Разпнѝ го"!
Как след хиляди петъци не проумяхме - ...

ДаниелаВиткова

Poesía

2024-05-03T06:40:10+03:00 766 12

Нощта ми е най-добрият приятел 🇧🇬

Нощта ми е най-добрият приятел.
Когато будувам, до леглото присяда.
Няма друг, така предан слушател,
на пластове да разсъблича душата ми бяла.
Споделям ѝ тайни. И мислите, които ...

ДаниелаВиткова

Poesía

2024-04-28T21:42:45+03:00 502 3 12

Две бутилки вино 🇧🇬

Могат ли да се изкупят греховете
с две бутилки вино?
Сковали са отдавна ледовете
чувствата необратимо!
Забравяме за двете ризи. ...

ДаниелаВиткова

Poesía

2024-04-27T20:35:28+03:00 425 2 6

На мен ми стига ни малко, ни много! 🇧🇬

Алчният заспива ли вечер спокоен?
И хапче за сън ли е за него отнетото?
Познавам усмивката с надпис „доволен“,
когато доволно нахранил е Егото!
Парите ли свършиха, та ближния грабиш? ...

ДаниелаВиткова

Poesía

2024-04-20T22:21:23+03:00 431 3 16

Оцеляла над пространството и времето! 🇧🇬

Времето се заплаща с висока цена.
Ресто не връща и на богат, и на беден.
Еднопосочна, за жалост, е всяка стрелка,
Минутите препускат, разкъсали стремето.
Едно ни дарява, а друго ни взима - ...

ДаниелаВиткова

Poesía

2024-04-18T14:35:42+03:00 878 6 19

Щедър 🇧🇬

Късна нощ е. Всички спят.
Татко, мама, моя брат...
Само аз седя в леглото -
някакъв микроб с длетото
гладен, яростен, нахален, ...

ДаниелаВиткова

Poesía

2024-04-13T12:33:59+03:00 890 8 19

Сефте! 🇧🇬

Вървим след моркова, зад гърба ни – тоягата.
Тази метафора така ни отива!
Като принцесата сме, сто години проспала,
обградена от тръни и коприва парлива!
Принца все чакаме на бял кон да дойде. ...

ДаниелаВиткова

Poesía

2024-04-05T13:24:36+03:00 484 3 12

Къде живее детството? 🇧🇬

Детството къде живее?
И има ли си къща?
Забравено ли е, къде е?
И може ли… да се завръща?
*** ...

ДаниелаВиткова

Poesía

2024-03-29T14:36:25+02:00 576 7 16

В стъпките ми никнат… виолетки 🇧🇬

На припека встрани от пътя,
в стъпките, оставила ни Пролетта
люлеят стъбълца напъпили
най-дъхавите пролетни цветя.
Дали художник мним е сбирал ...

ДаниелаВиткова

Poesía

2024-03-22T11:47:41+02:00 457 6 15

След поредна запетая 🇧🇬

Който иска да живее дълго, трябва да е готов да остарее.
проф. Златимир Коларов
Ако се случи животът да е благосклонен
старост достойна да ми отреди,
не ме съжалявайте тогава, за Бога… ...

ДаниелаВиткова

Poesía

2024-03-14T23:08:59+02:00 480 7 14

Любов с днешна дата 🇧🇬

Аз и ти…
Плюс и минус!
Два полюса и проблясват искри!
Ти стабилния ствол, аз нежните клони
на дървото, което плод ни роди. ...

ДаниелаВиткова

Poesía » De amor

2024-03-07T19:17:32+02:00 487 5 13

В космическия танц на светлината 🇧🇬

Ранени чувства в нас сме приютили –
дузина натрошени стъкълца.
Превръща хаоса от тях в картини
един-единствен лъч от светлина.
Светът се преподрежда във око, ...

ДаниелаВиткова

Poesía

2024-03-01T22:39:00+02:00 597 9 21

... 🇧🇬

Снощи моя приятелка във ФБ написа:
„Лека нощ, неспокоен свят!“
…
А как ми се иска да бъде орисан
красивият, земен наш необят ...

ДаниелаВиткова

Poesía

2024-02-27T15:42:51+02:00 357 1 4

Писмо до моите две момичета 🇧🇬

Аз пак ви пиша,
ей така без повод, момичета.
Да, да, зная… Децата, работа, грижи...
Навън почти прецъфтяха кокичетата.
Февруари е, но намирисва на пролет ...

ДаниелаВиткова

Poesía

2024-02-24T11:30:20+02:00 435 5 19

Лудориите на Том и Джери 🇧🇬

Най-обичам да заспивам
с филмчето за Том и Джери!
Под юрганчета притихвам,
епизода чакам с нетърпение.
Том е малко мързелив, ...

ДаниелаВиткова

Poesía

2024-02-23T01:05:43+02:00 1.2K 4 20

Очите на къщата 🇧🇬

Вдъхновено от картината на pepita48 (Пепа Димова) - "Очите на къщите"
Напомня старица с чембер избелял
спряла на билото, грохнала къщата.
Вятър гнездѝ в комин оцелял.
В ъглите самотата се свива безплътна. ...

ДаниелаВиткова

Poesía

2024-02-16T15:24:55+02:00 481 5 16

Каквото ще да става! 🇧🇬

Слушай, Трифоне, без любов не става!
Наравно с мъжете лозето копая!
С машината пръскам, ластарите връзвам,
И къща въртя, работя на два стана.
От старата реколта що ракийца изпече? ...

ДаниелаВиткова

Poesía » De humor

2024-02-13T11:57:40+02:00 887 3 12

Между ума и сърцето 🇧🇬

Дълъг е пътят между ума и сърцето,
макар, че делят ги две педи само!
Винаги спорят! Не намират консенсус,
вместо да решават проблемите заедно.
Умът е на години, улегнал, лежерен, ...

ДаниелаВиткова

Poesía

2024-02-11T16:09:53+02:00 852 5 18

Щом февруари вдигне си парцалите 🇧🇬

Земята влажна още спи
под слой листа и борови иглици.
По стволовете папрат жилава пълзи,
към осиротелите гнезда на птици.
Сънят ѝ скоро ще се сбъдне - ...

ДаниелаВиткова

Poesía

2024-02-06T11:27:15+02:00 1K 7 24

За маските... с поука 🇧🇬

Ангел не съм, кацнал в земния Ад.
Греша, но грешките дори си надплащам.
И дявол не съм, страховит и рогат,
изтъкан от коварство и злост в душата.
Не съм и светена вода пред олтара, ...

ДаниелаВиткова

Poesía

2024-02-02T11:30:22+02:00 1.2K 7 23

Слушай тишината, нека говори! 🇧🇬

Тя не пробира къде да се приюти -
под дреха кашмирена или рокля на кръпки.
В сърцето, готово за друг да тупти,
настанява се с взлом или с тихи стъпки.
Поканѝ я при себе си след дългия път. ...

ДаниелаВиткова

Poesía » De amor

2024-01-27T06:36:37+02:00 881 3 12

Имам 🇧🇬

Питам се разкъсах ли докрай оградата,
с която ме опасваха с години?
Зараснали са вече видимите рани,
но във червено светят в мен причините
и нямам мира за погубеното време, ...

ДаниелаВиткова

Poesía » Civil

2024-01-25T15:51:04+02:00 591 7 16

От глобалното затопляне 🇧🇬

От глобалното затопляне, казват, не е същата зимата.
Само суденото слънце за кратко се търкаля по тротоарите.
Кретат неотлъчно след него, да нагреят гърбините
и да се наприказват в квартала старците и бабите.
Но защо, не разбирам, това глобално затопляне ...

ДаниелаВиткова

Poesía

2024-01-23T13:19:36+02:00 507 5 10

Трошица любов! 🇧🇬

Шепа трошици отвън по перваза
и радостта ми е гост - два чифта криле.
Споделят комина, по̀крива и тавана
на цялото зимно, бездънно небе.
И мътната локва за тези перна̀ти ...

ДаниелаВиткова

Poesía » De amor

2024-01-15T08:30:55+02:00 1.4K 12 27

За Силата на безсилието 🇧🇬

Често се случва Силата на безсилието
пръстите си къси да подвие в юмрук.
Удря, руши безпощадно, неистово -
същински таран или пневматичен чук!
Юмрукът на безсилието си има и тяло, ...

ДаниелаВиткова

Poesía » Otra

2024-01-12T17:13:04+02:00 606 2 6

За палтото и светлината 🇧🇬

Като вехто, избеляло палто,
до сиво се притвориха дните ни.
Не усетихме как, кога и защо
облада тъмнината душите.
А сред думите – кални порои, ...

ДаниелаВиткова

Poesía » Otra

2024-01-10T21:59:13+02:00 519 6 9

Трети в спалнята 🇧🇬

Възседнал ме е вирус някакъв проклет!
Харесал ме е, вкопчил се е здраво!
Разправят, тръшкал де що падне му наред…
Ох, чак ми идва да го удуша направо!
Не мисля, че е коронована особа… ...

ДаниелаВиткова

Poesía » De humor

2024-01-05T21:34:45+02:00 618 5 24

Мечтатели 🇧🇬

Приличам аз на дядо Слави.
Той майстор е, от нищо нещо прави.
Реших и аз (защо да крия)
да изобретя космическа чиния.
Планетите една подир една ...

ДаниелаВиткова

Poesía

2024-01-04T11:53:57+02:00 1.3K 11 28

Частица от малкия град 🇧🇬

(посветено на град Кюстендил)
Този град, малък, но истински,
ме посрещна
с овошки черешови
от цвят натежали. ...

ДаниелаВиткова

Poesía

2024-01-03T06:42:37+02:00 500 5 14

Семейство Джуджанкови

ДаниелаВиткова

Artes aplicadas

2023-12-22T08:45:07+02:00 1.6K 6 15

Моята Джуджи

ДаниелаВиткова

Artes aplicadas » Otros

2023-12-22T08:44:18+02:00 1K 3 8

Какво е Коледа ли? 🇧🇬

Споменът за детството и топлина
от пѐчицата с лумнала жарава.
Упойващ, дивен мирис на смола
и зайчета немирни по тавана.
Цветя от скреж, вместо перде ...

ДаниелаВиткова

Poesía

2023-12-21T13:42:35+02:00 2.6K 6 16

Съкровище 🇧🇬

Лято е... Жега, мараня, земята гори!
Няма как да е друго в Златията...
Пладнуват на хлад хора и живинкѝ
под сайванта. Времето е заспало…
А ние играем... на криеница. ...

ДаниелаВиткова

Poesía

2023-12-17T00:10:37+02:00 388 2 8

Рекапитулация 🇧🇬

Какво спечелих от живота ли?
Везните мерят само тленното.
Получих плюсове и минуси,
а думата ще има утре времето.
От нощите, пропити с недоспиване ...

ДаниелаВиткова

Poesía

2023-12-14T16:15:02+02:00 596 7 10

Моят дядо Коледа 🇧🇬

Той не живее в далечна Лапландия.
а в скромно жилище в малкия град.
С пуловер заменил е червената мантия,
шейната с елените пък с комби фиат.
Не носи шапка с помпон и звънче, ...

ДаниелаВиткова

Poesía

2023-12-13T14:57:41+02:00 697 2 14