ДаниелаВиткова
318 el resultado
Моливът:
По белия лист прохождам едва.
Лулички, чертички се уча да пиша.
Старая се много, ала често греша
и всеки път започвам на чисто! ...
  348  16 
Нощта е река. С въртопи и подводни капани.
Рани дълбае, а бреговете се разливат като тъга.
Душата ми следва извивките на рапаните
и чака да съмне. Тя знае, след мрака идва
… светлина. ...
  183 
По пътя пред мен, по белия път,
чертаех хиляди възможности.
И струваше ми се, че близо е върхът,
макар миниран
със шаблони и условности, ...
  288  21 
С майски дъжд е бременно небето.
След миг ще плисне бисерни сълзи.
Изплаче ли се, с красота неземна
ще се посипят слънчеви лъчи.
И сивото ще се размие като с четка. ...
  277  10 
Въй, каква съм аз работна, градска домакиня.
Нямам село, нито лозе, ни пък вила със градина.
Затова пък на балкона расне що душа ти сака.
Сички от квартала викат: Тѐ това е тѐ, тераса!
Наредила съм една до друга барем дваесе тенекии ...
  597  16 
Между утрото на обещаващ ден
и нощното неканено будуване,
вгорчава неизменното кафе
едно натрапчиво... бездумие
от неизказани мисли родено, ...
  402  11 
(на моята незаменима половинка)
Зад облаците утрото наднича,
кро̀тна се вятърът - този хлапак.
На теб като че ли ми прилича,
оставил след себе си свеж аромат. ...
  223  13 
Получих от живота сто урока.
Пълни чаши с горчилка изпих.
Отказах се от сто порока,
и дълговете стари изплатих!
Сега живея на чисто! ...
  208  10 
Време, спри се! За къде презглава
като лудо препускаш през дните ми?
Нима не разбираш? Точно сега
най - те ценя и изпълвам с нов смисъл.
И понеже не зная до кога и доколко ...
  579 
Дали защото вярата отколе крее,
едва крепи се върху иглен връх,
аз светлина си пожелах от Тебе,
изгубя ли се в земния си път.
А ако в чашата горчилката прелее, ...
  333  12 
Приятели са първи Борко и Асен.
И неразделни в клас и във игрите.
А в делник, или пък в почивен ден,
за лудориите почивка нямат, хубавците!
Не вярвате ли? Слушайте сега ...
  484  16 
Какво като навън вали?
Дъждът е гостенин… За кратко.
Ще плисне, после ще се укроти,
изплакал се до сетната си капка.
Ръмят върху небесния си гриф ...
  479  12 
(C`est la Vie)
Оплевих утрото, тревясало от мисли.
До корен съм изскубала троскота,
но вместо цветове, поникват истини -
бодливи тръни, семе от Голгота. ...
  283 
Пролетта се втурна навън пощуряла
с палитра от всички нюанси на зеления цвят.
Приседна за миг до джанката побеляла
с пеещи птици, които отскоро гнездят.
С жълтото топна десетина глухарчета ...
  230 
Май дявол за опашката задърпах…
Идея щура във ума ми се заформя.
Не ме оставя и направо ме побърква -
да реновирам фигурата си в топ форма.
Вън пролет е и чувствам се неловко, ...
  941  18 
Обсипана в цвят,
дребничка, крива,
избуява пред съседния вход
жилава джанка –
свободна и дива, ...
  267  16 
Що за фраза е „Бъди позитивен” ?
Израз модерен, пожелателен…
Предпочитам да казвам ”Бъди силен!”
в това време предизвикателно.
Кажи ми, как да бъдем позитивни, ...
  225  11 
Не се изкушавай за трона на другите.
Те си знаят цената на възкачване.
Не им завиждай за короната. Не си струва
нито за трънната, … нито за златната!
Недей да вървиш по чуждите стъпки. ...
  230 
Нима слепци сме, със тояжка за из път,
подпиращи се на остатъци човечност?
Нима не виждаме духовната си смърт,
отдали се на чувства … до враждебност?
Удобно е да стреляме от разстояние. ...
  208 
Какъв би бил светът без нея?
И щеше ли изобщо да го има,
ако не беше онзи грях на Ева
зад портите в Едемската градина?
Историята помни не една и две ...
  514  17 
Като хала се втурна отново южнякът,
разтопи и последния сняг по баира…
Бавно поглъща ожадняла земята
оцелелите кръпки от снежната риза.
Мартенско време дръвчетата гѝзди ...
  233  13 
Тя не е поредната жена,
която лековерно влюбва се отново.
Такава на хиляда е една,
отворила сърцето си за пролет!
Тя не обещава никому криле. ...
  517 
Седни до мен. Да пийнем чаша вино.
Но не горчиво. Прелива от горчиви дни.
От отлежалото сипи, то някак пó отива
на нашите години, жаждата да утоли.
Че жадни си останахме във този свят ...
  270  11 
Вчера е спомен от приказка бяла
в сърцето заключен със златно ключе.
Кукла парцалена, татко и мама…
Паяче от времето мрежа плете.
Първа целувка. Пролет напъпила. ...
  204 
Метаморфоза
Дали любовта ни зедно с нас остаря?
Пеперуди не пърхат отдавна в стомаха ...
Дали уморена на крилете им отлетя
или се спотайва в тихо кътче в душата? ...
  245  10 
На дъщеря ми Маги по случай нейния рожден ден
Сякаш беше вчера...
Роди се от истинска любов.
С библейско име - Магдалена,
Първородна моя...Благослов! ...
  481 
В малка къща с дворче китно
във селце насред Балкана,
сам самичка, скромно, тихо
там живееше баба Яна.
Имаше козле с козица, ...
  577 
Играем с моя внук на шах.
Подреждаме за битка фигурите
черно-бели.
Дали в живота правилно разбрах?
Войните водели се със стратегии. ...
  262  16 
Прилича на остров, тази нощна вселена.
На мастилено – синьо безкрайно поле
със стада от звездици, кротко стаени,
с единствен пастир - за Земя и небе!
Чертаят ни пътища. Къде ли ще стигнем? ...
  428  12 
В скрина с вещи прастари,
потънали отдавна в забрава,
открих вълшебна кутийка,
реликва от моята баба.
Пружинката щом я навия, ...
  508  18 
На гости съм на дъщеря ми за Коледа и Нова година в Англия. Внукът ми, на 16 години, знае български език, но шест годишната ми внучка разбира, но не го говори все още ... Причини много ...
И така...
Пълня сухи чушки в кухнята за Бъдни вечер. Влиза Кармен и казва (на английски) на майка си: Мамо, мир ...
  273  12 
След часове броени
и Новата ще срещнем.
Ще грейне с фойерверки, светлини!
На старата със благодарност да прошепнем:
Благодарим за подарените мечти! ...
  214  10 
Погледнато през призмата на математиката,
(не я обичах, ако трябва да съм честна),
животът следва логика последователна -
уж мерим точно, а крива винаги е сметката.
Не спираме и уж напред вървим, ...
  238 
Най - кратката пътека е декември.
По нея тайно детството се връща.
Топят се спомените заскрежени
на капчици в очите и... възкръсва
магията на Коледната вечер! ...
  746 
Оставих незаключена вратата
в най - божествената нощ.
Във вяра облякох душата си
и смирено се превърнах в любов!
И сърцето си тихо отключих ...
  179  10 
Името ми да не е Снежанка
Не се издържа никак вече!
То бяха приказки, то бяха клюки!
Ще взема да забегна надалече,
и… да се приключи с тия мъки. ...
  629  12 
Не ми се пише тъжен стих...
Очаквам коледният дух да ме споходи.
Но как? Кварталът ни, безумно тих, мъглив,
е заприличал на неизлечимо болен...
Витрините - очи без светлина ...
  377  11 
В сложната конструкция на битието
продължавам да се уча да обичам.
Не всеки заслужава… Не е лесно
да побеждавам егото си. Още сричам
логиката между вяра и предателството. ...
  254  12 
Звездите ми намигат от небето.
След приказката време е за сън.
Така ли ми се стори? Зад пердето
присветна нещо, чу се звън...
Завих се пет минути през глава. ...
  1019  25 
Към своя край е есенния карнавал.
Ноември потанцува
с циганското лято.
Но днес денят е някак си
смълчан, ...
  212 
Propuestas
: ??:??