danigallery
388 el resultado
Жадна съм за твоето небе,
искам да пречисти всичко в мене,
пък било то с гръм и ветрове...
Дъжд да бъде! Огъня да вземе.
И мечтая твоите лъчи, ...
искам да пречисти всичко в мене,
пък било то с гръм и ветрове...
Дъжд да бъде! Огъня да вземе.
И мечтая твоите лъчи, ...
809
1
11
Сред осъмнало утро, в копринен сатен
се роди най-красивото лято,
подранило бе сякаш, но в новия ден
заблестя като слънчево злато.
В моя поглед смутен, не потърси вина ...
се роди най-красивото лято,
подранило бе сякаш, но в новия ден
заблестя като слънчево злато.
В моя поглед смутен, не потърси вина ...
771
10
„Земя като една човешка длан”
бе казал мъдро някога поета,
защо тогава пътят между нас
измерваме в стотици километри?
Поискаме ли, в шепа ще сберем ...
бе казал мъдро някога поета,
защо тогава пътят между нас
измерваме в стотици километри?
Поискаме ли, в шепа ще сберем ...
951
7
От росата на влюбено утро
ще ти дам най-омайния звън,
ще рисувам мечтано събуждане
миг преди да ме срещнеш насън.
От талазите летни в реката ...
ще ти дам най-омайния звън,
ще рисувам мечтано събуждане
миг преди да ме срещнеш насън.
От талазите летни в реката ...
770
13
Не свикнах да вървя по лесни пътища,
да съм послушна зад стени дебели.
Отнесе ме светът сред кал и стЪрнища,
посоки търсех в облаците бели.
А ти такава ме прие, мен – скитница – ...
да съм послушна зад стени дебели.
Отнесе ме светът сред кал и стЪрнища,
посоки търсех в облаците бели.
А ти такава ме прие, мен – скитница – ...
974
14
Дали защото много те боли
че много даваш, а не получаваш
дали защото, скрито сред сълзи
след тъжен залез, утро просветлява,
но някак нямо твоят глас звучи ...
че много даваш, а не получаваш
дали защото, скрито сред сълзи
след тъжен залез, утро просветлява,
но някак нямо твоят глас звучи ...
1981
17
Жадни очи ме докосват в нощта,
парещи длани ме галят.
С теб се догонваме в птичи ята,
въглен в нозете ми пари.
Пътят е време, а времето – път. ...
парещи длани ме галят.
С теб се догонваме в птичи ята,
въглен в нозете ми пари.
Пътят е време, а времето – път. ...
1061
10
Светът, онемял от почуда
задава въпрос след въпрос
и птиците сънени, луди
се втурват след вятъра бос.
Лишихме от глупави мъдрости ...
задава въпрос след въпрос
и птиците сънени, луди
се втурват след вятъра бос.
Лишихме от глупави мъдрости ...
996
15
1962
20
838
13
А в твоя поглед имаше тъга,
когато ме помоли да остана
и чувство, давещо като вина,
от толкова погазени забрани.
Сред дланите ти се стопи денят, ...
когато ме помоли да остана
и чувство, давещо като вина,
от толкова погазени забрани.
Сред дланите ти се стопи денят, ...
784
1
8
Някак лунно е мойто обичане,
че по слънце щурее ми пътя –
безсловесна оставам от тичане,
но по мръкване мога да бъда
много истинска, вярна, без маска ...
че по слънце щурее ми пътя –
безсловесна оставам от тичане,
но по мръкване мога да бъда
много истинска, вярна, без маска ...
633
4
Едно дете с очи-слънца
пред храма, дрипаво се моли.
Протяга мъничка ръка
и някак тихичко говори.
За хляб, за глътчица вода – ...
пред храма, дрипаво се моли.
Протяга мъничка ръка
и някак тихичко говори.
За хляб, за глътчица вода – ...
1623
1
23
Една е луната над църквите,
над църквите и над джамиите.
И трябва да се простиме
пред кръста и пред корана.
Ивайло Балабанов ...
над църквите и над джамиите.
И трябва да се простиме
пред кръста и пред корана.
Ивайло Балабанов ...
1154
1
24
Не чакай да те срещна с пълни менци,
по изгрев слънце, боса във росата
и да отворя дървени кепенци –
чевръсто да премитам пред вратата.
И песен кръшна няма да провикна ...
по изгрев слънце, боса във росата
и да отворя дървени кепенци –
чевръсто да премитам пред вратата.
И песен кръшна няма да провикна ...
696
9
Да беше песен, щях да те изпея
и да се носиш волен над света.
За теб, любими, щяха да копнеят
и в танц да вплитат тяло и душа.
Да беше клетва, щях да те наричам ...
и да се носиш волен над света.
За теб, любими, щяха да копнеят
и в танц да вплитат тяло и душа.
Да беше клетва, щях да те наричам ...
981
12
Любовта не се римува с вечност.
Аз ще я римувам с благослов –
щом дори, когато си далече
мога да усетя твоя зов.
Мога да те търся непрестанно, ...
Аз ще я римувам с благослов –
щом дори, когато си далече
мога да усетя твоя зов.
Мога да те търся непрестанно, ...
820
9
Дъждовните капки рисуват в листата
и тихо нашепват: „Ела!”
От водните струи блести светлината
и птици я галят с крила
Дъхът на дъжда пак е свеж и разлистен – ...
и тихо нашепват: „Ела!”
От водните струи блести светлината
и птици я галят с крила
Дъхът на дъжда пак е свеж и разлистен – ...
1359
10
Птиците летят към слънцето
и мечтаят за небе –
черноземът гали зърното
и жадува дъжд да е.
Вятърът обяздва прилива ...
и мечтаят за небе –
черноземът гали зърното
и жадува дъжд да е.
Вятърът обяздва прилива ...
1036
9
Аз искам да мечтая твойте устни,
в зениците си да те приютя –
за миг дори не мога да изпусна
усмивката ти нежна в утринта.
Аз искам да жадувам твоя поглед, ...
в зениците си да те приютя –
за миг дори не мога да изпусна
усмивката ти нежна в утринта.
Аз искам да жадувам твоя поглед, ...
1009
10
Навярно кармата ми е номадска,
щом толкоз дръзко пътят ме зове –
със страст прегръщам нови светове,
те връщат на очите мои блясъка…
В съня ми бяга скитаща жена, ...
щом толкоз дръзко пътят ме зове –
със страст прегръщам нови светове,
те връщат на очите мои блясъка…
В съня ми бяга скитаща жена, ...
703
8
Денят приседна тъжно в здрача
навъсен, леко уморен,
подпря се с лакти, сипа чаша
и с укор взе да гледа в мен.
Обсипа ме с безброй въпроси – ...
навъсен, леко уморен,
подпря се с лакти, сипа чаша
и с укор взе да гледа в мен.
Обсипа ме с безброй въпроси – ...
811
15
Така ми се иска в деня си да мога
да догоня всички изпуснати влакове,
които в коловозите на живота
не пожелаха да ме изчакат…
Едни бяха трудни – отнесоха болки, ...
да догоня всички изпуснати влакове,
които в коловозите на живота
не пожелаха да ме изчакат…
Едни бяха трудни – отнесоха болки, ...
1049
13
Най-тежи от предадена вяра,
тишината, взривена крещи.
Щом приятел честта ти предава
знам, душата ранена кърви.
А до вчера със тебе делеше ...
тишината, взривена крещи.
Щом приятел честта ти предава
знам, душата ранена кърви.
А до вчера със тебе делеше ...
2987
13
Моя мъко, стаена в очакване,
колко думи по тебе изпях,
наранена от крадени залези
и белязана с обич и страх.
Моя орис в богатство и в нужда, ...
колко думи по тебе изпях,
наранена от крадени залези
и белязана с обич и страх.
Моя орис в богатство и в нужда, ...
830
8
Ако някога слънцето мръкне
и звездите за теб не блестят,
ако търсиш пак начин за връщане,
ще ти трябвам ли аз за из път?
Ако птиците в утрото млъкнат, ...
и звездите за теб не блестят,
ако търсиш пак начин за връщане,
ще ти трябвам ли аз за из път?
Ако птиците в утрото млъкнат, ...
1647
3
19
ОТЛИЧЕНО С ГРАМОТА ОТЛИЧИЕ ОТ МЕЖДУНАРОДНИЯ ПОЕТИЧЕН КОНКУРС “БЕЛОЦВЕТНИТЕ ВИШНИ” 2011 г
Белоцветната вишна отново цъфти,
по-красива, отрупана цяла,
с ято щърково пали красиви мечти
всяка пролет, за ново начало. ...
Белоцветната вишна отново цъфти,
по-красива, отрупана цяла,
с ято щърково пали красиви мечти
всяка пролет, за ново начало. ...
837
10
Пак гадая тъжните ти чувства,
зная те, кога си наранен –
веща съм в магичното изкуство,
древен огън е стаен у мен.
В дланите си сбирам ветровете, ...
зная те, кога си наранен –
веща съм в магичното изкуство,
древен огън е стаен у мен.
В дланите си сбирам ветровете, ...
1327
9
Прашен е правият път –
тихо обхожда безкрая,
клетвени клади горят,
в шепот душата ридае.
Бос, обруган и злочест ...
тихо обхожда безкрая,
клетвени клади горят,
в шепот душата ридае.
Бос, обруган и злочест ...
970
20
Излязoх боса в пролетната утрин
и жадно стъпих в мократа трева,
а в мен бе слънце – днес се лазарува –
венци плетат девойките с цветя.
Щастливи са и за любов наричат. ...
и жадно стъпих в мократа трева,
а в мен бе слънце – днес се лазарува –
венци плетат девойките с цветя.
Щастливи са и за любов наричат. ...
780
10
Танцувам блус със тебе под луната,
под ритъма на бялата вода.
Нощта е топла, с устни в тишината
ми шепнеш най-красивите слова.
Докосваш ме. Желанието скрито ...
под ритъма на бялата вода.
Нощта е топла, с устни в тишината
ми шепнеш най-красивите слова.
Докосваш ме. Желанието скрито ...
1346
10
Господи, не ми посочвай храма!...
Дрипава е моята душа...
Пътят ми от виното до хляба
е осеян с грях и със вина.
Мога само мълком да те моля, ...
Дрипава е моята душа...
Пътят ми от виното до хляба
е осеян с грях и със вина.
Мога само мълком да те моля, ...
1081
9
Eдна сълза отронена
изтече в този ден,
изтрит от чужди спомени,
забит дълбоко в мен.
Потръпна като хлипане ...
изтече в този ден,
изтрит от чужди спомени,
забит дълбоко в мен.
Потръпна като хлипане ...
800
12
Пътят лъкатуши сред полята
леко сред тревата шумоли
а от пътя почва планината –
извор с бисерна вода струи.
„Спри, девойко! Не ходи при извора! ...
леко сред тревата шумоли
а от пътя почва планината –
извор с бисерна вода струи.
„Спри, девойко! Не ходи при извора! ...
1113
16
Знаеш ли, звездите са студени,
щом не виждам твоите очи
и замлъква цялата Вселена,
тъжна като морските вълни…
С мен ли си, земята полудява – ...
щом не виждам твоите очи
и замлъква цялата Вселена,
тъжна като морските вълни…
С мен ли си, земята полудява – ...
994
10
Сърцето ми заби камбанено,
с пороя на априлски дъжд
и сто стихии, неудавени
нахлуха някак изведнъж.
Дали от удари получени – ...
с пороя на априлски дъжд
и сто стихии, неудавени
нахлуха някак изведнъж.
Дали от удари получени – ...
875
8
Много често се питам ти кой си
и кои ветрове те довяха?
Като мълния блесна в покоя
с гръм удари по моята стряха.
После сякаш взриви битието ...
и кои ветрове те довяха?
Като мълния блесна в покоя
с гръм удари по моята стряха.
После сякаш взриви битието ...
856
17
Някъде из лунното наричане
врекох ти се с цялата си същност.
Срам жигоса моето „Обичам те!”
взломно влязох, сякаш в чужда къща…
Твоя станах, не попитах нищо... ...
врекох ти се с цялата си същност.
Срам жигоса моето „Обичам те!”
взломно влязох, сякаш в чужда къща…
Твоя станах, не попитах нищо... ...
878
10
На двора пак е тихо като в храм,
небето догорява в тънка свещ
и зов за ласки, скрити в мрака знам
заплитат в примка разум и сърце…
Телата са обречени на грях, ...
небето догорява в тънка свещ
и зов за ласки, скрити в мрака знам
заплитат в примка разум и сърце…
Телата са обречени на грях, ...
882
11
Навярно съм от другите различна,
но истинска е моята душа
стихия съм, защото те обичам -
нали ми дава сили любовта.
Като сърна те мамя из горите ...
но истинска е моята душа
стихия съм, защото те обичам -
нали ми дава сили любовта.
Като сърна те мамя из горите ...
3825
12
26
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
