dansyto
816 el resultado
Ти помниш ли искрящите очи,
невинно споделената усмивка,
косите озарени от лъчи,
неволно изтърваната въздишка?
А помниш ли отлитащия залез, ...
  494 
Ако някога те срещна,
знай, че аз ще те позная.
Слънцето се в теб оглежда
и очите ти сияят.
Ако някога те гоня, ...
  480 
Саниране, корупция, побои,
стратегия и геЙополитика.
Мизерия, гладуване, порои,
удавник си, щом не членуваш в клика.
Хранѝ отровни и цени високи, ...
  584 
Самотни сме със тебе нощем,
в очите ти не виждам плам.
Недей, не ми го казвай още!
Да ме напуснеш искаш, знам.
Нали заведох те във Рая, ...
  487 
Една любов стаена в теб ме чака,
а аз се лутам, за да се спася
като дете – изгубено във мрака,
разплакано прегърнало страха.
Защо наказвам си сърце разбито? ...
  557 
Един във друг тела сме вплели
и с чувства гоним тишината.
Дори без звук – щастливи, смели,
гори в очите лудост свята.
С ръце в коси, с мечти от вятър, ...
  734 
Ти, майко, беше моята опора.
Кажи без тебе да живея, как?
Безмилостно смъртта за теб разтвори
прегръдка, ала чувствам твоя знак.
И никога не ще да те забравя, ...
  324 
Дочаках те и няма да измръзна,
видях и твойта ярка светлина.
Лъчите ти усетих, дето плъзна,
по кожата ми с мека топлина.
Събуди всичко живо и неживо – ...
  486 
По-тъжен съм от коледни дръвчета,
изхвърлени след празничната нощ.
Душата ми от жалост бе обзета,
почти изгубил Земната си мощ.
По-тъжен съм от пролетна магия, ...
  361 
Когато ме повикаш, аз ще дойда,
където ме потърсиш, ще съм там.
И тръгвам безпощадно да догоня
със моя огън твоя крехък плам.
Какво са бурите – за мен са полъх ...
  528 
Кой те създаде вътре във душата,
аз питам се, щом зърна те, Дъга?
На светлината танц си със водата,
безмилостно изпълнен след дъжда.
Ти с цветове под Слънце ще изгрееш, ...
  344 
Отиде си! Защо сега се връщаш?
Ти с мъст затръшна входната врата!
Да не си решила да прегръщаш
туй, което в мен уби сама?
Да не си посмяла да припомняш, ...
  399 
Ела до мен, да тръгваш още
недей, а аз изгубих мяра.
Самотните си мисли нощем,
дължиш на мойта изневяра.
Виновен, жалък, лош, наказан, ...
  318 
Иди, за да разкажеш, че ме има,
на всичките морета до брега
и до реките буйни, несломими,
сред пясъка разнежен с топлина.
Иди, за да разкажеш, че ме има, ...
  396 
Намерих те – във тъмното светулка,
в небето нощно – падаща звезда.
Звукът във тишината – на цигулка,
проблясващ лъч сред гъстата гора.
Намерих те – морето те донесе, ...
  3118  31  64 
Ела, не тръгвай, че боли ме,
не чуваш ли, ела!
Извиках силно твойто име,
нима не чу гласа?
Със теб си тръгва радостта ми ...
  332 
Очите си ще дам, за да прогледне,
дете жадуващо за светлина.
И ще поискам, то до мен да седне,
да ми разкаже цветно за света.
Ръцете си ще дам, на воин славен, ...
  531 
Отидох сред Звездите обругани,
останали без капка светлина,
превърнати в отчупени кристали
със кратери от адска самота.
И там ще се обвия във безкрайна, ...
  245 
Той се яви в човешко същество,
но в него и небесното гореше.
Белязан бе с Божествено клеймо,
затуй без страх все най-отпред вървеше.
Показваше ни свойте чудеса, ...
  259 
В красива утрин ти отвори
очи – два бисера големи,
с коса огряна от лъчи,
с ръце отпуснати до мене.
Аз искам да запазим тук ...
  336 
Шеги съдбата прави си от време
на време и взривява тя души.
Докарва ги дотам, че на колене
да молят пътя им да съкрати.
Дали Съдба е? Лесно е тогава ...
  338 
Защо си мислиш че разбираш,
защо не кажеш „аз сгреших“,
защо живот на друг копираш,
защо си сам изневери?
Защо злорадстваш със охота, ...
  434 
Бои си купих, да те нарисувам
и сложих на триножника платно.
Със четката започнах да танцувам,
а нужно ми е майсторско око.
Ръцете ти, нозете ти, косите, ...
  697  10 
Не ми трябва храна и вода,
нито дрехи, обувки, кола,
нито дребни и едри похвали,
а да имам две мощни крила!
Да издигнат ме там сред простора, ...
  569 
Запалих цигара,
помислих за края,
животът не беше ли фас изгорял?
Все още гореше,
но колко остава, ...
  472 
Напоследък чистим все токсини –
те били проблемите ни гнили.
Ала истината е горката –
ние сме токсина на Земята!
  416 
Какво е лудостта, освен стаена
сред мислите ни лепкава смола?
Материя, в душите наслоена
от шлаката на Земната съдба.
А всеки я докосва таз отрова ...
  301 
Не съм поет, аз просто пиша кратко
и влагам вътре цялата душа.
Не знам дори, дали съвсем е гладко –
написаното с моите слова.
Но чувствам, нужно ми е да го правя, ...
  326 
Когато пак южнякът тук задуха,
и портите на топлото отвори,
то значи – пролетта е вече тука
и сякаш във ухото ми говори.
Тя цветове красиви ще разлее, ...
  559 
Аз седнах да напиша за доброто,
такава тема бяхте ми задали.
Помислих си за антипод на злото,
и на какво душите сме отдали?
Добро е да изслушаш, да помогнеш, ...
  1050 
Лицата тук са ви, ала душите?
Отвън сте будни, а отвътре спите.
Зарадвахте ли някой с топлината,
тъй както слънце гали планината?
Телата тук са, тук ли са сърцата? ...
  334 
Ти спътницо, отново нас ориса
със мисли будни, със въпроси тежки
и вместо от съня да бъда слисан,
във теб се взирам, търся свои грешки.
Блестиш високо и нощта огряваш, ...
  490 
Боли от любовта – огромна рана,
остави в мен студения метал.
Ти взе сърцето – дупка там остана,
с един забит до дъното кинжал.
Боли... и как да спя, и как да дишам? ...
  490 
Почакайте ме, вий сте мои братя,
жадувам волната ви свобода.
Ще тръгна и без жалост ще изпратя,
и болка, и тревога, и лъжа.
За да препускам с кичестата грива, ...
  392 
За виното сега ми се говори –
кръв Божия – свидетел на погроми,
причина за победи свръхчовешки,
но също и за непростими грешки.
За виното сега ми се говори – ...
  343 
Отново всичко искаш ти да знаеш –
какво, защо, къде, кога и как?
И никога не ще го осъзнаеш,
с остатъци се храниш – лешояд.
Човешката тъга е твойта радост ...
  411 
Небето ми разказа със апломб
една история невероятна.
Звезда, стаена горе в небосклон,
на малки диаманти се разпадна.
Покрило се безкрайното небе ...
  278 
Сред тръни ще живея изгорели,
ще дишам пáрите на пепелта.
Ще спя под въглените несломени,
след огъня жесток на есента.
Ще тичам сред гори изпепелени, ...
  333 
Гласувайте, побързайте, идете,
да подкрепите тия хубавци.
Те после ще поставят пъстро цвете,
в останките от нашите мечти.
Това са алчни хора, дето искат ...
  440 
Отново ще усетиш, че ме има,
макар и да остана само дъх,
от вятър разтреперил къс коприна,
обвила в шал красивата ти гръд.
И ще ме видиш, даже да се скрия ...
  419 
Propuestas
: ??:??