dansyto
804 el resultado
Ела до мен, да тръгваш още
недей, а аз изгубих мяра.
Самотните си мисли нощем,
дължиш на мойта изневяра.
Виновен, жалък, лош, наказан, ...
  281 
Иди, за да разкажеш, че ме има,
на всичките морета до брега
и до реките буйни, несломими,
сред пясъка разнежен с топлина.
Иди, за да разкажеш, че ме има, ...
  353 
Намерих те – във тъмното светулка,
в небето нощно – падаща звезда.
Звукът във тишината – на цигулка,
проблясващ лъч сред гъстата гора.
Намерих те – морето те донесе, ...
  2886  28  64 
Ела, не тръгвай, че боли ме,
не чуваш ли, ела!
Извиках силно твойто име,
нима не чу гласа?
Със теб си тръгва радостта ми ...
  296 
Очите си ще дам, за да прогледне,
дете жадуващо за светлина.
И ще поискам, то до мен да седне,
да ми разкаже цветно за света.
Ръцете си ще дам, на воин славен, ...
  476 
Отидох сред Звездите обругани,
останали без капка светлина,
превърнати в отчупени кристали
със кратери от адска самота.
И там ще се обвия във безкрайна, ...
  210 
Той се яви в човешко същество,
но в него и небесното гореше.
Белязан бе с Божествено клеймо,
затуй без страх все най-отпред вървеше.
Показваше ни свойте чудеса, ...
  223 
В красива утрин ти отвори
очи – два бисера големи,
с коса огряна от лъчи,
с ръце отпуснати до мене.
Аз искам да запазим тук ...
  295 
Шеги съдбата прави си от време
на време и взривява тя души.
Докарва ги дотам, че на колене
да молят пътя им да съкрати.
Дали Съдба е? Лесно е тогава ...
  305 
Защо си мислиш че разбираш,
защо не кажеш „аз сгреших“,
защо живот на друг копираш,
защо си сам изневери?
Защо злорадстваш със охота, ...
  369 
Бои си купих, да те нарисувам
и сложих на триножника платно.
Със четката започнах да танцувам,
а нужно ми е майсторско око.
Ръцете ти, нозете ти, косите, ...
  581  11 
Не ми трябва храна и вода,
нито дрехи, обувки, кола,
нито дребни и едри похвали,
а да имам две мощни крила!
Да издигнат ме там сред простора, ...
  517 
Запалих цигара,
помислих за края,
животът не беше ли фас изгорял?
Все още гореше,
но колко остава, ...
  408 
Напоследък чистим все токсини –
те били проблемите ни гнили.
Ала истината е горката –
ние сме токсина на Земята!
  365 
Какво е лудостта, освен стаена
сред мислите ни лепкава смола?
Материя, в душите наслоена
от шлаката на Земната съдба.
А всеки я докосва таз отрова ...
  267 
Не съм поет, аз просто пиша кратко
и влагам вътре цялата душа.
Не знам дори, дали съвсем е гладко –
написаното с моите слова.
Но чувствам, нужно ми е да го правя, ...
  290 
Когато пак южнякът тук задуха,
и портите на топлото отвори,
то значи – пролетта е вече тука
и сякаш във ухото ми говори.
Тя цветове красиви ще разлее, ...
  504  10 
Аз седнах да напиша за доброто,
такава тема бяхте ми задали.
Помислих си за антипод на злото,
и на какво душите сме отдали?
Добро е да изслушаш, да помогнеш, ...
  912 
Лицата тук са ви, ала душите?
Отвън сте будни, а отвътре спите.
Зарадвахте ли някой с топлината,
тъй както слънце гали планината?
Телата тук са, тук ли са сърцата? ...
  300 
Ти спътницо, отново нас ориса
със мисли будни, със въпроси тежки
и вместо от съня да бъда слисан,
във теб се взирам, търся свои грешки.
Блестиш високо и нощта огряваш, ...
  440 
Боли от любовта – огромна рана,
остави в мен студения метал.
Ти взе сърцето – дупка там остана,
с един забит до дъното кинжал.
Боли... и как да спя, и как да дишам? ...
  446 
Почакайте ме, вий сте мои братя,
жадувам волната ви свобода.
Ще тръгна и без жалост ще изпратя,
и болка, и тревога, и лъжа.
За да препускам с кичестата грива, ...
  350 
За виното сега ми се говори –
кръв Божия – свидетел на погроми,
причина за победи свръхчовешки,
но също и за непростими грешки.
За виното сега ми се говори – ...
  300 
Отново всичко искаш ти да знаеш –
какво, защо, къде, кога и как?
И никога не ще го осъзнаеш,
с остатъци се храниш – лешояд.
Човешката тъга е твойта радост ...
  370 
Небето ми разказа със апломб
една история невероятна.
Звезда, стаена горе в небосклон,
на малки диаманти се разпадна.
Покрило се безкрайното небе ...
  245 
Сред тръни ще живея изгорели,
ще дишам пáрите на пепелта.
Ще спя под въглените несломени,
след огъня жесток на есента.
Ще тичам сред гори изпепелени, ...
  301 
Гласувайте, побързайте, идете,
да подкрепите тия хубавци.
Те после ще поставят пъстро цвете,
в останките от нашите мечти.
Това са алчни хора, дето искат ...
  382 
Отново ще усетиш, че ме има,
макар и да остана само дъх,
от вятър разтреперил къс коприна,
обвила в шал красивата ти гръд.
И ще ме видиш, даже да се скрия ...
  373 
Седнах и сам написах си поема,
че в този ден през март се бях родил.
Ще дам на тоя свят, но и ще взема –
дошъл съм, от живота съм попил.
Попих от радостта и от тъгата, ...
  277 
Ти виждаш в мен това, което искаш
и ме създаде в твоята душа.
Мерзавец си решила да поискаш,
такъв за теб ще стана веднага.
А после, ще съм умен и премерен, ...
  411 
Обичаме оковите, така е,
тъй свикнали сме с тяхното дрънчене,
че сякаш песен се в ушите вае,
от котвите на нашите проблеми.
Обичаме оковите, така е, ...
  655  14 
Когато видиш красота в идиота,
когато се прегърнеш със клошар,
когато споделиш на друг порока,
когато станеш роб, не господар,
то значи си намерил вече тая, ...
  384 
Защо ми казваш как живота
си трябва да живея? Знам,
че всеки има си Голгота,
която те изправя там,
пред всичките несгоди тежки ...
  939 
Аз зърнах те, ти цвете си родена!
С ръце те пипнах, сладък е дъха,
но не откъснах те, за да те взема,
в красивия ти цвят е спрял света.
Ако изтръгна грубо ти снагата, ...
  398 
Как да ме откриеш като няма
в тялото ми никаква душа?
Тя на дъното на Океана
в мидените перли се побра.
Плува волна, истински открила ...
  346 
Разказах ли ти, как да ме намериш?
Тръгни, когато дойде пролетта
и в майска нощ, ако се разтрепериш,
ще те прегърна, да не си сама!
Разказах ли ти, как да ме намериш? ...
  438  11 
Не ме намирай, искам да се губя –
сред хора, сред морета, сред поля,
сред сънища и няма да се будя,
щом няма път пред мен да се спася.
Не ме догонвай, трябва да избягам – ...
  411 
Бризът ли морски те довя
или си плод на лятна буря?
Когато първо те видях,
към тебе всичко в мен се втурна.
Разтърси ме от А до Я ...
  276 
Отивам на реката, не да плача,
аз искам да открия твоя лик
във бързеите чисти и да чакам,
за да дочуеш моя кански вик.
Отивам на реката, не да плача, ...
  678 
Какво дочух, не бе ли нежен шепот
от първите искри на пролетта?
Отново прозвуча – красива ехо
от стъпките на мека топлина.
Ела, за да събудиш красотата, ...
  1022  10 
Propuestas
: ??:??