dansyto (Данаил Таков) - Obras

Животът е река, но за преплуване 🇧🇬

Съдбата ни изправя пред уроци,
е явно май сме слаби ученици.
Пресичаме бушуващи потоци
с подскоци – все големи сме умници.
Че сухи да сме, стъпваме по камъни, ...

dansyto

Poesía

2019-05-11T18:47:43+03:00 474 3 7

Ние сме само материал 🇧🇬

Откупих се прескъпо от вината –
с ирония, цинизъм и сарказъм.
Откупих се – душата ми горката
бе разслоена след неистов спазъм.
Светът е като майстор нескопосан, ...

dansyto

Poesía

2019-05-11T11:00:30+03:00 431 6 11

Кога ще се погледнем, ама честно 🇧🇬

Не Папа, даже Господ тук да слезе,
не ще проблесне с чиста светлина.
Душите ни – заключени в кафези
сърцата ни – от каменна скала.
Умираме от кеф да се делиме, ...

dansyto

Poesía

2019-05-08T09:54:32+03:00 467 4 8

Лекарство... и отрова 🇧🇬

По стръмните пътеки на живота,
се спускам, като палаво дете.
Заравям пръсти в пясъка с охота
и моля се туй вечно да не спре.
Не се боя от пътища нелеки – ...

dansyto

Poesía

2019-05-07T06:28:05+03:00 844 7 8

А прошките, тъй лесно ли ги даваме 🇧🇬

Съдбата е всевишно изкупление,
тя знае на кого, какво и как.
А ние в наш'то плътско измерение,
сме стиснали проклет ръждив петак.
И мислим си, че той ще е решение, ...

dansyto

Poesía

2019-05-05T20:03:11+03:00 447 4 7

С всеки следващ залез 🇧🇬

Със всеки залез, нещо в мен умира,
отлита безвъзвратно към безкрая.
Душата ми олеквайки разбира,
че всеки следващ дъх е път към рая.
Животът е умиране безкрайно, ...

dansyto

Poesía

2019-05-04T10:01:36+03:00 425 1 8

Пролетта е девица 🇧🇬

Не ме кори, че пролетта е дива,
под нейните ръце изниква всичко.
А слънчевите и́ лъчи, игриво
и дръзко топлината си разплискват.
Не ме кори, че ражда и стихии – ...

dansyto

Poesía

2019-05-03T05:11:35+03:00 548 4 5

Пийте по една студена 🇧🇬

Прочухме се! – със къщите за тъщи,
защо ли хич не се учудвам пак?
Милиони хора трескова се мръщат,
стотици се облажиха – с мерак.
Не е виновен, който зелник хапва, ...

dansyto

Poesía

2019-05-01T12:54:04+03:00 485 1 7

Къде е Бог 🇧🇬

Къде е Бог? – на вятъра във силата,
в дъждовен ромон, шепнейки.....вали.
На всеки връх планински – там, над билото
с оставени завинаги следи.
Нима не е на птиците във песните, ...

dansyto

Poesía

2019-04-30T10:50:55+03:00 497 4 7

В сърцата ни роди се вяра 🇧🇬

Недей да се тревожиш, забрави́
за болките, неволите, злината.
Защото с Него идват светли дни,
повярвай във доброто, в топлината.
Която с Господ пламва в тази нощ – ...

dansyto

Poesía

2019-04-28T02:05:28+03:00 462 3 5

Ода за козунака 🇧🇬

Козунак, козунак,
ще ядем те утре пак.
Със стафиди, със локуми,
без да жалим тлъсти суми.
С ядки или с мармалад, ...

dansyto

Poesía

2019-04-27T20:23:25+03:00 558 4 8

Всевластието на страстта 🇧🇬

По тялото ти ще прокарам дъх,
с ръце ще те обвия, като в примка.
В едно ще са материя и дух,
страстта ни повали, запали димка.
Не е виновна тука любовта, ...

dansyto

Poesía

2019-04-26T12:31:39+03:00 578 4 3

Розово 🇧🇬

Това е цвят на люляци и Май,
магията на вишневи градини.
На цъфнали божури като в Рай,
на розови полета в топъл юни.
Това е цвят на изгрев, окрилен ...

dansyto

Poesía

2019-04-25T11:32:44+03:00 1.8K 4 9

Ще... 🇧🇬

Ще се слея жадно със тревата,
със зеленото и младостта.
Ще покрия с шапка самотата,
ще се къпя в капки тишина.
Ще отпия глътка от росата, ...

dansyto

Poesía

2019-04-25T10:53:56+03:00 503 3 5

Не ще е лесно, но ме потърси 🇧🇬

Не ме търси, сред цъфнали овошки,
нито в полета с грейнали цветя.
В прашинката не съм, която гложди
в очите ти, събудила сълза.
Не ме търси, сред лунните полета ...

dansyto

Poesía

2019-04-23T01:06:42+03:00 487 6 8

Цветница 🇧🇬

Красивите цветя празнуват днес
и хората със цветни имена.
Те носят в себе си игрив финес
и царстват сред градини и поля.
Че всеки цвят е радостна магия, ...

dansyto

Poesía

2019-04-22T00:29:29+03:00 631 4 6

Няма лесни пътеки 🇧🇬

Има ли пътища леки,
има ли вятър попътен?
Всичките тесни пътеки
са преобрасли. И тътен,
мене застига, когато, ...

dansyto

Poesía » Verso acróstico

2019-04-21T01:59:38+03:00 841 2 5

Веган 🇧🇬

Ряпа. Карфиол. Домат.
Лапад. На глухарче цвят.
Зеле. Моркови. Фасул.
Леща. Чушка със булгур.
Чесън. Киселец. Пипер. ...

dansyto

Poesía

2019-04-18T17:22:40+03:00 3.4K 17 33

Ехо, с мойто име 🇧🇬

Разпилей ме, като вишнев цвят,
разлудуван след нестихващ вятър.
Нека всеки цветен листопад,
бъде взрив, мечта насред полята!
Та земята жадно да цъфти, ...

dansyto

Poesía

2019-04-17T00:34:52+03:00 722 2 13

Молитва 🇧🇬

Не се ли молих, свято – съкровено,
не врекох ли душата си докрай?
Това, останалото в мен, е тленно,
за другото е нужен Ад и Рай.
Не си ме чул, безкрайните молитви ...

dansyto

Poesía

2019-04-16T08:06:52+03:00 695 5 6

Синьо 🇧🇬

Синьо – водите на море,
забравило да се бунтува.
Синьо – мастилено небе,
небе в което жадно плувам.
Синьо – свеж теменужен цвят, ...

dansyto

Poesía

2019-04-15T09:07:05+03:00 613 7 20

За урок да ми е... 🇧🇬

Разказах свойте тайни на Луната,
за всичките си радости, неволи,
за сънищата лумнали в главата,
за бляновете, дето все се молих.
Разказах и́, и рекох да не казва, ...

dansyto

Poesía

2019-04-13T23:34:57+03:00 398 5 8

Дъждовен полет 🇧🇬

Подгизвах, но обичах есента –
подмамваше ме с шарена премяна.
Макар че, всяка капка е сълза,
примолваща със нея да остана.
Сега е пролет, също дъжд вали, ...

dansyto

Poesía

2019-04-10T12:30:57+03:00 488 8 8

Не ме боли 🇧🇬

Очите ми изпиха жадно мрака,
окъпаха се в утринна сълза.
Не ме боли, аз знам че ще ме чакаш,
закърпила ранена светлина!

dansyto

Poesía

2019-04-10T10:03:26+03:00 498 3 2

Защото сме такива 🇧🇬

Усмихваме се. Жалостно ридаем.
Пътуваме в безпътица. Гадаем.
Събираме, разделяме се, плачем.
Гуляем, сетне бием се, обаче.
Отново се обичаме – до болка. ...

dansyto

Poesía

2019-04-07T11:17:28+03:00 481 1 5

Патриотите 🇧🇬

Бенковски, Каравелов, Стамболов.
Паисий, Христо Ботев, Яворов.
Симеон Велики, Караджата, Левски.
Борис - кръстител, Самуил, Раковски.
Вапцаров, Вазов, Талев и Алеко. ...

dansyto

Poesía

2019-04-06T17:52:03+03:00 378 1 5

Порода - държавен чиновник 🇧🇬

Във всеки Институт си има кучки,
те нямат пол, нито среднощни смучки.
Да тъпчат хора, смятат го за редно,
душицата да си нахранят – бедна.
Едни са тлъсти, люспести шарани, ...

dansyto

Poesía

2019-04-05T10:27:16+03:00 562 3 9

Детското държи ме жив 🇧🇬

Рисувам с пръсти в лепкавата кал,
докосвам до земята мойта тленност.
И с всяка права линия, овал
изпълвам се с пронизваща безмерност.
Рисувам, сякаш малко съм дете, ...

dansyto

Poesía

2019-04-04T02:19:03+03:00 381 4 7

От всяко разминаване боли 🇧🇬

От всяко разминаване боли,
флуиди се разбиват хаотично.
В душите ни неистово гори,
но вътре си остава...твърде лично.
От всяко разминаване боли ...

dansyto

Poesía

2019-04-03T12:55:46+03:00 905 7 8

Пречистване 🇧🇬

Росата – туй сълзите са на Бога,
че всеки ден е следваща разлъка.
С разходката си, утрин босонога
нозете в опрощение окъпа.
За да пречисти всяка наша мисъл, ...

dansyto

Poesía

2019-04-02T08:29:15+03:00 345 4 9

Поредното нашенско мазало 🇧🇬

Политици. Жилища. Мерак.
Компромати. Думи. Похлупак.
Асансьори. Изкопи. Пари.
Далавери. Глутница. Игри.
Суперлукс. Гаражи. Уреден. ...

dansyto

Poesía

2019-03-27T08:40:33+02:00 611 3 11

Да пиеш Пролет 🇧🇬

Където да надникна, все е пролет –
Небето спуска слънчеви лъчи.
А аз така неистово се молех,
да дойде – всичко в нас да възроди.
Където мине, сякаш със целувка ...

dansyto

Poesía

2019-03-24T10:15:53+02:00 424 2 6

Небето ме търси, когато тъжи 🇧🇬

Когато в Небето пътува звезда,
рисува с искрите пътека.
Ще тръгна по нея – поток светлина,
ще бъде ми звездна утеха.
Небето ме търси, когато тъжи, ...

dansyto

Poesía

2019-03-22T09:02:15+02:00 520 10 7

Назови ме по име 🇧🇬

Назови ме по име, когато
бели люляци нежно цъфтят
и небето покрие се в злато –
с пролетта заплени се денят.
Назови ме по име когато, ...

dansyto

Poesía

2019-03-20T08:54:16+02:00 580 8 11

Да пишеш е като да дишаш 🇧🇬

Кажете как пресилено се пише,
какво е да изтръгваш трудно думи?
С бездарник, графоман ще те опишат –
това са етикети от „Разумни“.
Щом пишеш, значи нещо в теб извира, ...

dansyto

Poesía

2019-03-20T01:23:06+02:00 443 7 6

Един живот Страдание не стига 🇧🇬

Разлютиха се всичките ми рани,
животът ги отвори – няма срам.
Останах насред блянове заклани,
не се боях, не знаех що е свян.
Надмогнах се, защото, не с омраза ...

dansyto

Poesía

2019-03-17T11:02:29+02:00 506 3 7

Със залезите тръгвам си 🇧🇬

Със залезите тръгвам си – в тъмата
спасявам се, чрез капка светлина.
Не искам да се срещам със Луната,
погребвайки (при)падаща звезда.
Във светлото се скривам, в красотата ...

dansyto

Poesía

2019-03-15T01:15:44+02:00 478 2 6

***** 🇧🇬

Има ли закони в любовта? –
тя не е ли луднала стихия
в блясъци на пареща звезда?
Тайнството на сбъдната магия!
Истинското в любовта е .. страст – ...

dansyto

Poesía

2019-03-14T09:33:47+02:00 378 2 9

Остани Човек 🇧🇬

Човек си има път, постлан за него –
посока, цел, жадувана мечта.
Не ти е нужно грандоманско Его,
приемай смело своята съдба.
Повярвай си – клише е, но е вярно, ...

dansyto

Poesía

2019-03-12T08:30:10+02:00 482 4 7

Опрощението е другаде 🇧🇬

Прощавам ти за стореното, струпано връз мен,
защото носиш кръста както можеш – ден след ден.
Признавам си боляло ме е – не, не съм от лед,
горчиво е катран да сложат в чашата ти с мед.
Прощавам ти, оставям го на теб да си простиш, ...

dansyto

Poesía

2019-03-11T01:19:06+02:00 349 4