dansyto
819 el resultado
Ти Лято, слънчево, горещо -
родило таз зелена шир,
с душите сякаш правиш нещо,
настава в нас безкраен пир.
Омайват ни със свойте песни - ...
  415 
Не оценихме, докато бе с нас,
а ти каквото си могъл – направи.
Сега обаче всеки земен час
в душите ни една топлийка рови.
Ти имаше своите страхове, ...
  299 
Посветено на Боян Петров
Той остана там, където трябва.
Ледено – кристална свобода
му отключи тая планина,
но без жал душата тя му грабна! ...
  363 
Ще те потърся в топъл вятър,
във сенките на вечерта,
сред цветовете на полята,
във тишината на нощта.
Ще те потърся с твоя блясък ...
  455 
Не ще те срещна в зъбери разронени,
не ти отива да си в прашни камъни.
Погледнах ги – дърветата оголени,
но без листа изглеждаха ми сламени.
Дали игра е, за да те потърся ...
  392 
От транс душата сякаш има нужда –
да следва жадно своите мечти.
Не друг, самият аз не я събуждам,
че тя без жал ще ме изпепели.
Мечтите други са ми, не са земни, ...
  409 
В ръцете ти една мечта ще сложа,
отдавна пазена дълбоко в мен.
Духът освободи от тая кожа
и път ми дай, до тебе отреден.
Че моят дух докрай ще те последва, ...
  402 
Делфините с очите си засмени,
проправят своя път към хоризонта.
Обяздили вълните несломени,
завръщат се с осанката си горда.
Делфините не вярват на заблуди ...
  414 
Загрижиха се всички днес за Пенка,
а тя била у сръбско на седенка.
Вилня́ на воля с местни ухажори,
върна се и докара ни раздори.
Какво да правим с твойта личност дива, ...
  528 
Погледнах тази нощ звездите –
красиви, парещи, добри.
Разпалиха в ума ми дните,
как с теб ги следвахме сами.
За миг щом зърна ги обаче, ...
  300 
До гарата „НАДЕЖДА“ взех билет,
качих се от разбития перон
и с влак от меланхолия обзет,
потеглихме с прощален свирков стон,
през мъдрите скали освободени ...
  457 
Очаквал съм да стане цяло чудо –
да срещам хора с искрени сърца,
които имат чувства – чисти, луди,
а не търгаши на успех с цена.
Но казал го е сатирикът ценен, ...
  575 
Приседнах кротко до тъгата своя,
а тя бе с мен и в нощи, и във дни.
Защо поднесе ми живота, Тоя –
безкрай жестоки болки и лъжи?
Крадец си ти, открадна любовта ми, ...
  427 
Новата любов – проблясващ лъч,
промушил се през облачни прегради.
Новата любов – игрива глъч
на птици насред горските дъбрави.
Новата любов – напъпил цвят, ...
  366 
Зората ме помоли да постеля,
божурени листа по твоя път.
И аз изпълних нейната повеля –
разпръснах кадифе и розов цвят.
Че твоята снага да стъпва в меко ...
  475  10 
Дъждът вали и гарга грачи.
Не знам, защо навяват в мен
Тъга? И даже ми се плаче,
във този мрачен юнски ден.
А дните тровят ми простаци, ...
  750 
Не ме обгръщай като със окови,
че още нося в себе си сърце.
То иска да изпита чувства нови,
да литне – волна птица във небе.
Но даже с тях жестоко да ме хванеш, ...
  368 
Приятел съм, той каза бързо
и аз повярвах без резерв.
И мислите си му разказах,
и всичките си страхове.
А време мина неусетно, ...
  414 
Когато няма връщане назад
и чашата с горчилка си изпил,
за тебе друг е вече тоя свят
и приеми го – "някога си бил“.
Делата твои ти постлаха път, ...
  431 
Красива си, когато сутрин
очи отвориш вдъхновена,
съзреш ме с твойте мисли будни,
от радост и мечти пленена.
Красива си, когато денем ...
  349 
Не ме въздигай нито принизявай.
Не ме рискувай и не ме пази.
Не ме моли, не ми и заповядвай.
Не ме пилей нито събирай ти.
Не ме загубвай нито ме намирай. ...
  1347 
Огън, буря, дъжд и трясък
имам във душа.
Не искри със много блясък,
как да я сменя?
Ту ме реже, ту ме ко́ли, ...
  282 
Каквото да потърся – теб намирам,
където да погледна – ти си там.
Дали съм здрав или съм инжектиран,
с какво сега ме упои, не знам?
Да се съвземе тялото се пробва, ...
  474 
Вървях – току пред мен изви се стълба,
погледнах я – висока до безкрая.
Но аз реших по нея сам да тръгна,
къде ще отведе ме, хич не зная?
Достигнах до един небесен провлак, ...
  1072 
Парче откъснах от сърцето
и дадох го на блед сирак,
изхвърлен грозно до шосето –
усетих погледа му плах.
На всеки искам да раздавам, ...
  413 
Ти искаш да ти кажа утре,
че всичко е като преди,
но питаш ли ме как да стъпя
върху изгнилите мечти?
Изграждах ги с години кротко, ...
  414 
За тебе ми разказаха брезите,
видели са безмерна красота,
във синьото небесно на очите,
във буйната разюздена коса.
Разказаха ми, че видели още, ...
  1046  11  19 
Ти, дай на мене сила, дай ми воля,
че още имам тяло и душа.
Готов съм безнадеждно да те моля
и паднах сам във твоите крака.
Дари ме със смирение, със разум, ...
  698 
Ти връх си и си там сред върховете,
без милост призоваха те, без свян.
Не ти простиха даже ледовете,
но знай, че никога не ще си сам.
Твойта усмивка, твойта устременост, ...
  1560 
Губят сякаш думите ни смисъл,
щом зад тях стои една лъжа,
щом прокрадва се макар и скришом,
алчност, лицемерство, суета.
Не желая думите да слушам, ...
  451 
Играя танц от сънища бленуван,
партнират си сърцето и душа.
Аз, този танц отдавна го сънувам –
тангото страстно на една съдба.
Сърцето смело в стъпките повежда ...
  437 
Видях ви – пъстроцветни теменуги,
разпръснати сред парещата шир.
С неземни цветове и даже с други –
по-ярки от седеф и от сапфир.
От лятото откраднахте дъгата, ...
  561 
Във твоя сън ще вляза тихомълком,
без да потрепнеш, без да ме усетиш
и жадно ще започна да изпълвам
със топла обич общите ни клетви.
Във него аз дъга ще нарисувам, ...
  502 
Недей ми казвай колко ме обичаш,
недей да ме замеряш със мечти,
недей да обещаваш, че ще тичаш
до мен, когато всичко заболи.
Защото думите ти ще се пръснат ...
  488 
Ний всички пешки сме, да пешки –
парчета плът пропити с грешки.
А някои се имат други –
корони носят с изумруди.
Качили са се на Майбаси ...
  510 
С какво напълни мойте вени,
замаян съм от теб сега.
Не чувствам даже и да режеш,
парчета цели от плътта.
За мене няма вече болка, ...
  382 
Лилавото ме тласка да лудувам,
сред топъл вятър, люляци и нощи.
Лилавото ме кара да сънувам,
как рея се сред залези разкошни.
Лилавото ме следва с тихи стъпки, ...
  614  10 
Защо сърце ми е, ако боли ме?
Нали е то да носи топлина,
която ний на други да дариме
и тъй да стоплим нечий сърца.
Защо душа ми е, ако е празна, ...
  524 
Не е ли злобата крещяща болка,
укрила се в пострадала душа?
И ни ранява, сякаш е осколка,
забиваща се в хорските тела.
И колкото е болката по-силна, ...
  3087  18  33 
Погледнах през студеното стъкло –
навън са сенките на майска вечер.
И сякаш ще се слея във едно
с нощта – на меланхолия обречен.
Танцуват само хладни ветрове, ...
  564  10 
Propuestas
: ??:??