dansyto
816 el resultado
Нека всеки опита за ден да забрави,
мъка, болка, тъга и сълзи.
И за миг във душата си, да си представи
смях и радост сред слънчеви дни.
Казват само глупакът бил годен за щастие, ...
  979 
Защо си като дива просякиня,
защо Съдба – заслужих ли го аз?
Който ме стигна, той ме и подмина,
посока търся, ала без компас!
Защо ме разпиля, че да бесувам, ...
  452 
Важни сте ми днес, добри сърца,
затуптяли в радостна усмивка.
Важни сте ми за да разбера,
че сте в поетичната колибка.
Важни сте ми днес, добри сърца, ...
  491 
Не са ли снеговете ни воали,
обвили с белотата си земята,
в сребрист пейзаж под слънцето изгряли,
след вихрен танц на зимата в снагата?
Не са ли снеговете ни магия, ...
  547 
Когато утринта очи разтърка
и се събуди в мразовит декември.
Сребрист пейзаж студа навън забърква –
ледът е заблестял в искрящи перли.
В небето засиява нежно Слънце ...
  535 
В мечтите си съм толкова добър,
ала така ли всъщност е наяве?
Та всеки носи в себе си кахър,
а някак все не вижда му прояви.
Създаден съм – човешко същество ...
  370 
Не всеки стон е болка от обида,
не всеки възглас – радостен фанфар.
Животът нишките от нас разприда,
а после подреди ни в битпазар.
Тъгата там не струва нищо вече, ...
  600 
Красивите очи не се затварят,
дори когато адски са далече.
Искрите им живот неспирно палят
и бавно те превръщат във обречен.
Красивите очи чертаят вечност ...
  561 
Римуваният стих бил стихоплетство,
не е било поезия, ми казват.
Та значи още там, във мойто детство,
аз спомени за стихоплетци пазя.
Много велики български поети, ...
  801  10 
Свири́ китаро в тая нощ разлюбена,
свири́ докато има сила в теб.
Възпей любов, която бе изгубена,
започнала със сладостта на мед.
Свири́, нека са тъжни всички улици, ...
  486 
Аз тичам в нацъфтели лавандули –
лила-та е цветът на моя свят.
Ще тичам, нека полъха ме брули
със своя неподправен аромат.
Това не цвят е само, а фурия – ...
  573 
Страхувам се, че ставам безразличен,
че все по-рядко чужда болка плача.
Живеем в свят лустросан и приличен,
но външно – вътре други са нещата.
Страхувам се, че пак съм беззащитен, ...
  451 
Една любов тръпне от страст разтърсена,
опустошителна, нестихваща любов.
Тя цял живот от мене беше търсена,
една любов, като завинаги – до гроб.
Една любов, родила се в преддверие ...
  661  11 
Докосни ме по ръката като птица,
долетяла да се скрие от студа.
Аз подадох и́ със пръстите трошица,
тя погали ме с нежните си пера.
Докосни ме, ти си приказната птица, ...
  254 
Обзе ме аромат на зрели дюли,
на ябълки и круши – сочен плод.
И есента ще трябва да обрули,
жадувана реколта – благ живот.
Берачите поемаха в ръцете - ...
  1152 
Аз равното съм – ти си планината.
Аз – яростни вълни съм, ти – брегът.
Аз съм студеното, ти – топлината.
Аз пролет съм, ти върху мен – снегът.
Аз огънят съм, ти пък си водата. ...
  557 
Едничка свещ догаря във душата ми,
не огън буен, нито клада зрелищна.
Тих пламък, крехка светлина във мрака ми
отвътре – моя си е и е прелестна.
Тя лесно може да изгасне, вятъра ...
  486  11 
Недей ме спирай, аз ще съм звезда,
една такава малка и далечна.
И въпреки това ще озаря,
две тръпнещи сърца на първа среща.
Понякога зад облаци ще спя, ...
  523 
Ще мога ли да се пренарисувам,
да избуя, притиснат от бетона?
В душата моя сякаш още плуват
мечти, които да разкъсат броня.
Не искам да съм тяло, а процеси, ...
  457 
„Системата е гнила“, фразата ще остане,
а хора придобиха нечувано има́не,
вече са милиардери – в дворци са, не във къщи,
а ти само се дзвериш и фацата намръщил,
се маеш – к`во ли стана, за някои е кофти, ...
  620  10 
Простащината е непобедима,
за жалост, колкото и да се мъчим.
Тя в гените ни тъй се е внедрила
и непрестанно, паразитно смуче.
А ние като всяка група земна, ...
  630 
Сред есенните стъпки на ноември,
присвирва неприветливият студ.
И в краските му – от златни до черни,
понякога се чувствам като луд.
Но тая лудост май е оправдана, ...
  554 
Колко сме крехки, колко сме чупливи,
а се държим сякаш сме от стомана?!
Духът крепи ни, затова сме живи,
и него трябва ловко да измамим.
С илюзии се храним и с надежди, ...
  407 
Ноември не е като отпреди.
Със своята златиста перелина,
обгръща ни в красиво – топли дни,
подлъгва, сякаш че не идва зима.
И слънцето не ни обръща гръб, ...
  592 
Душите ваши в нас витаят още –
мир на праха ви, Господ да прости!
Прекараните общи дни и нощи,
завинаги прокараха следи.
Живи са спомените, натежали, ...
  568 
Когато доста дълго си живял,
годините рисуват по лицето,
описват как живота си разбрал
със всичките игри на битието.
И радост че изпитвал си, любов, ...
  462 
Ех, рана ти си ни – кървяща, болна,
земя си българска много преди
с дела да задушат те – недостойни,
за теб отвътре още ни боли!
Виновни всички сме и си го знаем, ...
  550 
Пренесе ме далече твойта песен –
славеева, отново към мига,
на радостта сред сочно – дива есен,
преобразила в страст една тъга.
И щом ме връщаш насред тая лудост, ...
  516 
Не съм с морал на мъдър философ,
нито богат, нито красив и даже,
не искам там, на моя послеслов
да пише – Времето ще си покаже!
Не е това житейския компас, ...
  606 
Кресливи майки, нагло ги нарече,
а пък децата – ужким били болни.
А всъщност най-кресливото човече
е той – трезвен, а с думи алкохолни.
Това ни ръководи, управлява, ...
  506 
Косите ти се разпиляха нежно,
връз топла гръд, жадуваща милувка.
Да те обгърна беше неизбежно –
в пустиня ти си, аз съм водна глътка.
Обречени сме, всичко друго - вятър, ...
  574 
Ако можех да съм Слънцето през май,
бих те топлил аз, дарил те бих с надежда,
бих те галил нежно, без да има край
никога друга не ще бих и поглеждал.
Ако можех да съм августовски дъжд, ...
  700  11 
Какво си ти?! – немирно-волен въздух,
решил платната земни да надуе?
От запад ли ще дойдеш или изток –
изпъваш клони и дървета брулиш!
Косите ще разрошиш на момиче, ...
  653 
Аз искам много да сме диви -
като разюздени коне,
препускащи със буйни гриви,
сред непристъпни лесове.
Аз искам много да сме смели - ...
  506 
Едни представят се в живота смело,
със трудности се справят всеки час.
Вървят напред със вдигнатото чело
и са готови да печелят власт.
А други се съмняват и логично ...
  440 
Бушуват мислите ми, тъй коварно,
понасят ме във вихъра си дивен.
Сякаш предчувствам образ огледално
на моя, но дали не е привиден?
Нюанси, форми, звуците от песен, ...
  454 
Защо ме връщаш, сред ония дюни,
и бризовете галещи лицето,
под изгрева на първороден юли,
сред звуците огласящи морето?
Защо сега, когато всичко свърши, ...
  640  12 
Защо ми казваш думи тежки?
Познаваш ме, но не до там,
че да ме съдиш ти за грешки,
които си извършил сам.
Недей да режеш ми крилата ...
  573 
България с Бавария ще мерят си млеката,
а аз предлагам, леко да се дръпнем от софрата
и да помислим – мери ли се тигър с буболечка
или например дребна пеперуда с едра мечка?
Но хайде стига простотии, мили родни братя, ...
  346 
Не си сама Виктория, да знаеш –
ще си пожертват и други съдбата.
Всичко ще имаш, дето пожелаеш,
че каузата ти беше тъй свята.
Сега ще ни заливат с думи мръсни – ...
  651  10 
Propuestas
: ??:??