dansyto

843 el resultado

Усещане... и зима 🇧🇬

Погледнах вън – по покривите бели.
Там ледената снежна красота,
бе подредила пухкави постели
в очакване за среща с пролетта.
Елите са унесени бездомно, ...
1.5K 5 7

Най-важното е вътре да гори 🇧🇬

Не съм пораснал – явно има още,
щом пиша за бленуване, мечти.
Щом пак неутолимо в мойте нощи,
се рея с плам сред ярки светлини.
Все още има жар – там във очите, ...
788 1 8

Бленуване 🇧🇬

С очи те обкръжих като с воал,
обвих и всяка гънка в твойто тяло.
И сякаш си завита с розов шал,
изплетен и без край, и без начало.
По дланите разстлах дъха си лек, ...
474 3 5

Неутолимо 🇧🇬

Пилях надежди, радости, мечти,
а погледът се втурваше нагоре.
Пламтяха страсти, капеха сълзи,
дочаквах непристойно всяка пролет.
Размесвах думи, мисли, страхове, ...
689 3 5

Съдбата не дава отсрочка 🇧🇬

Пред истините гордо се изправям,
пред фактите сурови за живота.
Със колко от нещата не се справям,
и следвам ли най-вярната посока?
Инстинктите опитват да ме водят, ...
645 1 7

Модерното писане 🇧🇬

Сега във писането не е модно,
романтика и красота да има,
да има патос – чувство най-изконно,
да има страсти наредени в рима.
Сега се пише тягостно, тревожно, ...
734 6 12

До дъното на душата 🇧🇬

До дъното, в душата моя стигнах,
до дъното дълбах безспирно аз.
От толкова обръгване притихнах
и раните превърнаха се в страст.
Обръщах го с хастара му – живота, ...
1.1K 5 5

Ще можеш ли 🇧🇬

Ще можеш ли, тъй дълго да ме чакаш? –
докато дойде следващата пролет,
започнат ли капчуците да плачат,
ще дойда със един славеев полет!
Ще можеш ли, тъй дълго да ме чакаш? – ...
665 3

Орисан 🇧🇬

Не искам да те питам вече нищо,
изчезнаха въпросите дори.
Разкъсан бент, безмилостно отприщен –
това съм аз, сред луднали води.
Със тях каквото беше, си замина – ...
614 2 8

Не ме съдете 🇧🇬

Не ме съдете – знам, че съм грешил,
а има ли друг някой във живота,
със дума, дето нож не е забил
или не е злорадствал със охота?
Не ме съдете – земен съм човек, ...
487 4 4

Нова Година 🇧🇬

Магията на празничната нощ
в душите и сърцата ни изгрява,
очакващи да звънне в полунощ,
часовникът с тържествена обява.
Със заредени маси до откат, ...
1.7K 4 3

В минутата, преди да дойде новата 🇧🇬

В минутата, преди да дойде новата,
изпълнена с очакване година
Замислям се за миг – отварям скобата,
затуй, което досега измина.
И осъзнах, че болките и грешките, ...
662 9 7

Скривалище няма... 🇧🇬

В затуления изгрев няма сенки,
откъснати души се реят в мрака.
Съдбата е шивач и взима мерки,
за гробниците ни – не ще да чака.
Дори във светлото – пак на кристали, ...
560 3 4

Обречен на притегляне 🇧🇬

Думите сякаш подло ме подриват,
а мислите се блъскат, като в клетка.
От дълбините ми духът пулсира
и вечно тегли ме към равносметка.
Че толкова неща, не съм довършил ...
568 3 4

За тези...в сърцето...живея. 🇧🇬

За тези, които са вечно в сърцето,
които са с нас и в най-трудния миг.
Които щом зърнем, ни грейва лицето
и звън от камбана е техният вик.
За тези, които са нашата болка ...
515 8 9

Коледен дар 🇧🇬

Дочакаме ли този час – Рождествен,
в душите ни блаженство ще изгрее.
Щом озари ни Той – духът Божествен,
в сърцата любовта ще се разлее!
473 2 4

Предпразнично 🇧🇬

На прага сме на Новата година
и ето на – сегашната измина.
Да правя ли обширна равносметка?
Дали платих за тока мойта сметка?
Остават ми водата, телефона ...
596 2 7

Прашинка ще съм... 🇧🇬

Нима не сме прашинки – скални капки,
заустени към майката земя?
И в дните наши, отредено – кратки,
целта не е ли простичко – една?
Заченати от сливане на клетки, ...
564 1 4

Високи трябва да сме… 🇧🇬

Не се яде, не може да се пие,
тогава важно ли е за човека?
Такива ли ще сме сега и ние –
с инстинктите си, чак от памтивека?
Не се ядат ни чувства, ни тревоги, ...
599 2 4

Звук, като вселенски вик 🇧🇬

Разкъсах дрехите си в утрин луда,
разкъсах и душата пуста в мен.
Не изтърпях обвивката и́ груба,
дори до безсъзнание сломен.
В ума ми се разбиват сто камбани ...
623 3 5

Вината е китайска капка 🇧🇬

Китайска капка тялото пронизва
и всичко разрушава вътре в мен.
От размисли душата ми подгизва –
в неистов гняв на мрежите съм в плен.
Не е виновен никой с чуждо име, ...
638 2 7

Развратната ни Демо(крация) 🇧🇬

Били сме изградили демокрация –
най-справедливият измислен строй.
А всъщност се оказа излагация,
несвършващият български завой.
Направен беше план, доста отдавна, ...
2.4K 13 28

Творецът - Природа 🇧🇬

Природата – творецът на земята,
заспива и събужда се от сън.
Рисува красоти и без отплата
развихря непрестанно багри вън.
Ливадите красиви, пъстроцветни ...
811 4 8

По вятъра изпращам ти душа 🇧🇬

По вятъра изпращам ти душа –
оголена, трептяща, изтерзана,
политнала над земните недра –
не ме е страх без нея да остана!
По вятъра изпращам ти душа, ...
712 3 13

От себе си...за мен 🇧🇬

На себе си ще бъда аз учител –
така ще стана своя ученик.
На собствени терзания – лечител,
на греховете свои – мъченик.
От мъката ще сътворя надежда, ...
716 3 8

Изпи́т екстаз 🇧🇬

В стаята влязох, ти се бе покрила
с копринен розов цвят – красив воал.
А вътре в мене струната засвири –
въздигнат ли съм или оскотял?
Погледна ме – очите ти кристали, ...
550 1 1

Всеки има своя път 🇧🇬

Какво е искал авторът да каже?
Този въпрос преследва ме до днес!
Той писал е, решил е да разкаже,
своите истини в прочувствен текст.
И ако той не стигне до сърцето, ...
794 6 8

Стига сивота 🇧🇬

Нека всеки опита за ден да забрави,
мъка, болка, тъга и сълзи.
И за миг във душата си, да си представи
смях и радост сред слънчеви дни.
Казват само глупакът бил годен за щастие, ...
1.2K 4 4

Съдба – просякиня 🇧🇬

Защо си като дива просякиня,
защо Съдба – заслужих ли го аз?
Който ме стигна, той ме и подмина,
посока търся, ала без компас!
Защо ме разпиля, че да бесувам, ...
584 4 6

Важни сте ми днес, добри сърца 🇧🇬

Важни сте ми днес, добри сърца,
затуптяли в радостна усмивка.
Важни сте ми за да разбера,
че сте в поетичната колибка.
Важни сте ми днес, добри сърца, ...
635 7 6

Снеговете… 🇧🇬

Не са ли снеговете ни воали,
обвили с белотата си земята,
в сребрист пейзаж под слънцето изгряли,
след вихрен танц на зимата в снагата?
Не са ли снеговете ни магия, ...
751 3 4

Декемврийско слънце 🇧🇬

Когато утринта очи разтърка
и се събуди в мразовит декември.
Сребрист пейзаж студа навън забърква –
ледът е заблестял в искрящи перли.
В небето засиява нежно Слънце ...
726 5 5

Мечтател 🇧🇬

В мечтите си съм толкова добър,
ала така ли всъщност е наяве?
Та всеки носи в себе си кахър,
а някак все не вижда му прояви.
Създаден съм – човешко същество ...
524 5 4

В такъв период сме 🇧🇬

Не всеки стон е болка от обида,
не всеки възглас – радостен фанфар.
Животът нишките от нас разприда,
а после подреди ни в битпазар.
Тъгата там не струва нищо вече, ...
773 4 6

**** 🇧🇬

Красивите очи не се затварят,
дори когато адски са далече.
Искрите им живот неспирно палят
и бавно те превръщат във обречен.
Красивите очи чертаят вечност ...
690 6 9

За стихоплетството 🇧🇬

Римуваният стих бил стихоплетство,
не е било поезия, ми казват.
Та значи още там, във мойто детство,
аз спомени за стихоплетци пазя.
Много велики български поети, ...
951 9 10

Свири́ китаро 🇧🇬

Свири́ китаро в тая нощ разлюбена,
свири́ докато има сила в теб.
Възпей любов, която бе изгубена,
започнала със сладостта на мед.
Свири́, нека са тъжни всички улици, ...
669 2 1

Да нарисуваш съня си 🇧🇬

Аз тичам в нацъфтели лавандули –
лила-та е цветът на моя свят.
Ще тичам, нека полъха ме брули
със своя неподправен аромат.
Това не цвят е само, а фурия – ...
780 5 8

Страхувам се 🇧🇬

Страхувам се, че ставам безразличен,
че все по-рядко чужда болка плача.
Живеем в свят лустросан и приличен,
но външно – вътре други са нещата.
Страхувам се, че пак съм беззащитен, ...
590 4 7

Една любов 🇧🇬

Една любов тръпне от страст разтърсена,
опустошителна, нестихваща любов.
Тя цял живот от мене беше търсена,
една любов, като завинаги – до гроб.
Една любов, родила се в преддверие ...
799 6 11