ellyst (Ели) - Obras

Случайно стихотворение 🇧🇬

Случайна жена във случаен мотел.
Пред прага потръпва разплакан имел,
завесата скрива случайния мъж,
пристигнал случайно с вечерния дъжд.
Тя - чиста случайност – със същата рокля, ...

ellyst

Poesía » De amor

2012-01-11T16:26:59+02:00 1.1K 21

Декемврийска не-нежност 🇧🇬

До фонтана с делфините спря ме.
Любопитно примигващ неон
те оплисква в нелепо цикламено
и звучи Пламен Ставрев за фон.
Александровска цяла е коледна, ...

ellyst

Poesía » De amor

2012-01-10T15:08:51+02:00 831 10

Самотният ни август се сбогува 🇧🇬

Посърнал и загубен, през октомври
самотният ни август се сбогува.
Дали през май отново ще си спомни
че устните ми юлски е жадувал?
Над релсите увисва тишината. ...

ellyst

Poesía » De amor

2012-01-08T17:58:54+02:00 815 11

До следващия светофар 🇧🇬

Мълчаливо вървим под дъжда.
Зад челото ми – пусто, до рана.
Под краката ми сякаш с ръжда
е нашарил октомври премяната
на удавени в локви листа. ...

ellyst

Poesía » De amor

2012-01-06T13:52:31+02:00 1.1K 16

Някоя и Целуващият я мъж 🇧🇬

Ще изтрия с карминени устни
от лицето ти летния дъжд.
Как, кажи ми как, да те пусна
да си тръгнеш така, изведнъж.
Та нали ще се срутят облаци, ...

ellyst

Poesía » De amor

2012-01-05T15:24:37+02:00 992 12

Следнощен вопъл 🇧🇬

Спи сърцето, уморено,
мозъкът ми също спи.
а очите ми, червени,
са две огнени звезди.
Пришки имам, пусти танци. ...

ellyst

Poesía » De humor

2011-12-28T16:42:17+02:00 864 12

Мрак 🇧🇬

Не си мисли, че с тоя тъмен поглед
ще ме уплашиш. Нямам страх от тъмно.
След няколко изпратени любови
привикнах да вирея преди съмнало.
И не мисли, че щом съм те залюбила, ...

ellyst

Poesía » De amor

2011-12-13T13:12:12+02:00 829 12

Градска романтика 🇧🇬

Топло ми е в дланта ти. Сбираш дъха ми в шепа.
Вън светът няма понятие колко е топло с тебе.
Слънцето се опитва да си промуши окото,
с вятъра любопитно блъскат се във стъклото,
шум на тролей изтраква морзово по паважа, ...

ellyst

Poesía » De amor

2011-12-10T17:08:00+02:00 993 1 16

Танц 🇧🇬

По опнатата струна на гръбнака ми
дланта ти се заплита като мрежа.
Внезапни чувства, грешни и нечакани,
воала на ресниците ми режат
и погледът ми, натежал от искане, ...

ellyst

Poesía » De amor

2011-12-08T15:59:23+02:00 697 8

Двойно счетоводство 🇧🇬

Кому е нужно да губим време
във упражнения по надмощие?
Все някой търси какво да вземе,
все някой има да дава още.
Математически изглежда вярно. ...

ellyst

Poesía » De amor

2011-12-02T13:37:54+02:00 1.2K 9

Страхливо 🇧🇬

Не ме върти на малкия си пръст -
и без това света ми преобърна.
В очите ми навярно виждаш лъст -
не смея с друго твоите да зърна,
не смея да поискам, вместо страст, ...

ellyst

Poesía » De amor

2011-11-30T09:59:05+02:00 1K 33

А играта е все така проста - тя поисква и той отхапва 🇧🇬

==
Тя, играта, не се е променяла.
Правилата са същите. Сякаш
е все още Адамово време
и все още не е изщракала ...

ellyst

Poesía » Otra

2011-11-19T17:40:47+02:00 929 19

Към теб се завръщам 🇧🇬

Побелели от сол и години
са дърветата по крайбрежната.
Стъпките, по които ще мина,
са онези, оставени в детството.
В огън пламват сънливите облаци ...

ellyst

Poesía » Otra

2011-11-17T13:56:12+02:00 1.2K 8

Кръвоврат 🇧🇬

Опитвам се лаишки да се справя
с поредната игра на сложни чувства.
По правилата, знам, ще се удавя -
това съм го превърнала в изкуство.
Уроците от вчера, ненаучени, ...

ellyst

Poesía

2011-11-12T22:23:15+02:00 790 16

* * * 🇧🇬

Искам да те любя като буря.
Да крещи кръвта ми, да се плиска,
вените ми да трептят от удара
на сърцето; гърло да ме стиска,
и със устни – две дъги кармина*, ...

ellyst

Poesía

2011-11-08T23:43:15+02:00 616 3

* * * 🇧🇬

От своя житейски опит
(толкова кратък, че даже
целият е описан в строфи)
следното мога да кажа:
Няма значение времето. ...

ellyst

Poesía » Otra

2011-11-02T12:52:38+02:00 1K 14

* * * 🇧🇬

Няколко опита за импресия.
Първи: върху дланта ми отнесено
пръстът ти търси посока - намира я.
И със дъха ми и времето спира.
Трепва пространството и се разтваря ...

ellyst

Poesía » De amor

2011-11-01T12:11:28+02:00 765 9

Вятър 🇧🇬

Гоня се с вятъра.
С морския вятър,
онзи - нахалния, дързък, бургаски,
онзи, понесъл дъха на лято,
с мирис на сол и на водорасли. ...

ellyst

Poesía » Del paisaje

2011-07-01T19:44:43+03:00 1.5K 22

Музът ми де е? 🇧🇬

От белотата на листа
ме заболява вляво.
Отвън, мастилена, нощта
разсеяно припява
с гласа на вял, унил щурец, ...

ellyst

Poesía

2011-06-30T10:53:41+03:00 785 8

Художник 🇧🇬

По тротоара се препъва дъжд сепнат, неспокоен.
Небето облаците сгъва и тръска ги отгоре ми.
А там, на този тротоар, художник е приседнал –
тъй мълчалив, библейски стар, но се усмихва ведро.
Край него, в мократа мъгла, покрити със найлони ...

ellyst

Poesía

2011-06-29T22:10:18+03:00 920 6

Монолог от скука 🇧🇬

Слушай, Животе, толкоз години
по свирката ти се водя.
Не ти ли омръзна, мине не мине,
да си разбъркваш колодата
и да ми мяташ битата карта? ...

ellyst

Poesía » Otra

2011-06-24T19:08:31+03:00 884 12

Ще сляза от метлата 🇧🇬

Всички любовни стихове
са вече от друг написани.
Не ми се клишират мигове -
не виждам особен смисъл.
Ами това изтъркано ...

ellyst

Poesía » Otra

2011-05-28T21:35:28+03:00 1.3K 23

Не ми отиват пролети 🇧🇬

Копнеех лято. Пролетите вече
не ми отиват. И от тях боли.
И пак е лято. Знам, че ме обичаш.
Но вече трето лято е така.
Една умора кожата ми свлича ...

ellyst

Poesía » De amor

2011-05-25T22:47:47+03:00 945 18

На Валери, който тръгва 🇧🇬

Не е редно да казваш „до скоро”.
Нито ти, нито аз го мислим.
В чужда пръст ще си пускаш корена,
но дали онзи бряг ще е пристан?
Ще си тръгнеш с разкъсван от вятъра ...

ellyst

Poesía » Otra

2010-12-07T16:12:54+02:00 1.6K 24

* * * 🇧🇬

Преглъщам накриво поредната доза унилост.
Засяда на топка и в гърлото ми се забива,
а нямам сълзи, та поне да отмия следите
от гняв и безсилие, легнали под очите ми.
Да ровя със пръсти във ланския сняг съм проклета ...

ellyst

Poesía » Otra

2010-12-03T18:13:20+02:00 1.2K 16

Опростено, без драми 🇧🇬

Огън ли искаш? Нямам.
Пък и кому е нужен?
Ще се опариш, а раните
с нищо не си заслужил.
Ето ти я, любовта ми - ...

ellyst

Poesía » De amor

2010-12-02T16:24:31+02:00 1.3K 19

Бургаско, есенно 🇧🇬

Сънен вятър развя над града есента.
Там, до кея, стоят два-три спомена.
Александровска, цяла във кал и листа,
се препъва във летни отломки.
Погледни ме в очите. Твойте, с цвят на листа, ...

ellyst

Poesía » Del paisaje

2010-12-01T12:20:37+02:00 1.1K 18

Два дни преди РД 🇧🇬

Уж ми е рано за равносметки,
Уж съм в разцвета си, уж още съм млада,
а тегля чертата и плаши ме сметката.
Защо ли ми трябваше, кой дявол ме кара
да се обръщам зад тъмния ъгъл ...

ellyst

Poesía » Otra

2009-09-29T01:14:42+03:00 1.1K 9

Твърде дълго я стисках през зъби 🇧🇬

Твърде дълго я стисках през зъби
тая моя внезапна любов...
Не за друго, а можело, видиш ли
да се чувстваш не много готов.
(Те, мъжете, били по-чувствителни. ...

ellyst

Poesía » De amor

2009-09-10T19:54:50+03:00 1K 17

* * * 🇧🇬

Виновна ли съм, кажи ми -
женска глупост ми е диагнозата.
Ще те разлюбя. Със сетни сили.
И без това си ми невъзможен.
Не искаш, види се, ни мед, ни жило, ...

ellyst

Poesía

2009-09-06T11:04:02+03:00 934 8

Есенно статукво 🇧🇬

Хладно, утрото ме дръпва,
чорли ми косата,
лист след лист, към мен пристъпва
есен непозната.
Хоризонтът кораб влачи, ...

ellyst

Poesía » Del paisaje

2009-09-03T15:44:29+03:00 949 7

И се лее дъждът 🇧🇬

И се лее дъждът, като мокра завеса се спуска,
По лицето ме гали, на шията нежно се спира,
(там където дланта ти разсеяно мери ми пулса
и от мокрите ласки дъхът ми във нега примира).
Жаден, пясъкът пие на капките влажните дири. ...

ellyst

Poesía » De amor

2009-09-01T00:40:02+03:00 860 9

Този, когото срещнах 🇧🇬

Той отдавна не знае покой
и очите му често тъмнеят.
Знам, че нечий е бил (не и мой –
и ревнувам го тайно от нея…)
Знам, че нощем не спи. Всеки сън ...

ellyst

Poesía » De amor

2009-08-13T20:25:38+03:00 1K 14

Да се влюбиш на 33 🇧🇬

Да се влюбиш във някой на трийсет и три
е различно -
със калцирани вени от дозите зла прозаичност,
със пресъхнали страсти
от хиляди стари любови ...

ellyst

Poesía » De amor

2009-08-02T22:05:23+03:00 2.3K 1 14

Пълнолудие 🇧🇬

Тая пуста луна, тая блудница, сластно усмихната,
как ме гледа, проклетата - знае забравени тайни.
Няма как да заспя. Срещу нея ми иде да викна,
да крещя като вълк - диво, гърлено и отчаяно.
Забрави ги, луна. Твърде много води са изтекли. ...

ellyst

Poesía » Otra

2009-06-18T15:46:38+03:00 1.3K 18

Мартенски сняг 🇧🇬

Нямам сили дори да извикам,
От умора сърцето ми спряло е.
Вън е пролет със дъх на иглики,
а отвътре съм ледено-бяла.
От студа във кръвта ми по клепките ...

ellyst

Poesía

2009-06-17T12:35:12+03:00 1.6K 8

Фадо на зазоряване 🇧🇬

Тия китари, пустите,
стенат и ме разкъсват,
като ножове, пръстите
струните режат, блъскат...
Звуците връз лицето ми ...

ellyst

Poesía » De amor

2009-06-16T01:06:31+03:00 1.1K 6

И как да пиша за любов и лотоси... 🇧🇬

И как да пиша за любов и лотоси,
когато съм изгнила като дънер
(светкавици, залепнали по фотоси
и няма как със нови да отвърнеш).
И как да вярвам. Пълно с псевдо-Зевсове, ...

ellyst

Poesía » Otra

2009-05-15T00:13:49+03:00 1K 12

По скулите ми лепне тишината 🇧🇬

По скулите ми лепне тишината,
почти шамарна, сепната и зла.
И иде ми Оная със Косата
да пие чай със мен да призова.
(Ох, твърде суицидно. Тъкмо аз ли? ...

ellyst

Poesía » Otra

2009-05-14T07:12:17+03:00 891 12

Нощта бе по южняшки тривиална... 🇧🇬

Нощта бе по южняшки тривиална,
горещият ú дъх – солено влажен,
алеята, в премяната си бална,
простряла бе зелен сатен до плажа.
По бухналите букли на дърветата ...

ellyst

Poesía » Otra

2009-05-13T18:38:08+03:00 707 7