ellyst
136 el resultado
Колко още ще плащам
старите си грехове?
Колко пъти ще връщам
за любов все по две?
Всеки миг споделеност ...
старите си грехове?
Колко пъти ще връщам
за любов все по две?
Всеки миг споделеност ...
731
5
Пръстите ти, незабравени,
тъй нетърпеливи,
нямаше да ги оставя
да ме грабят диво,
нямаше да им се дам, ...
тъй нетърпеливи,
нямаше да ги оставя
да ме грабят диво,
нямаше да им се дам, ...
864
14
Не мога да се преструвам,
че си ми безразличен.
Не мога да съм учтива,
да се държа прилично,
да не докосвам с пръсти ...
че си ми безразличен.
Не мога да съм учтива,
да се държа прилично,
да не докосвам с пръсти ...
1093
10
Ясно ми е – невъзможно е
да предизвикаме случване.
Технически не е сложно,
ала какво ще получим?
Аз - още някоя рана ...
да предизвикаме случване.
Технически не е сложно,
ала какво ще получим?
Аз - още някоя рана ...
716
8
Плахи, устните ми търсят
път към terra voluptuousness*
И са жадни, а не бързат -
очертават в сладък унес.
Тихи, мислите ми дремят... ...
път към terra voluptuousness*
И са жадни, а не бързат -
очертават в сладък унес.
Тихи, мислите ми дремят... ...
575
3
Като мрежа от неизречени
думи-нишки, завесата пада.
Костите ми са обречени.
А душата ми вече е в Ада.
Не намирам покой. И не търся. ...
думи-нишки, завесата пада.
Костите ми са обречени.
А душата ми вече е в Ада.
Не намирам покой. И не търся. ...
603
9
Като пролетен вятър те помня -
във косите ми - клони оплетен.
А за тебе аз бях просто omnia -
кратък дъжд - освежаващ и летен.
Носталгично в очите ми светиш. ...
във косите ми - клони оплетен.
А за тебе аз бях просто omnia -
кратък дъжд - освежаващ и летен.
Носталгично в очите ми светиш. ...
719
11
Не събрах нова смелост. От старата
се търкалят в килера трошици.
Уж ги пазех - за черни дни вяра,
а нахраних с тях нощните птици.
--- ...
се търкалят в килера трошици.
Уж ги пазех - за черни дни вяра,
а нахраних с тях нощните птици.
--- ...
853
7
Тих и влажен, брегът вие гръб
и отърква се в дланите пенести
на вълната, подгънала ръб
на ръкавите с бели дантели.
И ухае на мокро. Треви ...
и отърква се в дланите пенести
на вълната, подгънала ръб
на ръкавите с бели дантели.
И ухае на мокро. Треви ...
882
7
Във какво се превърнах? Във проза…
Ужасно.
Е, поне имам няколко спомена.
На духа ми (във кожата ми)
му е тясно. ...
Ужасно.
Е, поне имам няколко спомена.
На духа ми (във кожата ми)
му е тясно. ...
1045
11
Безпощадни, среднощните мисли
челото ми драскат.
Тъй отдавна загубиха своята
светла окраска...
Днес са сиви, но не във спокойното, ...
челото ми драскат.
Тъй отдавна загубиха своята
светла окраска...
Днес са сиви, но не във спокойното, ...
610
7
Настъпва раздърпана дриплата-зима.
Със кални нозе и премръзнали пръсти,
с глада на бездомник. Унило превзема
небето със свъсени облаци тлъсти.
Промушва се нейде сред сухите клони, ...
Със кални нозе и премръзнали пръсти,
с глада на бездомник. Унило превзема
небето със свъсени облаци тлъсти.
Промушва се нейде сред сухите клони, ...
1131
17
Като корабен дневник опърпана
е душата ми. Старите страници
(от безброй хищни пръсти раздърпани)
са покрити със думи - пиявици.
Като счупен компас е сърцето ми ...
е душата ми. Старите страници
(от безброй хищни пръсти раздърпани)
са покрити със думи - пиявици.
Като счупен компас е сърцето ми ...
793
18
Ще се връщам, но само от нямане
на къде. И по навик. Ужасно е...
Всяка следваща сутрин оставя ме
със привкус на несбъднато щастие.
Ще си лягам до теб, по инерция. ...
на къде. И по навик. Ужасно е...
Всяка следваща сутрин оставя ме
със привкус на несбъднато щастие.
Ще си лягам до теб, по инерция. ...
778
26
Завърнах са убачи. Хубу беши.
СИМПОЗИУМ на вещици и врачки.
Ибахти думата. Събрахми съ килеши
и имаши зъдявки и зъкачки.
Хъреса ма идин, ма малку дъртичък. ...
СИМПОЗИУМ на вещици и врачки.
Ибахти думата. Събрахми съ килеши
и имаши зъдявки и зъкачки.
Хъреса ма идин, ма малку дъртичък. ...
1107
20
Тая ни есен... Топлата. Тя ми е на душата.
Сгушена съм до тебе и ми кръжи главата.
Лист подир лист сме заедно. Мойта ръка е в джоба ти.
Рамото ти, познатото, толкова е удобно.
Мокри от студ са пейките. Погледите ни – топли. ...
Сгушена съм до тебе и ми кръжи главата.
Лист подир лист сме заедно. Мойта ръка е в джоба ти.
Рамото ти, познатото, толкова е удобно.
Мокри от студ са пейките. Погледите ни – топли. ...
966
18
Пруфесията сменя си Марийка -
ши ставам врачка, пуста завалийка!
То и безтуй сега е баш пу модите
при ходжи и баячки да ми одите...
На селуту му требе веща ВРАЧКА! ...
ши ставам врачка, пуста завалийка!
То и безтуй сега е баш пу модите
при ходжи и баячки да ми одите...
На селуту му требе веща ВРАЧКА! ...
1527
34
И крещя, и крещя, но гласът ми навън не излиза,
по гърба ми вина се увива - накъсана риза,
под очите ми, в сенки потънала, спи съвестта ми,
зад челото ми гузно се пише сценарий за драми.
От ненавист към себе си нокти изгризвам до дъно. ...
по гърба ми вина се увива - накъсана риза,
под очите ми, в сенки потънала, спи съвестта ми,
зад челото ми гузно се пише сценарий за драми.
От ненавист към себе си нокти изгризвам до дъно. ...
846
26
Няма да се обръщам. Спомени?
Те са за остаряващите.
Мен младостта ми ме гони.
Смятам да съм от даващите.
Давам си от усмивките - ...
Те са за остаряващите.
Мен младостта ми ме гони.
Смятам да съм от даващите.
Давам си от усмивките - ...
1696
16
Кръвта ми е хилядолетна. Родова.
И всеки ген матрично ме обрича
да следвам на историята хода.
Да страдам с Първородния. Край Дунав
да извоювам със сърце и меч земята. ...
И всеки ген матрично ме обрича
да следвам на историята хода.
Да страдам с Първородния. Край Дунав
да извоювам със сърце и меч земята. ...
746
12
Ще ти го дам, щом на луната падне рога,
щом времето, от вечност обладано,
се престраши да ти изпее монолога
на лебеда, от юг пристигнал рано...
Ще ти го дам, когато на принцесите ...
щом времето, от вечност обладано,
се престраши да ти изпее монолога
на лебеда, от юг пристигнал рано...
Ще ти го дам, когато на принцесите ...
687
18
Потърсих вдъхновение в очите му.
Проряза ме със острите си зеници
и времето се сгромоли мъчително.
Не зная как да разплета кълбото,
оплело сетивата ни. Безчувствена, ...
Проряза ме със острите си зеници
и времето се сгромоли мъчително.
Не зная как да разплета кълбото,
оплело сетивата ни. Безчувствена, ...
679
8
Настъпващата есен ме изнервя.
Все още пазя спомени от зимата,
а пролетта ми беше сиво-черна.
На лятото разбъркани са плитките,
преборени от властно идещ вятър. ...
Все още пазя спомени от зимата,
а пролетта ми беше сиво-черна.
На лятото разбъркани са плитките,
преборени от властно идещ вятър. ...
820
22
Отлежало, със вкус на дъбрави,
с дъх на топъл, внезапен порой.
В тъмни бъчви, с магия се прави.
Устни топли, със вкус кехлибарен
по лицето ми палят огньове. ...
с дъх на топъл, внезапен порой.
В тъмни бъчви, с магия се прави.
Устни топли, със вкус кехлибарен
по лицето ми палят огньове. ...
710
15
Тихо стъпваш. Проскърцва нощта.
Нейде гларуси сънено кряскат.
На морето заспало мощта
във вълните внезапно се стряска.
Тихо стъпваш. От гладна луна ...
Нейде гларуси сънено кряскат.
На морето заспало мощта
във вълните внезапно се стряска.
Тихо стъпваш. От гладна луна ...
825
13
По плавната извивка на стъклото
се спуска светлината - златокоса.
а гърлото - на вещица окото -
с измамна сладост устните ти проси.
Рубинена, кръвта й прекипява - ...
се спуска светлината - златокоса.
а гърлото - на вещица окото -
с измамна сладост устните ти проси.
Рубинена, кръвта й прекипява - ...
892
15
Боже, какво да правя....
главата ми ще се пръсне!
Пробвах да те забравя,
но за забрава е късно...
Свити на топка в стомаха ми ...
главата ми ще се пръсне!
Пробвах да те забравя,
но за забрава е късно...
Свити на топка в стомаха ми ...
806
12
Покоят ми се срина. Бе достатъчно
да зърна снимката ти... Мислех, че си минало.
Но в мислите ми блъскат се остатъци
от чувства с аромат на страст и вино.
Дано не отговориш на писмото ми. ...
да зърна снимката ти... Мислех, че си минало.
Но в мислите ми блъскат се остатъци
от чувства с аромат на страст и вино.
Дано не отговориш на писмото ми. ...
900
23
Не зная защо не ти казвам “Обичам те”.
Не зная дали и сега ще успея.
Така тривиално е всяко изричане -
от смисъл лишено… и просто не смея.
Кога за последно ти казах “Обичам те”? ...
Не зная дали и сега ще успея.
Така тривиално е всяко изричане -
от смисъл лишено… и просто не смея.
Кога за последно ти казах “Обичам те”? ...
882
9
Ще се протегна като дива котка, сластно
и ще измъркам, близвайки те с устни.
Да дразниш котката - ти знаеш - е опасно.
В прозореца се блъска свежо утрото,
нахално в младостта си, неузряло ...
и ще измъркам, близвайки те с устни.
Да дразниш котката - ти знаеш - е опасно.
В прозореца се блъска свежо утрото,
нахално в младостта си, неузряло ...
1010
15
1073
7
Къде са ти очите? Тия, светлите,
с които като извор ме обливаше?
Не днешните, а старите ти - летните,
ония, със които ме опиваше?
Къде са ти ръцете? Тия, леките, ...
с които като извор ме обливаше?
Не днешните, а старите ти - летните,
ония, със които ме опиваше?
Къде са ти ръцете? Тия, леките, ...
710
16
Късай, късай, диво ме кради,
разграби ме, късай ми душата...
вените ми със страстта си завържи,
залепи с език пламтящ устата...
Бързам. Бързай! Времето лети - ...
разграби ме, късай ми душата...
вените ми със страстта си завържи,
залепи с език пламтящ устата...
Бързам. Бързай! Времето лети - ...
826
16
От дъха си частица ти давам -
поеми глътка въздух от мен.
Знам, уплашена си, но продавам
за живота ти своята тлен.
Изкрещи, за да знам, че си моя - ...
поеми глътка въздух от мен.
Знам, уплашена си, но продавам
за живота ти своята тлен.
Изкрещи, за да знам, че си моя - ...
921
11
В очите им дреме изгубено времето.
Лицата им пазят следи от любов.
Понесли на гръб на безвремие бремето.
Акрилно-усмихнати, в дрехи-покров,
тъй искани някога, днес - недолюбени, ...
Лицата им пазят следи от любов.
Понесли на гръб на безвремие бремето.
Акрилно-усмихнати, в дрехи-покров,
тъй искани някога, днес - недолюбени, ...
602
11
хайде да се посмеем пак :-)
Насред село, на мегдана,
от сабахлян до сегиз
Куна, Мара и Йордана
с Кметя праят си пиниз. ...
Насред село, на мегдана,
от сабахлян до сегиз
Куна, Мара и Йордана
с Кметя праят си пиниз. ...
839
11
Порасналото ми момиче...
Отрязани,
къдриците
отвя ги вятъра.
Сега си малка дама. ...
Отрязани,
къдриците
отвя ги вятъра.
Сега си малка дама. ...
802
9
Не мога... Гложди ме отвътре
неуталожено от дните безпокойство.
Прекършени, крилете ми се тътрят.
Нозете ми, обути във покорство
и дланите, все още неизтрили ...
неуталожено от дните безпокойство.
Прекършени, крилете ми се тътрят.
Нозете ми, обути във покорство
и дланите, все още неизтрили ...
717
12
На мозъка ми сив обсидиана
опитах се с длетото на мечтите
да поиздялам, но отворих рана.
Не я ли виждаш? Гледай ме в очите:
зениците ми са до кръв рубинени, ...
опитах се с длетото на мечтите
да поиздялам, но отворих рана.
Не я ли виждаш? Гледай ме в очите:
зениците ми са до кръв рубинени, ...
621
7
Нощ първа. Лазят по стените
измамни сенки, в жертвен танц оплетени.
Ликът ми пари. Сухи са очите.
По устните, все още неразчетени,
се ронят на раздялата словата. ...
измамни сенки, в жертвен танц оплетени.
Ликът ми пари. Сухи са очите.
По устните, все още неразчетени,
се ронят на раздялата словата. ...
966
9
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
