ellyst (Ели) - Obras

Колко още 🇧🇬

Колко още ще плащам
старите си грехове?
Колко пъти ще връщам
за любов все по две?
Всеки миг споделеност ...

ellyst

Poesía » Otra

2009-04-26T12:44:46+03:00 922 5

Пръстите ти 🇧🇬

Пръстите ти, незабравени,
тъй нетърпеливи,
нямаше да ги оставя
да ме грабят диво,
нямаше да им се дам, ...

ellyst

Poesía » De amor

2009-02-19T12:49:41+02:00 1.1K 14

Ще те забравя 🇧🇬

Не мога да се преструвам,
че си ми безразличен.
Не мога да съм учтива,
да се държа прилично,
да не докосвам с пръсти ...

ellyst

Poesía » De amor

2009-01-13T12:53:29+02:00 1.3K 10

Невъзможно случване 🇧🇬

Ясно ми е – невъзможно е
да предизвикаме случване.
Технически не е сложно,
ала какво ще получим?
Аз - още някоя рана ...

ellyst

Poesía » De amor

2008-11-18T09:58:08+02:00 913 8

* * * 🇧🇬

Плахи, устните ми търсят
път към terra voluptuousness*
И са жадни, а не бързат -
очертават в сладък унес.
Тихи, мислите ми дремят... ...

ellyst

Poesía » De amor

2008-10-29T18:07:43+02:00 736 3

* * * 🇧🇬

Като мрежа от неизречени
думи-нишки, завесата пада.
Костите ми са обречени.
А душата ми вече е в Ада.
Не намирам покой. И не търся. ...

ellyst

Poesía » De amor

2008-10-28T13:04:33+02:00 758 9

* * * 🇧🇬

Като пролетен вятър те помня -
във косите ми - клони оплетен.
А за тебе аз бях просто omnia -
кратък дъжд - освежаващ и летен.
Носталгично в очите ми светиш. ...

ellyst

Poesía » De amor

2008-10-22T19:28:26+03:00 909 11

Загуби се онази аз. 🇧🇬

Не събрах нова смелост. От старата
се търкалят в килера трошици.
Уж ги пазех - за черни дни вяра,
а нахраних с тях нощните птици.
--- ...

ellyst

Poesía » Otra

2008-05-24T22:55:55+03:00 1.1K 7

изгрев 🇧🇬

Тих и влажен, брегът вие гръб
и отърква се в дланите пенести
на вълната, подгънала ръб
на ръкавите с бели дантели.
И ухае на мокро. Треви ...

ellyst

Poesía » Del paisaje

2008-04-15T22:06:00+03:00 1.2K 7

Във какво се превърнах 🇧🇬

Във какво се превърнах? Във проза…
Ужасно.
Е, поне имам няколко спомена.
На духа ми (във кожата ми)
му е тясно. ...

ellyst

Poesía » Otra

2008-04-09T08:01:01+03:00 1.2K 11

* * * 🇧🇬

Безпощадни, среднощните мисли
челото ми драскат.
Тъй отдавна загубиха своята
светла окраска...
Днес са сиви, но не във спокойното, ...

ellyst

Poesía » Otra

2008-02-20T13:38:45+02:00 769 7

зимата, която не обичам 🇧🇬

Настъпва раздърпана дриплата-зима.
Със кални нозе и премръзнали пръсти,
с глада на бездомник. Унило превзема
небето със свъсени облаци тлъсти.
Промушва се нейде сред сухите клони, ...

ellyst

Poesía » Del paisaje

2007-12-20T16:38:28+02:00 1.4K 17

Аз, корабът. 🇧🇬

Като корабен дневник опърпана
е душата ми. Старите страници
(от безброй хищни пръсти раздърпани)
са покрити със думи - пиявици.
Като счупен компас е сърцето ми ...

ellyst

Poesía » Otra

2007-11-21T16:34:05+02:00 1K 18

* * * 🇧🇬

Ще се връщам, но само от нямане
на къде. И по навик. Ужасно е...
Всяка следваща сутрин оставя ме
със привкус на несбъднато щастие.
Ще си лягам до теб, по инерция. ...

ellyst

Poesía » Otra

2007-11-20T14:44:52+02:00 975 26

Касандра беши на симпозиум. Угроза в селската баня!(идноту няма връзка с другуту) 🇧🇬

Завърнах са убачи. Хубу беши.
СИМПОЗИУМ на вещици и врачки.
Ибахти думата. Събрахми съ килеши
и имаши зъдявки и зъкачки.
Хъреса ма идин, ма малку дъртичък. ...

ellyst

Poesía

2007-10-22T14:03:26+03:00 1.3K 20

Разходка в парка 🇧🇬

Тая ни есен... Топлата. Тя ми е на душата.
Сгушена съм до тебе и ми кръжи главата.
Лист подир лист сме заедно. Мойта ръка е в джоба ти.
Рамото ти, познатото, толкова е удобно.
Мокри от студ са пейките. Погледите ни – топли. ...

ellyst

Poesía

2007-10-19T14:24:28+03:00 1.2K 18

Марийка ут Наше село става Касандра! Йефтино зимам! 🇧🇬

Пруфесията сменя си Марийка -
ши ставам врачка, пуста завалийка!
То и безтуй сега е баш пу модите
при ходжи и баячки да ми одите...
На селуту му требе веща ВРАЧКА! ...

ellyst

Poesía

2007-10-18T14:21:24+03:00 2.1K 34

И крещя! 🇧🇬

И крещя, и крещя, но гласът ми навън не излиза,
по гърба ми вина се увива - накъсана риза,
под очите ми, в сенки потънала, спи съвестта ми,
зад челото ми гузно се пише сценарий за драми.
От ненавист към себе си нокти изгризвам до дъно. ...

ellyst

Poesía

2007-10-08T09:45:16+03:00 1K 26

повърхностно, като за рожденичка 🇧🇬

Няма да се обръщам. Спомени?
Те са за остаряващите.
Мен младостта ми ме гони.
Смятам да съм от даващите.
Давам си от усмивките - ...

ellyst

Poesía

2007-10-01T12:25:47+03:00 1.9K 16

Обречена съм тук да съм родена 🇧🇬

Кръвта ми е хилядолетна. Родова.
И всеки ген матрично ме обрича
да следвам на историята хода.
Да страдам с Първородния. Край Дунав
да извоювам със сърце и меч земята. ...

ellyst

Poesía

2007-09-04T15:43:36+03:00 936 12

неизпратено и ненаписано 🇧🇬

Ще ти го дам, щом на луната падне рога,
щом времето, от вечност обладано,
се престраши да ти изпее монолога
на лебеда, от юг пристигнал рано...
Ще ти го дам, когато на принцесите ...

ellyst

Poesía

2007-08-31T17:34:09+03:00 863 18

Безсилно 🇧🇬

Потърсих вдъхновение в очите му.
Проряза ме със острите си зеници
и времето се сгромоли мъчително.
Не зная как да разплета кълбото,
оплело сетивата ни. Безчувствена, ...

ellyst

Poesía

2007-08-31T17:15:20+03:00 872 8

Настъпващата есен ме изнервя 🇧🇬

Настъпващата есен ме изнервя.
Все още пазя спомени от зимата,
а пролетта ми беше сиво-черна.
На лятото разбъркани са плитките,
преборени от властно идещ вятър. ...

ellyst

Poesía

2007-08-28T23:57:13+03:00 999 22

Портрет на джентълмен като бутилка скоч 🇧🇬

Отлежало, със вкус на дъбрави,
с дъх на топъл, внезапен порой.
В тъмни бъчви, с магия се прави.
Устни топли, със вкус кехлибарен
по лицето ми палят огньове. ...

ellyst

Poesía

2007-08-09T12:13:18+03:00 906 15

Когато идва Дългото Чакане 🇧🇬

Тихо стъпваш. Проскърцва нощта.
Нейде гларуси сънено кряскат.
На морето заспало мощта
във вълните внезапно се стряска.
Тихо стъпваш. От гладна луна ...

ellyst

Poesía

2007-08-09T12:12:08+03:00 1.1K 13

Портрет на дамата като бутилка вино 🇧🇬

По плавната извивка на стъклото
се спуска светлината - златокоса.
а гърлото - на вещица окото -
с измамна сладост устните ти проси.
Рубинена, кръвта й прекипява - ...

ellyst

Poesía

2007-07-24T11:44:35+03:00 1.1K 15

Време е за сбогуване. 🇧🇬

Боже, какво да правя....
главата ми ще се пръсне!
Пробвах да те забравя,
но за забрава е късно...
Свити на топка в стомаха ми ...

ellyst

Poesía

2007-07-20T13:45:34+03:00 1K 12

Няма ли кой да ме тресне по главата! 🇧🇬

Покоят ми се срина. Бе достатъчно
да зърна снимката ти... Мислех, че си минало.
Но в мислите ми блъскат се остатъци
от чувства с аромат на страст и вино.
Дано не отговориш на писмото ми. ...

ellyst

Poesía

2007-07-19T10:56:53+03:00 1.1K 23

на майка ми, с любов. 🇧🇬

Не зная защо не ти казвам “Обичам те”.
Не зная дали и сега ще успея.
Така тривиално е всяко изричане -
от смисъл лишено… и просто не смея.
Кога за последно ти казах “Обичам те”? ...

ellyst

Poesía

2007-07-18T16:09:35+03:00 1.1K 9

Ще се протегна като дива котка, сластно 🇧🇬

Ще се протегна като дива котка, сластно
и ще измъркам, близвайки те с устни.
Да дразниш котката - ти знаеш - е опасно.
В прозореца се блъска свежо утрото,
нахално в младостта си, неузряло ...

ellyst

Poesía

2007-07-18T09:27:05+03:00 1.2K 15

каките ходят с бански!

ellyst

Fotografía

2007-07-17T21:00:07+03:00 1.3K 7

и повече не ги забравяй 🇧🇬

Къде са ти очите? Тия, светлите,
с които като извор ме обливаше?
Не днешните, а старите ти - летните,
ония, със които ме опиваше?
Къде са ти ръцете? Тия, леките, ...

ellyst

Poesía

2007-07-17T11:36:16+03:00 907 16

Плодовете на греха растат във рая. 🇧🇬

Късай, късай, диво ме кради,
разграби ме, късай ми душата...
вените ми със страстта си завържи,
залепи с език пламтящ устата...
Бързам. Бързай! Времето лети - ...

ellyst

Poesía

2007-07-16T17:25:28+03:00 1K 16

ден нулев - заклинание за живот 🇧🇬

От дъха си частица ти давам -
поеми глътка въздух от мен.
Знам, уплашена си, но продавам
за живота ти своята тлен.
Изкрещи, за да знам, че си моя - ...

ellyst

Poesía

2007-07-03T15:37:31+03:00 1.1K 11

паноптикум на разлюбени кукли 🇧🇬

В очите им дреме изгубено времето.
Лицата им пазят следи от любов.
Понесли на гръб на безвремие бремето.
Акрилно-усмихнати, в дрехи-покров,
тъй искани някога, днес - недолюбени, ...

ellyst

Poesía

2007-07-02T15:03:25+03:00 793 11

Кметски неволи в Нашту село 🇧🇬

хайде да се посмеем пак :-)
Насред село, на мегдана,
от сабахлян до сегиз
Куна, Мара и Йордана
с Кметя праят си пиниз. ...

ellyst

Poesía

2007-06-29T14:32:55+03:00 1K 11

Стеди, с отрязана коса. 🇧🇬

Порасналото ми момиче...
Отрязани,
къдриците
отвя ги вятъра.
Сега си малка дама. ...

ellyst

Poesía

2007-06-28T14:29:14+03:00 1.2K 9

пак ми иде да скърцам със зъби 🇧🇬

Не мога... Гложди ме отвътре
неуталожено от дните безпокойство.
Прекършени, крилете ми се тътрят.
Нозете ми, обути във покорство
и дланите, все още неизтрили ...

ellyst

Poesía

2007-06-27T12:38:55+03:00 917 12

На мозъка ми сив обсидиана 🇧🇬

На мозъка ми сив обсидиана
опитах се с длетото на мечтите
да поиздялам, но отворих рана.
Не я ли виждаш? Гледай ме в очите:
зениците ми са до кръв рубинени, ...

ellyst

Poesía

2007-06-27T09:50:12+03:00 808 7

Дневникът на Пенелопа 🇧🇬

Нощ първа. Лазят по стените
измамни сенки, в жертвен танц оплетени.
Ликът ми пари. Сухи са очите.
По устните, все още неразчетени,
се ронят на раздялата словата. ...

ellyst

Poesía

2007-06-27T09:44:31+03:00 1.2K 9