Ивана59
230 el resultado
Благодаря, Живот, че още ме търпиш -
разсеяна и разпиляна.
Че има смисъл всеки ден. И току-виж
проблесне слънчице измамно.
Благодаря, Живот, че още ме обичаш. ...
  615  12 
"защо ми е спасение-
щом няма да те има."
Ал. Горчев
Отдавна те няма -
в съня и в живота ми. ...
  484 
Другите - с имена на сериозни герои,
а ти - просто Иванушка Дурачок.
Как да ти станат мили и свои.
Делят ви приказки. Пък и живот.
Трудно се вписваш в истории умни, ...
  577 
Слънце в очите ти,
в моите - вяра.
Не се обичаме.
Но е изгарящо.
Жълто и светло - ...
  528 
Този малкият - Сечко,
се развихри за трима.
"Най-важен съм" - казва, при все че
друг владее сърцето на зимата.
Ала малкият Сечко - немирен, ...
  614 
Все така съм си луда за връзване,
в локви шляпам и пея на глас.
Не ми пука, че казвате: Дързост е.
Няма ме редом до вас.
И отдавна не чакам харесване, ...
  539 
Горчи след кратките приятели
и от предателства боли.
Опърлена - не може да лети душата
и търси в тъмното следи.
Препъва се, залита, но не пада ...
  572 
Пътят ми. Кръстът. Надеждата.
Септемврийският зной. Самотата.
Събрано във шепа очакване - прежда -
за студеното шал и приятел.
  642 
Така се случи.
Връхлетя ураган
и разплака живота ми.
В спокойното изцъклено око
гледах на двама ни филма. ...
  569 
Само тебе и тебе душата ми иска,
полудяла от нежния спомен
за лято - далечно дъждовно.
Празна -
половината на пясъчен часовник. ...
  586 
Колко струва животът ми:
дългове
грешки
посоки объркани
малки радости ...
  557 
Тропна с краче,
в облак се скри
и гръб ми обърна.
Сухи клони и пепел
в буря завихри. ...
  689 
Вдън земя запиля се по съмнало,
първи петли края белязаха.
Не последва потоп, нито гръмна,
само вятър - внезапно излязъл -
грабна думи, усмивки и спомени, ...
  629 
Може би ще съм тази,
която очакваш,
щом стане студено.
Сега -
слънчево разпиляна - ...
  557 
" Мое малко, невъзможно бъдеще,
защо се изпречи пред мен?"
Н. Йорданов
Мое мъничко и невъзможно Всичко,
животът ме праща в ъгъла. ...
  640 
Тъгата ми -
змийско кълбо на припек,
филизи пресъхнали
и жълти сипеи.
Самотата ми - ...
  713 
Възрастта ми отива,
но на мъдрост не случих.
Стени с глава все разбивам.
Да увъртам не се и научих.
Ред ли е - ме изнервя - ...
  651 
Ще срутя мостовете -
камъче да не остане.
И ще простя.
Преди да се сбогувам.
Самотна лодка. ...
  667 
на Т.
По ръба
на януарската
ъглополовяща -
като в теорема на Щайнер-Лемус - ...
  597 
Понякога -
в капка събрано -
спира времето
на очите ми в ъглите.
  893  20 
Ноемврийският зной
изпепелява бавно
моето лято -
безстрастно
взряна ...
  771 
Вятърът свива гнездо във очите ти -
няма къде да избягаш.
В шепи събирана - бавно изтича
нежността разпиляна.
Облаци някакви - май че дъждовни - ...
  795  12 
Как само си се предрешил,
разбойнико,
чак не мога да те позная.
Слънцето вдън земя си прокудил,
дъжд и вятър на воля раздаваш. ...
  666 
На мисълта предел в простора няма.
И все е хоризонт - далечно син.
Вървим напред - посоките ни мамят -
и жива е надеждата - да се спасим.
Дори и рамото до нас да е безсилно, ...
  617 
И Бога, и Дявола -
ти си!
Нали бях избягала.
Днес се връщам -
обмислено. ...
  692 
Има нещо съмнително в тази тъга:
цяла зима в небето се взира -
слънце ù се прищяло -
мрънка сърдито,
артистично присвива очи ...
  650 
празни джобове
празни души
празни приказки
пренаселени празни пространства
празни очи ...
  681 
Цигулка проплаква...
Начало ли някакво
или пък кръг -
вятър чудат
струните гали. ...
  611 
От много приятели
днес по ръцете ми има прах -
лепкаво сив;
утайки от изпити кафета;
смачкани фасове; ...
  575 
Притихнали сме.
Чакаме раздвижване.
А времето се точи като нишка.
Не си говорим даже.
Смисъла не виждаме. ...
  729  15 
Безобидна лъжа.
Страстен миг.
И изгаряща нежност.
Стара и смешна игра.
С роли две. ...
  687  12 
Той е все до прозореца.
Сам.
Жадно се взира
в света - полудял - зад стъклото:
сърдит и забързан, ...
  680  10 
"Човек съм на години, пък отскоро
по цяла нощ сънувам, че летя."
Д. Дулев
Криле невидими
високо ме издигат. ...
  624 
Под големия син хоризонт
в тази нощ на мъгла и на дъжд
екранно пътеката свети.
Целувам камъка оброчен.
Като змия от кожа се изнизва ...
  568 
Парченца есен си нареждам
до мислите, тъгата и мечтите.
Прилича изтънялата им прежда
на спомена за нечие "Обичам те",
прошепнато отдавна и забравено, ...
  1046  18 
в най-черното черно облечена
следобеден чай си налива
и бисквитка отхапва
до масата с бяла покривка
е седнала - милата - ...
  610 
Идва ми в повече тази тъга,
тази есен - меланхолно пастелна,
този ласкав октомври...
И ти.
Предозирана ми е привързаността. ...
  909  10 
Вали.
Тъгата ми за лятото -
вали.
Рисува
слънце по стъклата. ...
  716  14 
С котешки стъпки
август пристъпва.
В струйка - жълта и топла -
капчици лято се точат.
Менците пълнят със слънце. ...
  594 
Тази нощ
звезден дъжд ще вали.
Персеидите -
синкаво-бели въздишки -
ще кръстосват небето. ...
  653 
Propuestas
: ??:??