Ивана59
230 el resultado
Тази котва ръждясала
все към дъното тегли,
а пък старият кораб
още иска
вълните да пори. ...
  792  12 
Лято мое -
камъче на пладне,
сгушено във шепи.
  595 
Този ден продължава година -
петдесетата...
Лудото време отмина.
Остаряха момчетата.
А момичето свърна на ъгъла - ...
  818  22 
***
Руши се светът ми - красивият,
срутват се мигове и кумири.
Няма и помен от минало
и невидими вече са дирите. ...
  600  15 
Като на изповед:
ти - божият наместник -
с тежък кръст в ръката,
аз - разкайваща се грешница.
"Анатема!" - ...
  699  18 
Уморена и дрипава -
днес си отива надеждата...
Няма да бъда обичана.
Не! Не и от тебе.
Няма да има разсъмване - ...
  715  12 
Пълзим почти
по хълма стръмен,
на пресекулки дишаме,
мълчим.
Назад и в ниското ...
  587  14 
Някога ще е късно.
Нека е днес и сега.
Не гледай навъсено.
Не! Не така!
Луда пролет навън е - ...
  644  15 
Е, татко,
време е да те питам
за смисъла
на всичко, дето ме мъчи -
пари и радости, ...
  763  12 
"Защо съм ви? - ръцете
ми са празни."
М. Николчина
Не нося даровете,
дето чакате. ...
  833  17 
Обсебена от музика
се лутам в тъмнината.
Жадна съм
и въздухът не стига.
Затворено е ...
  594 
Ни Бог, ни храм -
греховно пусто е.
Сърцето -
гръден мускул само -
жива ме държи ...
  782  20 
Re:
Провокирано от "Без ресто" на idemidoidemi
Чети Захари Стоянов!
Памет е - за герои и за предатели.
Онези, същите, които познавахме,
но отдавна не бяхме виждали. ...
  819  14 
Вземам си болката.
Ти не я заслужаваш.
Тръгвам си - толкова.
И те освобождавам
от грешки и глупости. ...
  800  15 
Не можем и не трябва,
а го искаме -
неистово -
колкото и както бездната
повлича камъка. ...
  676  17 
Това обсебване
някой ден ще ми писне.
Както те гледам
и се усмихвам -
ще кажа "Баста!" - ...
  834  15 
Може би
не е любов...
Г. Константинов
Миг беше само.
Без въпроси и лъжи. ...
  886  22 
Има ли смисъл да почваме -
още сега всичко е ясно.
Имаш пари и работници,
аз - живея натясно.
Духовно несъвместими ...
  718  18 
На бляскавия бал у Сатаната -
с пантофки от листа на бледи рози -
танцувам в нечии обятия,
усмихвам се - с усещане за проза.
Дочувам викове на папагали луди - ...
  1372  18 
Понякога гълъбите идват
при мен...
... и никой друг
Ася Захариева
Кацат край мен. ...
  688  21 
Ласка нежна
раменете ми обгръща,
а мечтите -
синя птица си рисуват.
Но стъпките ...
  900  25 
Зимата - куче изритано -
слага сол в лютата рана.
Безутешни - мечтите ми скитат.
Сама съм. Но няма драма.
В пустата воденица дяволи само ...
  716  18 
Мълчим.
Блуждаещи - очите ни -
чертаят разстояния.
А можехме да се разсмеем,
да преброим парите си, ...
  774  24 
Като необязден кон -
хукнал подир вятъра -
избяга лятото,
а рижата му грива -
самотна длан далечна - ...
  681  24 
Едва на разсъмване беше любов -
греховният сън се избистри.
Като някакъв тих благослов
заваляха мечтите - пречистени.
Стана бяло, прозрачно и тихо, ...
  627  17 
на Тодор - за вярата
Посветено на незрящ приятел, който събира
средства за операция при проф. Мулдашев
На крачка си зад мен, приятелю,
ръка на рамото ми сложил. ...
  1915  29 
Обичах ли... Не пазя спомен.
Не помня устни, име и ръце.
Загубих се... В света огромен.
Едва долавям своето сърце.
До мен е болката. Живеем. ...
  762  22 
Неделята - самотна - се изнизва.
Оголена е раната. Съвсем.
Но пак обличам бялата си риза -
в очакване на влюбения в мен.
И чаша вино си наливам. Жадна. ...
  2133  38 
Спри с тези глупави фрази.
Стига фантазии.
Погледни в огледалото.
И без номера. Знаем се.
Миг ще е. Кратък. ...
  801  23 
Дървото, което засях, се разлисти.
Домът ми е малък. Имам проблеми.
Всеки ден се зареждам с неистини
от живота ви - дребнотемен.
Криви пътеки, надежди и грешки, ...
  874  28 
Цигара и малък коняк.
Черно-червено в очите.
Наоколо - полумрак.
Тъжен блус. Необичан.
Спомен някакъв ...
  870  31 
Гледа ме - все така иронично -
под мустак се усмихва.
Следя го с поглед - различен е -
в очакване съм притихнала.
Няма начин да ме измами - ...
  721  28 
Есен е.
Боледувам.
Нямаш вина, че си толкова земен,
а аз - шантаво предана
на мечтата за тебе - ...
  873  25 
Никой няма
и нищо.
Изоставих се,
сега се разнищвам.
Приятелства и любови - ...
  1924  25 
От години в първия ден на октомври тачим поезията. Онова любопитно, примамливо и загадъчно нещо, наречено магия на словото. Магията, която може да създава и да руши светове, да отвежда хората в тях, да ги кара да се обичат, да се мразят, да се иронизират...
Поезията не е обикновено вълнение, отпечат ...
  3233  10 
Ще бъда още малко аз
и ще отмина.
Не ме моли.
Не говори.
В очите ми - ...
  803  16 
Не си този, когото съм искала,
нито Другият, дето сънувах.
Няма начин да се разкисна,
нито ти - да се развълнуваш.
Прекрасно зная, че вече ...
  1845  33 
Останаха
няколко мига доверие,
прозата на дните ни,
огънче от моята цигара
и студено между нас, ...
  1095  32 
Разтягат се -
светлинни и безкрайни -
минутите пред нас.
Изплита
мрежата си ...
  682  18 
Внезапното преплитане
на дланите
не носи истина
и трябва да си
безразсъдно смел, ...
  922  29 
Propuestas
: ??:??