Ивана59 (Иванка Гичева) - Obras

Закотвен 🇧🇬

Тази котва ръждясала
все към дъното тегли,
а пък старият кораб
още иска
вълните да пори. ...

Ивана59

Poesía

2009-07-08T16:16:44+03:00 1.2K 12

Лято 🇧🇬

Лято мое -
камъче на пладне,
сгушено във шепи.

Ивана59

Poesía

2009-06-23T20:54:12+03:00 757 6

Този ден... 🇧🇬

Този ден продължава година -
петдесетата...
Лудото време отмина.
Остаряха момчетата.
А момичето свърна на ъгъла - ...

Ивана59

Poesía

2009-06-07T11:02:32+03:00 1.1K 22

Четиристишия 10 🇧🇬

***
Руши се светът ми - красивият,
срутват се мигове и кумири.
Няма и помен от минало
и невидими вече са дирите. ...

Ивана59

Poesía

2009-06-02T23:09:42+03:00 776 15

Неочаквано 🇧🇬

Като на изповед:
ти - божият наместник -
с тежък кръст в ръката,
аз - разкайваща се грешница.
"Анатема!" - ...

Ивана59

Poesía

2009-05-19T13:14:23+03:00 859 18

Няма да има 🇧🇬

Уморена и дрипава -
днес си отива надеждата...
Няма да бъда обичана.
Не! Не и от тебе.
Няма да има разсъмване - ...

Ивана59

Poesía

2009-05-12T15:40:11+03:00 889 12

Пред вратата 🇧🇬

Пълзим почти
по хълма стръмен,
на пресекулки дишаме,
мълчим.
Назад и в ниското ...

Ивана59

Poesía

2009-05-05T15:41:35+03:00 761 14

Етюд 🇧🇬

Някога ще е късно.
Нека е днес и сега.
Не гледай навъсено.
Не! Не така!
Луда пролет навън е - ...

Ивана59

Poesía

2009-04-21T18:49:16+03:00 811 15

Време е да те питам... 🇧🇬

Е, татко,
време е да те питам
за смисъла
на всичко, дето ме мъчи -
пари и радости, ...

Ивана59

Poesía

2009-04-07T20:48:23+03:00 925 12

Такава съм 🇧🇬

"Защо съм ви? - ръцете
ми са празни."
М. Николчина
Не нося даровете,
дето чакате. ...

Ивана59

Poesía

2009-03-24T15:22:58+02:00 1K 17

Импресия 2 🇧🇬

Обсебена от музика
се лутам в тъмнината.
Жадна съм
и въздухът не стига.
Затворено е ...

Ивана59

Poesía

2009-03-19T01:00:25+02:00 797 9

Пусто 🇧🇬

Ни Бог, ни храм -
греховно пусто е.
Сърцето -
гръден мускул само -
жива ме държи ...

Ивана59

Poesía

2009-03-10T14:03:45+02:00 955 20

Re: 🇧🇬

Провокирано от "Без ресто" на idemidoidemi
Чети Захари Стоянов!
Памет е - за герои и за предатели.
Онези, същите, които познавахме,
но отдавна не бяхме виждали. ...

Ивана59

Poesía

2009-03-03T15:10:26+02:00 995 14

Вземам си болката 🇧🇬

Вземам си болката.
Ти не я заслужаваш.
Тръгвам си - толкова.
И те освобождавам
от грешки и глупости. ...

Ивана59

Poesía

2009-02-24T17:16:59+02:00 967 15

Камък в бездната 🇧🇬

Не можем и не трябва,
а го искаме -
неистово -
колкото и както бездната
повлича камъка. ...

Ивана59

Poesía

2009-02-17T14:42:21+02:00 886 17

Някой ден... 🇧🇬

Това обсебване
някой ден ще ми писне.
Както те гледам
и се усмихвам -
ще кажа "Баста!" - ...

Ивана59

Poesía

2009-02-10T18:10:51+02:00 1K 15

Миг беше... 🇧🇬

Може би
не е любов...
Г. Константинов
Миг беше само.
Без въпроси и лъжи. ...

Ивана59

Poesía

2009-02-03T14:42:59+02:00 1.1K 22

Няма смисъл 🇧🇬

Има ли смисъл да почваме -
още сега всичко е ясно.
Имаш пари и работници,
аз - живея натясно.
Духовно несъвместими ...

Ивана59

Poesía

2009-01-27T16:35:00+02:00 927 18

По Булгаков 🇧🇬

На бляскавия бал у Сатаната -
с пантофки от листа на бледи рози -
танцувам в нечии обятия,
усмихвам се - с усещане за проза.
Дочувам викове на папагали луди - ...

Ивана59

Poesía

2009-01-20T17:00:14+02:00 1.5K 18

Зимно 🇧🇬

Понякога гълъбите идват
при мен...
... и никой друг
Ася Захариева
Кацат край мен. ...

Ивана59

Poesía

2009-01-13T13:36:41+02:00 850 21

А мечтите... 🇧🇬

Ласка нежна
раменете ми обгръща,
а мечтите -
синя птица си рисуват.
Но стъпките ...

Ивана59

Poesía

2009-01-06T16:46:21+02:00 1.1K 25

Така че... 🇧🇬

Зимата - куче изритано -
слага сол в лютата рана.
Безутешни - мечтите ми скитат.
Сама съм. Но няма драма.
В пустата воденица дяволи само ...

Ивана59

Poesía

2008-12-30T15:28:45+02:00 889 18

А можехме... 🇧🇬

Мълчим.
Блуждаещи - очите ни -
чертаят разстояния.
А можехме да се разсмеем,
да преброим парите си, ...

Ивана59

Poesía

2008-12-23T17:18:22+02:00 957 24

В шепа 🇧🇬

Като необязден кон -
хукнал подир вятъра -
избяга лятото,
а рижата му грива -
самотна длан далечна - ...

Ивана59

Poesía

2008-12-16T14:00:38+02:00 836 24

Едва на разсъмване... 🇧🇬

Едва на разсъмване беше любов -
греховният сън се избистри.
Като някакъв тих благослов
заваляха мечтите - пречистени.
Стана бяло, прозрачно и тихо, ...

Ивана59

Poesía

2008-12-09T18:20:52+02:00 810 17

Краят на мрака 🇧🇬

на Тодор - за вярата
Посветено на незрящ приятел, който събира
средства за операция при проф. Мулдашев
На крачка си зад мен, приятелю,
ръка на рамото ми сложил. ...

Ивана59

Poesía

2008-12-02T13:38:40+02:00 2.5K 29

Интроспективно 🇧🇬

Обичах ли... Не пазя спомен.
Не помня устни, име и ръце.
Загубих се... В света огромен.
Едва долавям своето сърце.
До мен е болката. Живеем. ...

Ивана59

Poesía

2008-11-25T18:19:16+02:00 919 22

Неделя за сам 🇧🇬

Неделята - самотна - се изнизва.
Оголена е раната. Съвсем.
Но пак обличам бялата си риза -
в очакване на влюбения в мен.
И чаша вино си наливам. Жадна. ...

Ивана59

Poesía

2008-11-18T16:19:29+02:00 2.6K 1 38

Знаем се 🇧🇬

Спри с тези глупави фрази.
Стига фантазии.
Погледни в огледалото.
И без номера. Знаем се.
Миг ще е. Кратък. ...

Ивана59

Poesía

2008-11-11T16:48:39+02:00 1K 23

Миг е животът 🇧🇬

Дървото, което засях, се разлисти.
Домът ми е малък. Имам проблеми.
Всеки ден се зареждам с неистини
от живота ви - дребнотемен.
Криви пътеки, надежди и грешки, ...

Ивана59

Poesía

2008-11-04T19:19:51+02:00 1.1K 28

Нищото чакам 🇧🇬

Цигара и малък коняк.
Черно-червено в очите.
Наоколо - полумрак.
Тъжен блус. Необичан.
Спомен някакъв ...

Ивана59

Poesía

2008-10-28T19:53:26+02:00 1K 31

Гледа ме... 🇧🇬

Гледа ме - все така иронично -
под мустак се усмихва.
Следя го с поглед - различен е -
в очакване съм притихнала.
Няма начин да ме измами - ...

Ивана59

Poesía

2008-10-21T20:08:40+03:00 902 28

Остър вирус 🇧🇬

Есен е.
Боледувам.
Нямаш вина, че си толкова земен,
а аз - шантаво предана
на мечтата за тебе - ...

Ивана59

Poesía

2008-10-14T17:59:34+03:00 1.1K 25

Самотно 🇧🇬

Никой няма
и нищо.
Изоставих се,
сега се разнищвам.
Приятелства и любови - ...

Ивана59

Poesía

2008-10-07T17:13:19+03:00 2.5K 25

За поезията 🇧🇬

От години в първия ден на октомври тачим поезията. Онова любопитно, примамливо и загадъчно нещо, наречено магия на словото. Магията, която може да създава и да руши светове, да отвежда хората в тях, да ги кара да се обичат, да се мразят, да се иронизират...
Поезията не е обикновено вълнение, отпечат ...

Ивана59

Ensayos

2008-10-01T14:19:41+03:00 3.5K 10

В очите ми 🇧🇬

Ще бъда още малко аз
и ще отмина.
Не ме моли.
Не говори.
В очите ми - ...

Ивана59

Poesía

2008-09-30T17:47:12+03:00 1K 16

Не си този... 🇧🇬

Не си този, когото съм искала,
нито Другият, дето сънувах.
Няма начин да се разкисна,
нито ти - да се развълнуваш.
Прекрасно зная, че вече ...

Ивана59

Poesía

2008-09-23T16:55:40+03:00 2.4K 33

И ми е есенно 🇧🇬

Останаха
няколко мига доверие,
прозата на дните ни,
огънче от моята цигара
и студено между нас, ...

Ивана59

Poesía

2008-09-16T18:55:48+03:00 1.3K 32

Неуспешно 🇧🇬

Разтягат се -
светлинни и безкрайни -
минутите пред нас.
Изплита
мрежата си ...

Ивана59

Poesía

2008-09-11T22:55:28+03:00 856 18

Прозрение 🇧🇬

Внезапното преплитане
на дланите
не носи истина
и трябва да си
безразсъдно смел, ...

Ивана59

Poesía

2008-09-05T16:47:38+03:00 1.1K 29