koli4a
1.362 el resultado
Луната съблече си бялата риза
и гола в небето без срам се показа.
А Господ пред нея със облак излиза
и с него охотно пред мен я наказа.
И лунна пътека не стана в морето, ...
  414 
Пробляснала под долния клепач,
сълзата с палец ти изтривам.
И със целувката, като трепач,
със радост срещата покривам.
И отдалеч дошла си ти при мен, ...
  234 
И есен ръждива с душата ми жива
се сбират те днеска в тъгата ми сива.
И дните си бели от прах посивели
изпридам по мъжки,досущ са къдели.
Нощта ми е черна с надежда неверна ...
  272 
Внезапни ветрове ме залюляха
във пътя ми към края на живота.
Безкрайни грижи с мъки ме поляха
и аз загубих всякаква охота
да се сражавам в земните окопи... ...
  593 
Не ща докрай морето да изпивам,
а искам аз с вода да се напивам.
Не искам аз за въздух да въздишам,
а винаги свободно да го дишам.
Не искам аз във тялото да тлея, ...
  408 
Моите думи към небето аз отпращам
дето там ми светят хиляди звезди.
С тях аз земните си поздрави изпращам...
Мойто име между тях да се внедри.
Там и за душата място да ми сторят - ...
  273 
РазкрАчи се, Българийо,във времето
и спря да крачиш твърдо ти напред.
Че ти запазваш още древно името,
не дава повод за добър куплет.
Защото нямаш вяра ти във бъдеще ...
  517 
Не е морето до колéне
и нито пътят ми е гладък.
Не грее слънцето по мене
и ни животът ми е сладък.
Мъглите вечер ме загърлят ...
  446 
За глътка въздух те помолих,
а ти ми прати самота.
И лошо ли сега ти сторих,
че тъй постъпи? Срамота!
Оставяш ми самó сърцето, ...
  367 
Тъмнеят моите очи.
Белее младата коса.
И сладкото ми май горчи.
Не са сълзите ми роса.
И болки имам тук и там... ...
  273 
Преглъщам в мене хиляди въпроси
към времето коварно в този век,
че щастие ли всеки ден ми носи
и чувствам ли се аз, като човек?
Въздишам все по сините простори, ...
  416 
Вървя сега във есента с чалъми...
Край мен се носи мириса на сняг.
И вее вятър лѝсти от салкъми
край мокрия и на реката бряг.
И плачат облаците във несрета ...
  446 
Вчерашната ми следа
днес покрива се във бяло.
Чувството ми в резеда
във душата се е свряло.
Бели пламъци горят ...
  392 
И схлупено, небето като връшник
трепери то над земно ширине.
А вятърът припява, като скитник
до сутринта на ранно матине.
Разпръсва ядно рижавите лѝсти ...
  519 
Отдавна затворих панелка с ключа
и заживях спокойно в къща с двор.
И няма що пред тебе да го суча:
признавам, че видях и доста зор.
И в двора бързо никне ми тревата, ...
  375 
Ако утре не се съмне,
твойто утро аз ще бъда.
Ако през деня се стъмни,
слънцето за теб ще бъда.
Даже свода да пропадне, ...
  405 
Нечакан, натрапчив, предвиден
полепна в косата ми белият сняг.
И той - като цвят - ми е свиден,
защото ме прави и мъдър, добряк...
И мина животът - вихрушка, ...
  274 
Натежал съм от мисли и чувства.
И слабея по теб от любов.
А със сила на всички изкуства,
да се боря за теб съм готов.
Че и времето то се не спира ...
  291 
Денят ми - някак равнодушно,
се ниже под небето цял.
Отвсякъде е все задушно
и хоризонта си е бял.
А аз забързано го следвам ...
  278 
Душата ми – вече свита и плаха,
остава тя вярна на делника тих.
И моите мисли това го разбраха
и аз го отчитам във всеки мой стих.
Записвам отдавна във личната сметка ...
  261 
И чувам вече тъжната си песен,
и ангелите ми сега не спят.
Завърнала се, мойта синя есен
ме среща днес на жизнен кръстопът.
Какво във този час да я попитам ...
  380 
И най- нелепатта утеха
и ти разбра,
и аз прозрях:
изпрахме нощната си дреха
и пак във нас ...
  384 
Отива си денят
и в залеза се скрива.
И с него сякаш
нещо мое си отива.
Но в мене още ...
  289 
Като топло кестенче във джоба,
чувствам твойта близка топлина.
Като светла болка и тегоба,
ти бъди в сърцето ми жена.
Ти си моя птица белокрила. ...
  343 
Смутено е моето тяло.
Сломен ми е целият дух.
Не мога те имам изцяло.
Търпение вече събух.
Нападат ме мисли чевръсти. ...
  290 
Във мене се надига буря
и смут сърцето ми таи.
Какво в живота си да туря
и то на място да стои.
И как да променя съдбата, ...
  319 
Ръце простира вечерта
и драсва сънена черта.
И свършва лятото за нас
в един любим вечерен час.
Вълните тихичко шептят... ...
  359 
Замислен съм и ме боли
че времето в дъга захожда.
Навън е хладно и вали,
и гръм сърцето ми пробожда.
Сърцето ми на две дели: ...
  241 
Не пуша, не пия,
не ходя с жена си.
С въжето на шия
живея в дома си.
Не вярвам и Господ ...
  303 
Роденият да литне и лети,
не може друго да го сполети.
И рано или късно той ще е
водач и хората ще поведе.
Живота си ще го остави тук ...
  249 
Обичайте... Обичайте до гроб!
Бъдете щедри, но и скромни.
Макар, че тръгвате със празен джоб,
земята тук ще Ви запомни.
Защото тук от Вас остава знак: ...
  316 
И още с идването на земята,
той- Господ- връчва ни една къделя.
От нея- богодадена и свята,
предем от понеделник до неделя.
Къделята с потайности е пълна ...
  263 
Откакто спрях цигарите да пуша
и почнах диетичната храна,
премахнах бързо тлъстата си гуша
и спя сега на всякоя страна.
Отказах всички твърди питиета ...
  543 
От както майка ми ме е родила,
изминаха седемдесет и пет лета.
Над мен съдба гнездото си е свила
и аз под нея – цял – живота си плета.
И ден, и нощ плета и го преплитам ...
  314 
След нас е всичко, като спомен
И си отива, като сън.
Сълзят очи, като на помен...
Едно и също е навън.
Мълчи природата – утеха, ...
  304 
Свалил и дрехите – доспехи,
отхвърлил своя срам докрай,
зачерквам земните успехи
и се сбогувам с този Рай.
Оставам аз по съвест гола ...
  254 
Люлея се, като тръстика
във битието ми – мъгла.
Насмукал съм се със мастика
и остър съм, като игла.
И не признавам ни закони, ...
  477 
Като мъничко стръкче иглика
и посята в градинска леха;
като с алена роза прилика;
като славей под мойта стреха;
като гълъбче бяло пред хора ...
  298 
Измъчват ме и мисли остарели,
изплували във моята глава.
А болките във мене не са спрели
и движа тялото едва-едва...
И ме раняват всички без пощада ...
  298 
Земята – люлката вселенска,
с проклет късмет и стръмен път.
И танц със стъпката виенска...
Така е тук, не знам отвъд...
И тука е борбата земна, ...
  266 
Propuestas
: ??:??