koli4a
1.363 el resultado
Високо вдигнати са летвите.
До тях не стигат даже клетвите.
Под тях минават само бедните,
последвани дори от средните.
Над летвите стоят богатите, ...
  270 
Възседнах вятъра, да полетя.
Разроших волните му къдри.
Разбрах сега, че се запролети
във мъжките ми мисли мъдри.
Сега надежда в мене разцъфтя. ...
  232 
Загубих се в пътя си кратък
във тъмна и гъста мъгла.
И как да я карам нататък
със тези душевни тегла?
В коя ли посока да хвана, ...
  290 
Какво за себе си да кажа?
Дали за скръб, за радост и печал...
И за любов ли да разкажа,
до нея дето все съм си клечал?
Вървях напред и все го чаках ...
  222 
Изтече слънцето през пръсти
и в угарите се стопи.
Земята с радост се прекръсти
и от лъчите се напи.
Разтвори пазвите си земни ...
  266 
Може лоши думи да ми кажеш.
Може слънцето да затъмниш.
Може с гръм във миг да ме накажеш,
в любовта ми щом се усъмниш.
С огорчение да ме отпратиш ...
  208 
Потегли ручейче от планината.
Снегът стопи се и във равнината.
Кокичетата вече са на слънце,
а нивите загърлят златно зрънце.
И долетяха щъркелите вече, ...
  241 
Като частица от света,
денят е вече грохнал кон.
Боли ме лявата пета.
Душата дири си подслон.
С багаж във раница на гръб ...
  261 
Тежки ми са вечерите- дългите,
и луната даже не ме радва.
Сякаш чувствата ми са на стъргите
и тъга във мене се прокрадва.
Черното изхвърлям за разсънване ...
  226 
Ти стоиш сега объркан
под намръщено небе.
Сякаш в пепел си отъркан...
Лошо чувство в теб гребе.
Сила май не ти достига ...
  252 
На зимата не се порадвах,
защото беше студ и мраз.
На пролетта пък се зарадвах,
защото тя дойде от раз.
И стана бялото зелено, ...
  224 
На този свят се ражда всяко:
расне, зрее и си мре.
И няма тука нещо яко
на природата да се опре.
И даже силата подземна ...
  258 
Незнайна любов ли ме тръска,
че страдам по пътя невинен?
Сърцето на две ми се пръска
и в мислите съм си насùнен.
Ридая и скърцам със зъби... ...
  173 
Мога ли назад да се обърна
и превес на спомена да дам?
Значи ли, че с туй ще се завърна
към миналото даже и от срам?
Миналото с време си отива... ...
  227 
Една сълза не става на море.
Море обаче става на сълза,
че то и мъката ще събере,
като зърната жълти на лоза.
Морето става земната сълза ...
  167 
Цветя. Цветя. Накуп цветя!
Ухае пак. Това е тя!
Навлиза вече пролетта,
свободно диша и плътта.
Поляните са в цвят зелен. ...
  236 
Синьото стигам,
небето подквасвам.
Всичко ли губя,
аз пак ще наваксвам.
Времето – чуждо ...
  191 
Нарамил сака си на рамо
под слънцето на този ден,
ти тръгваш със надежда само
и блед, и плах, ошашавен.
Оставяш челяд и жената ...
  247 
И мойта есен в мен пристигна,
и с мене тръгна да вървим.
Годините ми тя достигна
и трябва днес да се търпим.
Към зимата сега вървим. ...
  218 
Цъфтяха и усмивките ни млади
току под рошавите ни коси.
И по любими градските площади
блестяха живи нашите очи.
Със мъжки погледи след вас тогава ...
  242 
На трето питие си вече,
а съвестта не те гризе.
И още трезвен си, човече,
защото има и мезе.
А масата е най-добрата, ...
  260 
От щастие да бъда болен.
Недялко Чалъков
На този свят отдавна искам
за щастие да бъда молен.
Затуй със радост се натискам ...
  188 
Навън е сняг и бяло е, и бяло...
Под преспите полето тихо спи.
Покрито е със бяло одеяло.
Небето, Боже, слънцето изпи.
И в мен- в душата- бяла пряспа има. ...
  214 
Стегни си тялото от мускули.
Душата ти да е скала.
Не страдай повече от скрупули.
Гордей се само със дела.
Че път те чака със семафори. ...
  284 
С едно –до днеска – постоянство
чертах си пътя сред сърца.
Със знак – смирено християнство,
си имам дом, жена, деца.
И през препятствия нелесни ...
  235 
В тирето между две години
се сбира цял един живот.
Във него са мечтите сини,
горчивия и сладък плод.
Във него крачките вървяни ...
  307 
Денят е в мрак. Светът не свети.
Тъгуват влюбени жени.
Нащрек са днешните поети -
те тръпнат пак за новини.
Стрехите - вече умълчани, ...
  228 
Поглеждам в пламъка на свещник
и в него виждам тебе аз.
И се смалявам, като грешник...
Оставам за момент без глас.
Не смея със уста да духна, ...
  216 
Младостта ли?
Тя край мен минава
със прокъсаните дънки- знак.
Младостта се днес по туй познава:
с татуси на всеки женски крак. ...
  194 
Когато ден - денят убива
и остър вятър зафучи,
мечтая си в квартира сива
любима песен да звучи.
И ти да си със мене, мила, ...
  247 
Край мене зимни ветрове фучат.
От студ небето мълком се избистри.
Звездите горе тягостно мълчат,
загледани във земните палитри.
А тук вършее вече снеговей ...
  262 
Животът не е никак лесен
и често е без светъл ден.
А вятърът ме брули бесен-
немилостив е той към мен.
Над мене облаци огромни ...
  242 
Спрях да го чета живота -
знам го вече наизуст.
Аз ли съм му идиота
да се правя на Исус?
Като книга ми шумолят ...
  218 
Полето,
тревата,
пътека...
И няма къде да се спреш.
Детето, ...
  217 
"С теб вървим по пътища различни."
"Разпятие" – Борислав Владиков
Колкото от мен си надалече,
толкова изстива ми сърцето.
Самотата с мене се облече... ...
  328 
Зад мойте думи аз стоя
и задни мисли не кроя.
На мравчицата правя път,
водица нося ѝ във съд.
И цвете нося на ревер, ...
  275 
Колко са звездите на небето?
Знае ли ги някой и до днес?
Знае само може би детето,
щото е звездичка със финес.
То е малката звезда на мама ...
  297 
Жаден бях, като пръстта за дъжд.
Пих от твоите очи роса.
Гладен бях, като забравен мъж...
Даде ми последната троха.
Бях забравен – ти ме припозна ...
  257 
Лицето ти – бяло във план,
излъчва пленяващи страсти.
И иде ми с дясната длан
да вдигна аз поздрав за "Здрасти!".
Прогледнах и вече разбрах: ...
  219 
От януарски студ посърнал,
с надежда топла се загърнал,
аз крача с крачките последни
към върховете ненагледни.
И газя преспите навети, ...
  253 
Propuestas
: ??:??