kopele (Ирен Попова) - Obras

Различна 🇧🇬

Каква съм? Зелена или синя? Цвят ли съм? Размит, неясен, ярък, видим или странен, излизащ извън спектрите на възприятията? Сянка ли съм, или объркани думи в измислен ред? Тетрадка ли съм, или пък продукт на механична лудост? Аз ли се побърках, или петуниите ме сграбчиха с дългите си, красиви пипала ...

kopele

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos

2010-08-04T12:42:24+03:00 949 2

Дойдох при теб 🇧🇬

Дойдох при теб, крадяща от дъха ти,
изпила сто текили от лъжи.
Изтрих се бързо с гумичка в съня ти,
но в кожата ти впих черти.
Дойдох при теб в самотната ти вечер ...

kopele

Poesía

2010-08-03T06:55:14+03:00 814 12

Обречена 🇧🇬

Аз съм дума, но не мога да бъда изречена, защото съм обречена да нямам смелост да говоря. Съблечена съм от мълчание, но не се срамувам от голотата си и те обичам, когато мълчиш.
Аз съм чувство, но не мога да бъда почувствана, защото съм обречена да имам кожа. Но те обичам, когато ме искаш.
Аз съм из ...

kopele

Prosa

2010-08-01T12:29:57+03:00 818 3

Криеница 🇧🇬

Ти си... тънката нишка от паяжината от очаквания, която изплетох.
Ти си... неизживяната минута екстаз.
Ти си... тръпката, която полазва изострените ми сетива и се вкопчва в съзнанието ми.
Ти си... грешната противоотрова за моите уморени разочарования.
Ти си... чашата, от която отпивам, немислейки, и ...

kopele

Prosa

2010-07-31T12:31:00+03:00 949 5

Плексигласова самота. 🇧🇬

Самота. Инжектирана във вените ми плексигласова самота.
Аз съм една неудачница. Чувствам се толкова нелепо. Хората идват и си тръгват от живота ми с превишена скорост. Аз съм прашна улица, по която минават коли. Аз съм спирка, на която никой не чака. Аз съм малка планета, а хората се завъртат около ...

kopele

Prosa

2010-07-30T09:52:53+03:00 817 3

Безстрастност 🇧🇬

Дишаш. Неравномерно, превъзбудено. Животинският ти поглед полепва по тялото ми и го изяжда, разкъсвайки бясно и безочливо всеки милиметър.
Не ме нараняваш. Свикнала съм. Понякога ми се иска да мога всеки път да бъда студена и безразлична.
Среща. За да пием по едно, колкото времето, необходимо за уж ...

kopele

Prosa

2010-07-28T07:54:25+03:00 1K 6

Колко 🇧🇬

Голи, докосващи се тела. Дали някой не прокара електричество в тръпнещата кръв в лабиринта на вените ми?
Една? Две? Колко още секунди имам? На колко още имам право? Днес ми се мълчи. Ще ми правиш ли компания? Преди да те няма. Или преди аз да успея да събера смелост да избягам от твоето тръгване. Ис ...

kopele

Prosa » Cartas

2010-07-27T09:25:30+03:00 1K 2

Съществувания 🇧🇬

Малки неизживени съществувания се удрят в уморените пори на тялото ми. Онези съществувания, на които ти ми попречи да позволя да излязат извън мен, за да не би някой си случайно да си изгради погрешна представа. Знаеш ли, майната им на всички. Уморих се да поставям прегради пред поривите си, били те ...

kopele

Prosa » Cartas

2010-07-23T12:15:33+03:00 887 1

Картонени кутийки 🇧🇬

Затвори ме. В малка картонена кутийка. По-малка дори от тези, в които продават кибритени клечки. Затвори ме за секунда, а после ме пусна да си ида. Но аз не можах. Първо ме беше страх да изляза и дълго останах вътре. След време, когато вече бях събрала смелост да разкъсам стените й, почувствах, че н ...

kopele

Prosa

2010-07-17T11:43:24+03:00 798 1

Последна дръпка 🇧🇬

Цигара. Последна дръпка. Поех дима жадно, толкова, че изгубих удоволствието. Така не исках да свършва, че чак ми загорча. Защото съм наивна и глупава. Иска ми се да разбера много неща. Иска ми се да разбера, че вкусът на устните ти ще си остане същият, дори когато не грабя отчаяно от него. Иска ми с ...

kopele

Prosa

2010-07-16T11:45:41+03:00 771

Влакове 🇧🇬

Безплатно. Имам нова отрова. Силна, замайваща, вредна. И до болка красиво мастиленосиня. Изгубвам се в недописани изречения вътре в мен. Не си ми муза, но ми се иска, ако ми позволиш, да те докосна, само за малко. За толкова кратко, че да мога единствено да усетя как дъха ти и безразсъдството ми се ...

kopele

Prosa

2010-07-15T09:46:04+03:00 903 4

Бягство 🇧🇬

Бягам. Всички бягаме. От света и най-много от себе си. Липсва ми решителност, но вече съм готова. Готова съм за най-глупавото, нелогично и безсмислено нещо в живота ми. Готова съм да избягам от моята истина и да те изтрия. Да те изтрия с гумичка от нарисуваните ми тъжни спомени, заседнали в жилавите ...

kopele

Prosa » Cartas

2010-07-04T10:03:06+03:00 1K 3

* * * 🇧🇬

Бледо-синьо, мастилено изживяване. Скок. Отвътре-навън. За да мога да погледам този миг. Да му се насладя. А после наобратно. Така че той да се влее в мен, да ме изпълни, да ме погълне, да ме изпие цялата и да не остави нищо от мен, освен онова, което искам да ти подаря. Искам да ти подаря розовото ...

kopele

Prosa » Cartas

2010-07-03T10:25:32+03:00 845 2

Убиваш 🇧🇬

Поглеждаш. Убиващо.
Не търсиш любов.
Дъха ми изпиващ
е умът ти отново.
Поглеждам. Студено е. ...

kopele

Poesía

2010-06-05T10:30:46+03:00 643 2

Сигурно някога много си обичал 🇧🇬

Остатъци. Прозрачни и черно-бели изтрити остатъци. Дълбокото синьо в очите ти ми навява тъга. Сигурно някога много си обичал. А тя те е предала и ограбила дотолкова, че и ти си се превърнал в един обикновен крадец. Взела ти е всичко, а ти си й го дал, навярно от наивност. Първо е било красиво. Тя е ...

kopele

Prosa

2010-06-03T14:29:18+03:00 1.1K 8

Недостатъчно 🇧🇬

Любов. Ледена, изтръпнала, неизживяна любов. Гледам в студените ти, поглъщащи очи, в които е останала само празнота. Недостатъчност. Пронизваща, болезнена и крадяща недостатъчност. Недостатъчна ми е болката и мислите ми за теб, недостатъчно ми е да те сънувам всяка нощ и да треперя на сутринта, кога ...

kopele

Prosa » Cartas

2010-05-28T08:00:18+03:00 1K 4

Пак 🇧🇬

Пак. Пак лежа гола в леглото ти и гледам студения таван. Малките атоми красив аромат от парфюма ти са се впили в тялото ми, в кожата ми, вътре в мен и ме карат да плача.
Цигара. Мълчиш. Тръгваш си. Оставам сама в тъжната, незабравена стая. Тъгата ти е попила в материята, попила е във въздуха и е изт ...

kopele

Prosa » Cartas

2010-05-06T08:59:14+03:00 1K 2

Твоите устни са виновни 🇧🇬

Червени, зелени, сини, виолетови, жълти отблясъци. Очи. И поглед, вперен в един отминал миг. Рисувам щрихите на лицето ти на моя прозорец. И после докосвам стъклените ти устни. Не се усмихваш като преди. Сълза. Малка, тихо пронизваща, изпиваща, студена, тъжна сълза. Няма те отдавна, но все си мисля, ...

kopele

Prosa » Cartas

2010-05-05T10:38:46+03:00 1.2K 5

Театър 🇧🇬

Студена, тиха, кристална тишина. Цигарен дим. Театър.Тази вечер няма звезди и съм тъжна. Липсваш ми, ужасно много. Измислих те, а после измислих и себе си и ме заболя. Мечти. Разочарование. Страх. Кратка емоция. Само миг, а после цяла вечност заблуда. Време.Часовник. Илюзия. И страх. Ужасно се страх ...

kopele

Prosa » Cartas

2010-01-15T08:57:03+02:00 901 9

* * * 🇧🇬

Тишина ли си и ще ме заболи ли от теб? Или аз ще съм твоята болка? Ти ли си красивата сянка, застанала на прозореца ми, която ме наблюдава от часове? И какво откри в мен, откакто си там? Какво харесваш в мен и с какво те отблъсквам? Искаш ли ме сега? Да, знам че ме искаш. Аз ли съм рисунката ти? Или ...

kopele

Prosa

2009-11-08T13:31:58+02:00 1.8K 5

На Меланхолик 🇧🇬

Обичам те, но не идвай при мен.
В моя свят е ужасно студено.
И в деня ми, ужасно студен,
любовта ми боли непростена.
Обичам те, но не идвай при мен, ...

kopele

Poesía

2009-10-08T02:25:12+03:00 962 13

* * * 🇧🇬

Добър вечер, Любов. Търсих те, търсих те, за да се сбогуваме, макар че още не съм те срещнала. Търсих те, за да те усетя, да те почувствам за последно... и за първи път. За да ми се усмихнеш и да заплачеш пред мен. Колко ли са красиви сълзите ти?... За да ме докоснеш и да ме изгориш, да ме изтриеш, ...

kopele

Prosa

2009-09-18T10:57:10+03:00 676 3

Ти 🇧🇬

Гледам в сълзите ти.
Сляп си в тълпата.
Търсиш мечтите си
в цветен остатък.
С бледи контури си, ...

kopele

Poesía

2009-01-06T08:01:30+02:00 963 15

Рисунка от спомени 🇧🇬

Забравих за вчера.
Потърсих те някъде.
Успях да намеря
само спомен, отвлякъл те.
Вали в тишината ми. ...

kopele

Poesía

2008-12-05T07:32:34+02:00 925 12

Мечтая 🇧🇬

Мечтая. Мечтая в черно и бяло. Мечтата ми е дъга. Мечтая за теб. Няма граници. Всичко, което е истина е илюзия и всичко, което е илюзия е моята и твоята истина...
Обожавам тази песен. Всеки звук навлиза бавно в съзнанието ми и се превръща в моя мечта. Докосва ме. Усещам го. Усещам и теб. Ужасно си б ...

kopele

Prosa

2008-11-22T09:21:30+02:00 1K 5

Скреж 🇧🇬

Гледам те. Свеждаш очите си.
Плахо поглеждаш в земята.
Сякаш, че криеш сълзите си
бързаш да минеш оттатък.
Гледаш ме. Няма в тъгата си ...

kopele

Poesía

2008-10-25T10:33:10+03:00 1.9K 16

Рисуваш 🇧🇬

Рисуваш. Черно-бяло. Рисуваш нежно. Ти си в молива, в листа. Рисуваш спомени.
Сън е. Не, истина е. Красиво е.
Рисуваш момичето, спящо до теб. Докосваш устните й с мисли, пренасяш ги на листа.
После онези прекрасни очи, затворени толкова нежно. Мигли. И ангелските и къдрици. Ръцете, които не искаш да ...

kopele

Prosa

2008-10-24T07:33:03+03:00 861 7

Има ли те? 🇧🇬

Има ли те? Аз ли те измислих?
Капка дъжд ли си, или сълза?
Всички есенни листа прелистих,
търсейки те, но съм пак сама.
Има ли те? Или вярвам в празнотата? ...

kopele

Poesía

2008-10-18T10:10:39+03:00 892 15

Две очи 🇧🇬

Две очи в незабравена нежност
гледат чакащи идваш ли пак.
Във илюзия, в сляпа безбрежност
две сълзи се отронват от тях.
Две очи с непритихнала вяра ...

kopele

Poesía

2008-10-12T17:42:04+03:00 799 9

Въпроси без отговори 🇧🇬

Есен е. Гледам как капките дъжд падат в локвите и рисуват кръгове... Големи, преплитащи се кръгове. Вали от толкова отдавна... Разноцветните листа се ронят около мен, чакащи срещата си със земята. Студено е, и мокро.
Вървиш. Забързан си. Къде отиваш? Някой чака ли те? Кой си ти и към какво се стреми ...

kopele

Prosa

2008-09-26T13:53:30+03:00 1.1K 6

Беше есен 🇧🇬

Беше есен и в локвите есенно
се отронваха жълти листата.
Както дните се нижат отнесено,
неусетно покри се земята.
Беше есен, а тебе те нямаше, ...

kopele

Poesía

2008-09-25T06:54:59+03:00 724 6

Трудно е 🇧🇬

Трудно е, всичко е спомени.
Думи неказани, скрити...
Трудно сълзи неотронени
могат да бъдат изтрити...
Трудно е, с тебе си тръгваме. ...

kopele

Poesía » De amor

2008-09-19T07:27:25+03:00 766 7

Чакаща обич 🇧🇬

Кръстопът и обич разпиляна.
Познати думи и мълчание.
А после лутане и обичта - събрана,
очакваща потърсено признание.
Очакваща във себе си да срещне ...

kopele

Poesía

2008-08-06T10:10:01+03:00 729 8

Безмълвна среща 🇧🇬

Просто погледи в тихата вечер
се засякоха някaк вглъбени.
Заговориха, без да им пречат
тъй досадните думи смутени.
И си казаха може би колкото ...

kopele

Poesía

2008-08-05T07:37:53+03:00 745 15

Въпроси 🇧🇬

Сама съм. Вървя сред тълпата от хора.Части от празните им разговори отекват в мислите ми. Нямам навика да се вслушвам в чуждите думи, но те сами се запечатват в съзнанието ми. Колите минават бързо по улицата, а хората около мен сякаш също са коли...
Безизразност. Цигарен дим.
Замислям се. Нима нямам ...

kopele

Prosa

2008-08-02T13:58:19+03:00 1.4K 2

Чакане 🇧🇬

Празнота, а толкова много чувства... Няма нищо друго, само те нахлуват в старата стая. Вали. Заслушвам се, но не чувам. Поглеждам, но не виждам... Не идваш.
Ще те чакам на вратата...
Единствено капките, тропащи равномерно по ламаринения покрив, озвучават тишината. Стичат се надолу по стряхата, а пос ...

kopele

Prosa

2008-07-16T16:24:34+03:00 920 7

Не, не искам 🇧🇬

Не, не искам повече нищо да чакам,
отпреди да те срещна съм чакала.
На перона си ти - закъснелият влак.
Аз - детенце за майка си плакало.
Не, не искам повече нищо да чакам, ...

kopele

Poesía » De amor

2008-06-29T06:14:39+03:00 838 11

Светът в малкия град 🇧🇬

Хайде да тръгваме, в малкия град
чака ни малкият приказен път.
Бързо да стигнем нашия свят,
знам, че той е в мечтите отвъд.
Нека пълен с усмихнати хора ...

kopele

Poesía

2008-06-28T07:43:37+03:00 768 6

Морето 🇧🇬

Вълните, пенещи се в пясъчния бряг,
оставяха по него си следите,
а двамата пред къщния си праг
си спомняха от детството мечтите.
И гледаха морето замечтани, ...

kopele

Poesía

2008-06-21T01:13:42+03:00 626 7

Звездите 🇧🇬

В звездите са милионите години,
преминали в живота като час...
В тях е скрита тайнствена магия
и някаква малка частица от нас.
В звездите са милионите желания ...

kopele

Poesía

2008-06-20T07:09:34+03:00 646 1 7