ЛЕЦ
100 el resultado
Това се случи през 2020 година. Беше пролетно време – средата на април. В този ден бях на работа в Нова Загора, когато иззвъня телефонът и чух предвзетия глас на сестра ми:
— Батко, какво правиш? Сигурно си на работа... Ами, обади ми се съседката от бл. 20 и казва, че от една седмица не са виждали б ...
  423 
Посегнах да го взема,
но не за дълго време.
Нощта е само дълга.
Дали това е пролет
или е тайна нова. ...
  309 
Нощ е и луната
с облаците скита,
нощ е и гората
над пътека сплита
пипала студени. ...
  294 
От север идвате навярно,
понесени от снежен прах
и като пики -- силни карти --
накацвате по пуст клонак.
В полята властелини мрачни, ...
  299 
Във връзка с вчерашните съботни катастрофи със загинали и това, че нищо не се предприема, дори и от медиите,
искам да обърна вниманието ви към следното -- трябва сами да се спасяваме, сами да се предпазваме, сами да пазим и другите. Съществуват три основни фактора при шофиране, които трябва да съобр ...
  465  10 
Обичам вечерта смълчана
и тази призрачна мъгла,
небето като глинна кана –
там зад заводските стебла;
на крановете разговора ...
  176 
И все тъй мислиш и мечтаеш,
а дните готвят ти провал.
Познатата отдавна стая
е твоят океански сал.
В среднощ обесеното време ...
  305 
В нощ, когато с тъмни храсти
вятърът си шепне,
в нощ на сънища и страсти
мисля си за тебе.
Като тъмен призрак скитам ...
  272 
Разгърнатата книга на живота
поемам и разсеяно чета,
останала след толкоз сини нощи --
забравена, изтупвам от прахта.
Разказва ми за миналите случки, ...
  212 
Венера с облачно ветрило
повя над здрачните поля;
потъна земното светило
в нощта до новата зора.
Шептяха в тишина дървета ...
  210 
На зимната нощ във ръката
отпуснал съм мислите свои.
Далече в сребро планината
е майка на тези усои.
По пътя пред мен лъкатушат ...
  244 
Без тебе в моя свят не съществуват
ни радост, ни надежда, ни мечти...
Нанякъде сърцето ми пътува,
нанякъде, където си и ти.
Във мрака на душата си студувам ...
  182 
Баирче с храсталаци голи
заплита горски ветрове,
дошли от планината горе,
от каменните върхове.
По улици те тичат боси ...
  261 
Като сиви нощни птици
облаци крила размятат,
сенки призрачни повличат
и връхлитат на луната.
А луната им прощава. ...
  238 
Прилепи летят
между кедър и кипарис
и щурци звучат.
Хлад се спуска
и внезапно потъмняла ...
  261 
Сред толкова звезди красиви
аз търся своята звезда.
Тръба далечна нейде свири,
шуми зад мен неспящ града.
Но в миг след уличките криви -- ...
  216 
Погледна ли зелените баири
аз връщам се в годините назад.
Вървя пак под небесните пастири.
Пътеките познават своя брат.
Събуждам ли се нощем аз разбирам, ...
  424 
Нощта светулките небесни пуска
и тича с черна мантия пред мен
и вятърът през мрежестата блузка
минава с допир влажен и студен.
юли 1989 г. ...
  219 
По улиците зимни нощем
прозорци взират се в студа,
а на звездите бели кошът
изсипва се върху града.
Дървета клони устремяват ...
  442 
Настъпи нощ и пак луната
изсипа своите звезди.
А нейде светлина позната
спокойно над простора бди.
Отдавнашната ми позната -- ...
  295 
Една антена под звездите
е стълбицата ми към тях;
лозите като лабиринти
са вплели своите стебла.
Аз тръгвам без да зная нищо ...
  645 
Като млечен сън зората
бухва леко над гората
и звезди лови.
Слоеве въздушни гони
после -- сякаш са питони ...
  279 
Във здрача уморен откривам
отново старото вълшебство.
Увисва над антени криви
и лампите запалва лесно.
И в хладни локви се оглежда ...
  190 
Минава бавно есента,
от лятото догаря –
без радост като песента,
латерна що повтаря.
В прозореца една луна ...
  286 
Най-голямата илюзия в света е любовта!
Стихове, поеми, оди,
периоди...
Ходене по мъките,
обличане на безвремието в думи, ...
  323 
Излизам пак от мойта стая
и скитам вечер из града,
над който облаците ваят
на призрак силует в студа.
Аз търся къща, но не зная ...
  293 
В памет на човека А. Петров
Вървях и все вървях нагоре,
а боровете правеха ми път.
Годините на трудности преборил,
изкачвах се по гърбавия рът. ...
  669 
"Във гората враг стаен..."
Н. Вапцаров
Във гората, сред зеленината --
изстрел!
Той сега е покосен -- ...
  236 
Стрехи от мрака натежали,
самотна кука във зида,
стена -- картина на дъжда,
кепенци сухи с песни вяли,
прозорци с погледи предишни, ...
  201 
Две врати във коридора
и две стаи са зад тях.
Сам лежа -- днес няма хора.
Тишина и хладен здрач
по стените бавно лазят... ...
  183 
Там някъде е тя,
сред усмихнатите лица.
Стои в тъмното
и от години ме гледа.
Тя е млада и така близо -- ...
  261 
Око притвори слънцето на запад,
целунало сърдитите вълни.
Тъй гордо е морето! Но му трябва
една любов преди да се стъмни.
Нощта, прикрита под прага' на изток, ...
  277 
От обед сухи ветрове препускат
и бият се с дървета и стени.
Смени луната слънцето. Пак друсват
тревите свойте шепнещи вълни.
И цяла нощ антените проскърцват, ...
  295 
Козичке самотна, пак двама сме с тебе
на хълмчето с камъни бели;
пак гледаш на север звездите и де ли
са дните край теб отшумели ?
По залез ти ставаш червена и жарка, ...
  244 
На милата ми Галя,
една година след
първата ни среща.
Вървя между високите била,
наръбени от боровете тъмни. ...
  254 
на Галя
Аз лягам в нежно белите завивки,
отдавна вече нощен е града.
На изток -- очертания планински
и мисля си изгрява любовта. ...
  232 
Завръщах се среднощ
и минах покрай мъртъв кон.
А после се прибрах
и дълго не заспах --
все конят със копито ...
  284 
Над Дунава нощта настъпи,
мъниста светли пръсна тя.
На кораб силует наръбен
полюшна тежката вода.
Отвъд реката тъмнината ...
  375 
Осейват те винаги рано
земята на голия парк,
небето вечерно събрали,
небето над речния бряг.
Момичета, знам, много има ...
  241 
На Галя
Ти пак ме каниш на среща
и отново съм влюбен във теб...
Не знам как да ти откажа --
така ми е хубаво ...
  208 
Propuestas
: ??:??