LeChevalier
184 el resultado
Пред нея в срам би стенала Верона.
Но златото на дългата ѝ плитка
край шията ми страшна примка стяга.
Безсилна е тогава тази шпага,
тежи излишно лъскавата броня, ...
  549 
Когато прережат една -- не! -- три струни
на някой блестящ цигулар*,
се вижда най-ясно неземният дар
и пляскат от всички трибуни.
И пътя кога под лъчите на юни ...
  724 
Нощ искряща и прилив висок,
щом в небето отново блести
блед на месеца пълният кръг.
Бяхме трима, но жребий жесток
раздели ни. В сърцата люти: ...
  587 
Преводът на сонетите на Елизабет Барет-Браунинг (1806-1861) на български е наистина мъчителен. Оригиналите притежават невероятно сложен синтаксис, в съчетание със специфична лексика. Понеже спазвам изискването за запазване на формата (петстъпен ямб и римна схема) невероятно много от смисъла се губи. ...
  3088 
Публикувам превод на друг сонет от Елизабет Барет-Браунинг (1806-1861). Истината е, че оригиналите толкова много ми харесват, че ми се иска да можех да ги преведа запазвайки невероятната смесица от чувственост и разум. Ще се радвам да чуя мнението на всеки.
First time he kissed me, he but only kisse ...
  3857 
Рондел
На В. Ж.
За жената по време на сесия
се превръща в далечна мечта
епилаторът. Става нощта ...
  1035  11 
На тебе повече подхожда скъп елмаз на пръст да сложиш, с рокля от атлаз на бал да идеш в някой приказен дворец, отколкото седейки тук, с глупец кат мен, да губиш времето си час след час.
Понякога загубил ум и глас аз гледам някоя принцеса във захлас, ала да носиш царския венец на тебе повече подхожд ...
  547 
Като дете в заключената стая
на тайните желани влязох тих
и с колебливи пръсти там открих,
че всичко, за което смел мечтая
и считам за градините на рая, ...
  843 
"Португалските сонети" на Елизабет Барет Браунинг (1806-1861) са публикувани през 1850. Те разказват историята на връзката ѝ с поета Робърт Браунинг, и последвалата им сватба.
Unlike are we, unlike, O princely Heart!
Unlike our uses and our destinies.
Our ministering two angels look surprise
On one ...
  2999 
Виланел ()
Дали със нежен свян да я целуна,
щом срещне ни Венеция с привет
в прегръдките на тихата лагуна?
Отдавайки се смело на Фортуна, ...
  1058  14 
За таз, която знам, че ще изпита
дали за теб на всичко е готов
и чашата на вашата любов
дали до дъно вече е изпита.
За таз, която нишките изплита ...
  806 
Красиви, но във плен на нарцисизма,
сами стоят, макар че са съседи --
нима си виждал обич в слънчогледи?
Уви, и между нас така е схизма
и чувствата ни -- сенки смъртно бледи, ...
  561 
Подобен на тънка изпъната струна
извива се Млечният Път във нощта,
но люти в морето на мойта душа
с бяс вихрят се четиристотин тайфуна.
Дори да застанем край кротка лагуна, ...
  455 
Триолет
Красива си, когато си виновна
и някакси лукаво се червиш.
Очите ти ме мамят -- стръв отровна --
красива си, когато си виновна, ...
  698 
Сонет
Ах, празниците, празниците... Там
на ласките със нежност ще отвръщат
и с погледи без глас ще се поглъщат,
защото се обичат двама, знам. ...
  481 
Рондо
Щом тя не ме обича, ще тъгувам,
ще мразя и безсилен ще ревнувам
за всеки миг, що с нея споделих,
превърнал се сега във спомен лих, ...
  599 
Рондел
Гларус горд и хубав да лишава
гълъбче от хлебната трошица,
просяк -- принц със сребърна лъжица --
всеки туй е свикнал да прощава. ...
  453 
Влюбен, който е в гласа ти
тих и лек,
търсил би напразно лек
да отпъти
туй, що мислите му мъти... ...
  698 
А сутрин, бяла мантия студен
и хрупкав сняг града ни прероден -
след нощ, когато в диви пререкания
се бори в теб крадецът със избрания -
е скрила, за да срещне мъдър ден. ...
  472 
Дустатъчнъ и саму мисълтъ
зъ нейъ вечер, и були мъ,
чи той, за съжеление, във зимъ
убърнъ с думи прулетъ.
Мъжъ, дет най-убичъх на свитъ, ...
  624  12 
Триолет
Мен ми стига и малко дори,
за да бъда щастлив и усмихнат.
Думи няколко -- нежни, добри,
мен ми стига и малко дори! ...
  851  11 
11 ноември 1918 бележи края на Първата световна война. Но преди да се стигне до подписването на примирието чувствата са били различни. Джон МакКрей, офицер от канадската армия написва рондото In Flanders' Fields по повод смъртта на приятеля си Алексис Хелмър, също офицер, на 3 май 1915:
In Flanders ...
  1323 
В ручей някога рибар един
рибка улови за своя син.
Нежна и с опашка разноцветна,
той в аквариум сама я метна.
Тъжно, клето, мъчно ѝ било -- ...
  761 
Оригиналът на това стихотворение е в четиристъпен хорей, за превода използвах петстъпен. За съжаление на места преводът се отклонява значително от оригинала, добавяйки повече драматизъм и донякъде заглушавайки спокойното звучене. Благодаря на ПЦ за високата оценка. Иначе не бих публикувал:
Blue Rose ...
  2677 
Времето е някак си заспало --
свита на кравай ленива котка
дреме в двора; слънцето се мотка
в пухкавото свое одеяло.
Някъде в полето опустяло ...
  678 
Луиза Лабе (1520-1565) е френска поетеса от Лионския кръг, любовница на Оливие дьо Мани, поет от Плеядата. Авторка е на сонети, характеризиращи се с анти-петраркизма си. Съществува съвременна теория, според която, под нейното име всъщност са пишели мъже-феминисти:
Sonnet XXII
Las ! que me sert, que ...
  1735 
Принц Шарл Орлеански (1394-1463) е автор на много поеми спазващи изискванията на баладата и рондото. Опитах се да преведа едно негово рондо, което особено ми допада (както е прието, частта от рефрена, която не присъства в преписите, е в квадратни скоби):
N'est elle de tous biens garnie
celle que j'a ...
  1276 
Високите кестени в парка ухаят,
при себе си птици ласкаят,
листата си спускат в петици събрани,
подобно разтворени длани,
деня над децата, които играят. ...
  693 
Вървя сам по улици тъй неприветни --
небето сърдито се въси
и слънцето в облаци крие лика си,
и ронят се листи безчетни.
Дъждец тъжен тихо над мене се ръси... ...
  530 
Лесът зове ни с покой и със ласка --
пролет, в зелено и цвят той покрит е,
есен, облечен във пъстра окраска.
Думите дръзки дано ми простите,
букове древни, но считам честит е, ...
  602 
Поезията, на един пазар,
бе повод за дискусия най-дива:
Какво от тоз да вземем инвентар,
що миналото дава нам? Плачлива
елегия ли? Ода придирчива? ...
  712 
Величието няма да погине
дорде в небето реят се соколи,
дорде цъфтят разкошни гладиоли,
дорде е ден и океанът син е!
Венеция, кажи, нима един е, ...
  1109 
изигра важна роля за създаването на този виланел. Бон апети!
"Да хапнем?" - каза тя едва -
"Но не медец или акриди!
Така обичам грис-халва!...
Не искам лепкави слова, ...
  706 
Небето бе дарило с чар чудесен
една принцеса, и със поглед мил.
За нейното сърце във спор най-бесен
се вплеха Жан, Гийом, Тристан и Жил.
Събра ги тя и каза твърдо с стил: ...
  703 
Да видиш пак лицата им познати -
след дългото отсъствие очи,
в които мисълта за теб личи...
О, блянове, о, спомени крилати!
Викът "Ела, приятелю сърцати!" ...
  514 
Във своето оскъдно облекло,
макар че всявга камъкът студен е,
пак топла е Венера от Милò.
Ликът ѝ от кого ли сътворен е?
Не знам... Мисли за дивното търпенье ...
  1715 
По тротоара -- паднали листа
и малки локви. Влажни клони,
осиротели, свеждат се над мен.
След бурята градът е променен
и въздухът по-чист и по-студен, ...
  574 
Далече от мене, в града край реката,
където тепета закрилят къщята
от вятъра зиме студен и свиреп,
а лете от жарките ласки на Феб,
просвири за мене победа тръбата! ...
  519 
Недей целува лунните лъчи!
Брега безлюден пак в нощта огряват
очите ти. Да мамиш с думи ти
недей! Целува лунните лъчи
морето, тайни им шепти... Мълчи ...
  480 
Per angusta ad augusta --
Чух да казва мъдро някой вчера.
Нищо не разбрал, без жал,
гръб обърнах аз, "на лицемера".
Тия думи чух за втори път: ...
  725 
Propuestas
: ??:??