Miro_Кrastev (Мирослав Кръстев)

Грешим 🇧🇬

Чувстваш ли дълбоко –
така, че всичко да трепти,
сякаш с теб се свързва,
никога не ти омръзва,
пропило тихо дните ти, ...

Miro_Кrastev

Poesía

2025-12-02T18:59:20+02:00 105 1

Две вселени 🇧🇬

Съдби преплетени веднъж
не могат да се разделят.
Две вселени – жена и мъж,
обвързани са в малък свят.
Един от друг далеч ли са, ...

Miro_Кrastev

Poesía

2025-11-30T13:01:16+02:00 109

Бях 🇧🇬

Бях.
Човек отдаден бях,
жадувах и горях,
но така и не успях –
душата си не сгрях. ...

Miro_Кrastev

Poesía

2025-11-17T07:41:18+02:00 143

Пазиш ли искрата 🇧🇬

Пазиш ли искрата – светлинката свята,
която те роди и пред тебе подреди земята?
Помниш ли детето, подпиращо небето с длани –
как, щом играе и мечтае, то звездите кани?
Те го прегръщат и се връщат на небето, ...

Miro_Кrastev

Poesía

2025-11-02T19:25:57+02:00 236 2 2

Откровиние 🇧🇬

Вълшебна чешма,
течаща сама,
през сухите дни
на вярата ни –
едно видение. ...

Miro_Кrastev

Poesía

2025-11-01T06:41:53+02:00 171

Шепа моменти 🇧🇬

Шепа моменти
времето стиска –
на филмови ленти
човекът ги иска.
Начало и край ...

Miro_Кrastev

Poesía

2025-10-26T10:37:35+02:00 215

Сложните задачи 🇧🇬

Все логически задачи
към нас животът влачи –
въпросите ни парят
и често се повтарят.
Отговорите знаем, ...

Miro_Кrastev

Poesía

2025-10-21T09:59:21+03:00 141

Случва се 🇧🇬

Случва се – понякога сълзите да текат,
и случва се – стени да чупим на инат.
Неуверени по тъмни нощи крачим,
чудим се дали за някой нещо значим.
Случва се – не можем и да се познаем, ...

Miro_Кrastev

Poesía

2025-10-19T10:49:24+03:00 190 1 2

Цвят 🇧🇬

Научи ме да се смея,
да обичам и копнея.
Покажи различен свят,
изтъкан от ведър цвят.
Говори ми за мечти, ...

Miro_Кrastev

Poesía

2025-10-12T16:38:24+03:00 145

Ще те открия 🇧🇬

Песничка ще ти изпея,
ти ще се познаеш в нея.
Ще усетиш всеки звук,
как за теб дошъл е тук.
Тук тя ще те прегърне, ...

Miro_Кrastev

Poesía

2025-10-11T14:33:54+03:00 150 1

Опитах 🇧🇬

– Опитах, вярвай ми, опитах!
– Какво опита ти? – Кажи!
– Опитах всичко! И се скитах.
– Но пак към мен се приближи.
– Не виждам друго, теб само. ...

Miro_Кrastev

Poesía

2025-10-04T18:25:08+03:00 147

Есенен лист 🇧🇬

Вятърът носи есенен лист,
в себе си събрал пъстротата
на един живот, светъл и чист,
но вече устремен към земята.
Ветре, ти, магьоснико млад, ...

Miro_Кrastev

Poesía

2025-09-26T21:33:23+03:00 163

Избор 🇧🇬

Боли ли те силно, значи си жив,
това е животът, така услужлив,
на всеки поднася различен урок,
поставя задачи с нужния срок.
Не пита дали си готов или не, ...

Miro_Кrastev

Poesía

2025-09-20T07:40:32+03:00 289 2 8

През края на дните 🇧🇬

Забрави сетивата,
посрещни ме с душата,
нека да те погледам,
нека обич ти дам.
Приюти ме в сърцето – ...

Miro_Кrastev

Poesía

2025-09-14T12:34:15+03:00 217

Колко още 🇧🇬

Питам те човеко - ти кажи,
започна ли вече да тежи?
Жадно благини събираш,
далеч си вече, а не спираш...
Още колко ще ти трябва, ...

Miro_Кrastev

Poesía

2025-08-24T16:47:27+03:00 138

Дом 🇧🇬

Камък върху камък все градим -
дом мечтан, в свят непредвидим.
Камъните тежки са основи –
надежди – във формите си нови.
Тези форми в природата ги няма, ...

Miro_Кrastev

Poesía

2025-08-14T07:16:47+03:00 141

Дишай 🇧🇬

Дишай – дори когато те е страх,
дори в душата да е пълен крах.
Продължавай – не, не спирай –
дишай, сили в себе си намирай.
Дишай – дълбоко въздух поеми, ...

Miro_Кrastev

Poesía

2025-08-10T12:13:05+03:00 190 1

В стената 🇧🇬

Дали от скука, от инат ли,
реших да споря със стената.
Започнах плахо – но, нали,
в спора идва смело истината.
Отвръщаше на всеки удар мой – ...

Miro_Кrastev

Poesía

2025-08-03T21:23:40+03:00 223

Възел 🇧🇬

Най-хубавото пазя за накрая —
защо с времето да си играя?
В него да се вместя — няма как,
то все ще ми подложи крак.
Но накрая то вече е без сили, ...

Miro_Кrastev

Poesía

2025-08-02T10:36:54+03:00 175

Тя не се гаси 🇧🇬

Разтърси ме, ако можеш,
без дори да се тревожиш –
гръм да си от нежна сила,
тишината в мен разбила.
Разруши ме, като къща, ...

Miro_Кrastev

Poesía

2025-08-01T15:14:32+03:00 205 1

Довери се на зората 🇧🇬

Отива ли си залезът завинаги,
когато последният лъч се скрие?
Оставяме ли тези, дето няма ги,
щом сами ще чакаме зората ние?
Гледаме ли в счупеното огледало, ...

Miro_Кrastev

Poesía

2025-07-23T15:22:32+03:00 157

Аз съм това 🇷🇺

Не съм плътта, която е отгледана от време,
нито пък съм мисъл течаща в непознато.
Не съм роден. Смъртта не ще ме вземе.
Това, което съм в безкрайното е влято.
Не искам нищо, щом съм съвършен, ...

Miro_Кrastev

Poesía

2025-07-20T11:57:58+03:00 269

Вълнението на поета 🇧🇬

Залата е пълна -
гледаш светлините.
От емоции вълна
се блъска по стените.
Трябва да ги усмириш, ...

Miro_Кrastev

Poesía

2025-07-10T07:21:55+03:00 173

Метафорично лично 🇧🇬

В шепите си стискаш вулкани -
стихии овладяни от нежност.
Реки огнени в длани втъкани,
зора са те - не безнадеждност.
В косите ти оплетен е вятър - ...

Miro_Кrastev

Poesía

2025-07-02T09:10:14+03:00 230 2

Кажи го 🇧🇬

Кажи го с прости думи,
достатъчно съм сложен.
Не си играй с ума ми -
успехът ти ще е нищожен.
Кажи го, щом го вярваш, ...

Miro_Кrastev

Poesía

2025-06-21T12:50:52+03:00 281

Карнавал 🇧🇬

Стоим сред тишината отегчени
и масата започва да вибрира,
а вазата без малко да избяга.
Споглеждаме се като откачени,
а тя се клати силно и не спира, ...

Miro_Кrastev

Poesía

2025-06-19T12:20:34+03:00 220

Войн 🇧🇬

Войнът никога не губи надежда,
независимо битката как му изглежда.
Не очаква смирено шанс за победа,
предизвиква страха - в очите го гледа.
Но битката никога не е приятна, ...

Miro_Кrastev

Poesía

2025-06-17T14:22:36+03:00 271 1 3

Прегръщам те 🇧🇬

Сега те прегръщам и не зная
къде завършвам и къде започваш ти.
Прегръщам те аз чак до безкрая
и в тази прегръдка вечност шепти.
В тази прегръдка света се разтваря - ...

Miro_Кrastev

Poesía

2025-06-15T12:01:01+03:00 250

Скандал 🇧🇬

Не мога -
ту ти е топло, ту студено.
За бога -
хем ти е сладко, хем солено.
Съвземи се - ...

Miro_Кrastev

Poesía

2025-06-14T12:18:09+03:00 263 1 1

Водопад 🇧🇬

Пред мен голям и шумен водопад
земята разлюлява с тежък хлад.
Над него фината мъгла се носи,
плод от сблъска на хиляди въпроси.
Живот дала му реката пълноводна, ...

Miro_Кrastev

Poesía

2025-06-13T13:55:26+03:00 243

Състезание 🇧🇬

Състезание ли е животът кратък,
в което да оставиш отпечатък?
На своето превъзходство.
На своето господство!
Устрем за победа те води напред? ...

Miro_Кrastev

Poesía

2025-06-12T09:55:08+03:00 292 4

Не ме преписвай 🇧🇬

Не ме преписвай, няма смисъл.
Из тези мои думи няма да намериш
искрата за това, което съм написал,
нито пък с тях крилете ще разпериш.
Не ме преписвай, просто се огледай - ...

Miro_Кrastev

Poesía

2025-06-10T13:27:26+03:00 264 1

Броим вълните 🇧🇬

Стоим на плажа
и броим вълните -
те ще ни разкажат
с бриза идват ли мечтите.
По бяла пяна ...

Miro_Кrastev

Poesía

2025-06-08T18:57:50+03:00 378 3

Тишина 🇧🇬

Когато съм тъжен
и чувствам се сам.
Когато съм длъжен,
а не искам да знам.
Когато не чувам ...

Miro_Кrastev

Poesía

2025-06-07T19:51:49+03:00 217

Колко е важно да бъдеш сериозен 🇧🇬

Колко е важно да бъдеш сериозен
в този свят тъжен, мрачен и грозен?
Веднъж се запитах с присвити очи,
защо ли хиляди пъти ме той огорчи!
Денят ми минава из улици прашни, ...

Miro_Кrastev

Poesía

2025-06-06T22:21:42+03:00 252

Парите 🇧🇬

Сега ще ви разкажа за парите -
вярвате ли, сами ще си решите!
Казват, че създадена е тази гад,
за да не умре човек от .... глад!
Всеки, някъде, нещо произвежда, ...

Miro_Кrastev

Poesía

2025-06-05T13:55:45+03:00 256

Загадка 🇧🇬

Как се изгражда доверие
в този свят на безверие?
Да не си предпазлив,
а към всеки справедлив!
Как се създава взаимност, ...

Miro_Кrastev

Poesía

2025-06-03T10:49:54+03:00 253

Четеш ме 🇧🇬

Четеш ме бързо - без усилие -
разгърнеш ли листата прашни
и пропити с толкова надежда.
Това една история за нас ли е,
сгушена под кориците изящни - ...

Miro_Кrastev

Poesía

2025-06-01T07:15:16+03:00 272

Реалност 🇧🇬

Реалното с очите си не виждаме,
не можем да го чуем с уши,
нито да го помиришем.
Реалността сами задвижваме,
не с телата си, а с души - ...

Miro_Кrastev

Poesía

2025-05-31T14:21:06+03:00 253

Жасмин 🇧🇬

Гледаш към морето,
наоколо жасмин ухае,
грее слънцето в небето,
в пясъка пътека ти чертае!
Красива гледка, необятна, ...

Miro_Кrastev

Poesía

2025-05-30T19:39:04+03:00 308 1