Nella_gold
841 el resultado
В зениците ми
разпукаха
първите
цветни пролетни пъпки.
Вятър ...
  394 
Във мислите ми вятърът ще спира,
да отдъхне след трудния и дълъг
преход към морето.
А после ще си тръгва вдъхновен
от топлото трептене на сърцето. ...
  454 
Посвещавам на дъщеря си Женя,
послучай нейното пълнолетие –
с много обич!
Днес празник е, любима моя дъще!
За теб и нас. Осемнадесет камъчета ...
  1644  12 
Ще затворя в бутилка всички зли духчета,
дето все ме смущават насън.
Ще ги пусна, тогава, когато реша.
Ще я скрия на тъмно в мазето.
В прашен ъгъл, със паяци страшни. ...
  678  14 
В далечината бавно слънцето се притаява.
Заглъхва плачещо пиано...
Умират и последните акорди.
Във въздуха трепти тревожният им глас.
Залязва слънцето, зад хоризонта... ...
  1230  13 
Затворих всички пътища към себе си.
Отсякох и последната отсечка.
Захвърлих в огъня последните съмнения.
Ослушах се...
Дочувам ударите на сърцето. ...
  676  12 
Аз не зная как се пише Любов
с много думи.
И не ми е потребна такава.
Аз не зная как изглежда
в очите на другите, ...
  560 
Днес лутат се очите ми в тъмнина.
Недосънували най-краткия си сън.
Взират се те още в мрака.
А тъмно е, все още тъмно е вън.
От огъня, горящ в камината... ...
  486 
В загадъчен сумрак – шепот на коприна.
Полъх на парфюм познат,
свещи и искрящо вино.
И пръстите му бавно я разгръщат,
само шепот на прохладната коприна... ...
  675  13 
Писмата,
които написах
до себе си,
не посмях да изпратя.
Изгорих ги. ...
  539 
Разкъсах времето.
На части.
Посипах го със пепел,
за да не кърви.
Притиснах самотата в ъгъла, ...
  618  13 
Очите ми...
Зелени са и тъжни.
Очите ми те търсят.
И са влажни, когато...
От дъжда навън. ...
  624  11 
Завесите отдавна прашни са.
И тежки са - попили всяка не случайност.
Прозорецът е счупен, горе вляво...
Процеждат слънцето, през прах от истини.
Прилично сенките на спомените вяли. ...
  461 
Изтръгнах от зениците на лятото
последната му слънчева усмивка.
Опитах се да я копирам
върху някаква си... статуя.
Не пасна. ...
  439 
Разсъбличай ме бавно.
Съблечи ме до голо.
Остави само някой друг
спомен по мене.
Не ще видиш желаното, ...
  723  10 
Разпилявах облаците със замах.
Разпръснах ги в небето, хаотично.
Нали летя си?!
По-високо и от птица.
Разпръснах ветровете даже. ...
  479 
На електрическия стълб
виси обява.
Прочетох от далече:
"Търси се! "
Готвач за Ада. ...
  682  11 
Опитай да ме нарисуваш в мисълта си.
Нали копира всяко очертание?
А после върху листа отпечатай
най-искрените помисли в душата си.
Опитай се да ме сънуваш тази нощ. ...
  643  10 
Влюбено момче по улицата бяга.
Влюбено искрят очите...
И към своето момиче
с обич две ръце протяга.
Върху устните усмивка грейва - ...
  628  10 
"Приятелите ми ме нарекоха страхливец,
а враговете ми - предател..."
Паулу Коелю, "Петата планина"
Остана още малко.
Пътят скоро ще свърши. ...
  666 
В очите ти очите ми се спряха плахи.
И заваля във тях. А твоите искряха.
Камшичено дочувах вятъра.
В косите ми се спря. Да ме погали.
В очите ти зорницата-вечерница изгря. ...
  824  12 
Косачите грабваха косите
и хукваха по ливадите,
да обладаят тревата,
нали затова са косачи?
А тревата била... женско начало. ...
  513 
Не си отивай, чуваш ли не тръгвай!
Не ме оставяй сам със вечерта,
ни себе си, ни мене не залъгвай...
Дамян Дамянов
Ще си тръгна преди изгрев слънце. ...
  668 
Отново ли...
И пак ли ще е петък вечер?
Отново ли ще ни делят
на две, от цялото, което бяхме?!
Ще бият ли сърцата ни лудешки, ...
  532  10 
Две капки дъжд.
Чашата преля.
Чаша вода.
Буря.
Ще я изпия. ...
  516 
Да бих била икона...
С усмивката на Мона Лиза.
Хм, но нещо ме пропуска,
може би е... римата?
Да бих била Мадоната със младенеца, ...
  536 
Свещта догаря
с тишината на нощта.
А восъкът доволно се разлива
върху листа вместо
дежурното мастило. ...
  442 
Скрепих с целувка твоето очакване.
А устните ти толкова са топли!
Реших, че мога да ги запечатам .
За да запазя в мене сладостта им.
Докоснах със върха на пръстите челото ти. ...
  472 
През ръцете ми преминаваха
пясъчни бури.
И изтече през пръстите
много вода.
Във ръцете си нося и ...
  523 
Докосвам се до теб,
невидима и непреклонна,
в мислите си.
Не като икона...
Превъплътена във лъчи ...
  502 
Лягай, че ще звънкам.
Пак ще те... събудя.
Още ли ще мрънкаш?!
Знам, че като чуеш
мене в телефона, ...
  534 
Закрещя суетата във мен.
Заблъска лудо по душата.
Стисна я здраво с
кокалените си пръсти.
Да я изтръгне иска. ...
  455 
Затварям очи.
Проглеждайки...
Видях другата в мен.
Чуждата...
Която така и не разбра ...
  397 
Отвори вратата.
... Там,
под прага
съм скрила ключа.
Влез, вземи ме. ...
  492 
Притвори очи.
Брой до... сто.
Аз тогава тихо ще тръгна.
Не поглеждай назад.
Че боли. ...
  478 
Търсех се...
Изправяйки се, все пропадах.
Изплаках се.
Вали, вали, вали...
Сълзите ми ...
  479 
Видях ги...
В утрото на онзи ден
прегърнати, безгрижно
се любуваха на свободата си.
... ...
  539 
Знаеш ли...
Подаде ми ръка.
Тогава.
И каза, че си искрен.
Днес, сега... ...
  1313  19 
Събуди се Сънчо Сапунчев. Отвори плахо очи. Не искаше отведнъж да се разбужда. Извъня му алармата - вече час дрънчи. А той се прави, че не я чува. И дори не направи опит да я спре. Още малко само, още мъничко понеее. С един замах отметна чаршафа – „Тъй не става, трябва да се става!” - помисли си той ...
  782 
Да бих била,
а само бях...
Но можеше
да... бъда.
Когато ...
  550 
Propuestas
: ??:??