Nella_gold
841 el resultado
Едно момиче босоного
по брега върви.
А морски бриз в очите му
разпалва огън - от слънчеви лъчи.
Едно момиче босоного ...
  787  12 
Снощи седнах на раздумка.
Със приятелка стара.
По тъмно...
Отначало не можах да я позная.
Беше в нова новичка премяна. ...
  431 
Уморена от ходене,
малко даже прегърбена,
все поглеждаща корена,
а се вплитам във клоните.
С неприсъща болезненост, ...
  569  14 
Тя май е дошла.
Отвън на прага стои.
Ще влезе ли в моята стая,
ще вземе ли мойта душа - за награда?
Да я поканя все пак. Ако иска да седне. ...
  615  10 
Безизразност очите замъглява.
Сковава лицето в неистова болка.
Усмивката, неразцъфтяла на устните застива.
В душата ми - по грешка гнездят... язви.
И питам се защо е още цяла?! ...
  519  10 
И вечно ли по теб ще тичам,
изгубена надежда, безвъзвратно?
И утре ли ще дойде като вчера?
Нима ще има връщане обратно?!
И пак ли ще протягам длани, ...
  638  14 
Нали ме знаеш? Търся си причини.
От себе си за малко да избягам.
Не съм онази щура лудетина,
отново болката във кръста се обади...
Нали ме знаеш? Каква съм домакиня. ...
  836 
О, моля ! Отново ли ще се повтаря тоя цирк!
Недей, за Бога! Вече няма смисъл.
Остави ме. Не можеш да ме спреш.
Знаеш, че може да бъде по- лошо.
Не искам да говоря повече. Затуй мълча. ...
  654 
Красиво, в нежно синьо.
На фона на бутилка от вино.
И роза - с цвят лила.
И...
Неизменното судоко. ...
  519 
Днес в стаята нахлу онази светлина,
която само във съня си виждах.
Очите си затварях след това,
не исках да я губя, всичката...
Погълнах я с очите си, ...
  473 
Задъхано се спрях
във твойте очи... Притихнах.
Да си почина. Жадна бях.
Наведох се и пих -
от устните ти до пресищане. ...
  636  12 
Аз не съм те мечтала наяве.
И насън не съм те намирала.
Ти си случване - явно и трайно,
не от другите - с гриф: "До поискване".
Ти не си ме намерил на пътя, ...
  544 
Събуди ли се рано призори,
наплиска ли очите си с роса,
отвори ли на слънцето
да влезе във очите ти?
Приготви ли деня си за целувка? ...
  502 
Море.
Вълни и пясък.
Слънчеви усмивки.
Плясък.
На вълни. ...
  715  22 
Превърнах се в подобие
на сянка.
Подобно сянката на някакво
дърво,
с прегризан корен. ...
  461 
Скоро не съм ти разказвала
приказка, зная. А бях обещала.
Тази нощ реших.
Реших за сетен път да го направя.
В тази приказка са Той и Тя... ...
  586  10 
Самовлюбен. Нахъсен, в себе си?!
Горделив.
Самоходен... локомотив.
Смръщен. Бълва чер дим.
Задръстен. ...
  531 
Заспах щастлива, в късна доба.
По тялото усещах две очи,
и погледа, без който... повече не мога.
А върху устните ми още пари
твоята невидима целувка... ...
  515 
И пак ли трябва да се правя на артистка?!
От онзи, изгорелия театър.
Животът си изпращам - до поискване,
Но всъщност май ще липсва получател.
Писмото писах като че по мръкнало... ...
  580 
Не те рисувам, даже и да искам -
палитрата от чакане изсъхна.
От пръстите - полуартритно
лукаво се измъква четката.
Не те описвам - както ми се иска, ...
  574  12 
Нощта отново пада,
бързо притъмня.
Единствена Луната се опитва
да разтури мрака.
Далечен вик. ...
  552  15 
Не те живях достатъчно,
достатъчно дори
не те изстрадах.
Но радвам ти се бавно,
и полека... ...
  884  12 
Забравих ли те?! Не. Не съм.
Макар, че даже и не съм те помнила.
Видях те само в някакъв си сън...
От снимка може би, единствено...
Познавах ли те?! Да. На уж... ...
  512 
И пак ли ще рисувам по стъклата пеперуди
със цветни, пърхащи криле?
В очите ми, до лудост ослепели,
пак ли ще се гонят ветрове?
А петък вечер е. ...
  438 
Вървях уверена, с отмерен такт,
а стъпките отекваха след мене...
Надявах се, ама и как!?
Дано по - скоро слънце да намеря.
Вървях към тебе устремено, през един тунел... ...
  494 
Не искам да те губя, остани.
Нали все още тъмно е навън?!
А и мечтата ми - така ли ще се изроди
във спомен, във една несбъднатост?
Не искам да си тръгваш. ...
  535 
Откраднат миг,
а краденото цвете
бързо се прихваща.
Казват, носи щастие.
Един красив момент - ...
  560 
В моя свят има много тъга.
В моя свят има радост,
но има и мъка...
В моя свят самотата е лек.
В моя свят има малко победи. ...
  515 
Още миг... само миг ми дари.
Дай от своите мигове, моля...
И не искам да спя,
нито миг да пилея от нашето време.
Исках много неща. ...
  681  10 
Разсърди се денят.
Отдавна не е плакало небето -
и сиви облаци отвъд
набързо затъмниха светлината...
Гръм. И мълния търкули се ...
  508 
Родих се.
В утрото на твоя ден,
на твойто лято златокосо.
Проходих.
Нямаше пред мен ...
  550  12 
Отново станах кръстопът.
На пътища, които се разделят,
и всеки търси своя си посока...
Душата ми дели ги - в четири посоки...
На изток ли? ...
  526 
Откраднат миг -
във утрото на крехката ми есен,
- щастлив, но толкова бе мимолетен...
Открадната усмивка -
душата ми ликува, ...
  764  15 
Като реката буйна - гдето все пътува,
не срещнала в живота своя бряг...
И само пътища за нея съществуват...
Там, гдето в бурното море се влива -
така и аз разливах се във теб - ...
  551 
Две силни мъжки длани
косите й раздиплят
върху хладното легло.
А пръстите им колебливо
вплитат ...
  497  13 
Кажи ми "да", когато се събудя
с натежали от сън клепачи...
Кажи ми, че отново слънцето ще видя
и с дъжда отново ще плача.
Кажи ми "да", когато ти се иска да ме видиш, ...
  524 
Пресъхналите спомени
ме галят мълчаливо...
Н. Стойчев
Не са... та те са просто спомени,
а скоро и не е валяло... ...
  577  12 
Дотегна ми от писани закони,
щом неписаните никой не признава.
Дотегна ми да ми размахват пръст в очите
и да ми казват колко съм виновна.
Дотегна ми от сляпо съществуване. ...
  892  18 
Жетва е...
По жетва жегата убива ни по малко...
И бавно се изнизват в кървав кръговрат
изгубените мигове, безпрецедентно...
Напускам ли?! ...
  543  13 
Открих те в стих.
Рисувах те в картина...
Изплаках те във думи.
Измислих те, макар че...
съществуваше такъв, ...
  676  10 
Propuestas
: ??:??