Nella_gold
841 el resultado
През пръстите изтича
неусетно пясъка на
времето фриволно.
Остават жалки песъчинки
по дланите. ...
  449 
Прозорците,
прилични на завеси
от стари вестници,
с прогризани ъгли,
затръшваха се празни. ...
  379 
Погубвал ли си някога мечтите си?
Когато единствени те са опора на дните.
Докосвал ли си небето на птиците?
Когато уж си здраво стъпил на земята.
Прегръщал ли си луната понякога? ...
  550  12 
С ръце, протегнати във висините,
с артритно-оголяли пръсти,
премръзнали,
редяха се осиротяли
тополите край пътя. ...
  611 
Тази нощ не се спирай в очите ми.
Уморено във мен да надничаш.
И Луната по нощите скита се,
но след туй заличава следите си.
Тази нощ не заспивай във мене. ...
  1759  20 
За розата в моята градина,
от моите ръце със обич засадена,
какво да ти разкажа?!
Нарекох я на теб, на нас.
Откъснах първия й цвят, ...
  1557  19 
Слънцето спи...
Ще се събуди
след малко.
След...
няколко часа. ...
  491 
Нали не искаш
да се върна,
непредвидена,
виновно
преднамерена ...
  504  10 
Ти ли си този, гдето
тихо, на пръсти,
в съня ми се вмъкна?
Онова мъничко дяволче,
което ми шепнеше ...
  728  22 
Добра вечер,
пътниче - скитниче!
Добра среща,
приятелю Ветре!
Влез, не стой на вратата. ...
  1650  14 
Накажи ме.
Накажи ме с любов,
щом решил си.
Май омръзнах ти вече?!
Накажи ме. ...
  623 
Ти знаеш ли какво е суета?!
Продавал ли си някога
мечтите си на дребно,
срещу шепа гола истина,
която ненаказано ...
  655  11 
Откъсни ме -
вместо ябълков цвят и
скрий ме в долапа,
при своите чувства.
И ме вдишвай, ...
  1215  18 
Не ме попита ще боли ли,
когато все таки
реши да го направиш.
Не си помисли, ще простя ли?
Не се обръщай, тръгвай. ...
  599  13 
Душата ми е изтъняла струна.
Като от изкорубена китара,
захвърлена във ъгъла
на прашната ми стая...
Която дълго само ...
  632 
Не си отивай от мен,
преди да си ме целунал.
Но... не за сбогом,
а до... утре.
Разсъмва се. ...
  713  12 
Поспрях във сянка на една бреза.
около мене странна тишина е.
Помислих си: Защо? Кога ?
А толкова ми липсваш вече!
Неумолима съм пред себе си, ...
  621  15 
Всички пътища вече пребродих,
всички тъмни пролуки обърнах.
И ще нося венеца си трънен.
Тръгвам пак.
Пожелай ми сполука! ...
  392 
Решиш ли да си тръгнеш,
просто обади се.
Ще тръгна с теб,
ще те последвам тихо.
Обещавам да не съм наивна. ...
  1444  19 
Съблякох и последната си риза...
Свалих я само от гърба си.
Останах гола, до наивност,
а ризата - подарих я,
на ближния. ...
  694  17 
Заглъхват в мрака тътени
от тежки стъпки.
Поглъщат ги бездушно
пропукани стени.
След миг... като че ...
  507 
Тази нощ не залоствай вратата.
Аз ще тръгна по залез
към тебе. Мина толкова време.
Да ти казвам ли колко ми липсваш?!
Тази нощ не залоствай вратата. ...
  837  11 
Точка.
Да я сложа ли, мамо?!
Поставям я.
Да, в края.
Защото ти... ...
  1677  15 
Оловно-сиво като похлупак върху ми
отново небето над мене напира,
разкъсах облаците му, задето,
и слънцето издърпах - да ми свети.
Разпръснах птиците - във четири посоки. ...
  515 
Година време...
И бързо отлетяха часовете,
в които бяхме заедно с теб.
И жадни, ред по ред четяхме редовете,
и пиехме... ...
  503  14 
Ако наистина знаеш цената
на своя живот,
не бъди тъй безсърдечен.
Не се впускай в надпревара с времето,
за да оцелееш. ...
  433 
Пред мен се раждаха
отново хоризонти.
Зад мен - умираха дори
най-цветните ми спомени.
Пред мен - струеше светлина, ...
  552  12 
В очите му открих
онази тъжна истинска история...
(а всъщност - моята),
която като примка
около шията ми ...
  407 
Налей едно!
Налей, ти казвам!
Да се напия до безпаметност,
почти!
А ти ела, и вместо да говориш, ...
  537 
Там, където
слънце в очите няма да блесне.
Там, където...
дори цветя не цъфтят.
Там, където ...
  566  11 
А може би така ме имаш -
наивно трудна, и почти недостижима.
Все пряко себе си да гоня ветровете.
А зимата отново ме застига.
И може би така ме искаш - ...
  499  13 
Наивно оглупяла...
Небрежна, безобидно дива,
все яздеше някакви
бутафорни коне на сън.
И крадеше свежест ...
  585  15 
В зениците ми,
и незнайно как,
отрази се като слънчево сияние
една усмивка.
Казва, че е отдалеч... ...
  607 
Написано с любезното съдействие на Lingerie,
вместо коментар на стиха ми "Адам и Ева"
Дали след срещата си двама (подобно Ева и Адам-а),
ще имат малко забавление (Защо пък не и изкушение?)?
Това е изводът ми, братя (и Ева си го заслужава), ...
  575 
Разкъсах и последните надежди
на хиляди парчета суета.
Предвидено било е да те срещна,
но някъде блуждае мисълта...
Оплитаха се мислите ...
  634  19 
Ти всеки път ме учиш как трябва
да съм силна. И всеки път, когато
гласът ми потреперва в безсилие,
ти просто се усмихваш.
А на страната ти една трапчинка - ...
  551 
Той беше почти сляп.
Живееше на ъгъла отсреща.
Беше се свил под една тераса,
/ но не на неговия дом/.
И броеше нещо. ...
  590  12 
Не мога да рисувам
по вените кръвта,
която вътре се бушува.
Несъвършена съм.
Да мога да разплаквам себе си. ...
  531 
Души ме нещо,
когато се опитам да поема
глътката въздух.
В мен се сриват някакви
основи, ...
  472 
В очите ми пеперудено
се търкулваха дните.
С пеперудено-влажни криле
от полепнала лани мъгла.
Във очите ми пеперудено ...
  549  10 
Propuestas
: ??:??