Nella_gold
841 el resultado
Безропотно мълчание.
Пред мен стена.
Стената рухва пред очите ми.
Измамен свят.
След срутването - ...
Пред мен стена.
Стената рухва пред очите ми.
Измамен свят.
След срутването - ...
771
7
Промъкна се неканен в моя свят,
усетих колко по-различно е,
появи се като слънчев цвят,
закичил със любов косите ми.
Промъкна се в живота ми, ...
усетих колко по-различно е,
появи се като слънчев цвят,
закичил със любов косите ми.
Промъкна се в живота ми, ...
676
8
Промъкна се и тази нощ в съня ми,
за да ме видиш в новата ми роля.
Промъкна се, не те усетих. Може
да превърнеш тази нощ съня ми в огън.
Остани. Не ще ми пречиш. ...
за да ме видиш в новата ми роля.
Промъкна се, не те усетих. Може
да превърнеш тази нощ съня ми в огън.
Остани. Не ще ми пречиш. ...
623
13
Решихме неотдавна и без повод
да си направим парти - цялата тайфа.
И бързо, бързо място уточнихме -
отиваме на ресторант, това е!
Бяхме множко, весела компания - ...
да си направим парти - цялата тайфа.
И бързо, бързо място уточнихме -
отиваме на ресторант, това е!
Бяхме множко, весела компания - ...
956
4
Закъснялото слънце във очите ми блесна
и запали във тях огън див.
Закъснялото слънце усмихна се нежно -
във очите ти свойте открих.
Закъснялото слънце превърна денят ми в надежда- ...
и запали във тях огън див.
Закъснялото слънце усмихна се нежно -
във очите ти свойте открих.
Закъснялото слънце превърна денят ми в надежда- ...
675
9
Надявах се...
Да те открия някъде,
там, между редовете
на онзи... недописан стих.
Мастилото изсъхнало е вече, ...
Да те открия някъде,
там, между редовете
на онзи... недописан стих.
Мастилото изсъхнало е вече, ...
711
15
Животът е... живот - защо ли?!
Да ни превръща
в образ и подобие,
и в... сенки,
когато ни е трудно да живеем ...
Да ни превръща
в образ и подобие,
и в... сенки,
когато ни е трудно да живеем ...
817
19
Тази нощ не си тръгвай от мен.
Тази нощ подари ми звезди.
После тихо във скута ще спиш,
аз ли?! - Аз ще бъда притихнала...
Тази нощ, ако все пак решиш, ...
Тази нощ подари ми звезди.
После тихо във скута ще спиш,
аз ли?! - Аз ще бъда притихнала...
Тази нощ, ако все пак решиш, ...
853
9
В ъгълчето на окото ми
една сълза се спря,
не можеше сама да продължи,
защо ли? А бе за теб.
Но... ще замълча- ...
една сълза се спря,
не можеше сама да продължи,
защо ли? А бе за теб.
Но... ще замълча- ...
702
8
Посветено, с усмивка...
Звъни часовникът,
звъниии, звъниии,
а някой още спи ли, спиии...
Заспали мигове ...
Звъни часовникът,
звъниии, звъниии,
а някой още спи ли, спиии...
Заспали мигове ...
1309
10
С усмивка утрото роди се днес,
и слънцето - усмихнато,
надникна през стъклото.
Огледа се във него след това,
разреса си косите, ...
и слънцето - усмихнато,
надникна през стъклото.
Огледа се във него след това,
разреса си косите, ...
597
8
Сърцето ти ще трепне ли, когато
случайно ще се срещнем някой ден?
Ще подадеш ли пак ръката си, с която
изтриваше неволно от очите ми сълзите?
Онези, същите, които често вечер ...
случайно ще се срещнем някой ден?
Ще подадеш ли пак ръката си, с която
изтриваше неволно от очите ми сълзите?
Онези, същите, които често вечер ...
608
9
За мене беше...
си слънчев лъч в мъглива утрин,
и топъл вятър - в късна и дъждовна есен.
Бе музика... си,
която - нежно ме понася, ...
си слънчев лъч в мъглива утрин,
и топъл вятър - в късна и дъждовна есен.
Бе музика... си,
която - нежно ме понася, ...
667
16
Една жена, и цялата във черно,
посрещна ме на входа
(напълно непозната бе за мен).
Очите й, изпити от тъга.
Една жена, ридаеща без глас, ...
посрещна ме на входа
(напълно непозната бе за мен).
Очите й, изпити от тъга.
Една жена, ридаеща без глас, ...
808
15
Дали ще се върна при морето, не зная.
А искаше ми се...
от неговата свобода да си взема - назаем.
Ще бъда ли отново в плен на любовта,
или на бурите ...
А искаше ми се...
от неговата свобода да си взема - назаем.
Ще бъда ли отново в плен на любовта,
или на бурите ...
672
7
Незрими са
безЛичните пространства
за слабата, безпомощна душа.
Жестоки са,
безПрецедентни, ...
безЛичните пространства
за слабата, безпомощна душа.
Жестоки са,
безПрецедентни, ...
587
7
Кой казва, че жените са вълни,
напуснали домашните окови?!
Жените са вълни, на път,
но носят вечно своите тегоби!
Жените са ту плахи и незрими, ...
напуснали домашните окови?!
Жените са вълни, на път,
но носят вечно своите тегоби!
Жените са ту плахи и незрими, ...
764
1
11
Попита ме веднъж защо съм тъжна.
Зачудих се, та как разбра?
Не съм... Но мръква се тепърва,
и сигурно на тъмното е знак.
Очите ми - в тъмното се взират. ...
Зачудих се, та как разбра?
Не съм... Но мръква се тепърва,
и сигурно на тъмното е знак.
Очите ми - в тъмното се взират. ...
1101
16
Пак ли тази болка в гърдите?!
Не питай... колко мина и колко остава.
Само рана в душата ми има
и проклинам се, дето съм жива.
И напук ли отново съм жива?! ...
Не питай... колко мина и колко остава.
Само рана в душата ми има
и проклинам се, дето съм жива.
И напук ли отново съм жива?! ...
1009
15
Със теб отново слънцето изгря.
Усмихнато разхвърля тъмнината.
Надникна тайничко през прашното стъкло
и весело то слънчев лъч ми прати.
Немирно с косите ми игра си. ...
Усмихнато разхвърля тъмнината.
Надникна тайничко през прашното стъкло
и весело то слънчев лъч ми прати.
Немирно с косите ми игра си. ...
1060
9
Заплела баба шарени чорапи,
заплела ги, мъъъ... пуста да остани -
ред плете, по три разплита...
И когиш ша свърши, хич не питай.
Сбърка още от начало бримките горката, ...
заплела ги, мъъъ... пуста да остани -
ред плете, по три разплита...
И когиш ша свърши, хич не питай.
Сбърка още от начало бримките горката, ...
1194
9
Пред мен е времето, което предстои,
зад себе си оставих всичко овехтяло.
Нахвърлих скица на живота си - на две, на три,
но струва ми се, не съдбата изпреварих.
Пред мен е утрото, усмихнато и ведро. ...
зад себе си оставих всичко овехтяло.
Нахвърлих скица на живота си - на две, на три,
но струва ми се, не съдбата изпреварих.
Пред мен е утрото, усмихнато и ведро. ...
762
16
Събрах света около мен във шепи,
не бил чак толкова голям...
Протегнах си ръцете, двете,
и в миг събрах го там.
Надникнах предпазливо в тях, ...
не бил чак толкова голям...
Протегнах си ръцете, двете,
и в миг събрах го там.
Надникнах предпазливо в тях, ...
696
15
Тази нощ ще поскитам с Луната -
до съмнало.
Тази нощ ще мечтаеме - двете.
Тази нощ ще ходим на гости -
във звездната къща... ...
до съмнало.
Тази нощ ще мечтаеме - двете.
Тази нощ ще ходим на гости -
във звездната къща... ...
635
12
Опитах се да ти напиша нещо,
но вместо туй изрекох го едва.
Очите ми болят от недовиждане,
вгледани във твоята следа.
Притворих ги, измъчих ги в сумрака, ...
но вместо туй изрекох го едва.
Очите ми болят от недовиждане,
вгледани във твоята следа.
Притворих ги, измъчих ги в сумрака, ...
534
15
Пак гара. Отново влакове.
И се качихме - всеки във своя си.
Точки отправни, посока различна.
Но не е пречка да бъдем... ние,
защото мислено посоките ...
И се качихме - всеки във своя си.
Точки отправни, посока различна.
Но не е пречка да бъдем... ние,
защото мислено посоките ...
686
16
Не заспивай в мига,
в който аз те докосвам.
И не казвай, че носиш омраза,
с която дамгосваш ме.
Не протягай ръце в мига, ...
в който аз те докосвам.
И не казвай, че носиш омраза,
с която дамгосваш ме.
Не протягай ръце в мига, ...
700
12
Опитах се да ти напиша нещо
за довиждане - но вместо туй изрекох го едва.
Очите ми болят от недовиждане,
далеч остана бащиният праг.
Притворих ги, измъчих ги в сумрака, ...
за довиждане - но вместо туй изрекох го едва.
Очите ми болят от недовиждане,
далеч остана бащиният праг.
Притворих ги, измъчих ги в сумрака, ...
628
13
Здрачава се. Звездите се
оглеждат в нейните очи, когато
от изток Луната наедрява.
Прилично на човешките съдби
поемат заедно по нощното небе. ...
оглеждат в нейните очи, когато
от изток Луната наедрява.
Прилично на човешките съдби
поемат заедно по нощното небе. ...
625
17
Тя влезе тихо, стъпвайки на пръсти,
във стаята, изпълнена със синкав мрак.
Не искаше да го събужда...
та сънят му нима е покорен от женския й свян?
Приседна плаха, досами вратата, ...
във стаята, изпълнена със синкав мрак.
Не искаше да го събужда...
та сънят му нима е покорен от женския й свян?
Приседна плаха, досами вратата, ...
610
10
Далечен миг.
Протяжна песен на щурец.
Здрач. По стъмнало щурците се събуждат.
И в далечината - мъничка светулка.
Бегла светлинка... ...
Протяжна песен на щурец.
Здрач. По стъмнало щурците се събуждат.
И в далечината - мъничка светулка.
Бегла светлинка... ...
688
13
Поисках да остана, не посмях.
Отново смелостта - не я намерих.
Разпръсната в пространството
като шепа прах.
А вчера ли?! И днес - ...
Отново смелостта - не я намерих.
Разпръсната в пространството
като шепа прах.
А вчера ли?! И днес - ...
1095
18
Поисках да изтрия сълзите,
които от очите ти се стичат.
Поисках да ги изтрия - не посмях,
във тях прочетох свойто име.
Поисках да изпия устните, ...
които от очите ти се стичат.
Поисках да ги изтрия - не посмях,
във тях прочетох свойто име.
Поисках да изпия устните, ...
618
11
Без време ме намери в пустошта,
зарината във някакви проблеми.
Прегърна ме, подаде ми ръка
и каза ми: Не падай на колене!
Без време ме превърна във мечта - ...
зарината във някакви проблеми.
Прегърна ме, подаде ми ръка
и каза ми: Не падай на колене!
Без време ме превърна във мечта - ...
598
17
Забързан свят.
Животът - на прибежки.
Злободневните болежки.
Въртележка.
Странно. ...
Животът - на прибежки.
Злободневните болежки.
Въртележка.
Странно. ...
742
15
Когато гордостта е чувство премълчано,
когато завистта е на кантар,
когато чувствата захраним със отрова,
тогава? Всичко е без коментар.
Когато любовта е чувство преболяло, ...
когато завистта е на кантар,
когато чувствата захраним със отрова,
тогава? Всичко е без коментар.
Когато любовта е чувство преболяло, ...
538
12
Опъната тетивата на лък -
до последно.
Стрелата - насочена във отправна точка.
Сърцето ли?!
Посоката една, но пътища много. ...
до последно.
Стрелата - насочена във отправна точка.
Сърцето ли?!
Посоката една, но пътища много. ...
593
6
Сподавен стон разкъса тишината на парчета.
Удавено море. Надвиснали небета.
Въздишка трудна се роди изпод мен.
Изпросена усмивка - просяшка.
И тъжен миг пространството взриви. ...
Удавено море. Надвиснали небета.
Въздишка трудна се роди изпод мен.
Изпросена усмивка - просяшка.
И тъжен миг пространството взриви. ...
698
9
Изкарахме на масата
отново всички козове -
и дълго се препирахме
в кого е печелившата карта.
А всъщност всеки стискаше ...
отново всички козове -
и дълго се препирахме
в кого е печелившата карта.
А всъщност всеки стискаше ...
891
8
В косите й бе вплел венец
от нежни пролетни цветя.
От тях струеше аромат на... красота.
В очите й звезди блестят.
В очите й звездите се оглеждат. ...
от нежни пролетни цветя.
От тях струеше аромат на... красота.
В очите й звезди блестят.
В очите й звездите се оглеждат. ...
847
17
Propuestas
© 2003-2025, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
