Patrizzia
2.249 el resultado
Имам нужда от светли простори!
Този дъжд, тази кал твърде рано.
И приятел, дори да поспорим
и едно, даже тъжно пиано.
Имам нужда от мъничко синьо! ...
  567  14 
На Мая
Пълзи си ниско и незримо,
отровно биле, с чуден цвят.
Като цветята мирис има
и като него те цъфтят. ...
  1058  16 
Не са небетата ни гробища. Не са,
а люлки нежни. Преброих ги - седем.
И глупава, наивна вяра в чудеса,
помага ми, отвъд дъгата гледам.
Наивността ми сякаш ангели рои ...
  441  10 
Като се разбръмчат, помагай, Боже!
Един да беше знам, но кошер цял?
И отеснява собствената кожа,
до днес, за бога как си оцелял?
Депресиите на песен ги избива, ...
  471  15 
Съвсем по момчешки ме сръчка
немирният вятър и ето,
изпука под стъпките съчка,
или пък... Разби ми сърцето.
Къде по света ли е скитал? ...
  698 
И просто е, дори да ни се иска
Вселената да ни е роден дом,
животът ни куцука сляп и хром.
Под лустрото е кърпената ризка.
И май земя разкаляна, но близка, ...
  404 
Подканва с гегата пастирът
и не брои, дори в егрек
и държеливи, не умират,
овцете. Дупка на геврек,
са обещанията празни, ...
  259 
Чадърът ми мечтае си за полет,
отново ще повярвам в чудеса.
В листата скрити, враните се молят
парченце от дъга да донеса.
И вятър с грубоватата си ласка ...
  889  11  22 
Откакто севернякът пак повя
и сви деня ми, дреха умаляла
зачака сняг студената земя,
за белота и нежност закопняла.
Откакто под оловни небеса ...
  373 
Аз ще те срещна, зная рано, или късно,
там под дъжда случаен миг подгонил.
Мехурче шарено сред локвата ще пръсне,
на сто искри Вселенските закони.
Дали защото ще е есенно и мокро ...
  412 
Тихо, тихо дъждецът ми шушне,
нещо тайно и мокро мълви.
И къдрица една непослушна
пак на пръста си вятър нави.
Тупна кестен в листата, подплаши, ...
  264  11 
Пируват стръвно в паметта ми сенки сиви
и като мека пепел спомен разпилян
поляга кротко в Божията длан,
като дете, не знаещо къде отива.
За него е Земята дом и е красива, ...
  309 
Отиде си и този сив дъждовен ден,
на рамото ми плака дълго натъжен,
а после тихо към нощта преля се.
Дали защото бе порой, не дъжд,
разпука се небето изведнъж ...
  320 
От врабченце перо и сълза на самотно гаврошче,
дето всички наричат пройдоха, крадец и гамен,
взех и мъничко цвете, светът ни е толкова лош, че
да го сгрея за миг и усмихна се падна на мен.
Рошав вятър преви до земята чак тънките клони. ...
  362 
В студени нощи покрив и завивка,
парченце от душата всеки стих,
сълзите си наливах, вино пивко
приятел бях. Приятел не открих.
И риеха в душата зли копита, ...
  272  13 
И ако в чая ти пелинов е на вкус,
октомври щом с мъглата се намята,
в червено щом подпалил е гората,
то тръгва лятото и пътят му е пуст.
Ако внезапно с клечица кибрит ...
  186 
Душата с пеперудено платно,
отплува. Кораб бял сред урагани,
в далечния Пасифик и дано
открие остров там. И да остане.
Отдавна нервите са такелаж, ...
  699  11  25 
Престане ли сърцето ми да бие
дочуло твойте стъпки да кънти,
то значи вече просто няма ние,
по моя път съм аз, по твоя ти.
Ръцете ми увиснат ли безкрили ...
  380  11 
Зло съм куче, вързано на круша,
ни яде ги, ни на друг ги дава.
Пети ден не ям и само пуша,
щото е главата ми корава.
Мъка, ни да легна, ни да седна, ...
  706 
Тази късна любов рони листи и думи,
вее гривата бяла на ранния сняг.
Хлопва гневно небе, грее в смях помежду ни,
да напомни, че живи сме. Хора все пак.
Тя се люшка – махало на градски часовник ...
  565 
Каква е тази лудост, този плам,
които в мен горят и все ме тласкат.
Не спя и нямам право на това,
додето в мен сиротните слова,
очакват ме, надежда да им дам ...
  214 
В кръчмата крайпътна, задимената
пак гуляе цял народ бохеми.
Песен тъжна, да си срежеш вените,
но кръчмарят своето ще вземе.
Кискат се хиенски проститутките, ...
  265 
Не е нужно вече да летя,
зная, че небетата са близо.
Шест въртят луната на пета,
седмо кърпи дъгоцветна риза.
Не е нужно през октомври все ...
  386 
Сладкото от дюли жълти
детството напомни.
Спомен палаво нахълта
с две очи огромни.
И лъжицата облиза, ...
  611 
През урви, през понори и дерета,
сама вървя по трудния си път.
Съдбата моя женска е проклета,
по вълчи пак очите ѝ блестят.
Ни рожби свидни има, ни бърлога, ...
  931 
Поиска ли да ни накаже
за някакъв неволен грях,
мечтите изпълнява, даже
най-нереалните от тях.
Студени сме и меркантилни, ...
  471  12 
Дори когато босонога,
сред тръни и къпини газих
и полудявах от тревога,
къде да търся пак онази,
която с птиците говори, ...
  392 
Оковите сами си ги ковем,
дори за тях измислици да бъдат.
В приятелства не вярваме съвсем –
да си поет, че то си е присъда.
Подрежат ни крилата и с замах, ...
  369 
Има, има и обич такава –
побелялата, грубата, нежната.
Тя дори изневяра прощава,
плаче в стих, дави в смях неизбежното.
Две очи, две ръце, шепа лято, ...
  322  19 
Засвирил като козоног сатир
по турски седнал сред тревата суха,
сирингата и глухите я чуха,
че есента пристига най-подир.
Той е бездомник вятър - северняк, ...
  335 
С теб се знаем отдавна, от няколко мъртви любови.
Все пристигаше тихо във вечното жълто такси.
Уж тешиш и прегръщаш, а въглени в нощите ровиш,
ти с утроба безплодна, за мащеха даже не си.
Всяка чаша с уиски в очите ти вдига могили, ...
  389 
Врабченце съм нахакано и сиво
и с есента из стария квартал
рисувам лято дето си отива,
за пъстрите листенца ми е жал.
Врабченце съм и уличен побойник, ...
  256 
Висок и черноок, и прям
той в тесен подлез с мен се сблъска,
на белите коси за срам,
се позахласнах, като гъска.
Че недовиждам и е мрак, ...
  1183  16 
Дай ми само парченце от твоята твърд, жилав корен
да се впия до дъно, до болка, до смърт, до скала.
Слънчоглед да съм. Господ с усмивка да гледа отгоре,
нямам сили, Родино! И помня каква си била.
Дай ми късче едно от небето, дори и без птици, ...
  572  11 
Реката буйна рано придойдѐ,
напук на есен, листопад и суша
и спря септември, от нема̀й-къдѐ,
гласът ѝ светлоструен да послуша.
Разказва тя, че ручей е била, ...
  316 
Кифли, бухти и мекички,
прави мама, по тава.
С апетит изяждам всичко –
за десерт и грис - халва.
Макароните, в неделя ...
  1407  19 
От делника си тръгват мълчешком
и любовта, и вярата полека.
Товар излишен те се чувстват, щом
пò вълк от всички вълци е човекът.
Денят отдавна крее, нелюбим, ...
  566  13  24 
Цял живот съм така – просто малкото зло,
на преструвки и подлост не нося.
Нося тежка вина за било – не било,
но съм истинска – гола и боса.
И не стигам до вас – много ниска, уви, ...
  337 
Кърпи душата си разбита. Зли камъни, за кой ли път,
към теб от сенките политат. Като куршуми са – свистят.
И лунен лъч – мехлем на рана, но как от болката ранен,
с перцето, дето ти остана, да обрисуваш слънчев ден?
И думите, любов ти дали побягнаха – без дом и род ...
  282 
Димят в очакване стърнища,
та семена да приютят,
а аз не чакам вече нищо,
а Месецът е тънък, млад.
Опитва нещо да ми каже, ...
  581 
Propuestas
: ??:??