Patrizzia (Надежда Ангелова) - Obras

В края на сетния стих 🇧🇬

Ти ми даде две хроми нозе и прошепна: — "Политай!"
Но сковаха крилете условности, болка и страх...
После вярата грейна – искрица – в душата ми скрита,
на ръце ли понесе ме, или сама полетях?
Оттогава окови са всичките земни пътеки, ...

Patrizzia

Poesía » Filosófica

2022-06-13T11:54:17+03:00 1.3K 2 6

Юли лежи сред полето – на лакът 🇧🇬

Лятото тръгна си – голо и босо,
сякаш и идвало даже не бе,
гълъби мокри преглъщат въпроса:
" — Кой ли разплака доброто небе?"
Вятър в комините хлипа, ли хлипа, ...

Patrizzia

Poesía » Del paisaje

2022-06-12T08:08:26+03:00 485 4 6

Денят е дълъг, летен, а навън е мръкнало 🇧🇬

Денят е дълъг, летен, а навън е мръкнало,
дали порой ще рукне, едър град ли ще удари
тръняците, що в нивата ни са се пръкнали?
Езици жлъчни, жарещи копривени пожари...
Кога се наизлюпиха така в скорушите, ...

Patrizzia

Poesía » Filosófica

2022-06-11T19:58:17+03:00 464 3 3

Пелин вършее Бог в небесното си гумно 🇧🇬

Присвил е юни гневно мокрите си длани,
гласът на вятъра от мъка е продран.
Черешите и днес до шушка са обрани,
плодът – горчив за мъртвите сега е дан.
Очите на тъгата светят тъмносини, ...

Patrizzia

Poesía » Filosófica

2022-06-11T06:57:19+03:00 449 3 7

Че в повече ми идва този свят 🇧🇬

Ще тръгна някой ден и ще сплетат
пред мене кръстопътищатата длани,
че в повече ми идва този свят,
с обидени изпълнен, с грубияни.
Светулки ще са моите слова, ...

Patrizzia

Poesía » Filosófica

2022-06-10T17:31:47+03:00 1.5K 11 15

Липова душа 🇧🇬

В притихналата ми предсънно стая,
влетя врабец, огледа се замаян.
" Подгизнах!– каза. Но отлитам щом,
оставя къс небе и в този дом".
Навън гърмеше бурята отколе. ...

Patrizzia

Poesía » Otra

2022-06-09T08:07:59+03:00 627 5 12

Измълчано зло 🇧🇬

От дрипавите облачни къдели
притихнал вятър пак тъче килим.
—"Пак бързате, човеци. Закъде ли?
Поспрете се за миг! Да помълчим.
Не ми се нрави вашата гълчава, ...

Patrizzia

Poesía » Filosófica

2022-06-07T10:35:38+03:00 1.1K 7 8

Ще премълча дори, че ви се случих 🇧🇬

Как искам да ви видя вас – безгрешните,
да ви погледна искрена и пряма.
Дали ще замълчите щом ме срещнете?
Едва ли. И се правя, че ви няма.
И мястото ми няма да е в ъгъла, ...

Patrizzia

Poesía » Filosófica

2022-06-05T16:41:14+03:00 848 9 9

Рефрен в старомоден стил 🇧🇬

Животът не е никак лесен,
че то кога ли е пък бил?
В главата ми рефрен за песен,
върти се. В старомоден стил.
Подема вятърът: — "Момиче, ...

Patrizzia

Poesía » Otra

2022-06-04T09:23:31+03:00 2.3K 6 20

Поне в съня ми да остане жива 🇧🇬

Дори не вярвам, че при мен те върна
отнеслия те преди време дявол!
Не те очаквам слаба и кахърна,
не знам и на какво си се надявал.
Не си ми ни в сърцето, ни в душата, ...

Patrizzia

Poesía » De amor

2022-06-03T20:27:28+03:00 1.1K 8 6

Градът пред прага ми се свежда 🇧🇬

И всяка мисъл негативна
разнищи стръвно моя ден,
дъждът се натъжи и ливна,
небето изтъня над мен.
Уж лято е, но досега ...

Patrizzia

Poesía » Filosófica

2022-06-03T06:59:42+03:00 684 7 7

A поетът е сам и сърдит 🇧🇬

Роден град, роден град, роден град,
приютил хора буйни, но скромни,
пак е юни – липите цъфтят
и Балканът героите помни.
Млад поет, млад поет, млад поет, ...

Patrizzia

Poesía » Civil

2022-06-01T20:28:03+03:00 665 5 5

Ще задържа метлата и крилете 🇧🇬

В каква ли призма - ледена и крива, оглеждате се бели и добри?
Абсент отровен злоба ви опива, а завистта ви мостове горѝ.
Какъв ли вятър на шега ме прати? Дежурен грешник – в профил и анфас.
Не се изпъква лесно сред рогати, та ореола давам го на вас.
Ще задържа метлата и крилете и две-три ярки, гре ...

Patrizzia

Poesía » Filosófica

2022-06-01T19:50:09+03:00 449 4 4

Поет и луд не знаят за раздяла 🇧🇬

Един такъв наглед обикновен е
денят. Вали, липите пак цъфтят.
Наивникът, след дългото летене,
намери път към по-добрия свят.
Сред шепичката мокри изпращачи, ...

Patrizzia

Poesía » Filosófica

2022-05-29T18:00:31+03:00 464 1 6

Дано поне дъждът да те оплаче 🇧🇬

И като нож – до дръжката забит
светкавица небето пак разпаря.
Гърмът разказва онзи страшен мит,
за Ахерон, за Стикс и за лодкаря.
Баща му сприхав старец бил - Ереб, ...

Patrizzia

Poesía » Filosófica

2022-05-28T18:20:52+03:00 564 5 8

Kакво ще ми вземете? 🇧🇬

Не поисках паричка дори,
а за други все бяха пендарите
Конят, белият в ранни зори
тихо в кланица водят го старите,
побелели коняри и пак, ...

Patrizzia

Poesía » Filosófica

2022-05-26T20:10:50+03:00 931 3 7

Събира май мъгли ефирни 🇧🇬

Събира май мъгли ефирни,
запряга шарена каруца
и чака юни да му свирне,
след вятъра да заскрибуца.
В очи зелени се оглежда, ...

Patrizzia

Poesía » Del paisaje, Filosófica

2022-05-24T18:58:11+03:00 747 3 8

Безсилно ехо, замлъкнѝ! 🇧🇬

Попях, поплаках – лятна буря,
с гласа ми вятърът зловещ,
три дни що види прекатуря,
но ти, любов ще разбереш.
Дойде по пътища незнайни, ...

Patrizzia

Poesía » De amor

2022-05-23T19:28:24+03:00 529 7

Пита за помени 🇧🇬

Пожелаха му уж: — "Добро утро"! – усмихнати леко,
но къде е доброто клошарят до днес не откри.
Не попита един: — "Де е къщата твоя човеко?
Що кръстосваш града? Каква мъка те буди в зори?"
И къде са ти рожбите, никой ли тебе не пита: ...

Patrizzia

Poesía » Filosófica

2022-05-23T10:45:42+03:00 1.2K 2 5

Фата Моргана 🇧🇬

Душицата птича на длан ми дарява небето.
Не помни ли как ги отрязаха мойте крила?
Отдавна е свит хоризонтът до там, до където,
ни знае ме някой, ни помни каква съм била.
До зрънце смаляват се всички бездомни сезони, ...

Patrizzia

Poesía » Filosófica

2022-05-22T09:51:21+03:00 403 5

В тази кръчма кръчмари са демони 🇧🇬

В задимѐната кръчма, край чашките
сто мравуняци гневни кипят.
Преклонѐни – главите, юнашките,
алкохолът – съветник и брат.
Носи бързо кръчмарят бокалите, ...

Patrizzia

Poesía » Civil

2022-05-21T12:08:47+03:00 494 1 5

Подобно птица пъстра пърха 🇧🇬

Подобно птица пъстра пърха,
пак пролет в моите нозе.
И перуника златовърха,
дъха ми за секунда взе.
Помислих си и в сетен час, ...

Patrizzia

Poesía » Otra

2022-05-20T15:48:58+03:00 462 4 6

Hебрежно, гръмко и със стил 🇧🇬

Сърце не вземам, друже и език на заем,
в главата ми по-силно бръмбари бръмчат.
Едва ли не от проходилките се знаем.
Кажи ми как е в подредения ти свят?
Да седнем казваш. Хайде, по цигара давай, ...

Patrizzia

Poesía » Otra

2022-05-19T15:44:47+03:00 742 1 6

Xем в ранното, хем в късното 🇧🇬

И този ден в отблясъци – преливаща
от сладко гукане издута пазва,
пътека между биващо-небиващо
гугутка плаха ми с крилце показва.
И спомен от среднощен дъжд изписващи, ...

Patrizzia

Poesía » Otra

2022-05-18T11:46:38+03:00 503 3 5

Tа дори и небето да падне... 🇧🇬

Почерня и съвсем се продъни
и проряза тъй тънката дрипа
на небето порой, от съня ни,
огън, жупел Отецът изсипа.
Знам, виновни сме, Татко! Кочия, ...

Patrizzia

Poesía » Filosófica

2022-05-17T19:16:43+03:00 785 3 8

Hяма да ме помните дори 🇧🇬

И мъката, и любовта са мними.
Не ви разбирам вече. Остарях.
Едни такива злобни, криви рими,
добре да се посмеете над тях.
Събирам си цигулки от щурчета, ...

Patrizzia

Poesía » Del paisaje, Filosófica

2022-05-16T19:59:54+03:00 621 4 8

А Господ е добър и ще захлипа 🇧🇬

Разказват тихо белите брезички,
а вятърът, в короните заспал,
сънува лято, топъл дъжд и всички
светулки, обкръжили ангел бял,
накацали по ореола светъл, ...

Patrizzia

Poesía » Filosófica

2022-05-14T12:05:08+03:00 527 5 6

Поет и мъдър? Aнтоними 🇧🇬

За даване не ми остана,
да вземам и не пожелах.
Денят ми е дъга засмяна,
нощта ми – шепа лунен прах.
И оголяла простотата, ...

Patrizzia

Poesía » Filosófica

2022-05-13T19:12:35+03:00 407 1 1

Те, лудите вещици нямат души 🇧🇬

Ех, миличка, миличка – още си малка.
Чуй! Вечност летяла! Сега ме разсмя!
С метлата се пръкнах на тази земя,
да бъде по-лошо – с балканска закалка.
Душата на вещица дяволи в черно, ...

Patrizzia

Poesía » Otra

2022-05-12T19:06:31+03:00 821 3 8

Небе за кукувици 🇧🇬

Не крадох и не лъгах, не убих,
любови и другари нямах верни
каква ли кал до днес не ме очерни,
какъв порой не влачи моя стих?
Гнездо за кукувици с обич вих. ...

Patrizzia

Poesía » Formas fijas

2022-05-12T13:53:26+03:00 699 8 6

Защо си сляп, човеко? 🇧🇬

През ситото на пролетното пладне,
се сипе прах от златен лъч – пресян
и позлатява мигом щом попадне
в на вятъра тъй милващата длан.
И облаче обшива с нишки бели ...

Patrizzia

Poesía » Del paisaje, Filosófica

2022-05-11T11:49:37+03:00 657 5

А днес гасят се род и дом, и сили 🇧🇬

Душите неразлистена са книга
по-чиста от сълза на пеленаче,
тъмата безпросветна е обаче,
където просветление не стига.
А знание познали най-подир ...

Patrizzia

Poesía » Formas fijas

2022-05-10T09:55:40+03:00 961 6 10

От теб не ми остана здрав тиган 🇧🇬

И с портмонето заедно изритан,
ще спинкаш на терасата отвън,
че цялата рога съм и копита:
— Кого подкупваш? Недодялан пън!
Сега Овен ще видиш! И сърдит е! ...

Patrizzia

Poesía » De humor

2022-05-08T21:12:27+03:00 725 4 9

И с вълците ще вия – по човешки 🇧🇬

От шутове и пажове ми втръсна,
а принцовете лигави са все,
аз – дворцово да бъда вярно псе,
дори в дворец помията е мръсна.
От бледите до смърт придворни дами, ...

Patrizzia

Poesía » Filosófica

2022-05-08T20:27:14+03:00 375 4

Oригами 🇧🇬

Нападат, като зли хиени
сто делника и с нокти черни,
разкъсват – няма теб и мене,
понявга само лъч се мерне.
Просветне в купчинката прах, ...

Patrizzia

Poesía » Otra

2022-05-07T13:34:19+03:00 396 2 1

Като мишленце сивата тъга... 🇧🇬

На прашните полѝци и в ъглите,
на старото таванче ги съзрях –
смехът ми весел – звъннал поприкрито,
че след беля вещаеше пердах,
прокъсани патъци, избелели ...

Patrizzia

Poesía » Otra

2022-05-05T20:47:18+03:00 617 1 4

Звъни Луната тихичко... 🇧🇬

Сияе като бисер в полумрака синкав
безкрайна броеница влюбени слова.
На дюлята захласнато пак пее чинка,
ти, пролет късна си виновна за това.
Пилее се роса – елмазите нетрайни – ...

Patrizzia

Poesía » Del paisaje

2022-05-05T15:18:40+03:00 429 1 3

Люлки гергьовски люлеят... 🇧🇬

Жертвени агнета бели,
все са с венчета на шия,
после ни дали, ни взели,
все сме си старите – тия,
с гладни очи и стомаси. ...

Patrizzia

Poesía » Civil

2022-05-04T22:13:04+03:00 558 4 5

Думи сто да имам – за какво са 🇧🇬

Пука се по хлабава тропоска,
ден смалил се, някак отеснял,
от стотици грижи е опоскан,
от рояк съмнения – без жал.
Нощем шия – сутрин го разпаря, ...

Patrizzia

Poesía » Filosófica, Otra

2022-05-03T20:27:37+03:00 734 2 6

И да викна неволята... 🇧🇬

И да викна неволята,
тя се май пенсионира.
Страшно бясна съм, моля те,
остави ме на мира!
Щом на шапката писне ти, ...

Patrizzia

Poesía » Otra

2022-05-03T17:43:20+03:00 535 3 4