Patrizzia
2.249 el resultado
Словата, дето Бог ми ги дари,
макар и само с малко недостигат,
за да опиша летните зори –
сълзици – по крилата на авлига.
На младите косачи завидях – ...
  712  15 
Понеже гроздето – зелена ягорида,
видяло му се кисело и не веднъж,
той пред екрана само прави се на мъж
и сипе смело, смело хула след обида.
Да беше, честен, че да каже : "Ще си ида, ...
  328 
Размисляш и премисляш, но какво ли?
Объркаха се мислите, кълчища.
Родени сме безпомощни и голи.
Борба за хляб... И по средата – нищо.
Разгръщаш си душата, като книга, ...
  312  19 
Неозаптено злото още диша
и как се озаптява? Кървав знак,
от делника. Опъваме каиша,
белязани мъдрец, а и глупак,
загледани са в точката пресечна, ...
  224 
Каквото да поискаш, все е кът.
И не, че искаш нещо непосилно –
додето ветрищата отшумят,
наляво, или дясно ще се килне,
капелата? Тя има собствен нрав – ...
  233 
Небето се изрони – до основата,
облечен пак във вчерашните дрипи,
не се досети, тичащ все към новото,
денят за сбогом вино да ти сипе.
И не, че си пияч и ти с пиячите, ...
  241 
Завръщането винаги боли
по някаква неведома причина.
На прага сядаш, чакаш, но дали
пристягането в ляво ще премине?
И с вързани очи ти е познат – ...
  477  11  11 
Край река седи юначе,
тихо, жално, милно плаче.
Вчера тати му направи
кораб от дъсчици здрави.
От салфетки два-три ката, ...
  272  10 
Суетата крачи, крачи,
с лакоми очища.
Егото ви много значи –
утре ще е нищо.
Думите ви мачкат, газят, ...
  319  12 
Сърцето стиснала в юмруче,
по Млечен път върви, сред мрак,
Луната и набързо учи,
сама да се обича. Как?
Метеоритите разбиват, ...
  303 
На Красето, с обич
Морето даде два рапана,
за да си гребнем синева.
Дъждец по ръбчето остана,
но пука ли ни от това? ...
  583  11 
И носи лятото хоругва светлосиня,
пощада моли за побъркания свят.
През нивите, полята – дето и да мине,
по стъпките му само макове цъфтят.
По синори от зноя рано оголели, ...
  1225  11 
Аз замлъкнах, че дрънкате, дрънкате.
Да е само това, но си вервате.
Уж ми целите жичката тънката,
а ужасно ми късате нервите.
Що е тук, още тук? Май парясница, ...
  361 
Добра била съм и не съм била
и нямам място в ада, или рая.
Сред радости, любови и тегла,
сама и тъжна пътя си чертая,
трънлив е – от началото до края. ...
  379 
Не ме разпитвай! Някак преживях.
Бе буря пясъчна, самум... Премина.
Под тоновете пясъци и прах,
сърцето ми превърна се в пустиня.
И сто години пясъците рих, ...
  283 
От войни, от алчност и разрухи,
този свят съвсем се вкамени.
И вдовишките очи са сухи,
сто сираци – хиляди вини.
И дали, и Бог сега се дразни, ...
  475 
Стоиш застинал вън, на прага,
усмихнат – от немай къде.
Мълчиш – това не ми помага,
кажи сега, защо дойде?
Май с нея хич не ви потръгна? ...
  261  12 
Отчуждено гъмжило и хора, и улици много,
в избелели зеници съзирам и лудост, и страх.
Изтънелите жици пренасят тъга и тревога,
и посърва градът, или може би аз остарях.
И липите вековни е някой изсякъл – до дъно, ...
  896  17 
Тръгна тихо, закачулен и студен,
сенките вечерни те размиха.
Колко много, свят разгулен взе от мен,
даде две-три ноти, два-три стиха.
Този град бърборещ сякаш онемя, ...
  637  13 
Луната щом изгрее, в косите посребрени,
сълзите на поета – опали ще блестят.
Замаяно прибоят ще легне, примирено,
измолил тиха ласка – целувка за из път.
Изпълнила небето му с влюбено дихание, ...
  436  10 
Лъжепророците весден Те величаят,
а речите са сякаш всички под индиго.
Парите сбират след: Осанна! и Разпни го!
С човешка немощ бъркат пъкъла и рая.
И шибат гневни речи – камък, прах и жупел ...
  305 
И всеки в тежък час написан стих
е светлинка, от болка и надежда
и всяко чудо истинско изглежда,
обидите, отдавна ги простих.
Едно щурче среднощно да скрибуца, ...
  242 
Когато ми поддаде дюшемето,
май се превърнах в дървен философ.
Дрънкало и досадник, общо взето,
за всякакви полемики готов.
Задминах в рицарството дон Кихота, ...
  456  16 
Опърпан просяк, нажален –
поредно утро – дъждовито.
За слънчице петимен ден,
из локвите унило скита.
Уж лято, а заесеня, ...
  427  14 
А всичко беше простичко, кафето,
от радиото – песен закачлива.
Започваше денят ми там, където,
Луната, уморената заспива.
На двора чакат кучето, врабците ...
  351 
Сърцето ягодовото на юни,
светулките повика пак на бал,
щурец за луди танци закопнял,
за миг поспира – роза да целуне.
И капчица роса е помежду ни, ...
  315 
Под кожата дебела, на злобаря,
навярно има осми слой – от лой.
Като латерна мъдрости повтаря,
в гласа си влюбен до полуда той.
И толкова е хлъзгаво, край него - ...
  298  10 
Залезе слънцето, послушно,
зад хоризонта озарен.
Морето ласкаво го гушна
и залюля го в нежен плен.
Рибарю, ориста нелека, ...
  536 
Този дом има много врати,
а прозорците кой ли заключи?
Тук денят само в кръг се върти –
има свое легло, като куче.
Тежки щори, покрити са с прах, ...
  577  16 
Облаци тътнещи, облаци кълбести,
впрегнати в тежка небесна каляска,
сиви коне сте, с потръпващи хълбоци,
шиба ви яростно пътник – неласкав.
Мълнии здраво задържат ви впрегнати, ...
  492  14 
Винаги наградата я има –
нос от морков, въглени очи,
хрупкав сняг и белоснежна зима,
край комина болката мълчи,
сплела е хамак, от ветровете ...
  1120  10  12 
Искам на крилете – снежнобели,
гълъб да ми носи блага вест.
Искам седем дни и все недели.
Искам си усмивката! От днес.
Искам си небето, хвърчилата, ...
  410  15 
Да, сивото ми вещество е малко,
ала челична – моята закалка.
Навреме тленността си проумях.
И зная аз, изменчивото време,
каквото имам, за изпът ще вземе – ...
  866  11 
От толкова прегъване поканата,
по ръбовете май чернилка хвана.
Каляските са само за избраните –
по балове не канят парцалани.
И феята е нейде запиляла се, ...
  312 
Душата спи в гнездо на жълта овесарка
и под крилцето мъката ѝ свряна е
поле сънува, златно жито, слънце жарко,
но този дъжд студен, като закана е.
Ни помен от отава и косачи, ...
  210 
Изливат се сякаш гневът и сълзите ти, Боже,
камшичено шибат земята градушки, порой.
Преситено стадото, за интернет се тревожи,
не вярват, че има Те, кой ли почита те, кой?
Отдавна било е – нощес и небето ще падне, ...
  219  13 
На К.
Хули сто, хули сто, хули сто,
пак се сипят – поетът обръгнал,
е замесен от друго тесто
и върви – накъдето е тръгнал. ...
  222  10 
Две шепички утрин и топла милувка, забързана
поема написана с пръсти нощес по плътта.
Забравих пак всичко, което пропуснах и вързан е,
в колибката кучешка вятърът, с който летя.
Немирен врабец по стрехата върти пируетите, ...
  254  12 
Прелетяват последни искри,
в черни пушеци огънят гасне.
И палачът да плаче се скри,
че извършил е нещо ужасно.
Господата вървят към дома, ...
  427  10 
Колко време изтече?
Ти забрави ли как,
в топла пролетна вечер
сред градинския злак,
си говорихме тихо ...
  621  11 
Propuestas
: ??:??