plami-6
705 el resultado
  1179  19 
Лабиринтът
***
Трудно вземам си сбогом с твойта любов...
До голо изтлях в невъзможното лято.
Орисана бях и с горчив богослов: ...
  1065  27 
Ела в моя свят
***
В моя свят
неразбран, омаен и ням,
ела – пристъпи – ...
  1037  24 
  855  13 
Щом решил си да тръгнеш
Обичам,
вричам,
мълвя...
Изричам си всичките думи ...
  993  17 
  1774  18 
  1263  15 
  1537  12 
  958  14 
  1194  10 
В зъбците на делничното бърдо
Една сълза,
отронен лист кристален,
хрипти сподавено –
посечена ...
  1013  27 
  2226  12 
  1007  19 
Пролука сребърна в стената сива
(на съпруга ми)
Слънцето със обич те поглежда:
Здравей, скиталецо, с печал устрелен!
Премръзнал, ваеш ти по сто мечти на ден, ...
  817  22 
Майска бродница
***
любовта ми
шармантна и бляскава
пролет шеметна ...
  1027  26 
Среднощен сабат (I)
(в памет на bg undergrоund деца)
Щастливо нехаеш, невинно момче,
щурееш във приказно-вещерски свят!
Игриво порой те мъртвешки влече - ...
  1052  25 
Нарамих торба със надежда
(катеря отново заветния връх).
Слисано цвете със завист поглежда
– покрито завинаги с мъх.
Предишните си опити забравям ...
  1009  17 
(на моите ученици)
За нещо струва си да се живее,
за блесналите погледи, като река,
разтапящи с усмивките леда,
погрижили се пошлостта да занемее... ...
  875  20 
Как Гошко ще стане персона грата
Гошко диво се чумери:
мама с книжката замери.
Не харесва да чете
приказките туй дете. ...
  1017  24 
Апотеоз на омразата
Във този час, банално-съвършен,
с присъствие отново ме зарадва.
Неясни чувства фокусираш в мен:
презрение ехидно се прокрадва. ...
  1190  17 
търсеният брод
проклинащи очи
накълцват
безпощадно
методично времето ...
  941  18 
недей отново
***
не ме търси
отново
недей ...
  826  21 
След години
Горчиво снаждам, с болка преподреждам...
Опитвам се забравените чувства да събудя.
Ще мога ли да пременя в надежда
и да закърпя дрипата любовна с жажда луда? ...
  776  16 
Омиротворяване
зимата
в сърцето
скъта дом
душата ...
  1433  20 
Случайна среща
***
Далечен спомен бездушно ме жегва.
Сърцето бясно, не спря да ръмжи.
Чаровен поглед дръзко ме преследва ...
  1285  17 
Откровено
Замръкнах в гори тилилейски, красиви.
Прехласнат, зароних копнежни слова...
Избягаха с ужас животните диви,
злокобно прокле ме цветче да мълча. ...
  912  18 
Макар че явно съм в потрес,
ще кръшна от проклетия си стрес.
Защото все ме врънкате за светъл стих,
на характерния си стил смутено аз изневерих!
И на опашка пред Едем най-скромно днес се наредих, ...
  1128  17 
Диаболично
***
Във Царството на сенките когато тлях,
измислих хиляди причини да живея.
Сред пропасти и огнени езици оцелях, ...
  1506  25 
Нарочи ме
за вещица зъбата –
разбрах –
метлата яхнала си ти...
Във Ада рееш се, ...
  1020  15 
Вълчи делник
Вълчи делник,
озъбен,
заръфа душата.
Изранено, ...
  1045  31 
***
До голо ограби ме, взе всички мечти –
уж съвсем за малко, за да се съвземеш.
Протегна ревниво към мен Косата,
разстла милостиво красиви лъжи ...
  820  20 
Прозаично
Един ден любовта си тръгна неусетно.
Кафето черно вече не горчи.
Душата обузда видения несретни
и кротко, изведнъж – се усмири. ...
  916  20 
Мъртвата душа
Сиво...
Сиво...
Сиво...
Как да го прокудя? ...
  1495  20 
Тя се отпусна отчаяно на стола. Той тежко проскърца, но оцеля под тежестта ù̀. Хлебарките се засуетиха лениво между мръсните чинии и трохите по масата. Протегна вяло ръка и смачка една. Спомни си времето, когато те отчаяно бягаха и се криеха, само щом я зърнеха да си идва от работа. Стана трудно, до ...
  917  12 
Семейна хармония
Отмива душът монотонно
натрапените страстни ласки.
Вода гореща с лъх приятен
разтваря ги във мръсна пяна. ...
  913  18 
***
На кръстопът застанала отдавна,
унило чакам знак съдбовен.
Нощта се спуска – още по-кошмарна,
а всеки ден е по-греховен... ...
  850  15 
Ревност
Раздрах сърца - ридаещи отломки -
с магия запилях ги вдън земя.
И трябваше прашинка по прашинка
да търся ничком, страшно онемял. ...
  824  16 
Минават вихърно,
не спират годините...
И тази неусетно
се изсули като другите...
Космически ...
  1071 
Никита Сергеев разтърка сънено очите си. Джиесемът кротко свиреше Вивалди, събуждайки го, както всяка сутрин, точно в 5 часа. Изведнъж осъзна колко е радостен. Той е влюбен! Душата му захвърча в облаците окрилена. Въображението му се развихри – с нетърпение очакваше новия работен ден и срещата с въз ...
  1128 
Експериментална поезия
по едноименното фото на
Pepina (Пепа Деличева)
Танцуващи цветя – мрак и чистота...
Белее сластно призрачният им воал. ...
  946  11 
Propuestas
: ??:??