plami-6
692 el resultado
Пролука сребърна в стената сива
(на съпруга ми)
Слънцето със обич те поглежда:
Здравей, скиталецо, с печал устрелен!
Премръзнал, ваеш ти по сто мечти на ден, ...
  735  22 
Майска бродница
***
любовта ми
шармантна и бляскава
пролет шеметна ...
  938  26 
Среднощен сабат (I)
(в памет на bg undergrоund деца)
Щастливо нехаеш, невинно момче,
щурееш във приказно-вещерски свят!
Игриво порой те мъртвешки влече - ...
  931  25 
Нарамих торба със надежда
(катеря отново заветния връх).
Слисано цвете със завист поглежда
– покрито завинаги с мъх.
Предишните си опити забравям ...
  889  17 
(на моите ученици)
За нещо струва си да се живее,
за блесналите погледи, като река,
разтапящи с усмивките леда,
погрижили се пошлостта да занемее... ...
  788  20 
Как Гошко ще стане персона грата
Гошко диво се чумери:
мама с книжката замери.
Не харесва да чете
приказките туй дете. ...
  902  24 
Апотеоз на омразата
Във този час, банално-съвършен,
с присъствие отново ме зарадва.
Неясни чувства фокусираш в мен:
презрение ехидно се прокрадва. ...
  1089  17 
търсеният брод
проклинащи очи
накълцват
безпощадно
методично времето ...
  824  18 
недей отново
***
не ме търси
отново
недей ...
  738  21 
След години
Горчиво снаждам, с болка преподреждам...
Опитвам се забравените чувства да събудя.
Ще мога ли да пременя в надежда
и да закърпя дрипата любовна с жажда луда? ...
  679  16 
Омиротворяване
зимата
в сърцето
скъта дом
душата ...
  1135  20 
Случайна среща
***
Далечен спомен бездушно ме жегва.
Сърцето бясно, не спря да ръмжи.
Чаровен поглед дръзко ме преследва ...
  1196  17 
Откровено
Замръкнах в гори тилилейски, красиви.
Прехласнат, зароних копнежни слова...
Избягаха с ужас животните диви,
злокобно прокле ме цветче да мълча. ...
  799  18 
Макар че явно съм в потрес,
ще кръшна от проклетия си стрес.
Защото все ме врънкате за светъл стих,
на характерния си стил смутено аз изневерих!
И на опашка пред Едем най-скромно днес се наредих, ...
  1022  17 
Диаболично
***
Във Царството на сенките когато тлях,
измислих хиляди причини да живея.
Сред пропасти и огнени езици оцелях, ...
  1404  25 
Нарочи ме
за вещица зъбата –
разбрах –
метлата яхнала си ти...
Във Ада рееш се, ...
  904  15 
Вълчи делник
Вълчи делник,
озъбен,
заръфа душата.
Изранено, ...
  949  31 
***
До голо ограби ме, взе всички мечти –
уж съвсем за малко, за да се съвземеш.
Протегна ревниво към мен Косата,
разстла милостиво красиви лъжи ...
  721  20 
Прозаично
Един ден любовта си тръгна неусетно.
Кафето черно вече не горчи.
Душата обузда видения несретни
и кротко, изведнъж – се усмири. ...
  803  20 
Мъртвата душа
Сиво...
Сиво...
Сиво...
Как да го прокудя? ...
  1400  20 
Тя се отпусна отчаяно на стола. Той тежко проскърца, но оцеля под тежестта ù̀. Хлебарките се засуетиха лениво между мръсните чинии и трохите по масата. Протегна вяло ръка и смачка една. Спомни си времето, когато те отчаяно бягаха и се криеха, само щом я зърнеха да си идва от работа. Стана трудно, до ...
  814  12 
Семейна хармония
Отмива душът монотонно
натрапените страстни ласки.
Вода гореща с лъх приятен
разтваря ги във мръсна пяна. ...
  822  18 
***
На кръстопът застанала отдавна,
унило чакам знак съдбовен.
Нощта се спуска – още по-кошмарна,
а всеки ден е по-греховен... ...
  743  15 
Ревност
Раздрах сърца - ридаещи отломки -
с магия запилях ги вдън земя.
И трябваше прашинка по прашинка
да търся ничком, страшно онемял. ...
  728  16 
Минават вихърно,
не спират годините...
И тази неусетно
се изсули като другите...
Космически ...
  966 
Никита Сергеев разтърка сънено очите си. Джиесемът кротко свиреше Вивалди, събуждайки го, както всяка сутрин, точно в 5 часа. Изведнъж осъзна колко е радостен. Той е влюбен! Душата му захвърча в облаците окрилена. Въображението му се развихри – с нетърпение очакваше новия работен ден и срещата с въз ...
  662 
Експериментална поезия
по едноименното фото на
Pepina (Пепа Деличева)
Танцуващи цветя – мрак и чистота...
Белее сластно призрачният им воал. ...
  837  11 
Никита Сергеев забърза леко крачките си. Успя да се качи в автобуса в последния момент. Огледа подозрително за контрола. Слава богу, този път нямаше! Неколцината пътника не го удостоиха с поглед. Седяха умислени, всеки загърнал се зиморничаво в дрехата си. Зъзнеха безропотно, дори не се възмущаваха, ...
  608 
Свенливо гълъб кацна на перваза.
Към мен гальовно гушка завъртя.
Виновно тишината ми проряза –
загука нежно и внезапно отлетя.
Трохичките, поръсени от мене, ...
  632  17 
Абитуриентският бал – чакаше го със страх и с надежда. Често сънуваше прекрасен сън – танцуваше шеметно унесена и фокусираше възхитени погледи. Музиката свиреше неземно, роклята ù блестеше прелестно – изискана, семпла черна рокля, дълга до глезените. Фини елегантни обувки и изящна малка чантичка дов ...
  763 
С чудесен стих прослави се поет:
разнищил вещо прозата житейска.
Превърна се обаче в Нарцис
най-проклет,
наметнал гордо дреха галилейска... ...
  594  13 
Говорим си с теб
всеки ден:
неща прозаични
и не чак дотам...
Говорим – ...
  629  14 
Запотен, вятърът поспря за миг,
почуквайки немирно на вратата...
Съдра тишината ми с вик –
светли спомени срина в душата.
Размечтах се – ...
  607 
Ще оцелее
след поредния скандал –
марионетка –
кукла на конци
докрая... ...
  839 
Години грях
на морните плещи.
Не помня
последния смях.
Под планини ...
  603  10 
Разнородна, нестройна тълпа
броди в хаоса и го руши...
С притаени надежди в сърца
днес осъмват лъчисти души.
В мрака скитат, препъват се, стават... ...
  607 
Пробудена
Очите от портрета смеят се...
Но скръб немилостиво плисва –
вина-лавина ме притиска,
а спомените-битници ...
  728  10 
Унили хора с уморени сърца
пулсират във града безлик.
С вълшебна пръчка вечерта
променя ги за миг...
Бълвоч и гнъс – вулгарното дете ...
  539 
Мъгла се спуска – като сива пелена
и пред очите вече притъмнява...
Изправена пред пъклена врата –
наказана съм: Бог съдбата ми решава.
Часовникът безкрайно трака – ...
  584  10 
Тя дълго време казва си:
“Не мога повече,
не искам
да живея
в тоз мръсничък аквариум.” ...
  446 
Propuestas
: ??:??