poisonivi81
100 el resultado
Къде си, майко моя?
Да те прегърна!
Да ти промълвя!
Че вече се научих аз
какво е да страдаш... ...
  746 
Не ме измъчвай с твоята поезия...
Велик поет! - На своето падение!
Не ме изпитвай с дръзкия си поглед!
Защото вече знам как гаснеш след зенита...
Тъй жалко, как преди го вярвах...! ...
  662 
Просто си роден някъде!
Дали е само съдба?
А ти вече си там!
Не знаеш как ще тръгнат дните ти.
Просто си хвърлен някъде! ...
  563 
Знам как пее тъжната китара.
Това не е песен за всеки...
Ще стене самотнa, спомени ще навява.
Така боли в сърцето, така боли и в мене...
Сълзи когато напират, ...
  568 
Ако имаше нужда от мен,
защо не го показваш?
Толкова дълго мислих и чаках,
но не виждам и ти да го желаеш!
Не те търся вече. ...
  543 
Не заспивай лесно,
трябва да будуваш!
Като мене често,
в нощи бели да щурмуваш!
Нека и за тебе , ...
  549 
Плаши ме Божията обич и проницание.
Плаши ме, че Той знае кое е по-доброто!
А то не винаги съвпада с моите молитви...
Плаши ме несигурността,
която не се определя от липсата на вяра. ...
  641 
А бях русалка, неподправена и чиста...
Моряк тъй опитен сломи ме!
С брада, с лула и всички други екстри!
Излъга ме, невернико!
Измами ме, нали? ...
  480 
Имах да ти кажа нещо...
Имах, но така и не успях!
Твърде късно беше, нали?
Твърде късно беше за молитви...
Исках една утрин още с теб! ...
  511 
Не бях ли вчера сякаш на пет.
Сякаш още дочувам ритми далечни...
Домът ни беше весел и изпълнен с гости.
Сякаш пак съм у дома...
Някой подканя: "Хайде -Ламбада!" ...
  599 
Ако решиш да дириш корени на злото
сред мрачните дъбрави на душата си,
която уж познавал си до вчера.
Ще си преборил същото до някъде...
Не подир твойта тленна смелост, ...
  412 
Не съм пророк, за да вестя...
За нещо важно тъй съм неспокоен днес!
Не съм уредник, но греша ли?
Че ще вещая тъжна вест?
Сега пред труден избор съм изправен аз, ...
  383 
Няма нищо поетично.
В този ден, както и в предния.
Всичко тук е прозаично.
На романтика тук всичко бедно е.
Не съм черноглед, ...
  516 
Ядосан съм, себичен – нищо градивно!
Не претендирам...
Нищо от мен не било позитивно...
Защо ли да се питам?
Защо ли на Господ му беше тъй нужно! ...
  515 
Празен лист попълвам с думи,
но думите мои нямат сякаш душа!
Не съм правилно тълкуван ли?
Не съм ли от тази Земя ?
Прелиствам дните повтарящи. ...
  456 
Нирвана
Там!
На брега на морето
Зееше вече нощта.
Хоризонт нямаше там, където ...
  418 
Вървях по улиците сиви.
Не срещах никого, вървях все сам!
Вървях, препъвах се в промили.
Къде бях, даже не съм знал!
Усетих полъха на нещо чисто! ...
  477 
Как си?
Трудно ли се справяш?
Мислиш ли ,все тъй за немислимите неща?
Сякаш само ти оставаш,
Вечният боец с Неправдата! ...
  601 
Необятно,морето поглъща нощта.
Посипва я с куп от звезди!
И блещукащи,губещи се..
В своя свят припознат,
Те не могат да тлеят във свещи! ...
  552 
Казах ти:
„Аз не съм най-вярната пътека!
Ти по мен не тръгвай!
Аз не ти предлагам нищо повече!
Ти побързай,че изпускаш влака!" ...
  493 
Влача крака…в тишина и тиня.
Влача душа…в пустиня.
Валят ято черни лебеди.
Небето е сивеещо!
Няма дъги и няма неземни красоти. ...
  515 
Ти ме взе просто така!
Събра ме от дъното.
Посегна с длан към пръстта.
В дланта си, времето от нея отся.
И утаих се –досущ пълзяща змия! ...
  474 
На парцали накъсах деня си.
Що за ден?!
Съжаление?!
Никакво !
На подметка осъмвам! ...
  464 
От водите мътните, калните.
Непристойно потъна, приля се сред тях.
От брега не остана прашинка.
От небето не стига до дъното лъч.
Ти не знаеш чие отражение гледаш. ...
  390 
За моята мъка ,не мога да пиша.
Не мога да вдъхна на нищото -нещо!
Дори на единствена строфа -живот да даря!
Защото в смъртта не успях,
Да намеря нищо ценно.. ...
  455 
Светът е светлосив,почти безцветен.
Реки от липсва на съчувствие текат по него.
Извират извори от злоба ,вонят на лицемерие.
Съсухрена шушулка-свит човекът ,крие се и чезне.
Залязва сутрин слънцето на Изток. ...
  491 
Къде си ?
В кое огледало се криеш?
Страдаш ли тихо,
В ъгъла криволичещ?
Къде си ? ...
  736 
Тръгвам си!По пътя стар ,отъпкан..
Тръгвам си-негонен,но и нежелан .
Егоцентричен,саможив бил съм.!
Такъв съм!
Аз съм хулиган! ...
  468 
Писмата ми ,ти не си чела!
Защото после върху тях заспивах.
Когато мислех си за тебе..
До днес, да те виня не исках!
Нали ще бъде твърде жалко? ...
  925 
На прашната лавица дремят купища от книги .
Романи,разкази ,енциклопедии и стихосбирки.
Преминали през времето-къде разгърнати веднъж.
Къде по пет–шест пъти,четени и препрочитани.
Така си мисля,че се случва често и с жените. ...
  504 
Където акостират старите фрегати,
Там тръгнах да те диря в утрото мастилено.
На кея ме посрещна стар пират.
Показа ми, по котвите ръждивото.
А кулата на нашите надежди, ...
  1722 
Не ни ли омръзна?
Нима сме останали глухи и слепи?
Защо никой не дръзва?
Да бъде новият Левски..
Защото ли не смеем? ...
  512 
Не живей напразно.
Не дишай излишно.
Ти си нужен .
Уникален и неповторим.
Ти си само един! ...
  859 
Мечтая си и аз.
Все някога да ида на почивка.
Все някога да имам шанс.
Поне за седмица.
Да си почина. ...
  462 
Кой са тези пусти финикийци?
Нарочени за първоизточник на всичко пошло.
Измислили замяната на всичко пожелавано,
Срещу кованото в пропорционалност - зло!
Срещу метал, наречен”благороден”, ...
  535 
Липсва ми времето.
Дъх на свобода.
Дъх на изгоряло масло.
Вятърът безотговорно.
Рошещ моята коса. ...
  421 
Една жена излезе.
Пристъпи прага на блок 63-ти.
Като животно диво, тя обходи своя ареал,
и в бързи крачки продължи напреде.
Печеше ярко, февруарско слънце. ...
  388 
Пише ми се.
Пише ми се много.
Сякаш сърби дланта!
Сякаш в емоции..
Душата прелива! ...
  536 
Живея всеки ден.
По малко.
Пестя за после.
Все мисля.
Мисля даже нощем! ...
  438 
Все бродя безутешна!
Между прескачащите,овехтяли кадри.
И все така се взирам ,и се чудя..
Над всяка чернобяла част !
Над всяко късче, някъде по мене. ...
  475 
Propuestas
: ??:??