poisonivi81
102 el resultado
Намерих един път, далечен и труден,
Намерих пътека, тъй буйно обрасла.
Но поривът ме зове..
Нали любовта ми е - на слука!
Вярвам в това и сега пак търся пролука... ...
  689 
Влюбване... Слепота.
Погубване...
Намиране на слепи дири...
Очи, в които все се взираш...
Но някак са... бездомни. ...
  718 
Къде си, майко моя?
Да те прегърна!
Да ти промълвя!
Че вече се научих аз
какво е да страдаш... ...
  1007 
Не ме измъчвай с твоята поезия...
Велик поет! - На своето падение!
Не ме изпитвай с дръзкия си поглед!
Защото вече знам как гаснеш след зенита...
Тъй жалко, как преди го вярвах...! ...
  723 
Просто си роден някъде!
Дали е само съдба?
А ти вече си там!
Не знаеш как ще тръгнат дните ти.
Просто си хвърлен някъде! ...
  618 
Знам как пее тъжната китара.
Това не е песен за всеки...
Ще стене самотнa, спомени ще навява.
Така боли в сърцето, така боли и в мене...
Сълзи когато напират, ...
  622 
Ако имаше нужда от мен,
защо не го показваш?
Толкова дълго мислих и чаках,
но не виждам и ти да го желаеш!
Не те търся вече. ...
  597 
Не заспивай лесно,
трябва да будуваш!
Като мене често,
в нощи бели да щурмуваш!
Нека и за тебе , ...
  598 
Плаши ме Божията обич и проницание.
Плаши ме, че Той знае кое е по-доброто!
А то не винаги съвпада с моите молитви...
Плаши ме несигурността,
която не се определя от липсата на вяра. ...
  714 
А бях русалка, неподправена и чиста...
Моряк тъй опитен сломи ме!
С брада, с лула и всички други екстри!
Излъга ме, невернико!
Измами ме, нали? ...
  519 
Имах да ти кажа нещо...
Имах, но така и не успях!
Твърде късно беше, нали?
Твърде късно беше за молитви...
Исках една утрин още с теб! ...
  545 
Не бях ли вчера сякаш на пет.
Сякаш още дочувам ритми далечни...
Домът ни беше весел и изпълнен с гости.
Сякаш пак съм у дома...
Някой подканя: "Хайде -Ламбада!" ...
  659 
Ако решиш да дириш корени на злото
сред мрачните дъбрави на душата си,
която уж познавал си до вчера.
Ще си преборил същото до някъде...
Не подир твойта тленна смелост, ...
  451 
Не съм пророк, за да вестя...
За нещо важно тъй съм неспокоен днес!
Не съм уредник, но греша ли?
Че ще вещая тъжна вест?
Сега пред труден избор съм изправен аз, ...
  428 
Няма нищо поетично.
В този ден, както и в предния.
Всичко тук е прозаично.
На романтика тук всичко бедно е.
Не съм черноглед, ...
  568 
Ядосан съм, себичен – нищо градивно!
Не претендирам...
Нищо от мен не било позитивно...
Защо ли да се питам?
Защо ли на Господ му беше тъй нужно! ...
  552 
Празен лист попълвам с думи,
но думите мои нямат сякаш душа!
Не съм правилно тълкуван ли?
Не съм ли от тази Земя ?
Прелиствам дните повтарящи. ...
  497 
Нирвана
Там!
На брега на морето
Зееше вече нощта.
Хоризонт нямаше там, където ...
  467 
Вървях по улиците сиви.
Не срещах никого, вървях все сам!
Вървях, препъвах се в промили.
Къде бях, даже не съм знал!
Усетих полъха на нещо чисто! ...
  521 
Как си?
Трудно ли се справяш?
Мислиш ли ,все тъй за немислимите неща?
Сякаш само ти оставаш,
Вечният боец с Неправдата! ...
  653 
Необятно,морето поглъща нощта.
Посипва я с куп от звезди!
И блещукащи,губещи се..
В своя свят припознат,
Те не могат да тлеят във свещи! ...
  585 
Казах ти:
„Аз не съм най-вярната пътека!
Ти по мен не тръгвай!
Аз не ти предлагам нищо повече!
Ти побързай,че изпускаш влака!" ...
  537 
Влача крака…в тишина и тиня.
Влача душа…в пустиня.
Валят ято черни лебеди.
Небето е сивеещо!
Няма дъги и няма неземни красоти. ...
  558 
Ти ме взе просто така!
Събра ме от дъното.
Посегна с длан към пръстта.
В дланта си, времето от нея отся.
И утаих се –досущ пълзяща змия! ...
  516 
На парцали накъсах деня си.
Що за ден?!
Съжаление?!
Никакво !
На подметка осъмвам! ...
  506 
От водите мътните, калните.
Непристойно потъна, приля се сред тях.
От брега не остана прашинка.
От небето не стига до дъното лъч.
Ти не знаеш чие отражение гледаш. ...
  433 
За моята мъка ,не мога да пиша.
Не мога да вдъхна на нищото -нещо!
Дори на единствена строфа -живот да даря!
Защото в смъртта не успях,
Да намеря нищо ценно.. ...
  507 
Светът е светлосив,почти безцветен.
Реки от липсва на съчувствие текат по него.
Извират извори от злоба ,вонят на лицемерие.
Съсухрена шушулка-свит човекът ,крие се и чезне.
Залязва сутрин слънцето на Изток. ...
  542 
Къде си ?
В кое огледало се криеш?
Страдаш ли тихо,
В ъгъла криволичещ?
Къде си ? ...
  788 
Тръгвам си!По пътя стар ,отъпкан..
Тръгвам си-негонен,но и нежелан .
Егоцентричен,саможив бил съм.!
Такъв съм!
Аз съм хулиган! ...
  517 
Писмата ми ,ти не си чела!
Защото после върху тях заспивах.
Когато мислех си за тебе..
До днес, да те виня не исках!
Нали ще бъде твърде жалко? ...
  994 
На прашната лавица дремят купища от книги .
Романи,разкази ,енциклопедии и стихосбирки.
Преминали през времето-къде разгърнати веднъж.
Къде по пет–шест пъти,четени и препрочитани.
Така си мисля,че се случва често и с жените. ...
  547 
Където акостират старите фрегати,
Там тръгнах да те диря в утрото мастилено.
На кея ме посрещна стар пират.
Показа ми, по котвите ръждивото.
А кулата на нашите надежди, ...
  1925 
Не ни ли омръзна?
Нима сме останали глухи и слепи?
Защо никой не дръзва?
Да бъде новият Левски..
Защото ли не смеем? ...
  546 
Не живей напразно.
Не дишай излишно.
Ти си нужен .
Уникален и неповторим.
Ти си само един! ...
  915 
Мечтая си и аз.
Все някога да ида на почивка.
Все някога да имам шанс.
Поне за седмица.
Да си почина. ...
  506 
Кои са тези "пусти" финикийци?
Нарочени за първоизточник на всичко пошло.
Измислили замяната на всичко пожелавано,
Срещу кованото в пропорционалност - злато-зло!
Срещу метал, наречен”благороден”, ...
  581 
Липсва ми времето.
Дъх на свобода.
Дъх на изгоряло масло.
Вятърът безотговорно.
Рошещ моята коса. ...
  467 
Една жена излезе.
Пристъпи прага на блок 63-ти.
Като животно диво, тя обходи своя ареал,
и в бързи крачки продължи напреде.
Печеше ярко, февруарско слънце. ...
  433 
Пише ми се.
Пише ми се много.
Сякаш сърби дланта!
Сякаш в емоции..
Душата прелива! ...
  574 
Propuestas
: ??:??