rummis (Румяна Славкова) - Obras

Порастване 🇧🇬

Една безкрайна плитка с име на момиче
от ножицата се откъсна и умря.
Трупът ù рус по плочките потича,
разлива се, превръща се в река…
И детско ластиче накрая на къдриците ...

rummis

Poesía

2011-08-17T10:10:44+03:00 978 1

Разкаяние 🇧🇬

РАЗКАЯНИЕ
От няма болка цялата съм синя,
като небе с препердени очи -
разкъсана от птиците коприна.
И кой ли ще я заличи... ...

rummis

Poesía

2011-08-16T15:48:22+03:00 1K

Коледа 🇧🇬

В снежните преспи
откривам следите ти... боси
и зная къде си,
и не задавам въпроси.
Снегът ще пречисти ...

rummis

Poesía

2011-03-09T10:58:16+02:00 1.6K

Магия за обич 🇧🇬

Залез със цвят на малина
се плъзна по прашния гюм...
Глътка рубинено вино,
Капка любовен парфюм,
стръкче омайниче, китка ...

rummis

Poesía

2011-03-02T22:46:30+02:00 776 3

Раздяла 🇧🇬

Не валеше. Даже облачно не бе.
И не бе студено.
Един прекрасен януарски ден,
по-топъл от септември.
И даже сянка слънцето не скри, ...

rummis

Poesía

2011-03-01T20:18:01+02:00 743 1

Вина 🇧🇬

Знам, сгреших. В твоя свят подреден
аз нахълтах - сълза от кокиче,
сринах всичко, градил преди мен
и безсрамно взех в теб да надничам.
И разплисках живота ти - чаша кафе ...

rummis

Poesía

2010-01-07T16:53:19+02:00 1.6K 1 9

Стари моми 🇧🇬

Двете тополи вънка под стряхата,
двете тополи с изгнилите вече листа
с клони чепати ожулено махаха,
сякаш молеха, сякаш зовяха дъжда.
Той ще дойде, син и студен, ...

rummis

Poesía

2010-01-05T12:17:47+02:00 874 3

Компаньонка 🇧🇬

Той седеше във бара пред нея.
И очите му капеха -
разтопени слънца
върху нейната слънчева пазва,
по очите се стичаха нежно, ...

rummis

Poesía

2009-12-17T16:12:19+02:00 839 4

Греховно 🇧🇬

Тази нощ луната прокърви
с капки дъжд по бузите на лятото.
Горещо-златни, огнени сълзи,
самотно-сини, тъжни, нощно-вятърни.
Като реката разпилях води, ...

rummis

Poesía

2009-11-04T02:13:11+02:00 807 9

Не искам да те мразя 🇧🇬

На Д.
Не искам с този глас да ми говориш.
Металът в него стърже като куче.
Като ръждясал банциг стърже и гъргори,
като вулкан разсърден бълва и клокочи. ...

rummis

Poesía

2008-09-02T13:19:52+03:00 1.1K 4

Сватба 🇧🇬

Слънце - огън водата напива
и разбужда петлите,
в будни нощи мома-самодива
двора премита.
Рано сутрин момци-годежари ...

rummis

Poesía

2008-08-29T11:13:32+03:00 895 8

Панталон 🇧🇬

На въжето съхне панталон.
Два крачола - два близнака.
Всеки гони своя собствен вятър,
всеки е един препуснал кон...
всеки е платно на собствен кораб ...

rummis

Poesía

2008-08-26T12:49:19+03:00 1K 11

Безбрежие ли е 🇧🇬

Безбрежие ли е или безбожие...
безкраие, което ме тревожи...
Опитвам се във стъпките ти, Боже,
да стъпвам,
но съм твърде ниска. ...

rummis

Poesía

2008-03-20T18:04:10+02:00 801 1

Не ми стига 🇧🇬

Не ми стига да знам, че ме чакаш,
не ми стига да ме обичаш...
Когато си тръгна, не плаках,
когато си тръгнах, не тичах,
не исках да бъда до тебе, ...

rummis

Poesía

2008-03-19T12:06:56+02:00 866 2

Усещане да се завърнеш 🇧🇬

Навън вали,
навяват преспи
по стъпките на боговете...
Не знам защо...
не знам къде си, ...

rummis

Poesía » Filosófica

2008-03-18T20:11:51+02:00 997 4

Залез над пътя

rummis

Fotografía

2007-06-20T23:08:39+03:00 964 2

Приказка за времето 🇧🇬

Когато времето достигна своя край,
заваля.
Чист и пухкав, недоказан,
бял и лек,
непредвиден, неповярван ...

rummis

Poesía

2006-12-13T00:59:10+02:00 1K 4

Тъжно... 🇧🇬

Снежинките поръсиха очите ти
и стана толкова студено...
и просълзи...
в душата ми...
А аз те гледах, гледах... гледам...

rummis

Poesía

2006-12-13T00:56:11+02:00 808 4

Аквариумът... 🇧🇬

Аквариумът,
във който живееше златната рибка,
сега си почива във шкафа,
самотен и сух.
Гладните котки отдавна не вярват на чудеса.

rummis

Poesía

2006-12-13T00:55:47+02:00 1.1K

Сутрин 🇧🇬

Остатъкът от езеро
в черупката на прозореца ми
се разплиска,
разгневен от внезапното събуждане
на вятъра, ...

rummis

Poesía

2006-12-10T22:01:49+02:00 737 4

Аз по мъничко умирам 🇧🇬

Аз по мъничко умирам със смъртта на всеки слънчоглед,
денят изтича през очите ми и се счупва във ресниците.
И светът отвъд е тъмносив наглед,
и лютиво-кисел е на вкус и на мирисане.
А разковничето е зарито някъде дълбоко във душата ни, ...

rummis

Poesía

2006-12-10T22:00:34+02:00 1.1K 3

Свобода 🇧🇬

Наричат с гордост Свобода
възможността си да избират
между гордостта и любовта
и гордо в тази битка да умират.
И със свобода клеймят ...

rummis

Poesía

2006-12-10T21:59:37+02:00 752 2

Пак вали... 🇧🇬

Пак вали...
Посред сън
бели пръсти разлистват тъмата.
И разтваря гърди,
диша тежко и трудно земята. ...

rummis

Poesía

2006-11-21T22:46:14+02:00 869 11

Спомен 🇧🇬

Едно момче нарече ме кошмар.
Пред погледа на подивялата луна
в миг разсъблякох нежност и вина
в един безумен, неуспял шамар...
А всъщност беше безпощадно прав. ...

rummis

Poesía

2006-11-21T22:46:03+02:00 1.6K 6

* * * 🇧🇬

Не ме оставяйте сама във мрака,
страхувам се от призраци,
от призраци на дълго чакани
вечерни орисници.
Не ме оставяйте сама във мрака, ...

rummis

Poesía

2006-11-21T22:45:55+02:00 835 4

На ненамерената своя половинка 🇧🇬

Къде си, половинко моя?
Страшно дълго
бродих по земята да те търся.
Що пантофки сребърни изтърках,
колко рокли от позлата скъсах... ...

rummis

Poesía

2006-11-19T18:20:54+02:00 1K 8

Писмо 🇧🇬

Аз пиша ти отново, коленичила
над недоспалата си вечер
и не на лист, върху душата пиша,
сега си толкова далече...
Замина. И изписвах твойто име ...

rummis

Poesía

2006-11-19T18:17:40+02:00 719 4

Раниха ме 🇧🇬

Раниха ме - аз раната простих.
Убиха ме - сърцето ми възкръсна.
И всяка болка въплътих във стих,
лекувах всяка рана с топли пръсти...
Ограбиха ме - аз не наругах, ...

rummis

Poesía

2006-11-19T18:16:55+02:00 794 8

Око 🇧🇬

Прободе слънчев лъч душата
на счупеното огледало
и цветен в ръбчетата заигра.
Учуденият образ на света проблесна,
усмихна се и засия, ...

rummis

Poesía

2006-11-18T21:00:47+02:00 758 2

Болка 🇧🇬

От няма болка цялата съм синя.
Като небе с препердени очи -
разкъсана от птиците коприна.
И кой ли ще я заличи...
От синя болка цялата съм няма, ...

rummis

Poesía

2006-11-18T20:59:22+02:00 1.5K 4

Аз останах 🇧🇬

Аз останах на брега, където
вятърът флиртуваше с вълните
и се сливаха морето и небето,
и блестях, от синева пропита...
Аз останах на брега, на който ...

rummis

Poesía

2006-11-18T20:54:59+02:00 787 2

Върху ресниците ми 🇧🇬

Върху ресниците ми бисери тежат.
Сълзи ли са?
Очи не свеждай,
те всички твои болки ще смирят.
Два огъня сред дива пустота... ...

rummis

Poesía

2006-11-17T20:16:45+02:00 773 9

Цвете 🇧🇬

Малка е твоята чашка за мене,
не можеш ти да измиеш
сълзите на детското щастие
от мойте очи,
тъй както си къпало някога ...

rummis

Poesía

2006-11-17T20:16:11+02:00 1.1K 6

Грешници 🇧🇬

Обречени горим във залеза на дните си.
Осъдени изгряваме - примамливи и бледи.
Светът ни подозира с ужасни умалителни,
студени са звездите, като сладоледи...
За първи път грешим, а вече непростими ...

rummis

Poesía

2006-11-17T19:57:24+02:00 787 4

Песен /изповед на един влюбен/ 🇧🇬

Момиче хубаво, момиче,
не ме гледай така.
Върху устните слънчица тичат,
виеш тяло- пенлива река,
със очите си огньове палиш, ...

rummis

Poesía

2006-11-16T22:09:33+02:00 1K 3

Една кристална капка светлина 🇧🇬

Една кристална капка светлина
се хлъзна по стъклото на очите ми.
И времето се сгуши от вина,
как лесно само от лика ми се лиши...
Остави нежно-бисерна следа ...

rummis

Poesía

2006-11-16T22:08:18+02:00 1.2K 4

На чакащите щастие 🇧🇬

Добър вечер, мили хора
на опашката за щастие!
Толкоз ли отдавна тук стоите,
вперили очи във небесата,
до земята са пораснали косите ви. ...

rummis

Poesía

2006-11-16T22:07:49+02:00 780 5

Дланите изсъхват от надежди 🇧🇬

Дланите изсъхват от надежди,
все по-трудно си отиват дните.
Избуяват страховете днешни
и дълбаят с тъпи човки във очите ни.
И кълват последните трошички, ...

rummis

Poesía

2006-11-12T14:51:05+02:00 873 5

Мъжете, които не ме вдъхновяват 🇧🇬

Мъжете, които не ме вдъхновяват,
тъпчат в живота ми с кални крака.
Изтривам после петната с душата си
и си лягам сама.
Мъжете, които не ме вдъхновяват, ...

rummis

Poesía

2006-11-12T14:49:39+02:00 977 7

Змийски нощи 🇧🇬

Змийски нощи...
В блузата ми вятърът се буди
с писък на дете.
И разхвърля есен пеперуди
със опърлени крилле. ...

rummis

Poesía

2006-11-12T14:46:55+02:00 815 5