Вангел
69 el resultado
Господин министърът измисли пак матури,
на кандидат-студентите живота да разтури.
Литература и езикова култура,
посочи той знанията да тества,
без да знае, че и нашта не е лесна. ...
  679 
Жълто листо
бяло мънисто
Бягам през сто
слънце златисто
Стене вятър ...
  424 
Невинно дете, невинно краде
от моите мисли и чувста.
С невинни ръце, бели, преде
покров за сърцето ми черно.
Ангел бележи с целувка позната ...
  520 
Искам музика
в мене да отеква,
дъхът на музата потекла
със златни капки по стъклото...
По стъклото на живота тихо да потрепва, ...
  939 
Красиви думи играят
прескочикобила
по влажни друми.
Стадо бели коне
тича по листа, ...
  680 
Нощта разпуска плавно косите си,
от небето жадно спускат се звезди,
в нежна синьо-бяла спирала, лягат
в твойте малки шепи, шепнейки за нежния ти трепет, тръпнейки
по струните на твоя шепот, гаснейки в копнение. ...
  827 
В светлина окъпана поляна,
ти тичаш, светлата премяна
се белеее в тревата разлюляна
и пеперудата засмяна
се изплъзва леко ...
  1571 
Раздяла, най-сетне идваш ти,
с пръстите студени, посивяла,
да измъкнеш моето сърце!
Раздяла, бавничко пристъпваш ти,
с косите разпилени, засияла ...
  848 
Утро иде - ден се захваща,
към мило либе - ден ме препраща.
Нощ ли падне - зефира поклаща
цветята до пладне - целувки й праща.
Луна се излюпи в звездната есен - ...
  908 
Отблясъкът на утрото в тихите води на моите мечти.
Слънцето гори от край до край -
бледите зари в утрото на Май.
Мъгливи облаци се спуксат между лъчите,
мълчаливи устни и блясъкът в очите. ...
  599 
Протягам ръце, без настроение, с треперещи пръсти, без посока конкретна, търся си вдъхновение.
Затъжих се, беше време, когато то вестеше ме редовно, чувах го да тропа по вратата на ухото ми, отварях му, канех го на топло в главата си, сипвахме си мастило в счупените ми порцеланови чаши и пиехме за с ...
  906 
Нощта отпуска нежно рамо
на възглавката студена
на вятъра в празното легло.
Луната, плувнала в нейните коси,
търси с поглед своите сестри ...
  640 
Вземи страна, застани настрана,
аутсайдер да бъдеш не бива,
защото самотният вълк убива,
убива - накрая умира;
самотна страна, самичка, замира в примирие ...
  598 
Времената се разлистват, дните се стелят като есенни мъгли по полята на нашите души. Пясъкът тече, стъклено.
Светлината се разстила по петнистата земя, летлива утринна зора, замаяни пред нея, в прегръдката на тази топлина, изпращаме погледите си някъде след златоструйните вълни, там, където свършва ...
  787 
Странно цвете растеше в мойте шепи,
странен полъх с цветове нелепи.
Страх повехнал и колебание тежко,
страх нестихнал, а желанието жежко
гнетеше моето странно цвете, ...
  538 
Изчерпан ум,
изчерпани думи,
зачеркнат ум,
зачеркнати мисли.
Празен шум, ...
  553 
Исках да бъда дете. От онези будните деца, зад чийто очи се крият факли, като във някоя древна съкровищница с древни мухи и комари; дете, което вкусва морето с върха на своите пръсти и дразни небцето си с дъха на небето над Ориента; дете, което събира света с отворени шепи, като фокусник, който прав ...
  777 
Линии прозирни
докосват лицето;
усмивка в очите - взираш се в тях,
как шепнат на сърцето...
Лилии ефирни ...
  500 
Красивото се ражда тъй бавно
на фона на слънцето печално, залязващо и болно.
Последните зари изтриват от небето
сломените мечти, които парят на сърцето.
Във въздишка или стон,падам аз в поклон ...
  457 
Демони нашепват
твойто име в мрака непробуден
на мислите ти черни
Старият скъперник
с кървави ръце ...
  548 
Когато думите останат самички
и римите паднат уцелени в сърцата,
голата мисъл, изпита до кости
и чувствата голи, болезнено прости
стягат копринения си шал около врата ти, ...
  536 
Косите ти като вълни отмиваха моите сълзи.
Сълза след сълза,
ти съблече моята душа,
откри всяко зрънце,
хвърляше с усмивка ...
  618 
Бягай!
Минутите звънкат
като сабий, струи от
алени връви, окончват
сърцата безмълвни. ...
  465 
Аз не зная...
Не зная път към тебе да намеря,
не умея,
мога само да гадая -
какъв свят скрила си зад блясъка ...
  709 
Гледам навън как бавно слизат от небето облачетата. Като прах от звезди в нощта слизат и се катерят бели и сиви светлинки.
Сняг.
Хората плуват в белия, хрупкав блясък, чертаят чезнещи пътеки, тръгнали на някъде да гонят съдби.
Сега вървя и мисля. Чета отново уроците, които сърцето написа за мен. Дум ...
  1216 
Спомени елмазни,
с блясък на талази ,
вливат се във мен
и във вихъра студен
ще забравя аз и този ден, ...
  624 
Неначенат ден. Незавършен стих.
Игра на сенки - дим последен.
Светлината ражда се, умира
във ведрината - на утрото смеха
тихо ромоли, сенките се пръсват, ...
  467 
Раздразнение, умора,
болка-неволя.
Пускам на воля
болката в двора.
Въображение. Убито ...
  565 
Празен хоризонт
Роман с отворен край
Кулиси скриват сцената
Минутите преди слънцето да започне
или приключи своята разходка по небето. ...
  460 
Propuestas
: ??:??