Вангел
69 el resultado
Господин министърът измисли пак матури,
на кандидат-студентите живота да разтури.
Литература и езикова култура,
посочи той знанията да тества,
без да знае, че и нашта не е лесна. ...
  738 
Жълто листо
бяло мънисто
Бягам през сто
слънце златисто
Стене вятър ...
  472 
Невинно дете, невинно краде
от моите мисли и чувста.
С невинни ръце, бели, преде
покров за сърцето ми черно.
Ангел бележи с целувка позната ...
  583 
Искам музика
в мене да отеква,
дъхът на музата потекла
със златни капки по стъклото...
По стъклото на живота тихо да потрепва, ...
  1099 
Красиви думи играят
прескочикобила
по влажни друми.
Стадо бели коне
тича по листа, ...
  734 
Нощта разпуска плавно косите си,
от небето жадно спускат се звезди,
в нежна синьо-бяла спирала, лягат
в твойте малки шепи, шепнейки за нежния ти трепет, тръпнейки
по струните на твоя шепот, гаснейки в копнение. ...
  912 
В светлина окъпана поляна,
ти тичаш, светлата премяна
се белеее в тревата разлюляна
и пеперудата засмяна
се изплъзва леко ...
  1784 
Раздяла, най-сетне идваш ти,
с пръстите студени, посивяла,
да измъкнеш моето сърце!
Раздяла, бавничко пристъпваш ти,
с косите разпилени, засияла ...
  908 
Утро иде - ден се захваща,
към мило либе - ден ме препраща.
Нощ ли падне - зефира поклаща
цветята до пладне - целувки й праща.
Луна се излюпи в звездната есен - ...
  1057 
Отблясъкът на утрото в тихите води на моите мечти.
Слънцето гори от край до край -
бледите зари в утрото на Май.
Мъгливи облаци се спуксат между лъчите,
мълчаливи устни и блясъкът в очите. ...
  657 
Протягам ръце, без настроение, с треперещи пръсти, без посока конкретна, търся си вдъхновение.
Затъжих се, беше време, когато то вестеше ме редовно, чувах го да тропа по вратата на ухото ми, отварях му, канех го на топло в главата си, сипвахме си мастило в счупените ми порцеланови чаши и пиехме за с ...
  977 
Нощта отпуска нежно рамо
на възглавката студена
на вятъра в празното легло.
Луната, плувнала в нейните коси,
търси с поглед своите сестри ...
  695 
Вземи страна, застани настрана,
аутсайдер да бъдеш не бива,
защото самотният вълк убива,
убива - накрая умира;
самотна страна, самичка, замира в примирие ...
  654 
Времената се разлистват, дните се стелят като есенни мъгли по полята на нашите души. Пясъкът тече, стъклено.
Светлината се разстила по петнистата земя, летлива утринна зора, замаяни пред нея, в прегръдката на тази топлина, изпращаме погледите си някъде след златоструйните вълни, там, където свършва ...
  873 
Странно цвете растеше в мойте шепи,
странен полъх с цветове нелепи.
Страх повехнал и колебание тежко,
страх нестихнал, а желанието жежко
гнетеше моето странно цвете, ...
  588 
Изчерпан ум,
изчерпани думи,
зачеркнат ум,
зачеркнати мисли.
Празен шум, ...
  607 
Исках да бъда дете. От онези будните деца, зад чийто очи се крият факли, като във някоя древна съкровищница с древни мухи и комари; дете, което вкусва морето с върха на своите пръсти и дразни небцето си с дъха на небето над Ориента; дете, което събира света с отворени шепи, като фокусник, който прав ...
  843 
Линии прозирни
докосват лицето;
усмивка в очите - взираш се в тях,
как шепнат на сърцето...
Лилии ефирни ...
  583 
Красивото се ражда тъй бавно
на фона на слънцето печално, залязващо и болно.
Последните зари изтриват от небето
сломените мечти, които парят на сърцето.
Във въздишка или стон,падам аз в поклон ...
  504 
Демони нашепват
твойто име в мрака непробуден
на мислите ти черни
Старият скъперник
с кървави ръце ...
  617 
Когато думите останат самички
и римите паднат уцелени в сърцата,
голата мисъл, изпита до кости
и чувствата голи, болезнено прости
стягат копринения си шал около врата ти, ...
  582 
Косите ти като вълни отмиваха моите сълзи.
Сълза след сълза,
ти съблече моята душа,
откри всяко зрънце,
хвърляше с усмивка ...
  800 
Бягай!
Минутите звънкат
като сабий, струи от
алени връви, окончват
сърцата безмълвни. ...
  524 
Аз не зная...
Не зная път към тебе да намеря,
не умея,
мога само да гадая -
какъв свят скрила си зад блясъка ...
  873 
Гледам навън как бавно слизат от небето облачетата. Като прах от звезди в нощта слизат и се катерят бели и сиви светлинки.
Сняг.
Хората плуват в белия, хрупкав блясък, чертаят чезнещи пътеки, тръгнали на някъде да гонят съдби.
Сега вървя и мисля. Чета отново уроците, които сърцето написа за мен. Дум ...
  1313 
Спомени елмазни,
с блясък на талази ,
вливат се във мен
и във вихъра студен
ще забравя аз и този ден, ...
  674 
Неначенат ден. Незавършен стих.
Игра на сенки - дим последен.
Светлината ражда се, умира
във ведрината - на утрото смеха
тихо ромоли, сенките се пръсват, ...
  525 
Раздразнение, умора,
болка-неволя.
Пускам на воля
болката в двора.
Въображение. Убито ...
  640 
Празен хоризонт
Роман с отворен край
Кулиси скриват сцената
Минутите преди слънцето да започне
или приключи своята разходка по небето. ...
  525 
Propuestas
: ??:??