vega666
1.671 el resultado
Днес те няма.
Осъмвам с лице на прозореца.
Облакът спуска небесната щора.
Всичко е бяло безсмислие.
Мъглите. ...
  857  19 
Ти виждаш есента да побеждава.
Умира всичко хубаво във нея.
От живото живот не ще се ражда,
а мъртвото отново ще живее...
И виждаш вече белите полета. ...
  963  11 
Край мен се нажежават световете,
примамлива за тях кръвта ми свети.
И аз на глас над себе си се смея
с надеждата, че пак ще оцелея...
А по лъча, пробол ме с тънка шпага, ...
  1113  18 
Как бързо само избледняваш
простряна в лоното на вечността...!
Вълшебен спомен от последната целувка
промъкна се през шията на месеца...и отлетя.
...И сякаш никога не сме си били близки. ...
  1036  13 
Полето в призрачен воал се губи.
Там някой леко, като в сън върви.
От цвят на цвят прелитат пеперуди,
а той с невзрачно кепче ги лови...
Невинни, доверчиви пеперуди! ...
  898  13 
Бъди багословена, че те има!
С усещане, че съм избран от Господ,
летях към тебе хиляди години -
да те намеря и да те докосна.
Бъди благословена, че те има! ...
  1416  18 
Виждам, горещите факли на дните минават над мене.
Те си играят със моята просеща сянка
и я подхвърлят в пламтящи, стотици самотни видения,
ту ослепяла в стените на мрака след туй я запращат.
Както животът, под сводове ниски затворен, ...
  2129  23 
Разсече влакът любовта ни на перона
(по-леден от айсберг дори).
Сълзата ти разсечена остана.
Ръката, махнала за сбогом,
зад гърбицата на нощта ...
  940  19 
Познавах аз един заварчик бледен.
Невежеството не му беше цел.
Ала притиснат от заварките поредни
в безумието стана доста смел.
Не му и пукаше, че всеки ще го жали. ...
  1101 
Поета е самотен фар в нощта.
Той свети за отвъдните планети.
Засажда думите си под пръстта,
но словото му стига боговете.
Край него кучета надават вой. ...
  1655  28 
Моя нежна Езичнице,
толкова малка в кълбото лъжи.
Сбъднат лъч
на една полуистина
в полусвят... ...
  1534  64 
Посвещава се на всички мракобесници. Дерзайте изчадия!
Обречена е твоята природа
на непосилната подвластност.
В звездите си дори не вярваш.
Парчета от съдба раздаваш ...
  1805  19 
Облак приближава.
Човек в черно срещам.
С костенурка разговарям.
Лош сън сънувам.
В камък се спъвам. ...
  1394  27 
Ти идваш, от звездите по-мечтана!
Да вярвам ли наяве, че се случваш...?
В бездънната си непрогледна яма
лежа, очаквайки насън да те получа.
Помежду гърбавите хълмове залитащ, ...
  1135  54 
Едно
сакато
птиче
ме
погледна. ...
  836 
Да балсамираш собственото тяло,
ума да балсамираш със надеждите -
душата отделила се изцяло
по перпендикуляр към Неизвестното.
И да останеш строго вертикално ...
  890  20 
Сънувах те как идваш в късна нощ
от дъното на чуждата вселена.
Най-нежната частица жива мощ,
дошла душата ми завинаги да вземе.
Езичница сред бялата мъгла ...
  3006  59 
Когато си далеч от мен
отекваш в катедралата на спомена.
Но в този миг
по-близка си от всичко на Земята.
Вълшебна музика на слънчевия вятър, ...
  1485  12 
От самотен връх
се сипе Минало.
През очите на бухал
съзирам Бъдеще.
Върху монета застанал ...
  663 
След всяка нощ ми ставаш все по-скъпа.
Познава те душата по гласа ти.
Лицето-пъзел се сглобява и пристъпваш.
Наум прегръщам го стотици пъти.
Усещам колко ти е хубаво да бъдем ...
  1271 
Уморих се да прося любов
по незнайните спирки и гари.
Вече стигнах студения ров,
изкопаната пръст с хлад ме пари.
Уморих се да бъда добър - ...
  1841  31 
Единствено чрез теб се възвисявам
и стигам най-високото небе.
Когато ме отхвърляш - камък падам
на дъното на хоризонта блед.
Но с шепота си ти ме възкресяваш ...
  1112 
Викът на утрото кинжално ме пронизва -
ечи обезлюдената от спомени душа,
лови сребреещите мисли-призраци и ги нанизва
на вектор сив, изпънат в пустошта.
Проглеждам в себе си - едно небе поискал ...
  1085  40 
Последен пръв
или пък пръв последен.
И пръв на село
или втори в Рим.
Затворите са място за свободни. ...
  920  22 
Вълните са пътуващите кораби
на мимолетното, което ни убягва.
Понякога са приливът на сушата
от континентите навън побягнала.
Мистерията на едно начало ...
  871  29 
Надвисва космосът - застинала лавина
и с пика-лъч окото ти дълбае,
обгръща го с фотонна паяжина
и я превръща в стълба към безкрая...
И се изкачваш, а над теб развява ...
  868  16 
За устните ти топли все мечтая.
Докоснеш ли ме с тях, аз полудявам.
Духът ми се издига към безкрая
и всичко земно в този миг забравям.
И сякаш бриз, по шията те галя. ...
  851  20 
Изгряваш призрачна Свръхнова
на моя тъмен от очакването хоризонт...
И дефлорираш ципата на сиво време.
Безбройни прилепи шрапнелни
към пещери спасителни ...
  770  16 
Сънувам те с отворени очи -
така мъничка, трепетна и в бяло.
Душата ми в дланта ти пак мълчи,
под моя поглед - твое огледало.
И искам с теб да бъдем "у дома" - ...
  952  21 
Прииждаща вечер - студената плазма на дните...
Кръвта неизтекла в звездите
пулсира отново във мене.
Под мъртви тапети дочувам
как малкото камъче диша. ...
  760  14 
Огромно слънце палеше дъха ни.
Ти бе ефирна и в безплътно тяло.
Докосвах те по устните червени
и обожавах роклята ти в бяло.
Очите ти ме гледаха с надежда. ...
  1103  18 
Изгуби се - самотна струйка дим,
зад хоризонта гърбав и невзрачен.
Останах равнодушен и невъзмутим -
око сред пепелявото лице на здрача...
Една любов не предизвиква плач, ...
  787  26 
Поети-жаби в блатото крякат...
На празника на поезията
награди им се раздават.
Въшки на лед, кореми издуват.
На его-еректус пристават. ...
  779  21 
Така ми липсваш - тиха и омайна,
единствена, която ме усеща.
За всички други ще остане тайна
мигът на първородната ни среща.
Шумят морета - шепнат и разказват ...
  928  18 
Случайна птица
описа плавно кръг.
Изящен, сбъднат, съвършен.
Присъствах на небесното изкуство
от две крила - ...
  905  25 
Единствената винаги ще бъдеш.
И в хладния и в жаркия ми ден.
До лудост образа ти мил прегръщам,
през океан и дълъг континент.
Така те виждам: крехка и ефирна - ...
  1539  23 
Махалото на Времето възседнал,
прелиташ в транс
над тихата му бездна.
Летиш в мистичен полумах
и сочиш ...
  1744  25 
Бъди нестихваща лавина от любов!
Единствено тогава ще забравя
за младостта отминала - за тихия й зов,
за времето, което ни изпепелява.
Накарай ме да съгреша със дива страст, ...
  1323  34 
Мъдростта е морга за душата.
Развратник - мъдрият и точен ум.
Едно дете живее на Луната
и без да знае що е космодрум.
  876  11 
Зад всеки камък бавно се надигат
мъглите на отминалото време. -
Пълзят към върховете, но не стигат
на бъдещето шеметния Хребет!
Бел. на автора. Това стихотворение намери място в Капсулата на времето в Антарктида.
  1004  20 
Propuestas
: ??:??