xubavka
88 el resultado
Посветено на сестра ми
Спомените често ме връхлитат –
две деца играят – аз и ти ...
Техните душици боси скитат –
ти и аз в градина от мечти ... ...
  749 
Нощес аз станах по пантофи,
да хвана моя сладък сън,
и писах в изречения и строфи,
как тайно се промъкнал вън...
А той, сънят ми, беше сънен, ...
  658 
Когато вечер лягаш си с въпроси,
дали за този свят си бил роден,
дали животът е цветя и рози –
веднага си спомни за мен!
Когато нощем не заспиваш ...
  652 
Как да ти кажа, как да покажа - нямам сега ориентир?
Аз се изгубих - ще ти докажа, търся в душата си мир!
Дълго се търсих, всичко изгубих - даже небесната шир!
Мъж не намерих, службата любих - май ще вървя в манастир?
Все още чакам, за някъде влака, утре ще тръгна натам! ...
  511 
Запазих всичките си танци,
за теб – поканата важи!
Запазих всичките си маси,
за теб – виж келнерът стои!
Запазих всичките си мисли, ...
  650 
Пазя си го мойто пухче –
зиме, лете, в дъжд и в пек!
Аз съм тежко слонче - духче
със чадърче бдя нащрек!
Гьолът ми е до колене, ...
  744 
Защо в „Прощалната неделя”
и ти целуна ми ръка?
Едно „прости” ли ни разделя?
Прощавам ти! – ли да река?
За нощите, морето, плажа, ...
  464 
Тъй, както малкото дете се ражда,
и в мама вижда цялата Вселена,
а после както с кубчета изгражда
представите си детски постепенно,
тъй, както слънцето живот събужда, ...
  556 
Не можах да изпразнувам всичко без теб,
а ти ми даде живота от себе си...,
преглъщам и днес пресяда ми глътката, да знам,
че дори отивайки си, ти ме спасяваше...
Не можах да държа ръката ти, слабичка..., ...
  552 
Огън ли разпалиш, месец ли изгрее,
или нощ се съмне, утро ли пропее,
пламъче надежда топло ме погали.
Устните си свеждам вече ожадняли .
Като извор чисти - бисерчета бели - ...
  608 
...когато пиша ти писмо,
сълза хартията ми мокри...!
Тъй плаче, като из ведро,
през буря старият ми покрив!
Нанизано като везмо – ...
  507 
Есента в очакване – родилка, тръпне да опази своя плод,
майчица – на зимата кърмилка, сдипли одеялце за живот.
Тук-таме по орехите чука стар кълвач – домашен санитар.
Сутринта събира му боклука подранила мравчица – клошар.
Беловласата слана – свекърва, сякаш ръси вред гасена вар... ...
  570 
Умълчаха ме, умълчах се!
Замълчах си, премълчах го!
Замлъкнах, мълча си...
Мълча по рождение,
по участ, по орисия, ...
  830  10 
В града на шарената сол
с цветя и „топ” ще Ви посрещнат!
От „цар и лъв” до „голчо-гол”
врати отваря всеки срещнат.
Я с баница, я с питка с мед, ...
  1029 
Не умеех думи безчет да редя,
не воювах на фронтове, с медии.
Със цветята редом във мойта леха,
аз чудесно отглеждах поети!
На картините с цветни гоблени ...
  566 
Пътеките намирам,
сърцето си разбирам –
без теб е празно, празно е!
Във хората се взирам,
но тебе не намирам – ...
  527  10 
По „зле погребана” Любов
увяхва цвете - разцъфтяно...
Китара плаче, чула зов –
акорд от старото пиано...
и няма нощ, и няма ден, ...
  564 
Не ща оръжия-перата птичи!
По-остри са от меча на Атила,
а мисълта ти много бързо тича!
Не мога да я стигна – нямам сила!
Забили нос в бюрата орехови, ...
  748  14 
Понакога си мисля: "Твоят Бог е толкова далече,
не вижда как звездите му флиртуват с тебе мой човече,
а ти ги сваляш с плетеното ти от мен елече -
чаровник палав! – Лъжи, че нямаш сили вече!...
Коя от тях написа ти писма тринайсе?... ...
  684 
Ти ме откри, и прочете ме цяла.
Проговори във мерена реч.
Нямах обувки за роклята бяла,
а и градът беше толкоз далеч...
Невидима, семпла, мина век от тогава – ...
  503 
Един небесен гълъб
криле разпери, и нагоре се възнесе...
О, миг, така непрежалим!
Непостоянен вятър
изду платната корабни, и го отнесе... ...
  684 
Сълзи по вятъра ти пращам...
Дано заместят водката и джина.
Доколкото разбрах и схващам
съперница ми е картина...
Очите си - изгледал вече - ...
  621 
Тайно плача в сърцето си,
и проклинам небето си
денем и нощем, любов!
Не затварям очите си,
не забравих мечтите си ...
  505 
То, лятото, нали е за почивка,
но да почивам, аз не мога, и не ща!
Закарах Ладата на автомивка,
от нея щях да вадя старите неща.
Любувах се на старата машина: ...
  709  11 
Няма ги вече очите на майка ми, загрижени,
че Животът ни пъхна под носа онази графа,
която с теб попълваме вече еднакво...
Питам се, защо съдържанието й предизвиква
толкова много любопитство, сякаш, ...
  594 
Рисувам с пръсти в пясъка СЪРЦЕ,
на сън обличам дълга рокля, бяла...
Душица стискам в двете си ръце -
за светлина и обич отмаляла!
Дали защото утре е Април, ...
  680  10 
Райна по двори ходеше,
Бенковски комити водеше…:
„- Дали , Райне, ще склониш
и воля да ми изпълниш?
След месец ти пристигаме, ...
  517 
Залепих пликчето отново
с целувчица и две сълзи,
за да замине в Царацово
до ден –два, може и за три!
Подпрял приклада на адреса, ...
  778 
Нали бях мамина любимка,
и с мама бяхме „две в едно”,
Момче видя - като картинка,
за мен родено то било...
и каза ми: „- Момиче умно, ...
  727  10 
Пресякох пътя си с един човек,
а той ми се усмихна и ми рече:
„- Дано денят ти да е лек!
И моят също, хубаво момиче!”
И сгънах си капачките във миг, ...
  724  10 
… когато вятърът веднъж,
реши далеч да ме отвее,
аз паднах в цъфналата ръж –
едва успях да оцелея!
Надвеси се над мене Мъж ...
  652 
...Тя кротко в тинята живяла –
така съдбата отреди,
но всеки ден и нощ мечтала
от тинята да се спаси...
Видял ли си, лодкарю, беден, ...
  445 
… Колко ли дълго си чакал писмото ми, Любов,
а то все не идва и не идва ...?
Писах ти го късо, и несръчно, и го пуснах да лети с треперещи ръце – гълъбче,
изплашена от себе си – чужда сред чужди, несигурна, че ще го отвориш,
сигурна само в разстоянието, далече, далече..., ...
  751 
Толкова беше красив залезът тази вечер!
Позлатил беше зениците ти – втренчени вечно нататък –
оранжеви зеници, като тези на моето коте,
което има девет живота – горящият залез,
който потъва в морето на нашите години, ...
  644 
… Знаеш ли, че обичам да те гледам и на тъмно?
Вече не ме е страх от тъмнината.
Мисля си даже, че така ще те видя по-хубаво – ти светиш!
Видях сиянието ти чак тук – северно сияние...
Сякаш си дете на Луната и виждам само светлата ти страна, ...
  556 
… Запазила съм споменче, което
в годините далечни оцелява –
ти беше малък рицар във сърцето
и шампион – личеше от тогава!...
Понеже ме попита прозаично: ...
  587 
Поглежам всяка вечер на изток,
и ми се иска да е изгрев,
и ми се иска да съм нависоко,
за да се доближа, и да те видя!
Поглеждам на север, за да усетя вятъра, ...
  507 
Измисли ме насън, нарисувай ме нежна –
с бяла рокля, и боса! Нарисувай ме в сън,
бродещ в нощите – мокри, и тъжни!
Нарисувай ме с цвете в косите навън!
Измисли ме във песен, щом умееш, изпей ме! ...
  415 
Не знам защо боли...,не зная...,
но зная - вечно ще боли...
Не съм желала също края,
животът просто си върви...
Не се нарежда на сърцето – ...
  1706  11 
Понеже твоето сърце е златно,
разчупи моето сърце...!
Едно сърце, синджири два – каратни,
Бижу – разкъсано на две!
Към твоето сърце - най-чиста проба ...
  676 
Propuestas
: ??:??