Filosófica - Poesía

....... 🇧🇬

Погребете ме в небето -
сред ангели и светлина
аз искам да умра.
Заровете ме във облаците -
скрита зад безкрайна синева ...

bubamara87

Poesía » Filosófica

2014-02-22T22:04:48+02:00 676

..... 🇧🇬

Многоликата спирала
се извиваше от края
на безкрая до дъното
бездънно на океана;
и Движението-време ...

bubamara87

Poesía » Filosófica

2014-02-20T22:19:53+02:00 695

Фар 🇧🇬

Навярно все така изчаква края,
варосан от солта и сляп от нея,
с тояжка-лъч почуква в пустотата,
с която от години тук живее...
Но вече никой не го съжалява. ...

vega666

Poesía » Filosófica

2014-02-20T22:16:39+02:00 1.3K 3 14

Нима 🇧🇬

Нима животът тъне в сенки,
а слънцето крещи от злост?
Че искаме да правим сделки
със собствения си живот?
Бутилката със вино свърши, ...

petiana

Poesía » Filosófica

2014-02-20T22:11:02+02:00 1.2K 2

Устрем 🇧🇬

От себе си се уча да живея,
перото как да не пресъхва,
да трепва от житейска одисея,
въздух живителен да вдъхвам.
Аз себе си измамих да живея, ...

тюркоаз

Poesía » Filosófica

2014-02-20T22:10:15+02:00 1.2K 4

Суша ... 🇧🇬

Не вали ...
пресъхна веч земята ...
сред пожълтелите треви
увяхнаха цветята ...
и в душата ...

valqka

Poesía » Filosófica

2014-02-20T14:45:20+02:00 553 5

Парадоксът на нашето време... 🇧🇬

Парадоксът на нашето време е обсебващ, властващ и циничен!
Да се учиш на добро в Това време е трудно... злобата е завладяла всеки от нас.
Да направиш добро, насреща добрина не ще да получиш.
Да обичаш в Това време е като на глухия песен да пееш.
Да се довериш е като да дадеш ножа да те наранят. ...

tonity88

Poesía » Filosófica

2014-02-19T21:08:17+02:00 670

На този, който е в психиатрията 🇧🇬

В очите ти се вижда гняв и болка.
Гласът ти крие страх и отчаяние
и вече не броиш ти колко
изпил си ти до пълно безсъзнание.
В очите ти се вижда ярост тъпа. ...

streptococcus

Poesía » Filosófica

2014-02-19T21:01:31+02:00 591 2

Живот 🇧🇬

Не унивай, Живот!
Не умирай!
Да не губя сърцето си,
за да чувствам
всяка болка, тревога, ...

Fabiana

Poesía » Filosófica

2014-02-19T00:17:49+02:00 1K 1 4

Не Ви прощавам 🇧🇬

Прощавайте горчивата ми същност!
Тя често вами ще присяда.
И точно туй аз искам всъщност...
... сърцето си да изповядам.
Че млада съм още, а вече тежи ми... ...

sissinkaa

Poesía » Filosófica

2014-02-19T00:17:06+02:00 732 3

Валс с Касандра 🇧🇬

Със всеки ден аз чувствам този свят
все по-далечен.
Небето - крепостна стена
надвисва белооблачните кули,
а после слага черната превръзка на очите, ...

vega666

Poesía » Filosófica

2014-02-19T00:14:46+02:00 971 3 5

Алпинисти 🇧🇬

Безкрайна пропаст е пoд нас.
Ти се подхлъзваш на ръба.
Пропадаш ти и бързо аз
подавам ти една ръка.
Но ти тежиш като олово. ...

streptococcus

Poesía » Filosófica

2014-02-19T00:09:37+02:00 664 7

Благоверна съдба... 🇧🇬

Благоверна съдба...
Благоверна съдба... в живота покълнах,
обич, любов във милувка прегърнах -
бляскаво, бисерно в роза червена.
Дълбоко впита в същността ми... ранена. ...

Emalda

Poesía » Filosófica

2014-02-18T23:48:19+02:00 803

Красота... 🇧🇬

Един вечен момент
ще мъчи ума ми.
Една вечна искра
ще гори сърцето ми.
Една самотна душа ...

noonecan

Poesía » Filosófica

2014-02-16T18:50:37+02:00 869 2

Песента на тетивата 🇧🇬

Песента на тетивата
Подло скрит из гънките на мрака,
аз жертвите си дебнех насаме...
И всеки своя скръбен миг дочака,
пред портите на Господ, да се спре! ...

ДВАТА_ВЪЛКА

Poesía » Filosófica

2014-02-16T17:30:53+02:00 2.2K 4 34

Ореол на спасението 🇧🇬

Понякога се вглеждам в тишината,
плашеща е нейната ръка,
а тя протяга шепи през мъглата
в очите ми прокрадва се тъга.
Под стъпките ù стене самотата, ...

ninaha

Poesía » Filosófica

2014-02-16T16:39:17+02:00 531 1

Където се целуват ветровете 🇧🇬

На моето балконче - кръстопът,
където се пресичат ветровете:
въздишката от подбалканска гръд
с целувката южняшка от полето.
В тераската ми - само метър-два, ...

ulianka

Poesía » Filosófica

2014-02-16T16:37:25+02:00 1.1K 7

Резидуум 🇧🇬

Тъмно небе отеква в очите -
две хапки в чинията, наречена лице.
Бедняшка колиба е тялото
с един едничък гостенин - смъртта.

vega666

Poesía » Filosófica

2014-02-16T15:19:05+02:00 1.1K 3

******** 🇧🇬

Ще си тръгна от този живот неразбрана
и несрещнала своята сродна душа -
този израз оказа се фата моргана,
който всеки преследва на тази земя...
Самотата превърнах в свой най-верен съюзник, ...

anetaruseva

Poesía » Filosófica

2014-02-15T19:54:04+02:00 633

Подслон 🇧🇬

Има лято в мене огнено,
нищо, че навън е още зима
от сняг надвесени са клоните,
а вятър стъпките замита.
Тих пожар е пламнал в мене, ...

тюркоаз

Poesía » Filosófica

2014-02-15T19:50:42+02:00 1.1K 1

Защо плаче Дявола 🇧🇬

Недей ми се прави на силен! Не бива!
Сълзите понякога толкова значат...
Излей ми очите си – тежко-горчиви,
макар че мъжете по принцип не плачат.
Макар че мъжете са дяволска орда – ...

nikikomedvenska

Poesía » Filosófica

2014-02-15T12:07:43+02:00 3.1K 3 14

Обетована 🇧🇬

Защо ли ми е вече да докосвам
пространствата, в илюзии затворени?!
За кой ли път се чувствам недоносена -
едно дърво със цвят, ала без корени.
Обесена пред прага на небето ...

Iszaard

Poesía » Filosófica

2014-02-14T22:04:43+02:00 639 6

Уютно 🇧🇬

Живея в разказвана приказка,
в която съзирам късмета
да съм родена и искана
жена, и все така цветна.
Живея в отминали празници, ...

тюркоаз

Poesía » Filosófica

2014-02-14T21:19:27+02:00 1K

Не познава (Светивалентинка) 🇧🇬

НЕ ПОЗНАВА
Измислиха наречен празник
- дали за нея се отнася?
Тя, труженицата без заник
наемат се да и пригласят... ...

cvetkov

Poesía » Filosófica

2014-02-14T21:18:47+02:00 529 1

Две в едно за живота 🇧🇬

С безсмъртието ни дели ограда,
пръстта споява минало и бъдеще.
Сегашното ни време е наградата
за никога неизвървени пътища.
И корабът потегля много бавно ...

ulianka

Poesía » Filosófica

2014-02-14T21:05:37+02:00 1K

Кърваво лилаво 🇧🇬

Кърваво лилаво
Небето - кърваво лилаво,
през него лъч не преминава.
Сълзите стичат се стремглаво,
сърцето мъката не осъзнава! ...

manipuliram

Poesía » Filosófica

2014-02-14T14:56:41+02:00 741 12

Дървото 🇧🇬

Ето го Дървото!
Пред мен лежи
отсечена напречно
неговата истина
и неусетно кръговете му ...

vega666

Poesía » Filosófica

2014-02-14T11:12:24+02:00 1.5K 5 11

Монолог на кутийката кибрит 🇧🇬

Монолог на кутийката кибрит
Аз имам такава съдба:
по твоя път земен, човешки,
да бъда не ярка звезда,
а шепа кибритени клечки. ...

bojilova1

Poesía » Filosófica

2014-02-13T21:37:48+02:00 923 9

No answers 🇬🇧

The graves keep thousands of hidden secrets
And words that haven’t ever been pronounced…
The words that living people kept as sacred
And didn’t want those secrets to be found…
Oh, sacred words and unpronounced words ...

finaltouch

Poesía » Filosófica

2014-02-12T20:42:02+02:00 1.5K

Сътворение 🇧🇬

Сътворение
Водата тук се хвърля от скалата
и пръска капки пенеста отрова -
във равни дози ужас, страх, отплата
за спряна радост и горчилка нова. ...

dianav

Poesía » Filosófica

2014-02-12T16:44:41+02:00 567 1

Прилив-Отлив 🇧🇬

Прилив – Отлив
Животът е само миг между две вечности.
Платон
Морето най-после се отдръпна
след дългата прегръдка. ...

vaesoli

Poesía » Filosófica

2014-02-12T15:23:45+02:00 749 1

В стъпките си мокри 🇧🇬

Приплъзва се поредната ми есен
по ръбовете грапави на сградите,
по свитите юмручета на кестените,
по хладните перца на гларусите,
по стъпките ми - глупаво протяжна. ...

Iszaard

Poesía » Filosófica

2014-02-12T15:10:49+02:00 582 7

Кратки записки по Историята на Човеците... 🇧🇬

Кратки записки по Историята на Човеците...
(нецензурирана версия)
Човешката История започнала
щом Прачовека камък си заточвал
и проумял в мига каквото трябва, ...

jollyroger

Poesía » Filosófica

2014-02-10T12:02:36+02:00 539 1

Сънуваше птици под своята стряха 🇧🇬

Събираше капчици слънце в очите си,
със сал от надежда преплуваше сянката.
Във шепите стискаше скъсани сънища
и време за своето чакане търсеше...
Във чужди очи. И във чужди прозорци ...

Довереница

Poesía » Filosófica

2014-02-09T19:02:24+02:00 948 15

Тя!!! 🇧🇬

Тя!!!
Когато
ни покрият
със чаршафа,
изчезва ...

ДВАТА_ВЪЛКА

Poesía » Filosófica

2014-02-08T21:51:20+02:00 2K 30

Магистрала в небето 🇧🇬

Така умира птицата понякога –
след удара в стъкло на лъскав джип.
И докато все още диша, ятото
смълчано над телцето ù кръжи –
с надеждата, че може пак да литне, ...

yotovava

Poesía » Filosófica

2014-02-08T21:43:03+02:00 721 1 10

С цвят на отлежало вино 🇧🇬

Животе мой, какво от теб остана –
камина със догарящ огън тих
и с вино отлежало пълна кана –
един отронен от сърцето нежен стих!
Една любов отровна, дяволита, ...

ВаняИ

Poesía » Filosófica

2014-02-08T21:42:13+02:00 1.4K 14

Доброта 🇧🇬

ДОБРОТА
Посветено на К.Т.
Доброто вградено е в нас,
родени сме с пориви чисти
и вътрешно шепне без глас: ...

Sanvali

Poesía » Filosófica

2014-02-08T21:09:29+02:00 1.1K 17

Ключе 🇧🇬

А пътят е съвсем невъобразим.
Измолени пристанища... Огнища,
които днес разнасят тънък дим
към края, който, казват, че е нищо.
А той е, май че, винаги далеч. ...

Iszaard

Poesía » Filosófica

2014-02-08T19:56:27+02:00 649 9

Пряспа 🇧🇬

Снегът навред застила.
Затрупана сред пряспа от емоции -
душата се е свила.
Снежинките са леки, не тежат,
но колкото и да са много - ...

Greenheart

Poesía » Filosófica

2014-02-08T19:46:50+02:00 853 1