Relatos - Prosa

От деня - 12. 🇧🇬

Пия си чая пред кафенето. И погледът ми танцува из площада. Минават хора – млади, стари, деца...
А нещо розово все се набива в очи.
Впервам поглед.
Възрастна, дребна женица е заела няколко квадрата пред паметника на Кирил и Методий.
Няколко квадрата – защото не стои на едно място. Играе нещо. Заглеж ...

генек

Prosa » Relatos

2019-03-19T11:51:22+02:00 800 3 12

От деня - 11. 🇧🇬

Седя пред кафенето, пия си чая, зяпам и мисля...
Обмислям идеи за нещо смешно, нещо ведро, нещо весело...
Стига с тая политика, стига с тоя реализъм, стига с мрачните виждания...
Да се развеселят хората.
И го умея – може да се види. А и в някои медии /в събота пак пуснаха един разказ/... ...

генек

Prosa » Relatos

2019-03-18T14:12:30+02:00 808 3 9

Пътуването с влака 🇧🇬

Да пътуваш с български влак е истинско предизвикателство- не знаеш кога и къде ще пристигнеш, какво ще ти се случи и с кого ще се паднеш в едно купе. По принцип винаги съм избягвал да пътувам с влак, но в тази късна вечер нямаше с какво друго да отида от София към Пловдив. Още с купуването на билета ...

mementomorii

Prosa » Relatos

2019-03-18T08:10:49+02:00 2.1K 3 3

Буря 🇧🇬

Ветрец.
Треперещи листа.
Зловещи, черни облаци.
Самотна светкавица прорязва хоризонта.
Хладен полъх, миризма на озон. ...

Ambrouse

Prosa » Relatos

2019-03-18T08:09:35+02:00 1.1K 1

Дядо Георги и змеят 🇧🇬

Дядо Георги живеел дълги години с жена си, която била доста проклета. Единствено ракийката, която си пийвал го радвала. Така си отпускал душата, а сърцето му започвало да пее и копнее за любов.
Един ден както готвел край печката бабата се развикала. Зимата била студена, а дървата били свършили. Дала ...

troia

Prosa » Relatos, De humor

2019-03-17T11:22:50+02:00 1.2K 4 18

Рожден ден 🇧🇬

Вчера мама имаше рожден ден. Тъй като на обяд имах лекции в университета, трябваше да ú купя подарък още сутринта. Разбира се това не се случи — поне не и сутринта. Вместо това, ранната утрин бях прекарал в четене.
След като бях прочел около 50 страници, при което вече ми беше омръзнало, погледнах т ...

Writer96

Prosa » Relatos

2019-03-17T11:11:37+02:00 942

25.01.2000г. 🇧🇬

Лежеше в ковчега по средата на стаята върху два стола. Беше кучи студ. Страната беше в бедствено положение, заради снега. Входната врата на малкия двустаен апартамент зееше отворена, за да влизат опечалени близки и приятели. Беше облечен в костюм, който не бях виждала до сега. Хълката от пръста му я ...

Caligo77

Prosa » Relatos

2019-03-17T11:00:11+02:00 732

Брая 🇧🇬

Посвещава се на моя приятел Jordan Ikonomov - Drugiyat
Той сложи черните си очила и се запъти към мястото на срещата с Невидимата. В ушите му звучеше Щорм на Вивалди в невероятното изпълнение на Ванеса Мей:
https://www.youtube.com/watch?v=frtuXA9HUWM
Тя идваше от Надвселената. Всъщност някаква безум ...

vega666

Prosa » Relatos

2019-03-17T01:04:06+02:00 1.5K 11 5

Укротяване на подивели ярета 🇧🇬

- Утре ще ти пиша от друго име.
- Но защо така?
- Изглежда, че някой ми чете писмата.
- Ами тогава просто си смени паролата.
- О, не. Ще си сменя цялата поща. ...

670301

Prosa » Relatos

2019-03-15T11:28:04+02:00 834 1 1

Love me do 🇧🇬

Никога не съм имала големи очаквания. Може би затова всичко, което се случи в живота ми, винаги ме е изненадвало, а най-голямата изненада беше ти, Крис. Кой да предположи, че онази наша случайна среща в "Кавърн" клуб в Ливърпул ще ни събере завинаги. Времето е толкова измамливо и непостоянно, като ж ...

Greg

Prosa » Relatos

2019-03-15T00:43:10+02:00 2.8K 3 18

Брой до десет 🇧🇬

Минаха десет минути. Остават още петдесет.
Часът има шейсет минути.
Дядо ме наказа да стоя един час с вдигнати ръце, на колене, в ъгъла на стаята. Сложи ми боб под коленете.
Трябва да броя минутите до десет и на всеки десет минути да казвам колко остават.
Наказа ме, защото не мога да броя до десет. ...

Мильо

Prosa » Relatos

2019-03-14T23:47:29+02:00 2.5K 5 6

Проблеми с работата? 🇧🇬

Нина бе малка спретната женичка, с големи очи и плаха усмивка. Беше любимката на випуска, умна и приветлива. Завърши без усилие с пълно отличие и се впусна да покорява света.
Първият удар дойде от това, че закриха отрасъла, където се бе специализирала, да замине за чужбина, нямаше средства, а и жела ...

honesty

Prosa » Relatos

2019-03-14T09:53:26+02:00 685 4

Черни рози 🇧🇬

Здравей,
пиша ти от Ада. Първи ден ми е.
Дяволът ми каза, че в Рая ще изгубя спомените си, а не искам да те забравя и ето на,
сега съм тук.
*** ...

Филип

Prosa » Relatos, Ciencia ficción y fantasía, Cartas

2019-03-14T09:28:54+02:00 1.7K 7 6

Отровата 🇧🇬

Аз съм дърво. Най-обикновено, просто и нисичко дърво. Е, не чак толкова нисък, като онези храстчета и тревички от които съм заобиколен и, които се огъват от най-лекия полъх вятъра. То все пак и аз често съм се огъвал под натиска на стихиите. До скоро не знаех какво дърво съм. По едно време много иск ...

Hordalendingen

Prosa » Relatos

2019-03-13T15:36:17+02:00 943 2 1

Погребален агент за един ден 🇧🇬

В ранния следобед на един горещ августовски ден, седях на малката маса на кварталното ни кафене с потънали гемии и поглед, взрян в нищото. Вече цяла година откак бях завършил училище, а светлото бъдеще, което уж стояло пред нас, както все ни набиваха в главите в училище, на мен лично, нещо все ми уб ...

Morgiana

Prosa » Relatos, De humor

2019-03-13T13:27:23+02:00 2.2K 4 14

Перелетное время 🇷🇺

Перелётное время
Большая больничная палата густо заставлена койками железными. Малые дети плачут, старики стонут, и хлорно-известковой чистотою отовсюду несёт.
Текущая действительность широка взмахом устоявшейся веры, заряжена вдруг возникшей цельностью человеческой любви, высоко устлана добрыми нам ...

Бетон

Prosa » Relatos

2019-03-13T00:13:57+02:00 1.5K

Дрямка 🇧🇬

Тракането на влака ме унася. Усещам как клепачите ми натежават. Поглеждам навън през стъклото. Нощта вече е погълнала всичко, без притичващите покрай линията храсталаци. Някой похърква в купето. Време е и аз да поспя. Затварям очи.
Някъде изскърцва врата и се събуждам. Поглеждам телефона си. Спал съ ...

Heel

Prosa » Relatos

2019-03-12T23:59:40+02:00 1K 2 2

"Шофьорът" 🇧🇬

Аз съм шофьор. Това е скучна и прозаична дейност. Никога не се събуждам за работа, тъй като никога не заспивам. Е, да, има моменти ще задрема на волана и тогава, разбира се, ще пропусна някого чакащ на спирката. Тези, "пропуснатите", ги взимам някой друг път, но със сигурност не остават завинаги "пр ...

Writer96

Prosa » Relatos

2019-03-12T18:50:46+02:00 778

Имена, времена и планове 🇧🇬

Ох, не знам вече… Не знам! Да се смея ли? Да плача ли? Да се радвам ли, или да псувам?
А поводът иначе е хубав. От вчера съм баба. Синът и снахата ми родиха внучка. Т.е. само снахата де, ама нали и нашият род има участие все пак.
И как мислите са го кръстили детенцето? Няма как да познаете кой е под ...

Довереница

Prosa » Relatos

2019-03-11T08:04:27+02:00 3.2K 7 19

"Веселието" 🇧🇬

Топъл мартенски следобед. Гълъби мързеливо се разхождат на припек. Зажаднели за топлина хора се радват на слънцето след зимата. Тълпата на площада е пъстра и оживена...
Първо видях кучето - черно и хърбаво, като повечето скитащи свои събратя. Бягаше, влачейки след себе си връвта, която се бе врязала ...

gold

Prosa » Relatos

2019-03-11T00:55:17+02:00 942

По следите на цивилизацията 🇧🇬

"Станимашкият надпис на цар Иван Асен IIе старобългарски епиграфски паметник, издълбан върху югозападния мраморен склон на Асеновата крепост край Станимака през 1899 година като копие на надпис от 1231 г. Разположен е в осем реда. Той гласи:
В(Ъ) ЛѢ(TO) S Ѱ Л Ѳ ЕН(ДИ)К(TA) Д Б(OГ)Ѡ(МЪ) ВЪЗДВИЖЕНЫ ЦР ...

Plevel

Prosa » Relatos

2019-03-09T21:17:16+02:00 578 8 20

Четиринадесет години до пролетта 🇧🇬

Ирина се събуди както обикновено, рано сутринта. Направи си кафе и се доближи до прозореца на малката кухня. Погледна навън, след което се обърна и отиде до календара, закачен на стената. Премести квадратчето и се усмихна. Беше осми март. Толкова време чакаше този ден. Днес щяха да й звъннат приятел ...

perfanov

Prosa » Relatos

2019-03-09T05:42:01+02:00 544 1

ПАН 🇧🇬

Аз, бог ПАН, наричан за по-дълго Приходна Агенция на Нацията, смятам да взема сериозни мерки за събиране на дължимите от вас суми. Вие укривателствувате, с което нанасяте сериозни вреди на Държавата и в частност на мен, като неин наместник по финансовите въпроси. Не може да се разчита на коректност ...

Ambrouse

Prosa » Relatos

2019-03-08T23:50:53+02:00 1.8K 2 2

А какви бяха ... 🇧🇬

А какви лелки имаше по гишетата едно време ...
Ехх ...
Червило няма, ала устните тънко стиснати, лакът останал някъде по щипката за буркани от есента, елекът на рамене да топли докато сабото на преметнатият крак пошляпва глухо, а под косата, вързана на кок, забоден с шиша за плетене те гледат две оч ...

Solas

Prosa » Relatos, De humor, Otros

2019-03-07T15:38:06+02:00 1.3K 2 2

Добруджа Police 🇧🇬

Връщахме се с един приятел от риболов на Дуранкулашкото езеро. Аз карах. Беше адска добруджанска августовска жега и бяхме свалили прозорците за някакво проветрение. Да, това бяха 90-те години на 20-ти век и за автоклиматик не че не бяхме чували, чували бяхме, но май не бяхме виждали. Въздушният пото ...

Кентавър

Prosa » Relatos, De humor

2019-03-07T10:20:28+02:00 2.7K 2 18

Денят на майката 🇧🇬

На жена ми - майка на двама сина, баба на четири внука...
В малкото кафене е задимено. Привечер е, само компанията е вътре, събота е, проверяващите са минали още в сряда, за да си получат таксата – така че всички са спокойни. Чашките дори не са порцеланови – стъклените по-добре отразяват светлината ...

генек

Prosa » Relatos

2019-03-07T07:37:46+02:00 632 4

Двата свята 🇧🇬

В кафенето бе многолюдно и задимено. През големите панорамни прозорци се сипеха снопове слънчеви лъчи, врязваха се смело в дебелите пластове синкав тютюнев дим, пронизваха ги, изтъняваха в битката и омаломощени хвърляха бледи отблясъци по пълните със сдъвкани фасове кристални пепелници. Приглушено з ...

Песничките

Prosa » Relatos

2019-03-06T10:56:45+02:00 1.1K 3 11

Корито 🇧🇬

Бях много млада, едва на шестнайсет години, когато съдбата ми обърна гръб. Беше ранна пролет. Пътувахме към родното село на баща ми със семейния москвич. Баща ми си подсвиркваше весело, докато въртеше волана, а майка ми се бе зачела в някакво списание. Аз лежах на задната седалка и дремех. Беше ми е ...

Heel

Prosa » Relatos

2019-03-05T17:08:56+02:00 1.5K 2 3

Края на прехода 🇧🇬

Надолу по улицата постройха блок. Започнаха го в най-турбулентните години на Прехода - някъде в края на деветдесетте години. Голяма сграда е. С хубав покрив с медени керемиди, облицован е отпред в бял мрамор. Триетажна постройка. Не се знае на кой е. Някои съседи казват, че е на Костов, други на Дог ...

robertratman

Prosa » Relatos

2019-03-04T22:23:02+02:00 829 2 1

Метаморфози 🇧🇬

Ех, това куче. Мамка му. Само лае. Цяла нощ ли ще е така? Писна ми от него. Не беше така, ама тази нощ, какво му става, не знам. Не се търпи. Никога не бих си взел куче. Само грижи. Само лаят...
Времето е топло. През деня беше горещо и къщата се стопли. Отворил съм всички прозорци на стаята да влезе ...

robertratman

Prosa » Relatos

2019-03-04T07:11:00+02:00 993 1 3

Резонанс 🇧🇬

- Можеше да сложиш по-малко грим - каза нервно - и без това всички са те зяпнали.
- Нека зяпат - посегна лениво и взе менюто - цял живот все ме зяпат.
- Дразни ме - той се озърна наежено - сякаш водя мечка. Да си гледат там в чиниите.
Беше едър, с грубовато навъсено лице и мъжете от съседните маси п ...

Песничките

Prosa » Relatos

2019-03-03T19:23:28+02:00 1.1K 1 5

Проклятието на хаджията 🇧🇬

Денят беше много студен. Снегът се сипеше на кристалчета от покрива на сайванта[1], а течението го вкарваше вътре и засипваше бялата брада на дядо Хаджия. Старият турчин се бе подпрял на пармаклъка[2], а погледът му шареше далеч, в синевата над джамията на Султан Селим, в Одрин. На запад се белееше ...

Handzhieva

Prosa » Relatos

2019-03-03T16:47:36+02:00 1.3K 1

"Лунно усещане" 🇧🇬

"Лунно усещане"
или докосване с лебедовите пера на любовта
Произведението е вдъхновено от колажа на Дочка Георгиева - "Лунно усещане"
Тихо се плискат водите,
гонят се в езерен мрак. ...

LiaNik

Prosa » Relatos

2019-03-03T16:09:17+02:00 1.6K 4 16

Чуй ме 🇧🇬

Заигра се вятърът из поляната. Спусна се ниско и разроши тревите. Разлетяха се навред пчели и бръмбари. Скакалец, здраво стиснал стеблото на метлица, се залюля, та чак допря рохката влажна пръст. А една калинка се скри зад листо на секирче и се ослуша. Заваля. Ситно и тихо. Вятърът се стрелна да тър ...

kalli

Prosa » Relatos

2019-03-03T09:37:23+02:00 1.9K 4 12

Бяла орхидея 🇧🇬

Тя отмести погледа си. Тази бяла орхидея ѝ напомняше на нещо. Ненавиждаше цветята, но сега виждаше в това нещо повече от своята ненавист. Белотата, може би. Забравена, вероятно ненужна, болнична белота. Или тичинките, които... Те приличаха на болка. Да, значи в цветята има болка – каза си. И реши ед ...

exuded

Prosa » Relatos

2019-03-02T18:25:11+02:00 627 4 5

Мразя те! - финал 🇧🇬

Мал не отделяше очи от неговите и мълчеше. А Хари имаше чувство, че изведнъж морето се е надигнало и той потъва в солените води под кила на кораба.
- До изгрева остават няколко часа. - каза тя толкова тихо, че мъжът едва я чу. - Посвири ми на пианото! Както някога.
Имаше нещо нередно. Тя се държеше ...

misha_sll

Prosa » Relatos, Ciencia ficción y fantasía, Otros

2019-03-02T11:31:34+02:00 800

Лисица в градината 🇧🇬

От мене ли, към мене ли отиват стъпки?
Биньо Иванов
Когато я видя за пръв път, Пеньо Апостолов, по прякор Апата, не повярва на очите си. Снегът, който от два дни трупаше преспи в градината, бе спрял и луната, бледа и призрачна, правеше всичко наоколо да изглежда нереално и малко зловещо. Първо видя ...

donchevav

Prosa » Relatos

2019-03-01T13:38:57+02:00 1.3K 5 18

Първо и второ. 🇧🇬

Първо и второ.
Веселбата на сватбеното тържество необратимо вървеше към своя финал. Бяхме участници в церемонията по бракосъчетание на един вехт другар с някаква тайнствена варненска нимфа. Казвам „участвахме”, защото бяхме двама от стария приятелски кръг от махалата, а бяхме само двама, защото съби ...

anyla

Prosa » Relatos, Erótica

2019-02-28T15:08:00+02:00 4.1K 4 10

Айше 🇧🇬

Валла билля!
Истинска циганка си беше. В махалата денем шумът бе от викове, коне с каруци, детски глъч, бой и смях. Оградите бяха ниски и съборени, та всеки прескачаше откъдето си иска и непоканен се озоваваше навсякъде. Къщите бяха с широко отворени врати, а основните занимания се случваха пред дом ...

СнежанаЖелязкова

Prosa » Relatos

2019-02-28T08:41:39+02:00 2.1K 2 6

Жест 🇧🇬

Той чакаше пред входа на болницата, крачейки нервно напред-назад. Проверяваше често колко е часът; стрелваше с поглед вратата, когато някой я отвореше. Бе притеснен, копнееше да разбере дали всичко е наред.
Поредното изскърцване на вратата. Един санитар я задържа отворена, за да може да излезе пацие ...

Heel

Prosa » Relatos

2019-02-28T07:58:49+02:00 864 1 1