Забулена в мистерия и тайнство
Женствеността е дързост, сила,
която черпим от сърцето.
Шаманство е.
Доверие във майката- природа ...

Любов се записа да учи филология, а аз влязох икономика. Всъщност това не беше моята материя, дори нямах желание да уча висше, но родителите ми искаха да наследя бизнеса им, а аз нямах смелостта да им кажа, че не искам това. С Поетеска следвахме в доста отдалечени университети, но редовно говорехме ...

Мах на тъжни криле
уморено разцепва ефира;
глас на старо щурче
сред тревичките глъхне, замира.
Мрачно слънце изгря ...

В нощта танцуват своя танц,
безброй снежинки-пеперуди.
Застлали под сребрист воал
милион кристални изумруди.
Под тази светеща завивка ...

Все още бях под впечатленията на преживяното...
Какви добри ученици и актьори са всички в този офис,... вярно играят режисираната постановка,... Но докато има балами, ще има и хитреци. Ами тези неща от кога бяха модерни,.. тези хора не са ли чували за подобни неща, или жаждата за пари ги заслепява и ...

Животът ми минава виртуално,
предимно между четири стени.
Неистински емоции нахално
затулят синкавите ширини.
Душата ми жадува да е вънка, ...

Мравка полази по ризата ми -
в раираното ѝ пъстрило.
Нехайно блъснах я с нокът.
И пощуряха нозенцата стресирани
в разпелтечени разнопосочия. ...

Емил и тримата близнаци: По време на едно гостуване в дома на Емил, фелдфебелът Хайнрих Йешке заявява, че иска да се ожени за майка му. Емил се съгласява, дава му ръката на майка си, но вътрешно и двамата негодуват - приемат, защото мислят, че чрез този бракще направят добро на другия. Един ден Емил ...

Сгушила се край комина сова
спомня ти по нещичко за мен.
Примирено казваш: —"Нищо ново
няма, дъще въздух подарен,
дишам всеки ден. Помози, Боже, ...

Хиляда пъти сигурно си тръгвах.
Луната безразлично свети в мен.
Отдавна ѝ дотегнало залъгване,
че аз съм вълк със кожа на Поет...
Хиляда пъти вярвах и не вярвах ...

Лежа си на дивана и нямам работа. Реших да включа телевизора. Май от две седмици не съм го гледал.
На екрана се появява реклама. Принцеса отива да ака с цялото си достолепие и всички и се покланят.
Веднага го изключвам. В главата ми нахлуват екзистенциални мисли и въпросът, какво бяха за мен жените. ...

Някаква сащска даскалица я уволнили по спешност. Не се разбирала с децата, не навлизала в крехкия им свят.
Правила проверка в час и, когато извикала името на някакво, то отговорило с „Мяу“. А тая не му обърнала внимание, само подигравателно рекла: „Бау“…
И онова разплакано отишло при директора…
Дете ...

Плаче в мене тишината
Сякаш есенна тъга,
разпиляла златните листа,
и усмивка в утрин синя,
сякаш лъч, надежда, светлина… ...

Ухае на роса и радост в бяло,
глухарче колелото си върти –
сребристо парашутче, замечтало
към слънцето с любов да полети.
А капките вода са с ореоли, ...

И златото у нас оранжевее.
Талонът ми е с портокалов цвят,
а аз за златен всъщност си копнеех.
Вземах оранжев.Много ме е яд.
Платих по унции във Кат за таз хартийка. ...

Сянката ѝ бавно мери двора.
Менчето припява ритуално.
Мама с катинара дълго спори.
После, като в църква, свещ припална.
Гроздобер е сгушила в саята. ...

На тържище за бедни
и празни души.
Черен гарван кацнал
на един кол и сам стои.
Стои и гледа… ...

Лейди Смърт беше ужасно самотна - знаеше, че нейният ментор Бокузо трябваше да бъде премахнат. Макар че той я беше извел до тези висоти, спасявайки я или от сигурна смърт или от неизбежно жалко съществуване, което най-вероятно щеше да завърши отново с кончина с неясен край. Нямаше как да е иначе. То ...

Лицето ти перфектно има множество страни.
Ту весело, засмяно,
от радост грее и блести,
ту от гняв безумен е сковано.
В него виждат се на времето неумолимите следи. ...

НАСТАНАХА ЗИМИ
Я двери закрыл – никого не пущу…
Эльбрус Джанмирзоев («Тишина»)
… откога ключът ръждясва в мен?
*** ...

Добре дошла
Добре дошла! Не си се променила!
Пламъкът в очите пак гори.
Сълза, която дълго си я крила
на лицето ти сега блести. ...

Сечко февруари,
пак е тук, при нас
и покри земята,
с пухкав снежен прах.
Скриха се в гората, ...

Неделно утро, замъкът се буди
Потракват приборите от сребро
В мадам щастливо пърхат пеперуди
Рояк са цял под лявото ребро.
За скритата у нея дива котка ...

Аз те чакам, мила моя,
сега за теб създавам стих,
гледам звездите в безброя,
колко сълзи в душата скрих,
изпълнен с жажда за красота, ...

Родена на 22 март 1955 година във Враца. Има две дъщери. Сега е медицинска сестра в Бяла Слатина. За първи път отива в Либия през 1984 година като медицинска сестра. Това е страхотен шанс. Там взима по-добри пари от България, но договорът изтича през 1987 година. След падането на комунизма, съпругът ...

Обичам да съм твой бонбон!
Карамелен вкусен сладък,
да ме облизваш с нежен стон
и ме ваеш пожелан и гладък!
Обожавам да съм твой бонбон! ...

Имах аз един проблем,
нямах си автомобил
и казах на един серсем,
ама той мошеник бил.
-Намери ми пич, кола, ...

Днес празник е на мъжката рожба
и на неговата мила майка любима.
Носила го под сърце, гледала го от семенце,
едно любимо същество, нейното дете.
Останал е празника от тежки времена, ...

Нелито, жена която ще те прегази с каквото дойде и окото й няма да мигне....
Опитваше се някак си да изглежда горда и независима, или по-скоро жена нетърпяща възражение,...с пъстро шалче завързано около врата, небрежно напъхано в блузата й...
Поръча си там разни неща, авторитетно отпи глътка топло к ...

Превръщаш ме в миг в камъче, което
от диамант и злато е по-ценно.
И островче ще бъда сред морето
за мислите ти тайни, съкровено.
Невидима звезда ще съм в небето ...

Пълен с празници е януари,
а пък кратък – февруари.
Малък Сечко го наричат
и децата го обичат.
Духа вятър, сняг вали, ...

ПОСЛЕДНО ПРИЧАСТИЕ
Аз всичко може би опитах –
примирието и страстта,
лъжата – с грозния ѝ кикот,
и тържеството на плътта, ...

Унесен в далечно място,
Бродя из околността
Търся крилата на мисълта
Чакам в слепотата
Очарован и запленен, ...

Излизам гола на сцената,
И в стиховете се отдавам на стриптийз.,
За мен е много ценно.,
Ако отидем заедно до Парадис.
Обичам да съм омъжена през цялото време, ...

Изпуснах си парченце от съня.
Денят си глади празничната риза.
Неканен сняг нощес надебеля,
нехае, че навън ще се излиза.
Започна понеделник в пролет взрян, ...

Хубаво е да познаваш освен собствената история – и чуждата. Македонците го правят наведнъж…
хххх
Между другото, хубаво е да се познава миналото. Още отец Паисий го казва. А днес – заради сравнението. Оглеждаш се, поглеждаш в историята и, ако мислиш и имаш срам, си казваш: „Каква история са създали д ...