Вечерта в отделението беше кажи-речи спокойна. Паднали ми се бяха лесни болни. Като си помисля, когато Карен беше главна сестра през сутрешната смяна обикновено ми даваше лесни пациенти за вечерта. Може би така ми се стуваше, може би ме смята за донякъде по-слаб медицински брат, има симпатия към мен ...

Сега е тихо. Няма те... Изчезна.
Но не за дълго. Пак ще се явиш.
Това е странно - че с любов порезна
отнякъде, отблизо, ме следиш.
Сред взора ти всевиждащ съм, а сякаш ...

На ръба на самотата пея с думи и творя.
Грея благо в тишината и с мълчание крещя.
Млад поет, за обществото лея своите слова
и се боря за доброто, за което ще летя.
От обичане се трогвам и обичам да мълча. ...

Дребното, елементарно
животурка си бездарно.
Пътят си намира лесно
материално и телесно,
а духовно хич го няма, ...

Отново Бог е тих, невъзмутим.
Разсеяно намества очилата,
сълзят очите Му от смрад и дим.
Пореден гейм излъчват от Земята.
Човечеството - не! - не се отучи ...

Очите твои ще целуна,
потапяйки се в твоя свят,
заспивай, не искам да те будя,
щом вън е още мрак.
Сънувай зелените поляни, ...

"Живях! Ако не съм раздала всичко от сърцето си, да бъде грях!"
Дора Габе
Аз живея на слънцето в златния храм
и очите ми жадно целуват простора,
черпя радост, мечти и надежди от там. ...

музика и текст Соня Станчева
аранжимент и звукозапис Кирил Гунчев
Хората казват ,че 50 са новото 30 :) .
Честит юбилей на всички дами , които празнуват своята златна втора младост!

Тичам, бягам
с мръсна газ
без да вярвам
в тебе аз.
Дъжд вали, ...

По малката пътечка
бавно ходи бубулечка.
Ходи, клати се и спира-
най-добрият път избира!
А краченцата й тънки ...

Следващата новина, която съобщи говорителката, беше по-разведряваща – 8 журналисти от радио „Сличкарт“, включително директорът, главният редактор и още няколко ръководни кадри, бяха избрани за общински съветници от квотата на партия „Буревестник“.
„Е, мечтата им се осъществи!“, си каза тъжно Мичка. ...

Мими е моята красива кукла.
Много я обичам!
Тя ме слуша и разбира,
никога не ми се кара,
не припира.. ...

Отстъпи уморена тишината
пред нежните лъчи на него ден.
Във сребърните локви на земята,
роди се нов живот. Зелен.
И птиците завърнаха се тихо ...

Глава 8
След поредната разходка със Зеф бях напълно изтощена. Отидохме заедно до едно малко, но много странно езеро, на около 2 часа път от базата в посока юг. Цвета на водата му беше ярко, почти неоново зелено. Предполагах, че това може да се дължи на някакви уникални за Глиез 581с микроорганизми, ...

Тежък ден, аз вървя
към дома уморен,
без идея
и мисъл в главата си.
Просто гледам света, ...

Нищо не започва отначало…
Животът, детството и младостта…
И ценно време,
често пъти пропиляно,
… за жалост… ...

В отговор на:
https://otkrovenia.com/bg/stihove/v-tavana-na-glednata-tochka
Дълбоко в мазето на гледната точка,
вкопана в студена подмолна скала,
живее девойка, привидно порочна, ...

Реших да напиша едно "произведение" спазвайки традициите на сайта.
Очаквам голям брой сърчица, звездички и... други работи.
Гинка седеше прикрита зад малкото прозорче с напречни решетки в одаята. Следеше, какво става по калдаръмената уличка и в двора на Станю.
Ей го на, той излезе на чардака. Протег ...

Со Сунг приближаваше като тигър, дебнещ плячката си. Напълно наясно беше, че имаше да се случва нещо важно - може би старецът беше забелязал нещо странно и в самия Со Сунг въпреки че се беше отказал от статута си на Древен. Беше странно. Со Сунг се прокрадваше и знаеше, че може би Чин Хае притежаваш ...

Да бъдеш нечия заробва, знай,
а ничия да си така е леко,
животът маска е от край до край
сама си вярваш в ролята, човеко.
И чужди болки гледаш отдалеко, ...

В твоите неизмерими морета,
са събрани поттиснати сълзи
и блещукат, като чудна планета,
която чака някой да я спаси.
От ледените обятия на тъмата, ...

За инстаграм заемат поза,
в погледа им – пламък.
Размърдайте го тоя мозък!
– Няма!

Пренебрежителният поглед, хвърлен към попиталия за свободно място, установи – няма нужда от втори. Дребен човечец, гладко обръснат, със странна прическа, изкривила косата от двете страни така, че се образуваха нещо като рогца отгоре. И бледа, леко мазна усмивка на неуверен човек, усилено мачкан от ж ...

Писна ми от дребни хора. И от непукисти.
Предпочитам да съм втора, вместо да съм ниска —
там, в душата. Друг е ръстът — с добрини се мери.
Всеки сам си носи кръста? Беше тъй до вчера.
Днес не бих била против отляво да подхвана ...

Утре сутрин ще запраша към далечните земи.
Няма вече да се плаша, щом душата ми кърви.
Който иска да остане, ще остане тихо с мен.
Помня всяка малка рана, но съм вече променен.
Ще простя на самотата, ако има за какво. ...

ако загубя?
ще потърся учудено
в очите на другите
неразпознатата истина.
ще погледна победените карти ...

X
Маниакален вик изтръгна Лора от съня ѝ. До нея Емил се изправи, прикривайки я с тялото си, и ѝ пречеше да види какво става. Крещеше се, но все още сънена, Лора не разбираше нито дума. Нещо ставаше в купето им, а те бяха притиснати в ъгъла до прозореца. Емил прошепна нещо, но Лора не го разбра. Тя ...

В осем и нещо градът се пробужда,
трафикът тъпче по прашни завои.
Никой не знае защо сме си чужди,
никой не знае дали ще сме свои.
Само зеленото на светофара ...

Каза: "Жените се влюбвате с ушите"...
"Какъв глупак!", помислих си на глас.
Влюбваме се с очите и душите,
а после и обичаме със тях.
И не видът цени се, а делата ...

Закъснях от досада и сам
аз не съм без вина безучастен,
нямам злато и гривни ни грам,
пък и хляб не замествам със пасти.
Но съм тук и с кварталното куче, ...

Утро пак изгря отвън,
да събуди мен от сън.
Зайче слънчево подскочи,
палави звездички сложи
във очите ми щастливи ...

Помътнял е пламакът във висините
и безжизнено излива светлина,
замеряйки с леден лъч равнините,
той заплаква със спомени в деня.
И спящата гора под снега потрепва, ...

Жените се изредиха и хвърлиха по шепа пръст върху пресните гробове.
Посърнала и леко прегърбена, встрани от всички, Кера мълчаливо наблюдаваше с празен поглед. Не трепваше нищо в нея. На камък бе станало лицето ѝ- безизразно, глухо, лъхащо на студ. Само мислите ѝ бушуваха като ураган. Сякаш още бе т ...