И не, че нещо тъй ще си спестя,
но нищичко не виждам надалече.
Живея си в измислени места
и нови си измислям всяка вечер.
И пътят ми отдавна е предречен, ...

- Тази нощ няма да заспиваме, Ея! Татко в три часа трябва да е на космодрума.
- Батко, толкова се вълнувам!
- Да си призная, аз също, чак сърцето ми ще изскочи! Но трябва да си стегнем багажа за дългия път, който ни чака. Видях, че баща ни е опаковал няколко резервни скафандъра. Ще се скрием в тях. ...

Скъпа мамо, като майка с теб говоря
и зная какво е да си майка и дъщеря.
Мечтая често да чувам "обичам те мамо"
и детето здраво да се хваща за майчино рамо.
Недей плачи, скъпа мамо, мъката ти аз разбирам ...

На брега на морето
вълните
и кръвта ми
си говорят на един и същ език.
Казват си неща, ...

Целунаха се нежно във нощта
очите ни така различни,
прегърнаха се страстно в самота,
забравили за чувствата предишни.
Изгряла беше пълната луна ...

Има мъже с харизма и съществуване като на диво животно. Хищник по природа, ловец и преследвач, с инстинкт за оцеляване, който излъчва благородство – отнася със себе си точно толкова, колкото му е достатъчно за деня. Нито повече, нито по-малко.
Сам решава кога да присъства в живота ти, кога да се отт ...

Денят ще е отсъствие на скука,
защото лятото е още тука,
харесва ми как плиска се живота,
живее ми се само в лятна квота
и лятна котва спускам си в сърцето, ...

5. Изпитания
По пътека, покрита с корица от скреж,
съпроводен от гатерна песен,
бледолик, неизвестен и тъжен младеж,
съм в нерадостни мисли унесен. ...

Има време за всичко, в големите книги се казва-
да обичаш и мразиш, да страдаш и бъдеш щастлив,
но не слуша светът и притиснал душата си в пазва,
препуска и хич не му пука прав ли е или крив.
Така си живеем, забързани вечно нанякъде, ...

Разказът е по действителен случай.
Постоянно се опитвам да бъда робот, да не виждам лицата на пациентите си и да се концентрирам върху болестта. Уви и до сега не успях.
Отново са тълпи пред вратата. Влиза следващият. Майка с детенцето си. Дори не я погледнах, защото момиченцето беше ангел. Истински ...

Все още лято - трети септември 1993 година, петък. Рая се върна по-рано от работа - към 20.30 часа. Тя беше бизнес дама и работното й време беше денонощно. Работата й беше много, нямаше зад гърба си никого - нито партньор, нито партия. Тя вярваше в себе си, в съдбата си и най-вече в Бог, но в никакъ ...

Разказът е истинската житейска история на мой роднина
Не било много отдавна. Но хората имали други обичаи, нрави и традиции. Семейството било на почит, нравите - строги, а традициите се спазвали безпрекословно. Тачело се богатството и всеки се стремял да го постигне, както може. Момата не можело да ...

- Хайде, Снежи, побързай, ще ти изстине закуската и ще закъснееш за училище!- майка ми се провикна от кухнята, както правеше всяка сутрин.
Трудно заспивам и трудно се събуждам. Такава съм от малка. А в онази сутрин вече не бях толкова малка и се предполагаше, че събуждането ми ще е по- бодро от обич ...

Ако във Франция и Великобритания открият нефт, САЩ мигновено ще се заемат с демократизацията им и ще поставят въпроса за спазването на човешките права там…
хххх
Той никога не пожела жена – дядо му го беше научил, че не бива да правиш другиму това, което не искаш на теб да направят…
хххх
Ставаше ужас ...

На моята внучка
Днес е пети юли!
Хей, Слънце, чу ли?
Издигай се бързо в небето
и огрей града в полето! ...

След като пружината на наследения от баба ми метален креват окончателно се продъни, нямаше как, трябваше да го подменя. Не ми се тичаше по магазините, та реших да се допитам до любимия си форум. Тъй де, за какво човек кисне през вечер във виртуала, ако не за обмен на умни мисли?
pospalanka76 16.04.2 ...

Чаша вино, усмивка и грим –
дружки три, в неуютна квартира
сме се срещнали. Вие се дим
от цигара. В ъглите се взирам
и ги слушам – бърборят безспир. ...

Пораснахме кога, защо?
Не искам, нека още поживея.
Че като пораснеш почва се какво, кого?
А истината ще те надживее!
А нощните забави са безкрайни ...

На ръба на съдбата, сгрешиш ли, ще е за последно.
Над безмълвната пропаст махало е погледът твой.
Не задавай въпроси в критичен секунден развой,
а мига изгони, да не стане кръвта ти на ледник.
Надживее ли риска, синкопният въздух е кротък. ...

Чл. 1. За взет бакшиш се издава касова бележка.
Чл. 2. Приет рушвет се облага с данък доход.
Чл. 3. Неотказан подкуп се разпределя помежду полагащите им се правопропорционално на получените от тях гласове при последните осъществени избори (редовни, извънредни, предсрочни, отложени, слети, сериални). ...

От огледалото ме гледа жена
с уморени надежди, пречупени…
С втренчен поглед обхожда плътта
и брои бръчките ми… нахлузени.
Приглушени гласове нечуто шептят: ...

РОДИЛНА ЯСЛА
Къде зимува лятото не зная
и как при мен пристига – не разбирам.
Очаквам го, не мисля да гадая
кога се ражда първият му изгрев. ...

Нощта е приказна и пак е лято.
Вълните галят нашите тела.
Звезди разпръснати небесно ято
и кротък вятър носи чудеса.
Прегърнати танцуваме в водата ...

В стъклата – клони.
Сънуват сън корони.
Дървета плуват
в щурмуващ щорм от щори.
Скърбят скорци. Защо ли?...

На този мъж не помня даже името,
със него ти тогаз ни запозна.
Присъствието бе неотразимо
и моя сън във него разпознах.
Сега в очите му - любов отминала, ...

Когато си сам и до пришки тежат
сто чужди неволи в торбата ти,
трошици ръсѝ по незнайния път —
ще свият света до вратата ми.
Когато заседне в гърдите ти лед ...

Бай Иван се разхождаше бавно из корабчето “Приста“. Вечерната му разходка бе рутинна, не безцелна. Не можеше да пусне посетителите, желаещи да вечерят на борда, без да се е убедил, че всичко е както трябва - чистотата, подредбата и не на последно място, да не липсва нищо в кухнята на добрата, усмихн ...

Потъналите кораби почиват,
сред тайнство на подводни силуети.
А може би са там, за да прикриват,
магията на древни амулети.
Потъналите кораби заспиват ...

Когато началото и края се срещнат.

Отвръщам се от този свят прокълнат.
Човекът за човека е проклятие.
Прииждат червеите хладно да погълнат
плътта с индиферентно съзаклятие.
Един невидим мегатрап очаква ...

Изгарят дните в непосилен пек,
разтваря лято жарката си пазва,
сред зреещото жито, тих, нагазва
задъхан юли. Като дъх е лек
добрият вятър – топъл, бързорек, ...

Писах за появяващите се проблеми пред Литва във връзка със заявленията, че не признават нищо от историята си между 1920 и 1940 година. Което автоматично води до някои изменения в държавата: връщане на Мемел /Клайпеда/, на някои земи, както и на столицата Вилнюс, до 1940 година полския град Вилно.
По ...

Рожден ден ми е днес. Заграбен от американците, ама светът вече свикна – крадат морета, земи, полезни изкопаеми, принципи, идеи…
На празника ще има торта и за мен – диабетична. Скъпа, но си позволявам.
Щото, викам си – глупаво е да страдам от глад, за да се тормозя много години на диета…
Е, няма да ...

Ход първи
Четвъртият конник
Дойде време и Смъртта да се намеси. Вече и Бог, и Сатана бяха вдигнали ръце от това проклето нещо – Човека, и решиха да вземат кардинални мерки. Такива старозаветни наказания като Потоп, Опожаряването на Содом и Гомор, Чума, Холера и разни такива вече не вървяха. Долното ...