Избледнява зеленото в края на лятото,
тъжна нотка прокрадва се в него,
а високо в небето на гъските ятото,
следва дългата южна пътека.
Слънчогледови пити, склонили главите си, ...

Бойко, в ролята на Разпутин,
с каракачанско куче
сърцето на Путин
реши да изпробва и трогне -
та дано, за нас газ евтина ...

Август догаря последна жарава.
Вѐзани дисаги премята за път.
Готов е, опекъл под връшника хляба.
Ухае на пита през август денят.
Чуй, за последно щурчетата свирят ...

"Или другата първо ще жалиш с цветя,
кислорода ѝ сам щом изключиш?"
Пепа Петрунова
Щом стряхата прокапа, като сито
и вече да си тръгнеш си готов, ...

Легенда за Рилка и Пирин
(продължение)
Зимните бури бяха отминали. Снегът се топеше и рекички, потоци се бяха превърнали в буйни реки и водопади. Слънцето все по-често надничаше иззад сивите облаци, които вятърът гонеше от небосвода. Въздухът миришеше на маточина и дива мента. Пчелите от сутрин до в ...

Времето, Пространството и Хоризонтът да пийнат по чаша в кръчмата седнали. Усетили полъх, аромат на жасмин и слънчев лъч се прокраднал през въздуха. Притихнали тримата:
- Какво е това, илюзия може би някаква?
Пред тях се явил силует на жена, от лъчи изтъкан, от Луната огрян, нежен, фин, почти порцел ...

Играем си с внуците. Четиригодишни. Правя две колонки от двулевки /жълтички им викаме, накрая ги прибират и си купуват книжки или шоколадчета/.
„Е, казвам на внука, раздели ги по равно – за теб и сестра ти…“
Мисли, мисли, пък ги разпилява и се отказва.
Ще бъде или слаб по математика в училище, или щ ...

При теб съм, море, най-после съм тук …
Мечтах цяла есен и зима…
Вълните да чуя, омайния звук…
По топлия пясък да мина.
Соленият дъх да усетя, море ...

До шадравана
просяк с лице изпито
гълъби храни...
https://www.youtube.com/watch?v=STXTlUGdzmY

Тя, планината винаги е раждала Човеци,
сурови, груби хора но с добра душа!
Израснали от малки с много работа,
пораснали големи, отглеждали добитък, стада.
В една ръка пищов а в другата с гегата, ...

Днес съм на карти,
утре- в механата.
В сряда на парти.
После край реката.
В петък-щанги на терена. ...

Няма връщане назад,
любовта умира безвъзвратно.
Във душите ни е хлад,
не намирам път към теб обратно.
Всяка дума – стон в нощта! ...

-15-
Вчера,гледам я Кака с висока прическа.
Съблазнително,призивно оголила си вратлето,
Смелостта Желана,Мъжка да тества,
с Предизвикателството, Моят е в командировка,ха да ви видя момчета... ...

Казват...
" Искам сам да избирам,
как да умирам!"
А кой Ви каза, че имате право
за друг да избирате? ...

Море хубаво,прекрасно,
макар и понякога опасно,
без думи ме разбираш само ти,
само ти чуваш сърцето
в гърдите ми как силно тупти. ...

Ще поканиш ли в себе си нова любов,
ако старата мълком те гледа?
Ако всеки момент, всеки горестен зов
си се молил да ѝ е последен?
Ще си кажеш ли пак: "Този път ще е Тя"? ...

Не ме докосвай повече. Недей.
От този допир яростта ми гасне.
А искам да я нося като шлейф,
когато раната след теб зарасне.
Да скрие набраздения релеф ...

Легенда за Рилка и Пирин.
Кристално чистите води на езерото обгръщаха тялото на младото девойче, дошло да се освежи от юлските горещници. Слънцето така безжалостно печеше, че ни една жива твар не смееше да се покаже навън от бърлогата си. В гъстата гора около езерото, не шаваше ни едно листенце, сяк ...

От капчиците пропиляна нежност
налива грозде своя сладък сок,
а август си отива – неизбежно,
с последно ято литнал – до възбо̀г.
Небето хлипа в безутешна жалост, ...

Родих се - капчица сол
между две полушария.
Светла, волна вълнå
в древен български стан.
Дива бях. ...

Искам да прегърна Август -
с мигащи очи на топъл залез
над жълтия хребет на лятото
потънало в затихващ лунен танец!
Да го целуна преди заспиване ...

Прескачам през идеи и чаши
в обятията на любимия бар.
Измислям си нови думи и фрази
и изпитвам моя чар.
Една цигара тук е стих, ...

Фаталната жена
Тя може да не е божествено красива,
дори със земна красота да не блести,
но крие в себе си онази прелест дива,
която кара мъжкото сърце да затупти. ...

Липсваш ми - сякаш част от мен липсва,
липсваш ми като пърченце пъзел,
липсваш ми толкова много,
че душата ми е тъжна.
Сънувам те често, ...

Няма стари души, има вечност,
дето блика от тях , като изворче,
не, недейте, не го пресушавайте,
че живота от него извира

Сенките танцуват по стената,
спомените капят по земята,
прегръщат се с душите си предишни,
но думите до болка са излишни!

Спря се чак на завоя към улица „Северна“. Пое си дъх и се огледа. Май никой не го проследи. Браво.
Виктор Белев, ученик от единадесети клас в елитно училище, беше осъществил успешно първата си кражба. Обра магазина за бижута, знаейки, че го заснемат. Дори не скри лицето си, не сведе глава, не се объ ...

Вечно здраве (в Отвъдното!)
горнооряховските акушер-лекари
ни гарантират
с метода си - "Умъртвявани при раждане бебета"
(а вече и майки), ...

Обеща ми небе,
обеща ми звезди,
обеща ми поля,
обеща ми пчели и роса,
и седеф във косите ми. ...

Във погледа ти свеж влюби се
един вече бивш младеж на име Боби,
за когото поезията е хоби.
Имение, кола, пари аз не притежавам,
но по мое скромно мнение до края ...

И не ме търси, недей,
в аромата на звездите.
Те си имат апогей.
Аз си имам болки скрити.
Няма да ме видиш ти ...

Разговор между Критиците дяволоид и ангел
– Пак ни прецакаха!
– Щоо?
– Не ни включиха в епилога. Знаех си аз! Сега ще трябва да се възнасяме при „духовните“ тахиони. Не искам пък! Рано ми е. Това е отмъщение на Мирабела, знам аз! Задето я баламосвахме с формата на Вселената!
– Аз не съм я баламосвал. ...

И ще потъвам в теб отново и отново...
И ще потъвам в светлината ти,
но и във дебрите на твоя таен мрак
Докато тъй дълбоко взирам се в душата ти,
докато,да продължа, ми даваш тайно знак.. ...

България си остава селска държава сред модерния свят. Изостанали сме. Още спим с жени…
Впрочем, като погледна жените там… Разбирам обратните…
хххх
Пешо се върна в семейството си от интернета…
хххх ...