П.П
Най-накрая намерих време
за да преведа една от любимите
ми песни на много любима група.
https://www.youtube.com/watch?v=gB4uhCqOH2k ...

И някой ден ще се сетиш за мен. Как те обичах, как дадох душата си за теб.
Бях ли глупава да мисля, че ме обичаш?
Беше ли истински...или всичко се разми във времето?
И вярвай ми, благодаря ти...научи ме, че мога и сама. Да не съм зависима.
Понякога трябва да си тръгнем, не защото е по-лесно, а защот ...

Странно, но никога не се бе замислял над това, че никой не приема за истина, ако кажеш нещо с усмивка.
Дааа, трябваше да се усмихва.
Отиде на работа. Видя отново камарите документи, които го чакаха.
Слезе при началника си. Почука на вратата и влезе.
Беше сложил най-очарователната си усмивка. ...

Изминаха шест месеца от началото на това необикновено преживяване.Дълго се упражнявах в събиране на две и две.Бавно напредвах, но един ден накрая открих,че сборът им е четири.Ще Ви разкажа.Все едно,че споделям откритието си с някакво друго свое Аз.Ще бъда до край откровена,Преди двадесет и три годин ...

В сърцето няма да е есен
Утихна есенният вятър,
навън отново заваля,
от цветната красива есен
не е останала следа. ...

Има ли огледало на времето!? Може би. Когато се вглеждаме в миналото… пред нас се подреждат различни картини. Понякога изглеждат съвсем ясни и нови. Пъстреят фини нюанси. Защото времевата дистанция слага своя отпечатък. Можем да погледнем всичко от страничен ъгъл – все едно не се е случило с нас... ...

ПОДПИСАНО СЪС СНЕЖЕН ЩРИХ
Глухарчето е къса свещ, която в залеза догаря.
Часовникът отмерва шест, махалото нощта разпаря.
През парцаливия хастар се ръсят премълчани думи.
С тях да запълня не посмях опразненото помежду ни. ...

Поредният ден от ноември. Онзи момент, в който г-жа Зимата все още пише увода на своята тазгодишна история преди да пристъпи към изложението.
Студено е. Вятърът е смразяващ. Имам чувството, че тази сутрин, преди да излезе навън, се е скарал жестоко с жена си без да успее да дори да допие кафето си и ...

Пленена птица в каменен кафез –
една любов, обречена да свети,
в пределите на жалкото ни „днес“,
се гърчи, на света сред ледовете.
На изгрева с жаравата гори, ...

I. Преходът
Със свобода всяческа, отведнъж,
народът ни сподоби се
(едва не го уби) - всичко може вече
да прави и струва ...

В Евангелието има един разказ, за това как юдейските първосвещеници и книжници се опитват да уловят Господ Иисус Христос в отхвърляне на Мойсеевия закон, който постановявал за греха на прелюбодейството убиване с камъни. Някоя си жена и някой си мъж били заловени в момент на прелюбодеяние. На какво с ...

Кога се смях “като за последно”…
ЕфросИя беше средно статистическа българка, от ония, които населяват социалистическото
чудо- панелните блокове на големия град. Макар и не в центъра му, а в един от новоизлюпените квартали в покрайнините, носещ красивото име “Младост” и дишащ по- чистия въздух на бли ...

Над бурно море пеят птици бели,
светло сбъдване в мечтите им звъни,
всяка сутрин слънцето ги буди,
с бяла вяра в идващите дни.
Повярвали на светлото в сърцето, ...

Безкрайна крива си е животът,
а ние го живеем геометрично.
В частност – стереометрично.
Сновем си от изгрев до здрач
в очертания на квадрат и кръг ...

Какъв е смисълът на глас що в самотата
намира пукнато и мигом се провира?
За да направи цветна тишината
като листо, наесен, пред умиране.
Танцуващо по музика от спомени ...

Слънцето с усмивката ти,
виждам как се слива
и небето откривам в твоите очи,
докато гласът ти топъл,
в сърцето ми,любов, бродира ...

Андреевден. Снегът е нацъфтял
за първи път от есента до днеска –
изящен, чист, добър, уханен, бял,
светът ни е превърнал в снежна фреска.
Върви и си ухае вътре в нас, ...

Подгонили свраката, много говорела:
"Трака -та, трака, трака - та, та...".
С всички се джънкала, карала, спорела:
"Трака - та, трака, трака - та, та...".
Все дудунясвала, мрънкала, дрънкала: ...

„verum index sui et falsi“ — Spinosa* **
любовта —
светиня
е
и ...

ДВАМАТА ВЛЮБЕНИ
В тълпата съзрях познато лице.
Чудих се дълго чие, но изведнъж..
по устните, очите, косите познах аз момче.
Момче, което бе превърнало се в мъж. ...

Мълчи покоят сред кървавата пепел,
която се разпръсва винаги от смъртта,
която ме превърна в плачещ свидетел -
на неживялото сърце в младостта.
Мълчи небето, разнищено от злоба ...

И бягаме от себе си, но жива,
една заблуда на любов се прави.
Абсент отровен - спомени налива,
пред другите сме мъдри и корави.
А нощем ничком паднали как тъжно, ...

Мъжът и жената са в две стаи. Телефонът му звънва. Тя? Отива в стаята й.
- Грешка направих – казва жената.
Той внимателно я поглежда:
- Не ти и не сега…
хххх ...

Снегът нечуто навалял. Кога?
Последни листи вятърът разбърква.
Ноември тръгва, с мъничко тъга,
а от небето, тихо като в църква,
и стели снежнобял и ласкав пух, ...

Колко ли пъти край теб съм минавала,
забързана, потънала в мен!
С колко ли ключа съм те заключвала,
отказвайки да мисля за теб!
А, ти браниш стаята приказна, ...

Град на щастие изпълнен със хармония!
Град със всичката палитра с цветове!
Градът, който завинаги ще го запомня!
Изпълнил с радост моето сърце..
Със спомени в студентските години, ...

Сняг
Прозорец свети. Тъмна е нощта.
Снегът вали. Натрупал е във двора!
И улицата пуста е сега.
Студено е и няма вече хора! ...

Аз се лутам из гъстата пустиня,
песъчинките дето са безкрай...
И не видях и капчица водица,
за нещастие или за радост май...
Аз се лутам из човешката пустиня, ...

През заспалите квартали броди пийнала жена.
Тя не спира да се хвали – пак получила цветя
от левент – висок и силен, който бил добър, красив,
и в делата си стабилен, а до нея – най-щастлив.
Давал винаги утеха и опора бил докрай. ...

Любовта, таз велика сила!
Кой ли не е падал в жертва на тази магия? Войни са се водили в името на любовта, държави са се затривали, герои са умирали, от Хубавата Елена, през Ромео и Жулиета, та до невъзможните бракове на Софка Маринова, историята е виждала какво ли не. Мъже са умирали за жени, жени ...