Весел снежнокрил април,
слънчев тук и там,
зимен водевил, но мил
в пролетния плам.
Още малко скок - подскок ...

Не е силен този, който върти меча, а онзи който го държи в ножницата.

Фоайето на жилищната сграда на улица „Бяла роза“ бързо се изпълваше с хора. Домоуправителят кимаше на новодошлите. До началото на събранието на етажната собственост оставаха пет минути. Интересът към събитието бе голям, защото щеше да бъде обсъден важен въпрос.
– Така… – подхвана домоуправителят. – ...

Обичам те, лесно е да го кажеш, но трудно е да го докажеш.
Със жестове или със постъпка мила, стига ли това да го покажеш?
Обичат ли те зная, то сърцето ще ти каже.
За любов такава, то със сигурност ще се докаже.
Обичам те и аз, но как в това да бъдеш сигурна сега? ...

Тази сутрин пръв се будя,
рипкам бързо, мия зъбки.
Колко пъргав съм се чудя,
днес, ще идем ний за гъбки.
Баба кошничка ми купи, ...

Земята се изгуби. Няма я.
Отдавна не знам върху какво вървя.
Вървя ли? Или някаква измама
ме носи междупространствено сега?
Изчезнаха и другите планети, ...

Действащи лица: Ариадна (Тя) – крехка и красива жена, Анатоли (Той) – як българин, с басов глас, Гардероб (гардероб, голям, двукрилен, говорящ).
Анатоли, влиза рязко в спалнята и отива до гардероба: „Чу-чук-чук!“
Гардероб (леко притеснен): „Здравейте, но няма да кажа: Влез! Хващате ме в неудобен мом ...

"Жени се вече!" - ръчкат ме отвред
да позная уж и аз семейна радост.
"За кой личен джендър по-напред?"
Питам аз и жаля миналата младост.
Говорят ми, че чакам принца с коня, ...

Рядка си ми като тагалог*,
Индизайнче** мое ненагледно.
Ще те гледам язи като бог
- до спейс и буквичка последна.
Ще те коткам като Традос*** аз, ...

плачеща върба —
сълзѝте ѝ — за Обич към
Агнéц — (с) молба

Колко пъти се спрях
и сърцето проряза,
инстинктивният страх –
как си в тази зараза?
Аз ли? Аз съм юнак, ...

Първа бе бабата... после и дядото.
Един и същ час на смърта.
Двойни пневмонии. Тихо се дадоха.
Ръка за ръка през нощта.
Малко емоции - всичките траурни. ...

Мамо, бързам! Кажи!
Ще ти звънна във пет.
Само чакай да свърши деня ми.
Боже, колко лъжи!
Ще си водя отчет ...

Дворче,
бръшлянът прегърнал чешмата.
Приказки стари вретено преде.
Кладенче -
нощем там каца Луната. ...

Седим си с Митето комшията на пейката, никому лошо не сторваме - освен на времето. Убиваме си го с наслада, че ей сега снахите ще ни пратят до детската кухня и отиде свободата. Нейде отдолу се задава Пеньо, дето работи в едно министерство. И хубаво работи – оправи си човекът положението. Пък и на ро ...

Независимо, че сме част от глобалните исторически процеси, ние, хората, имаме и своя личен живот, който не остава встрани от Божия поглед. Господ познава всеки един от нас и желае да има лични взаимоотношения с всеки поотделно. Сам по себе си този факт е достатъчен да изкорени усещането за изолирано ...

- Гледам редовно новините, но понякога ми се иска да науча какво наистина е станало...
- Преди имах активен живот – играех футбол, тенис, баскетбол, шах, участвах в автомобилни състезания...Но после ми се повреди компютърът...
- България е най-неутралната държава в света – тя не се меси дори във вът ...

Кокичето отвори си очички и миглите
му свиха си гнездо в сърцето сред
въздишки в очакване на пролетта.
Едничка мигла падна върху розовите
му страни – откъсна се и полетя. ...

Моето всичко
Във душата ми живееш ти.
Твоят дом е в моето сърце!
С теб сънувам своите мечти!
Ти във тях си моето небе! ...

Въздухът лъхти ми на тревога
и където и да ида, все така мирише.
Изпаряват се сълзите ми от пода
и осуетяват опитите ми да дишам.
Ударите на сърцето ми гърмят ...

Най-справедливото и жестоко наказание за глупака, е да започне да разбира и осъзнава...
07.04.2021 г.
Абе, някак си не ми излизат сметките -
в България уж зли езици - бол,
а не достигат за облизване подметките, ...

Цял живот срещу вятъра тичам,
срещу мрака, изплезил език,
и когато Живея – Обичам
със сърце и душа на лирик.
Цял живот съчинявам поеми ...

Ела в мечтите ми
Ела в мечтите ми красиви,
обичай ме и с мен бъди!
Една сълза за тебе пазя,
една любов за теб гори. ...

Разпадам се на атоми горчилка,
разтварям се в дъждовната вода.
Спасена от надвисваща бесилка
застивам под кората на леда.
Замръзват раните и отболяват, ...

За теб ръцете ми ще са лиани.
Виж, пръстите ми са цветя уханни!
По- нежно и от ангелско перце
докосват тялото ти меко длани.
Косите ти и свежото лице ...

Почувства се като слънчоглед в мъгла.
Току-що бе скъсала с мъжа, в когото някога вярваше безрезервно.
Пръстите й бяха странно изтръпнали, миглите й нервно потреперваха.
Студени тръпки пробягваха аритмично по тялото й.
Скъпата безсмислица, наречена живот, остана като миражен оазис на хоризонта в огле ...

Идваш по тъмни доби.
Смело нагазвай — плитко е.
Вечер се къса обич.
Сутрин се правят китки.
Дебне през гръб комшийката, ...

Душата ми е тънка струна -
вибрира тихо между световете.
Петите впила в кал от думи,
с ръце държи полите на небето.
Душата ми е тънка струна, ...

Отдавна няма ви приятели,
но тази нощ дойдохте ми в съня,
все тъй добри и обаятелни.
Събудих се. Май пак съм си сама…
И търся ви – къде сте? Няма ви, ...

Живял някога един много весел усмихнат и слънчев човек. Той не спирал да се радва на всяко хубаво нещо, което му се случвало. Всеки ден се събуждал с усмивка на лице, а слънцето го докосвало с нежните си лъчи. Когато пък утринта била дъждовна, мъжът отново се усмихвал, защото вярвал, че и след този ...

Денят си тръгва като облак сив –
намръщен и до болка прозаичен.
Нощта е блудница с маслинени коси
и ти танцуваш с нея в транс епичен.
А аз протягам пак към теб ръце, ...

На следващия ден се появих в отдела изтипосана в униформа и с новоподареното оръжие на колана. Камата ми харесваше, така че не виждах никакъв проблем да си я нося. В крайна сметка, с нея си служех по-добре, отколкото с пистолета. Само се наложи да я омагьосам малко, за да не излиза при металните дет ...

Събудих се на някакъв диван. Примигнах и се заборих с одеялата да седна. Не си бях вкъщи. Кошмарът продължаваше. Огледах се уплашено и познах шкафовете. Същият кабинет беше. Май. Опитах се да потисна писъка на паника, който си пробиваше път в гърлото ми, но все пак от устата ми излезе хленчене. Побъ ...

Глава 4, част 2
Емпатията не винаги е нещо хубаво
Ейдриан погледна часовника на нощното шкафче – пладне. Беше спал около пет часа, но това беше повече, отколкото му се случваше обикновено. Плътните завеси с наситен, тъмно-червен цвят, служеха, за да го предпазват от слънчевите лъчи, но също така съз ...

Ако беше друга, щях ли да те обичам?
Колкото любов, към теб изпитвам я сега.
Ако беше друга, щях ли да се вричам?
Във живота мой кълня се, че за тебе ще умра.
Но ти си тази дето моето сърце открадна без пощада. ...

Недейте стрес да трупате у вас,
че тоя стрес е подла орисия.
Изпълва ви – той капе час след час,
накрая става страшна бъркотия.
Ще ви удари в жлъчка и стомах, ...

Рано работливата Пчеличка
излетя с гърненце в ръчичка
в полето ред по ред
от цветятя да събира мед.
Облак лош и черен ...